Решение по Административно дело 307/2015г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 255

гр.Плевен, 29 Май 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря В.М. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 307 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 289 от 26.03.2015 г., постановено по нахд № 407/2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 2014-0028836 от 17.10.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Васи Каприз 27.2008” ЕООД – гр.Плевен, ЕИК 200287844, представлявано от С.Л.Б. – управител, с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.119 ал.1 т.1 от Закона за защита на потребителите, за това, че при направената проверка на 15.04.2014 г. в магазин, стопанисван от дружеството, находящ се в гр.Плевен, на бул. „Русе” № 37А, в който се предлагат за продажба входни и интериорни врати и се приемат поръчки за изработка и монтаж на алуминиева и РVС дограма и щори, като за предлаганите услуги се изработва индивидуална оферта по поръчка от клиента, след което се изготвя договор с гаранционни условия и срокове, търговецът предоставя търговска гаранция чрез договорите за изработка на дограма и монтаж на блиндирани врати, но заявлението за предоставяне на търговска гаранция не съдържа задължителната информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от Закона за защита на потребителите и не посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от Закона за защита на потребителите и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от Закона за защита на потребителите.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Д. Л., която счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила, вследствие на което е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, като е счел, че са допуснати нарушения на процесуалните правила в производството пред наказващия орган. Твърди, че са посочени датата и мястото на извършване на нарушението както в АУАН, така и в НП, като това са датата и мястото на даване на заявление за предоставяне на търговска гаранция. Сочи, че заявлението за предоставяне на търговска гаранция изразява готовността на търговеца да даде за продадената от него стока или услуга търговска гаранция, която може да има по-тесен обхват от права на потребителя, отколкото в ЗЗП и че това заявление следва да бъде предоставено на потребителя преди извършването на покупката и/или сключване на договор за услуга, като въз основа и на него потребителят да направи преценката си дали да закупи стоката или не, дали да сключи договор за желаната услуга или не. Твърди, че нарушението е правилно квалифицирано, описано е правилно и подробно, към съставения констативен протокол са приложени иззетите бланкови договори за изработка на дограма и монтаж на блиндирани врати. Според касатора се касае за предварителна информация, която следва да бъде предоставена на потребителя преди сключването на договора, а нарушението е на просто извършване, като не е част от състава му настъпването на вредоносен резултат. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба „Васи Каприз – 27.2008” ЕООД - Плевен, в съдебното заседание се представлява от адвокат Д.Д. *** с редовно пълномощно от първата инстанция, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че в атакуваното решение правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице нарушени права на потребителите. Твърди, че от събраните в хода на съдебното следствие бланкови договори е установено, че не е налице предоставяне на услуга на конкретен адресат. Моли съда да потвърди решението.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 17.04.2014 г. бил съставен Акт № К - № 0028836 за установяване на административно нарушение срещу ”Васи Каприз 27.2008” ЕООД гр. Плевен затова, че при направената проверка на 15.04.2014 г. в магазин в гр. Плевен, на бул. „Русе” № 37а е установено, че „Васи Каприз 27.2008” ЕООД стопанисва магазин в град Плевен на бул. „Русе” № 37А и в обекта се предлагат за продажба входни и интериорни врати и се приемат поръчки за изработка и монтаж на алуминиева РVС-дограма и щори. За предлаганите услуги се изработва индивидуална оферта по поръчка от клиента, след което се изготвя договор с гаранционни условия и срокове. Търговецът предоставя търговска гаранция чрез договорите за изработка на дограма и монтаж на блиндирани врати. Заявлението за предоставяне на търговска гаранция не съдържа задължителната информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 от Закона за защита на потребителите, и не посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112-115 от Закона за защита на потребителите, с което е нарушен чл. 119, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

При така установената фактическа обстановка, Районен съд Плевен приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в липса на задължителни елементи от съдържанието на НП- описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съдът приел, че липсата на тези елементи представлява съществено нарушение на процесуалните правила и опорочава акта, тъй като е пречка да се установи по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съдът изложил мотиви, че в съдържанието на НП липсват обстоятелствата, при които е извършено нарушението, т.е. липсва индивидуализация на процесното заявление за предоставяне на търговска гаранция, както и данни как е установено нарушението, т.е. какви действия са извършили длъжностните лица и какви факти са възприели проверяващите.

