Р Е Ш Е Н И Е

№ 573 / 15 Декември 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и петнадесета година , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар:Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административ-но дело № 299 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост/ЗДС/.

Образувано е по жалба на А.Д.Ц. *** против Заповед № РД-14-25/30.03.2015 г. на Областен управител на Област Плевен, с която от жалбоподателя е иззет недвижим имот- частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес гр. Плевен, ж.к.”Сторгозия” ***, състоящ се от три стаи, кухня, баня и тоалетна, със застроена площ 87,67 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 69 с прилежаща площ 4,98 кв.м

В жалбата и в допълнително подаденото заявление от 24.10.2015 г. се сочи,че заповедта е незаконосъобразна поради издаването й в съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материално правните разпоредби. Жалбоподателят твърди, че процесният имот –частна държавна собственост е предоставен от Областен управител на Министерство на правосъдието със заповед № РД-14-131/20.10.2009г., когато жилището не е било свободно от наемател, тъй като към този момент областният управител е бил в наемно правоотношение с Д. А./ прекратено едва на 09.08.2011г./, и в нарушение на чл. 49, ал. ІV от ЗДС. Следва извод, че предоставянето на жилището на Министерството на правосъдието е незаконосъобразно, което обуславя незаконосъобразност на всички последващи действия на Министъра на правосъдието, касаещи имота и издадените във връзка с тях административни актове, какъвто акт е и атакуваната заповед. По същество, чрез процесуалния си представител адв. И. А. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания., като навежда и доводи за нарушения и на административнопроизводствените правила ,конкретно чл. 26 и чл. 36 от АПК. В приложени писмени бележки излага и останалите си доводи. Моли да бъде отменена заповедта с присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

Ответникът- Областен управител на Област Плевен, в писмено становище и по същество чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.Н. оспорва жалбата. Твърди, че възникването на наемни правоотношения за ползване на държавен жилищен имот става при осъществяване на сложен смесен фактически състав, включващ административен елемент- процедура по издаване на настанителна заповед, и гражданскоправен елемент- сключване на договор за наем по чл. 27 от ППЗДС. Твърди, че към момента на издаване на заповедта за изземване на имота не са налице никакви доказателства за съществуването на наемно правоотношение между жалбоподателя и Държавата, представлявана от ръководителя на съответното ведомство. От друга страна твърди, че съгласно чл. 22, ал. 1 от ППЗДС съществуването на трудово или служебно правоотношение между наемателя и съответното държавно ведомство е задължителна предпоставка за правото на настаняване и ползване на държавни ведомствени жилища. След влизане в сила на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение лицето е загубило статута си на държавен служител и от този момент е възникнала липсата на предвиденото в закона задължително условие за държане на ведомственото жилище, респ. жалбоподателят е започнал да го държи без правно основание. Твърди, че са налице предвидените в чл. 80,ал. 1 от ЗДС предпоставки, при което административният орган действа в условията на обвързана компетентност и за него е възникнало задължение да издаде заповед за изземване на имота. По същество сочи, че настанителната заповед, на която се позовава жалбоподателят е нищожна , като страдаща от редица пороци и нарушения. Навежда довод и от липсата на печат върху подписа на министъра върху договора за наем. Счита, че към датата на издаване на заповедта договор за наем няма. Навежда довод за неоснователност на твърденията, че неизпълнението на чл. 26 и 34 от АПК е съществено процесуално нарушение. Счита, че не е накърнено правото на защита, тъй като лицето е имало възможност да направи своите възражения и да представи доказателствата си в съдебното производство. Оспорва и доводите за нарушение на чл. 49,ал. 4 от ЗДС.

