Р E Ш Е Н И Е
№ 244
гр.Плевен, 26 Май 2015
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Цветелина
Кънева
Катя Арабаджиева
При секретаря В.М. и с участието на прокурора Йорданка
Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №309 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 245 от 13.03.2015г., постановено
по НАХД № 172 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 876/02.12.2014г. на Зам. кмета на Община Плевен, с което на С.П.Н. ***, на основание чл. 47, т. 9 от Наредба № 2 на Общински
съвет Плевен – за опазване на околната среда в Община Плевен, е наложена глоба
в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 47, т. 9 от Наредба № 2 на
Общински съвет Плевен.
Срещу решението е
подадена касационна жалба от С.П.Н. чрез адвокат Е.М.-А., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е незаконосъобразно издаден при нарушаване на материалния
закон и процесуалните правила. Сочи се, че от събраните по делото доказателства
не се установява по безспорен начин, че касаторът е извършил визираното в акта
нарушение, дори напротив доказва се, че строителните материали са складирани от
неговия син, който е собственик на имота и извършващ строителни дейности в него.
Твърди се още, че касаторът не е осъществил обективните и субективните признаци
на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, поради което и
неоснователно е санкциониран. Счита се, че в хода на административно-наказателното
производство е нарушен чл. 37 от ЗАНН и АУАН е съставен от некомпетентно
длъжностно лице, което опорочава издаденото наказателно постановление и води до
неговата отмяна. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
От ответната страна – Община
Плевен не е депозирано възражение по касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се явява,
представлява се от адв. А., която моли за отмяна на решението на районния съд,
като счита че по делото е доказано, че С.Н. не е извършил вмененото му
нарушение.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт П., която счита касационната жалба за неоснователна, а нарушението
за безспорно доказано. Счита още, че не са допуснати твърдяните в касационната
жалба процесуални нарушения.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районният съд
като правилно да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.09.2014 г.
около 11.00часа в с. Върбица при извършена проверка е установено, че
жалбоподателят Н. като ползвател на имот, находящ се на ул. „Лиляна Бърдарова”
№ 2 е разположил строителни материали /цигли и пясък/ на терен общинска
собственост /тротоар/ срещу имотът си. За констатираното е съставен АУАН за
нарушение на чл.47 т.9 от Наредба №2 на ОбС-Плевен. Въз основа на акта е
издадено и обжалваното наказателно постановление. От правна страна съдът е
приел, че правилно е ангажирана отговорността на Н. за нарушение на чл.47 т.9
от Наредба №2, тъй като последният като ползвател на имота и извършващ ремонт в
него е осъществил състава на това нарушение. Счел е още, че размера на
наказанието е съобразено с нормата на чл.27 от ЗАНН и с целите, регламентирани
в чл.12 от ЗАНН. Посочил е, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения, които да обосновават отмяна на НП. Воден от горните мотиви районният
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Районният съд е провел съдебното следствие по начин, който е осигурил
обективно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за законосъобразно протекло административно-наказателно
производство и за правилно ангажиране на административно-наказателната
отговорност на ползвателя на имота. Ето защо фактическите констатации и
правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция,
като не е необходимо тяхното преповтаряне.
По касационните възражения настоящият състав съобрази
следното:
Неоснователно е възражението, че С.Н. не е
административно-наказателно отговорното лице. От събраните по делото
доказателства, в частност направеното възражение в акта и свидетелските
показания на П. Н., се установява, че именно
жалбоподателят С.Н. е лицето което ползва имота, посочен в акта и в НП, че
именно той заедно със своя син извършват ремонта на този имот и са разположили
строителните материали на общински терен-тротоар срещу имота. Нормата на чл.47
т.9 от Наредба №2 на ОбС-Плевен за опазване на околната среда вменява
задължение за всички граждани, собственици или ползватели на имот (по арг. от
чл.16 т.1 от Наредбата-отговорност по опазване на чистотата и околната среда
носят собственикът, респ.наемателят, който обитава жилището) в Община Плевен да
не складират строителни отпадъци, земни маси от изкопни работи и материали
върху уличните платна, тротоарите, междублоковите пространства и обществените
места и извън площадките по чл.15 т.6 от наредбата. Последната забрана е именно
с цел опазване на околната среда. Ето защо изводът, до който е достигнал
районният съд, е правилен и се споделя от настоящия състав.
Неоснователно е и възражението, че АУАН е съставен от
некомпетентно длъжностно лице. По делото е приложена Заповед
№РД-10-678/26.05.2014г. на Кмета на Община Плевен, в която са посочени лицата,
които са оправомощени да съставят АУАН по Наредба №2 на ОбС-Плевен за опазване
на околната среда в Община Плевен, в т.ч. служителите към звено „Инспекторат”,
каквито са актосъставителят и свидетелят по акта, видно от представените
трудови договори. Твърдението, че тези доказателства са представени след
приключване на съдебното заседание, не може да бъде установено, тъй като в
протокола е отбелязано приемане и влагане чрез прочитане на писмените
доказателства по НАХД, без изрично да са посочени. Не е и поискана поправка на
протокола, поради което съдът приема, че тези доказателства са представени
своевременно и следва да бъдат ценени.
Предвид гореизложеното, решението на районният съд е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 245 от 13.03.2015г.,
постановено по НАХД № 172 по описа за 2015г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.