Решение по Административно дело 308/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 294 / 2 Юли 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар:Г.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 308 описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 239/12.03.2015г., постановено по НАХД № 360 по описа за 2015г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 2014-0028666 от 08.08.2014г. на Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите/КЗП/, с което на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, гр.София /БТК/, на осн. чл.230 и чл.231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.230 от ЗЗП.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от БТК, чрез юрк. П.. Жалбоподателят твърди, че решението на РС е постановено при нарушение на материалния закон- ЗПП и ЗАНН и е необосновано. Излага следните съображения: В Протокол № К-39499/11.02.2014 г. не се съдържа задължително предписание по смисъла на чл. 193,т. 2 от ЗЗП както от обективна, така и от формално процесуална страна. Счита, че в текста на протокола не се съдържа нито един от реквизитите на индивидуалния административен акт, какъвто по своята същност е задължителното предписание. Не е посочен нито чл. 193, нито каквото и да било друго правно основание за издаването му. Не е посочено, че подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок. Счита, че протоколът, освен че е извън материалноправната компетентност на административния орган, е издаден и в нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата нищожност. Т.е. не е налице правно валиден индивидуален административен акт- задължително предписание по чл. 193,т. 3 от ЗЗП. Като отделно основание за незаконосъобразност на съдебното решение сочи , че потвърденото с него наказателно постановление е незаконосъобразно като издадено в противоречие с изискванията на материалния закон. Нормата на чл. 230 е санкционна, НП не сочи нарушена материалноправна норма, което съставлява процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1 , т. 6 от ЗАНН. В АУАН и НП не е посочена и дата на нарушението- нарушение по чл. 42,т.3 и чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Моли да бъде отменено решението и наказателното постановление, алтернативно- намален размерът на наложената санкция.

Ответникът по касационната жалба - КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ – гр. РУСЕ в писмено становище,подадено чрез юрк. Д. оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Счита за неоснователно оплакването за нарушение на чл. 57,ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН при издаване на НП. В него е описано нарушението, съотнесено с нарушената правна норма. Нарушението е продължавано и се изразява в бездействие. В НП е отбелязано началото на този период и неговият край. Мястото е в гр. Плевен и това също е отразено в НП. Даденото с протокола за проверка предписание е законосъобразно . Установено е и несъответствието, за отстраняване на което е издадено предписанието. Неоснователно е възражението и за правната квалификация. Нарушението е по чл. 230 от ЗЗП, която норма съдържа диспозиция и санкция за неизпълнение на предписаното поведение. По отношение размера на санкцията навежда довод, че нарушението е повторно , което обосновава, съгл. чл. 231 налагането й в двоен размер. При предвидени в чл. 230 граници – от 200 до 1000 лв., определеният двоен размер на максималната санкция е справедлив, предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за шести път. Моли да бъде потвърдено съдебното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление , Плевенският районен съд обосновано е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, при която е извършено нарушението е установена по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели- Н. и Б., които е приел като логични,убедителни и непротиворечиви. Решаващият съд се е произнесъл по наведените пред него оплаквания / които се повтарят и в касационната жалба/ , като е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атактуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен основателен извод, че е извършено нарушение по чл. 230 от ЗЗП, която норма следва да се приложи при налагане на санкцията. Основателно е възражението на ответника по касация, че нормата съдържа санкция и диспозиция- т.е. указание за дължимо поведение- всички елементи от фактическия състав на нарушението поради което, освен санкционна се явява и нарушена правна норма. Следователно тя се прилага независимо от другите разпоредби в ЗЗП, без да е необходимо препращане към конкретна материално правна норма. От друга страна обаче, настоящият съд намира, че независимо от законосъобразността на крайния извод за осъществено административно нарушение и правилно наложено административно наказание, Районният съд е изложил несъобразени със закона доводи относно характера на задължителните предписания. Не се споделя изводът,че дадените с протокола за проверка задължителни предписания не представляват индивидуален административен акт. Задължителните предписания са издадени на основание чл. 193,ал. 2 от ЗЗП от административен орган и представляват волеизявление, с което пряко се засяга правната сфера на техния адресат, като го задължават да извърши или да се въздържи от определени действия. Те проявяват самостоятелни правни последици с възлагане на задължения спрямо адресатите си, и не се преценяват като част от административнонаказателното производство. Неизпълнението на предписанията е въздигнато от разпоредбата на чл. 230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно-наказателната отговорност. Пораждането на самостоятелен правен ефект изключва клвалификацията на тези актове като част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални актове по смисъла на чл. 21,ал. 5 от АПК. Изводът за характера на задължителните предписания по чл. 193,т. 2 от ЗЗП на индивидуален административен акт се налага и при сравнителното тълкуване на тази разпоредба и нормата на чл. 230 във вр. с чл. 233 от ЗЗП, което налага да бъдат разграничени фактическият състав на издаваното задължително предписание и този на последиците от неизпълнението му. Осъществяването на административнонаказателна отговорност по чл. 230 от ЗЗП изисква наличие на неизпълнение на даденото предписание. Фактическият състав включва установяване на факта на виновно неизпълнение на предписанието. В производството по установяване на този правнорелевантен факт административнонаказващият орган проверява доколко е установен фактът на неизпълнение, той не може да подлага на преценка съответствието на предписанието със закона. От своя страна адресатът на тези задължителни предписания не може да предявява възражения в производството по ЗАНН, като се позовава на допусната от органите по чл. 191 ЗЗП незаконосъобразност на предписанията. Следва извод, че задължителните предписания по чл. 193,ал. 2 от ЗЗП имат характер на индивидуален административен акт. Правото на съдебна защита срещу тях е признато от разпоредбата на чл. 147 от АПК. В конкретно разглеждания случай не са налице данни, нито твърдения за осъществявано производство по реда на чл. 145 и сл. срещу дадените с протокола за проверка задължителни предписания, поради което, и с оглед на гореизложеното, че в административнонаказателното производство не могат да се правят възражения срещу тях, крайният извод на Районния съд за извършено административно нарушение по чл. 230 от ЗЗП е правилен. Споделят се изводите на решаващия съд за съставено в отсъствие на съществени процесуални нарушения наказателно постановление. Изцяло се споделят от настоящата инстанция и съображенията по отношение на индивидуализиращите наказанието обстоятелства и липсата на основания за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съд не намира и основания за определяне на по-нисък размер на наложеното наказание. Не се сочат, и не са събирани доказателства за обстоятелства, които да се преценяван като смекчаващи, респ. обосноваващи по- ниска степен на обществена опасност на деянието. Напротив, от описаните в НП наказателни постановления следва, че нарушението е извършено преди да е изтекъл едногодишен срок от влизане в сила на пет други наказателни постановления, с които касаторът е наказан за извършване на същото по вид нарушение.

Като е потвърдил наказателното постановление Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 239/12.03.2015г., постановено по НАХД № 360 по описа за 2015г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.