Заинтересованата страна- Министър на правосъдието, в подадена молба вх. № 3689/26.10.2015 г. изразява становища за неоснователност на жалбата. Счита, че жалбоподателят държи ведомственото жилище без правно основание, тъй като е освободен от длъжност и процедурата по настаняване е прекратена. Твърди, че за прекратяване на служебното правоотношение е уведомен на 27.01.2015 г. , и то във връзка с подадената от Ц. жалба. Последният не е уведомил Министерството на правосъдието за освобождаването му от длъжност. Поради липса на информация, министърът на правосъдието е издал настанителната Заповед № ЛС-04-1680/24.10.2014 г. и е изготвил проект за договор за наем. Последният е изпратен на Ц., но подписан от наемателя екземпляр от него не е върнат в МП . Тъй като в министерството не е постъпила сума за заплатен наем за м. февруари, март и април 2015 г. , не може да се установи и конклудентно волеизявление за сключване на договора за наем. Поради това, със Заповед № ЛС-04-311/05.03.2015 г. настанителната заповед е отменена. Алтернативно навежда довод за незаконосъобразност на Заповед ЛС-04-1680/24.10.2014 г. и Заповед № ЛС-04-311/05.03.2015 г., като издадени в противоречие с изискванията на чл. 22 ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДС, който регламентира, че право на настаняване в държавно ведомствено жилище имат лицата, които са в трудово или служебно правоотношение с ведомството. В конкретния случай това обстоятелство не е било налице, поради което настанителната заповед не е породила правно действие. Договорът за наем също е издаден в противоречие с императивните изисквания на ЗДС и ППЗДС, поради което е нищожен. И като такъв не поражда последици и се приравнява на липса на „правно основание” по смисъла на чл. 80 ЗДС. С оглед на изложеното, счита, че оспорената от Ц. заповед, с която е иззето жилището е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало след като в Областна администрация- Плевен е постъпило писмо рег. № ДС-12-1/10.03.2015 г. на Министъра на правосъдието, с което областният управителна област Плевен е уведомен, че в резултат на извършена ревизия на договорите за наем на ведомствени жилище, предоставени за управление на Министерството на правосъдието е констатирано, че А.Ц. обитава апартамент № **, ж.к.”Сторгозия” *** в гр. Плевен без правно основание. В писмото се съобщава, че жилището е предоставено на Ц. на основание договор № 93-00-105/14.07.2011 г., като последният е уведомен надлежно за необходимите документи , които следва да предостави с оглед картотекирането му. По решение от 28.07.2014 г. на жилищна комисия той е разпределен за настаняване в горепосоченото жилище, но тъй като междувременно е установено, че със Заповед № ЧР-36/26.05.2014 г. на Главен директор на ГД”Охрана” същият е освободен от длъжност, процедурата по настаняване е прекратена. С писмото си министърът указва на областния управител да бъдат предприети действия по изземване на недвижимия имот.

Към писмото е приложен Акт № 4674 от 18.02.2009г. , приложен и към делото,от който се установява, че процесният апартамент е частна държавна собственост, като в същия акт е отразено, че правото за управление на недвижимия имот е предоставено на МП за нуждите на Областно звено „Охрана” гр.Плевен .

Приложена е Заповед № ЧР-36/26.05.2014 г. на Главен директор на ГД”Охрана” при МП, от която е видно, че служебното правоотношение с А.Д.Ц. е прекратено поради упражнено от служителя право на пенсия, считано от датата на връчване на заповедта. От приложения констативен протокол се установява, че заповедта е връчена на Ц. на 31.05.2014 г.

Към делото са приобщени представените от жалбоподателя доказателства:списък на разпределените свободни ведомствени жилища, предоставени за управление на МП, в който е вписано процесното жилище с указание в същото да бъде настанен А.Д.Ц.- „сътрудник по охраната при Областно звено”Охрана” гр. Плевен/л. 38/; Договор за отдаване под наем на недвижим имот- държавно ведомствено жилище от 09.02.2015 г. между МП и А.Д.Ц.-„сътрудник по охраната при Областно звено”Охрана” гр. Плевен/л. 39/.

От ответника са представени и приложени, освен описаните по-горе доказателства още и писмо на Главен секретар на МП № 9228-11/12.01.2015 г. до А.Ц., с което последният е уведомен, че му се изпращат три броя оригинални екземпляра от проект за договор с указания след подписването им да бъдат върнати своевременно за регистриране в деловодството на МП/ л. 65/; Заповед № ЛС-04-1680/24.10.2014 г. на министъра на правосъдието за настаняване на А.Д.Ц.- „сътрудник по охраната при Областно звено”Охрана” гр. Плевен в процесното жилище/л. 67/,; Заповед № ЛС-04-311/05.03.2015 г., на министъра на правосъдието, с която се отменя Заповед № ЛС-04-1680/24.10. 2014 г. на същия/л. 66/ .

