РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Плевен, 12 Юни 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар Ц.Д.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 297 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, срещу решение № 13/04.03.2015 г. на
Районен съд на гр. Левски, постановено по н.а.х.д. № 5/2015 г., с което е отменено
на основание чл. 63 от ЗАНН наказателно постановление /НП/ № 349/03.06.2015 г. на
Директора на ОД на МВР – Плевен, с което на Н.Г.П. ***, ЕГН **********, е
наложено на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ административно
наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно
и в противоречие на материалния закон. Касаторът счита, че при реализиране на
административно наказателната отговорност не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. Счита, че атакуваното НП е
законосъобразно, издадено е от компетентен орган, при спазени форма и ред и
съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Моли обжалваното решение
да бъде отменено, НП потвъдено.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – Н.Г.П., редовно призована за откритото съдебно заседание, не
се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
РС Левски е установил, че на че на 16.05.2014 г.,
около 22:50 часа, полицейските служители при РУ на МВР-Белене при изпълнение на
служебните си задължения по възложена съвместна планова операция от
ръководител, извършили проверка в бар „Централ”, находящ се в гр. Белене. В
хода на проверката установили, че на една от масите в заведението
седели две лица, всяко от което консумирало по една бира. При
проверка на документите за самоличност контролните органи установили, че едното
лице е непълнолетния М. Р. А., ЕГН ********** от с. Деков, а другото - пълнолетното
лице И. Г. А. с ЕГН **********. Служителите установили още, че персоналът на
заведението е в състав от един сервитьор: П. Ц. Е., а като барман работела
управителката на заведението – Н.П.. От лицата снели писмени сведения, от които
установили, че пълнолетното лице И. А. е поръчало две бири от бара на
заведението, които веднага били заплатени от него. С едната бира почерпил
непълнолетния А.. По случая била изготвена докладна записка.
Няколко дни след извършената проверка в обекта - на 20.05.2014г. на Н.П. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2/26.05.2014г. за това,
че на 16.05.2014г., около 22:50 часа, в гр. Белене, като управител на бар „Централ”
е допуснала продажбата на алкохолни напитки на непълнолетния М. А., ЕГН **********,
от с. Деков. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Актът бил предявен и връчен лично на жалбоподателката, срещу подпис. На
основание така съставения акт, административнонаказващият орган издал
обжалваното НП, с което за констатираното нарушение и на основание чл.45, ал.1
от ЗЗД, наложил на Н.П. административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
За да отмени последното РС Левски приел, че в хода на
административнонаказателното производство били допуснати множество съществени
нарушения на процесуалните правила. Според съда такива били неправилно
квалифициране на нарушението, като вместо в АУАН № 2/26.05.2014г. да бъде
посочено, че е нарушена забраната на чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД, била посочена
санкционната чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Според съда неясно било в какво качество е
наказана Н.П. – като управител и представляващ “Спринт Комерс” ЕООД,
стопанисващ бар „Централ” в гр. Белене или като барман в заведението, доколкото
от преписката се установявало, че към 16.05.2014г., около 22:50 часа
изпълнявала същата функция. Не на последно място РС Левски установил, че на П.
била ангажирана отговорността за допустителство на извършеното нарушение,
доколкото в АУАН и НП по този начин било описано извършеното нарушение. Според
съда обаче съгласно чл.10 ЗАНН, при административните нарушения подбудителите,
помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите,
предвидени в съответния закон или указ. Съдът съобразил, че в санкционната
разпоредба на чл.45, ал.1 от ЗЗД допустителството не е обявено за наказуемо, поради което на това самостоятелно основание
наказателното постановление следвало да бъде отменено.
Решението на РС Левски е правилно при съобразяване на
следното:
Касационният
съд споделя по принцип изводите на решаващия съд, че забраната, за чието
нарушение е санкционирана П. се съдържа в разпоредбата на чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД
и е следвало тази разпоредба да бъде посочена в АУАН и НП като нарушена правна
норма, предвид изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В
конкретния случай обаче, съдът не намира, че това е съществено процесуално
нарушение, довело до нарушаване правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. Това е така, тъй като в административно наказателната
разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, посочена от актосъставителя и от наказващия
орган като нарушена правна норма, се съдържа не само санкцията, но и описание
на дължимото поведение, нарушението на което съставлява основание за налагане
на тази санкция. Съгласно нормата, лице, което продава алкохолни напитки на
деца се наказва с глоба в посочените размери. Нормата съдържа всички елементи
от фактическия състав на чл. 5б, ал. 3, регламентиращ забрана за продажба на алкохолни
напитки на деца. По никакъв начин не се нарушава правото на защита, тъй като от
така посочената в НП правна норма за наказаното лице е ясно нарушението на
каква забрана е осъществило .
Не се споделя
от касационния съд и изводът за нелегитимираност на наказаното лице. Безспорно
е, както и РС е приел, че субект на нарушение по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД може да
бъде както физическо, така и юридическо лице. В конкретния случай АУАН е
съставен на физическото лице Н.П., което, като барман в собственото си
заведение е извършило твърдяното фактическото действие Това, че физическото
лице се явява и представляващ юридическото лице не води до незаконосъобразност
на НП, в обстоятелствената част на последното изрично е отбелязано, че
нарушението е извършено от П. в качеството й на управител на бар “Централ”, а
не в качеството й на барман.
Касационният
състав обаче споделя становището на РС Левски за формата на извършеното
нарушение. Съгласно чл. 10 от ЗАНН, допустителите се наказват само в случаите,
предвидени в съответния закон или указ. Съгласно чл. 45 от Закона за закрила на
детето, който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца, се
наказва с глоба или имуществена санкция. От последното е видно, че за описаното
в акта, съответно в наказателното постановление нарушение състав на
допустителство не е уреден. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.
24, ал. 2 от ЗАНН, ръководителят на предприятието може да бъде санкциониран за
нарушения, допуснати от негови подчинени, но и в този случай отговорността не е
обективна, а се носи само при виновно извършено деяние - било то умишлено или
непредпазливо, т. е. при доказано нарушение от страна на прекия извършител,
каквото в конкретния случая касационната инстанция счита, че не е установено по
безспорен начин.
В тази връзка
следва да се посочи, че видно от Справка рег. №
4424/26.05.2014г. (л. 6) и Сведение от 20.05.2014г. от П. Ц. Е. (л. 11),
последният е продал на пълнолетния И. Г. А. две бири, които били платени
веднага. Същото кореспондира със Сведението от И. А., според което той е
почерпил М. в бар. “Централ”. От това следва, че
изначално административнонаказателното производство е започнало не срещу
извършителя на нарушението, доколкото Е. е продал
алкохолната напитка, а срещу трето лице (Н. Петков), от което следва недоказаност
на авторството на нарушението, та макар и при условията на допустителство.
При горните съображения касационният състав намира за правилно като
резултат решение № 13/04.03.2015 г. по н.а.х.д. № 5/2015 г. на Районен съд на
гр. Левски.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/04.03.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 5 по описа на
Районен съд на гр. Левски за 2015 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.