Съдът направил и извод, че вмененото на жалбоподателя нарушение е несъставомерно, предвид, че за да е налице въобще компетентността на актосъставителя да извърши проверка, то следва да бъдат нарушени права на „потребител” от дружеството в качеството му на „търговец” по „договор за продажба” или по „договор за услуга”, а от събраните писмени доказателства в рамките на административната проверка няма данни по приобщените към делото бланкови договори да е налице продажба на стока или предоставяне на услуга на конкретно физическо лице, т.е. липсват каквито и да било данни да са нарушени потребителските права на конкретно физическо лице, което да има качеството на потребител на услуги, извършени от дружеството. На следващо място съдът приел, че възприетата от актосъставителя липса в заявлението за предоставяне на гаранция на задължителната информация по чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП не е конкретизирана, тъй като в АУАН актосъставителят не сочи в кое заявление за предоставяне на гаранция липсват тези реквизити. Според съда в хода на административната проверка не е събрана информация и няма писмени доказателства доказващи, че „Васи Каприз27.2008” ЕООД в качеството си на търговец е предоставило на конкретен потребител услуги, извършени от дружеството и по този начин няма как актосъставителят да знае дали при предоставяне на услуги от дружеството на физически лица, които при получаването им вече имат качеството на потребител е предоставило търговска гаранция на тези услуги, в които да липсва заявление за предоставяне на търговска гаранция, която да съдържа задължителната информация по чл. 119, ал. 1 от ЗЗП. Съдът изложил още мотиви, че в хода на административната проверка няма данни да е предоставена от дружеството търговска гаранция на конкретен потребител, която да не отговаря на чл. 118 и чл. 119 от ЗЗП. Едни работни бланкови договори, в които няма никакви конкретизиращи данни за вида услуга, обем, цена и спрямо кого е извършена тази услуга не могат да бъдат приемани като действителни „договори за услуга” по смисъла на параграф 13, т. 35 от ЗЗП. На тези основания ПРС отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира изводите на ПРС за правилни, обосновани на събраните доказателства и постановени след задълбочен техен анализ. Плевенският районен съд основателно е приел, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от приобщените към делото доказателства. Сред тези доказателства са два броя копия от бланки на договори за монтаж съответно на блиндирана врата и на алуминиева или ПВЦ дограма. Тези бланки според становището на АНО на л.9 от делото на ПРС имат характер на заявление за предоставяне на търговска гаранция, което следва да бъде предоставено на потребителя преди извършване на покупката, като въз основа на него потребителят да направи преценката си дали да закупи стоката или услугата. В тези бланки действително не се съдържа информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗД. Но от тези доказателства не се установява реално извършено нарушение. Наличието на бланки от документи, съставляващи заявление по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗЗП , в които не се съдържа информация за правата на потребителя , произтичащо от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗП не изчерпва фактическия състав на нарушението , наказуемо на осн. чл. 221 от ЗЗП. Липсват данни за конкретно установена хипотеза, при която, при сключване на договора, респ. при предаване на стоката, в горните документи да не е налице изискуемата информация. Наличните бланки индикират само възможност, ако бъдат оформени в този вид при конкретна сделка, да доведат до извършване на нарушение. След като при проверката конкретна продажба и предоставяне на търговска гаранция не е установена , правилно Районният съд е приел, че нарушение не е съставомерно и е отменил наказателното постановление. Решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 289 от 26.03.2015 г., постановено по нахд № 407/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.