На 30.03.2015 г.Областният управител на Област Плевен е издал оспорваната в настоящето производство Заповед № РД-14-25/30.03.2015 г., с която, на осн. чл. 80, ал. 1 от ЗДС изземва от А.Д.Ц. недвижим имот- частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес гр. Плевен, ж.к.”Сторгозия” ***, състоящ се от три стаи,кухня, баня и тоалетна със застроена площ от 87,67 кв.м. с прилежащото избено помещение № 69. Административният орган е мотивирал заповедта с довод за ползването на жилището без правно основание, тъй като служебното правоотношение между наемателя Ц. и Главна дирекция”Охрана” при МП е прекратено със Заповед № ЧР-36/26.05.2014 г. на Главен Директор на ГД”Охрана” при МП. Разпоредил е жилището да бъде освободено в 14-дневен срок от връчване на заповедта, след което, при липса на доброволно изпълнение да започне процедура по принудителното му изземване.

С Определение № 546/04.05.2015 г. съдът е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта/л.55-56/.

При проверка за законосъобразност на обжалвания акт, и съгласно правомощията и задълженията си по чл. 146 от АПК , съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, съгласно чл. 80,ал. 1 от ЗДС- Областен управител на област Плевен, и при наличие на мотивирано искане на Министъра на правосъдието/ писмо вх. № ДС-12-1/10.03.2015 г. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. При служебната проверка на нейната законосъобразност по отношение на изискването за необходимите реквизити , съгласно чл. 59 от АПК, съдът намира, че при издаването й са спазени изискванията за форма, вкл. и за посочване на фактически и правни основания . Не са налице данни жалбоподателят да е бил уведомен по реда на чл. 26 от АПК за започване на административното производство. Не се приемат за основателни неговите доводи, че неуведомяването му е съществено процесуално нарушение, тъй като с допускането му не е накърнено правото на защита. Последното е пълноценно реализирано в съдебната фаза, като му е дадена възможност да направи всичките си възражения и да представи доказателства в тяхна подкрепа. От друга страна, несвоевременното уведомяване на лицето за започнало производство по издаване на заповедта, предвид характера на събраните в административното и в съдебното производство доказателства, не би довело до различно съдържание на административния акт. Ето защо съдът намира, че оспорената заповед е издадена в отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение спазването на материалния закон, съдът намира следното:

Заповедта е издадена на осн. чл. 80, ал. 1 от ЗДС, съгласно който имот-държавна собственост, който се владее или държи без основание се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Т.е., за да е законосъобразна заповедта, издадена на осн. чл. 80,ал. 1, пр. 1 от ЗДС, следва да са налице кумулативно три предпоставки: имотът да е държавна собственост, да се държи от трето лице и това държане да е без правно основание.

В конкретния случай не се спори, че са налице първите две предпоставки- имотът е частна държавна собственост, установено с гореописания акт, и се държи от трето лице- жалбоподателя Ц..

Между страните е спорно дали жалбоподателят държи имота на валидно правно основание.

Материалноправното основание за настаняване в държавно ведомствено жилище/ каквото е процесното/ е регламентирано в чл. 22,ал. 1 от ППЗДС, според която „право на настаняване в държавни ведомствени жилище имат лицата, които са в трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство”, при наличие на посочени в две точки допълнителни условия, на които трябва да отговарят те и членовета на семействата им. Т.е. налице е императивно изискване лицето, което се настанява в държавно ведомствено жилище да е работник или служител на съответното ведомство. Липсата на служебно или трудово правоотношение с ведомството, е изначална пречка за настаняването му в такова жилище.

Между страните няма спор, че жалбоподателят А.Ц. не е в служебни или трудови правоотношения с МП, тъй като служебното му правоотношение е прекратено с влязла в сила заповед.

Спорен е въпросът, при тази липса на императивно изискуемо от закона обстоятелство, наличието на издадена настанителна заповед и сключен договор за наем санира ли липсата на налично служебно или трудово правоотношение, респ. създават ли тези два документа правото на Ц. да ползва жилището, и оттук- законосъобразна ли е заповедта за неговото изземване.

Настоящият съд намира, че независимо от наличието на подписан от двете страни договор за наем и настанителна заповед / отменена преди издаване на процесната/, за жалбоподателя не е налице право на ползване и държане на държавния имот. Това е така, тъй като, на първо място и двата акта са издадени при недобросъвестност на жалбоподателя, който не е изпълнил задължението си по чл. 9 от договора за наем, според който се задължава в тридневен срок от прекратяване на трудовото или служебното правоотношение да уведоми министерството. Тук се поставя и въпросът, налице ли е въобще сключено валидно наемно правоотношение. От една страна, наемателят, след като е получил трите екземпляра от проекта на договора за наем, не е изпълнил даденото му с писмо изх. № 92-28-11/12.01.2015 г. указание да върне подписаните екземпляри в МП с цел тяхното регистриране. Основателен е доводът на заинтересованата страна- Министър на правосъдието, че в тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 24,ал. 1 и 2 от вътрешните правила, според които, ако в 14-дневен срок настаненото лице не сключи договор, настанителната заповед се отменя, а картотеката се прекратява. Липсата на изрично, или конклудентно/ с плащане на наемната цена в установените в договора срокове/ волеизявление за сключване на договора, основателно се навежда като довод от страна на министъра за липса на такъв договор , респ. за законосъобразно отменена настанителна заповед. Отделно от това, в самия договор е предвидено, че действието му се прекратява когато наемателят престане да отговаря на условията за настаняване под наем в жилище- държавна собственост, съгласно ППЗДС/ чл. 11 т. 4 от договора/. При положение, че към момента на подписването му, посоченият в договора наемател не е отговарял на условията за сключването му, предвидени в Правилника , следва извод, че този договор въобще не може да породи правните последици от това сключване-т.е. действие на договора за наем. От друга страна, както договорът, така и настанителната заповед индивидуализират настаняваното лице като „сътрудник по охраната при Областно звено „Охрана” гр. Плевен” ,т. е. и двата акта са издадени при хипотетично наличие на това фактическо обстоятелства – лицето да е служител в съответното ведомство. Липсата на изискуемото по закон,и посочено в двата документа като предпоставка за тяхното издаване служебно правоотношение дисквалифицира същите като годно правно основание за ползване на процесния имот. В закона не е предвидена възможност в държавни ведомствени жилища да бъдат настанявани лица извън кръга на посочените в чл. 22, ал. 1 от ППЗДС. Липсва правно основание за издаване на заповед за настаняване на лица, които не отговарят на тези условия, а тъй като към момента на издаването й жалбоподателят не е бил служител във ведомството, липсва и фактическо основание за издаването й. Липсата на фактически и правни основания за издаване на настанителната заповед № ЛС-04-1680/24.10.2014 г. е непреодолим и радикален порок, обосноваващ нейната нищожност. Но дори и при обратен извод , същата не поражда правните последици, тъй като е отменена със Заповед № ЛС-04-311/05.03.2015 г. Няма данни последната да е съобщена на жалбоподателя, но същата е представена от ответника в о.с.з. на 16.06.2015 г., ведно с препис за жалбоподателя. Следва да се приеме, че това е най- късният момент, в който заповедта му е съобщена, и от този момент е започнал да тече двумесечният срок/ при условията на чл. 140,ал. 1 от АПК/ за обжалването й. Срокът за това е изтекъл на 17.08.2015 г. /първият работен ден след изтичане на двумесечния срок/, поради необжалването й в този срок, е влязла в сила, и по аргумент от чл. 142,ал. 2 от АПК, съдът преценява този факт като относим към делото.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят държи недвижим имот-частна държавна собственост с административен адрес гр. Плевен, ж.к.”Сторгозия” ***, състоящ се от три стаи, кухня, баня и тоалетна, със застроена площ 87,67 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 69 с прилежаща площ 4,98 кв.м. без правно основание и правилно и законосъобразно същото е иззето от административния орган. Не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Ц. *** против Заповед № РД-14-25/30.03.2015 г. на Областен управител на Област Плевен.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: