Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
гр.Плевен, 18 Юни 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
при секретаря А.Х. и като разгледа
докладваното от съдията Кънева адм.дело
№298 по описа за 2015г. на Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84 ал.6 от Семейния кодекс (СК) във връзка с чл.145 и сл. и чл.226 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано след като с
решение от 15.04.2015г. по адм.дело №12911/2015г. на ВАС е отменено решение
№375 от 09.07.2014г. по адм.дело №253/2014г. по описа на Административен съд-Плевен,
с което е отхвърлена жалбата на Б.Б. *** против Заповед
№ЗД-06-0011/24.02.2014г. на Директора на РД „Социално подпомагане”-Плевен за
вписване на детето Д. И. Т. в Регистър на деца за пълно осиновяване, и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на
дадените задължителни указания.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
процесната заповед. Оспорващата се противопоставя детето й да бъде дадено за
осиновяване, като твърди, че притежава жилищни и селскостопански имоти,
оставени по наследство и счита, че може да отглежда дъщеря си. С допълнителна
молба от 27.03.2014г. уточнява, че детето е било желано и след неговото раждане
е полагала определени грижи за отглеждането му. Твърди още, че не е имала
кризи, а през 2009г. неправилно е била настанена в психиатрия. Твърди също, че
от ТЕЛК установили, че заболяването е било отшумяло. В заключение моли за
отмяна на заповедта.
От ответника по делото
Директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Плевен не е депозиран
писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание по
съществото на спора оспорващата се явява лично и с адв.Ц. *** с надлежно
пълномощно, който развива подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Сочи, че при нейното издаване не е спазена процедурата за уведомяване
на родителя за срока, в който трябва да изрази своето желание за реинтеграция
на детето и да даде съгласие за осиновяване, което е следвало да се извърши в
писмен вид. Сочи още, че детето много
добре се е интегрирало в приемното семейство, поради което е най-добре за
неговото физическо и психическо развитие да не променя своя статут и да остане
до навършване на пълнолетие с приемните родители. Счита, че не е настъпила
никакви промяна в здравословното състояние на биологичната майка, поради което
следва решението на районния съд за настаняване на детето в приемното семейство
до 18-тата годишнина да продължава да се изпълнява до настъпване на нови
обстоятелства. В заключение счита, че по този начин интересите на детето ще
бъдат най-добре защитени и моли за отмяна на заповедта.
Ответникът, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт Д.-П. с
надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на
административно производствените правила и в съответствие на закона и
установените факти. Излага подробни съображения относно възможността детето да
бъде осиновено и да се отглежда в трайна семейна среда, което ще бъде в негов
интерес. В заключение моли жалбата да бъда отхвърлена.
В изпълнение на разпоредбата на чл.15 ал.6 от ЗЗДет.,
Дирекция „СП”-Червен бряг е уведомена за образуваното дело, датата и часа на
съдебното заседание, с указания че при невъзможност да се яви техен
представител, следва да бъде представен социален доклад за малолетното дете Д.
Т.. Такъв социален доклад е представен на 11.05.2015г., преди датата на първото
съдебно заседание-13.05.2015г., като представител за съдебното заседание не се
явява.
Административен съд - Плевен,
седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК и след
изпълнение указанията на ВАС, намира за установено следното:
Съгласно чл.84 ал.6 от СК, вписването, както и отказът
от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция
за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на АПК, т.е. 14-дневен
срок от деня на съобщаване, което в случая е сторено на 10.03.2014г. По делото
не са налице данни заповедта да е оспорвана по административен ред. Жалбата
срещу Заповед №ЗД-06-0011/24.02.2014г. е подадена пред Административен
съд-Плевен на 11.03.2014г., поради което е допустима за разглеждане по същество,
като подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в
законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че родители на
малолетното дете Д. И. Т., родено на ***г., са Б.П.Б. и И. Т. И., като
последният е починал на 06.02.2011г.
По данни от делото се установява, че на 02.09.2009г. -няколко
месеца след раждането й- със заповед на Директора на ДСП-Долна Митрополия,
потвърдена с решение на РС-Плевен, малолетната Д. Т. е настанена в ДМСГД
гр.Плевен за отглеждане, както и че на 02.09.2009г. с решение на РС-Плевен Б.Б.
е настанена принудително за лечение в Клиника за остри психози-жени към УМБАЛ
гр.Плевен.
Със Заповед
№ЗД-04-293/07.09.2011г. на Директора на Дирекция „СП”-Плевен е наредено
настаняването на детето Д. И. Т. в професионалното приемно семейство на В. П. Л. и Е. П. К., до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗдет.
Като мотиви в заповедта е посочено, че родителите не са сключили граждански
брак, бащата е починал, а майката се намира в трайна невъзможност да полага
грижи за детето.
С решение от
30.11.2011г. по гр.дело 926/2011г. на РС-Червен бряг е прекратено настаняването
на детето Д. Т. в ДМСГД гр.Плевен и последното е настанено за отглеждане и
възпитание в семейството на професионален приемен родител-В. П. Л. до навършване на пълнолетие, а ако
учи до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или
до промяна на обстоятелствата наложили настаняването. Решението е влязло в
законна сила на 14.12.2011г.
Изготвен е Социален доклад за детето Д. Т. №ЗД-241-15
от 19.02.2014г. и Доклад за оценка на потребностите на детето
№ЗД-241-16/19.02.2014г. в които е отразено, че бащата на малолетната Д. Т. е
починал, а майката е освидетелствана и е с диагноза „Шизофрения”, което е
установено от ЕР №2135 от 142/22.11.2010г. от ДПБ-Ловеч със срок до
01.10.2013г. Посочено е още, че след изтичане на срока майката Б.Б. не е
предприела действия по преосвидетелстване, както и че същата е на
медикаментозна терапия и редовно посещава Дневен психиатричен стационар-
Плевен. Посочено е също, че от момента
на настаняване на детето Б. два пъти е изявила желание за връщане на Д. в
биологичното семейство, чрез подавани молби до ДСП-Долна Митрополия, които били
отклонени с мотиви за нестабилното психическо състояние на майката. От
извършеното наблюдение върху живота на майката от отдел “Закрила на детето” са
направени изводи, че Б. не е в състояние да полага необходимите грижи за детето
в условията на семейната си среда поради личностното й разстройство. Направено
е предложение за вписване на малолетната Д. Т. в Регистъра на деца, които могат
да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Приложени са и
медицинско свидетелство № 3/27.12.2013г. на детето Д. Т., план за действие от
04.12.2013г. за детето Д. Т. и декларация от 05.02.2014г. от В.Л., че не желае
да осинови настаненото при нея дете Д. Т..
Предвид горните факти, с писмено уведомление от
19.02.2014г. на Дирекция „СП”-Червен бряг документите на детето Д. Т. са
изпратени на Директора на РД „СП”-Плевен за вписване в регистъра на деца за
пълно осиновяване.
Със Заповед №ЗД-06-0011/24.02.2014г. на Директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, на основание чл.84 ал.6 от
СК е наредено детето Д. И. Т., ЕГН:**********, родено от майка Б.П.Б. и баща И.
Т. И. (починал), настанено в професионалното приемно семейство на В.Л., да бъде
вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РД „СП”-Плевен. Като
мотиви в заповедта е посочено, че в предвидения в чл.93 ал.2 от СК шестмесечен
срок от настаняването по административен ред, родителите на детето Д. Т. –
майка Б.П.Б. и баща И. Т. И. (починал) не са поискали прекратяване на
настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в
семейство на роднини или близки по реда на ЗЗдет, поради което са налице
предвидените в чл.84 ал.2 във вр. с чл.93 ал.2 от СК условия за вписване на
детето Д. Т. в Регистъра на деца, които да могат да бъдат осиновени при
условията на пълно осиновяване, воден от РД”СП”-Плевен.
Именно тази заповед е предмет на разглеждане в
настоящето съдебно производство.
От фактическа страна по делото се установява още, че с
молба вх. № ЗД-94ББ-0009/20.11.2013г. до ДСП-Д. Митрополия Б.Б. е изявила
желание да й се върне детето. По повод последното е извършена проверка на
адреса, сочен от молителката в с. Садовец, където обаче е било заключено,
поради което и не бил установен контакт с Б.. Последната е уведомена с писмо
изх. № ЗД-94ББ-0009/25.11.2013г., че на този етап не са налице условия за
предприемане на действия по реинтеграция.
Видно от приложените към настоящето дело доказателства
е, че още на 11.05.2011г. Б. е подала молба до Директора на Д”СП”-Долна
Митрополия за прекратяване настаняването на детето Д. Т. в ДМСГД-Плевен, поради
желанието и възможността да го отглежда в семейна среда. На тази молба с писмо
от 30.05.2011г. Б. е уведомена, че без да бъде извършена социална анкета на
адреса, на който се възнамерява да се отглежда детето е невъзможно да бъде
изразено становище налице ли са подходящи условия за отглеждане на детето.
Посочва се, че такава анкета не е извършена, той като Б. заявява невъзможност
да бъде посетено жилището, поради разногласия с други наследници, които не я
допускат до имота. Уведомена е още, че не посочва и лични доходи, с които би
могла да задоволява потребностите на малолетното дете, както и че твърди
подобрено здравословно състояние, при условие наличието на действащо ЕР на ТЕЛК с поставена диагноза
„Шизофрения”. В заключение Б. е уведомена, че на този етап не са констатирани
условия за реинтеграция на детето Д. Т. в нейната семейна среда.
На л.60 и 61 от делото са приложени молба от
25.03.2014г. от Б. до ДСП-Долна Митрополия с искане детето Д. Т. да бъде
върнато в семейството й, както и отговор с дата 10.04.2014г., че не са налице
условия за осъществяване на реинтеграция на детето Д. Т., която се отглежда в
професионално приемно семейство.
Установява се също, че с ЕР на ТЕЛК, втори състав, от
15.12.2014г. на Б. е определена 80% трайно намалена работоспособност с диагноза
„Шизофрения” –дълготраеща психоза от шизофренен кръг с халюцинаторно параноидна
симптоматика, и със срок на действие 01.12.2016г. Посочено е също, че многократните
пристъпи са довели до тежка личностна деградация и социална дезадаптация. В
тази връзка по делото е представена и информация от личния лекар на Б.Б., както
и амбулаторни листи, от които се установява, че лицето е на медикаментозна
терапия.
По делото е приложено (л.38) и писмо от УМБАЛ
гр.Плевен, видно от което е, че Б.Б. се води на диспансерно наблюдение към
ОДНБПЗ-Плевен с диагноза „Параноидна шизофрения”; че многократно е лекувана
стационарно, като последната хоспитализация е проведена в периода 01.08.2014г.
-15.08.2014г.; както и че не е налице информация да е провеждано задължително
лечение и дали следва редовно назначената терапия.
От приложеното на л.15-16 по делото писмо на РД
„СП”-Плевен се установява, че след проверка в досието на детето Д. Т., водено
от ДСП-Червен бряг не са намерени писмени доказателства за уведомяване на Б.Б.
относно действието на разпоредбите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК, както и че
по данни от водещия случая на детето социален работник малолетното дете
разпознава Б. като своя майка. Установява се също, че не е извършено изслушване
на детето в административното производство, тъй като нормата на чл.15 ал.2 от
ЗЗДет. не е императивна и необходимостта от същото е обект на преценка
съобразно възрастта и степента на развитие на детето.
От представения на 11.05.2015г., преди датата на
първото съдебно заседание, социален доклад от Д „СП”-Червен бряг е видно, че майката
посещава детето в приемното семейство и контактите й с нея продължават; че Д.
познава Б. като майка, която я е родила; че при срещите не се наблюдава силна
привързаност между детето и биологичната му майка; че майката не показва
емоционални чувства, а поведението на детето е като при срещи с други възрастни;
че в периода на отглеждане на Д. в приемното семейство се наблюдава прогрес в
развитието й, малолетното посещава детска градина и ползва услугите на Център
за обществена подкрепа-Червен бряг.
За изясняване на всички факти и обстоятелства по
делото и в изпълнение на указанията на ВАС, като свидетели са допуснати А.А.-психолог
от Центъра за обществена подкрепа, работещ с малолетното дете Д. Т. и приемният
родител В.Л..
От разпита на св.А. се установява, че работи с детето Д.
от м.октомври 2014г. и към настоящия момент; че при запознаване с момиченцето,
то е било на 5 години, спокойно, отглеждано в спокойна семейна атмосфера,
развиващо се добре и според нормите, както и че посещава детска градина и познава
букви и цифри. Свидетелят заявява, че детето познава биологичната си майка, но
не говори за нея, а говори за приемния родител с любов и привързаност.
Уточнява, че по думи на приемната майка, детето не желае да бъде осиновявано.
От разпита на св.К. се
установява, че Д. е била на две години и три месеца когато е настанена за
отглеждане при нея; че е тежала само 6,500кг.; че сега детето се развива
нормално, има приятели, познава букви и цифри; че познава биологичната си майка
( „…Д. знае коя е биологичната й майка. Когато я попитах, тя каза, че я е
родила мама Б., а я гледам аз…”); че детето е посещавано в
отдела от Б., като при всяко посещение получава малки подаръци от нея.
Свидетелят заявява, че не желае детето да се извежда от тяхното семейство и ще
я гледат, ще и дадат образование, а желанието на детето за рождения му ден е
„Искам да остана при мама и при тате, да ме отгледате вие с тате”. Свидетелят
твърди, че е в много добро здравословно състояние за своите 60години.
Така установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган по чл.84 ал.6 от СК в кръга на неговите правомощия и съобразно
Заповед №ЧР-5-47/14.02.2014г. на Изпълнителния директор на Агенцията за
социално подпомагане, съгласно която на Д. Й. е наредено да изпълнява и длъжността Директор на
РД”СП”-Плевен по вътрешно съвместителство за срок до назначаване на служител на
незаетата длъжност, но не повече от шест месеца.
Заповедта е издадена в
предвидената по закон писмена форма и съдържа всички реквизити, съобразно чл.59
ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания.
По отношение спазване
на административно-производствените правила и съответствието с материалния
закон и целта на закона, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.84 ал.2
изр.трето от СК,
когато на детето е предоставена
социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и
родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в
срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява
регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в
регистъра, ако интересите на детето налагат това.
С разпоредбата на
чл.93 ал.2 във вр. с ал.3 от СК е предвидено, че осиновяване без съгласие на
родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и
родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред
съгласно Закона за закрила на детето
без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна
на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или
близки по реда на Закона за закрила на детето.
Следователно, за да се
постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване при условията на
чл.84 ал.2 от СК се изисква да са изпълнени кумулативно две предпоставки – на
детето да е предоставена социална услуга-резидентен тип, или да е настанено в
приемно семейство, и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не
са поискали промяна на мярката за закрила. Уредената от закона
хипотеза предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителя за
детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за
развитието на детето.
В действителност на
02.09.2009г. детето Д. Т. е настанена в ДМСГД-Плевен, а със заповед от
07.09.2011г. е настанена в приемно семейство, като тази мярка за закрила е
потвърдена с решение от 30.11.2011г. на РС-Червен бряг, и в указаният 6-месечен
срок от настаняването в приемно семейство по административен ред (от
07.09.2011г. до 07.03.2012г.) не е поискано от живия родител –оспорващата Б.
(бащата починал 06.02.2011г.) реинтеграцията му в семейна среда. За това нейно
поведение, обаче, съдът намира че е налице основателна причина. По делото са
налице категорични данни, че майката на детето е с психично заболяване, довело
до тежка личностна деградация и социална дезадаптация. По категоричен начин се
установи, че на Б. не са разяснени разпоредбите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от
СК и последствията от тяхното прилагане, като не са налице и писмени
доказателства (подписана декларация или уведомление по §8 ал.2 от ПЗР на СК), от които да е видно, че е
запозната с правата и задълженията си във връзка с горните норми. Съдът счита,
че разясняването трябва да е по начин, съответстващ на нейното интелектуално
ниво и емоционално състояние. Нарушената комуникация между майката и органите
на ДСП води до неизпълнение целта на закона за съхраняване интересите на децата
да бъдат отглеждани в семейна среда. Вярно е, че незнанието на закона не
оневинява лицето, но самият СК държи на важността на регулираните отношения, и
изисква родителите да бъдат информирани и да им бъде разяснено какви са
последиците от това производство. Нещо, което явно не е извършено в процесния
случай. Вярно е, че по делото са налични молби подадени от Б. от 11.05.2011г.,
20.11.2013г. и 25.03.2014г., с които се иска връщане на детето й в семейна
среда, но същите съдът счита, че са подадени от последната, водена от
майчинския инстинкт да отглежда единственото си дете, а не поради знанието и
разбирането на закона и в частност на нормите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК.
В подкрепа на последното са и фактите по делото, че биологичната майка поддържа
контакт с детето си, посещава го и по повод негови празници му прави малки
подаръци. Изискването за уведомяване по §8 ал.2 от ПЗР на СК (в сила от 01.10.2009г.) е
императивно и е установено от законодателя с цел да бъде разяснено както задължението
на родителите да поискат прекратяване на настаняването на детето или промяна на
мярката на закрила, с оглед отглеждането на детето в семейна среда, така и
последиците от неизпълнението на това задължение, а именно вписване на детето в
регистъра за пълно осиновяване и впоследствие осиновяване на детето без
съгласието на родителя. От изложеното се налага извода, че от страна на
ответника е допуснато съществено нарушение на общата процедура по вписване на
децата в регистъра за пълно осиновяване, което се отразява на законосъобразното
провеждане на процедурата по издаване на оспорената заповед за вписване на
детето Д. Т. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП-Плевен, и
представлява основание за отмяна на оспорения административен акт.
Констатираното нарушение на административно-производствените правила води и до
противоречие с материалния закон-неизпълнена втората предпоставка на чл.84 ал.2
от СК, още повече при наличието на подадени молби от биологичната майка за
връщане на детето при нея. В тази връзка следва да се посочи, че в закона не е
предвидена процедура за вписване на дете при наличие на изрично несъгласие на
родителя, каквото несъгласие реално представляват горните молби.
С оглед, обаче, на
установеното по делото психично състояние на оспорващата и изрично заявеното от
нейния пълномощник в съдебно заседание на 10.06.2015г., че към настоящия момент
не е налице подобрено здравословно състояние,
както и факта, че поради подадени молби от Б. за връщане на детето, работата
с биологичната майка по реинтеграция на детето в семейна среда продължава и
обстоятелството, че детето Д. Т. се развива физически и емоционално добре в
приемното семейство съдът намира, че в интерес на малолетното дете е на този
етап да продължи да живее в семейството на приемните родители, до промяна на
обстоятелствата за това. Всички данни от социалния доклад и другите събрани по
делото доказателства обосновават извод от необходимостта от отглеждане на
малолетното дете Д. Т. в приемното семейство към настоящия момент, но не и
изпълнение на условията за вписване в регистъра за осиновяване.
Предвид
гореизложеното, като издадена при нарушение на административно-производствените
правила и при противоречие с материалния закон и целта на закона, оспорената
заповед за вписване на малолетното дете Д. Т. в Регистъра на деца за пълно
осиновяване, воден от РД „СП”-Плевен следва да бъде отменена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ЗД-06-0011/24.02.2014г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане”-Плевен, с която е наредено детето Д. И. Т., ЕГН:**********, родено
от майка Б.П.Б. и баща И. Т. И. (починал), настанено в професионалното приемно
семейство на В.Л., да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване,
воден от РД „СП”-Плевен.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: