Решение по Административно дело 293/2015г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 300

гр.Плевен, 3 Юли 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 293 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Производството по делото е образувано по жалба от М.И.Г. *** срещу Заповед №12/13.03.2015г. на Кмета на Община Кнежа, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда”, намираща се в УПИ ХІ-3100, кв.189 по ЗРП на гр.Кнежа, с административен адрес гр.Кнежа, XXXX, с извършител М.Г.; определен е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като при неспазване на срока ще бъде извършено принудително премахване за сметка на извършителя по реда на чл.225а ал.3 от ЗУТ.

В жалбата са наведени доводи, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че оспорващата не е собственик на строежа и къщата, тъй като е прехвърлила през 1992г. на сина си наследствената си ½ идеална част от жилищната сграда, построена в УПИ ХІ-3100 по плана на гр.Кнежа. Твърди се още, че пристройката предмет на заповедта е строена през 1980г. Сочи се, че административният орган не е установил момента на построяване на спорния строеж, както и не е извършил проверка дали последният е търпим по смисъла на ЗУТ, поради което е издал заповедта без да установи всички факти и обстоятелства, с което е нарушил чл.35 от АПК. Счита се, че постройката има характер на търпим строеж по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. В заключение се моли за отмяна на оспорената заповед.

По делото е депозиран отговор по жалбата от Кмета на Община Кнежа, в който са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на същата. Моли се жалбата да бъде отхвърлена и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващата М.Г. се явява лично и моли заповедта да бъде отменена, а процесната постройка да не бъде премахвана, тъй като няма къде да живее.

В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт Б. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че строежът е изграден без строителни книжа и не съответства на изискванията на ЗУТ. В заключение моли жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Заповед №12/13.03.2015г. на Кмета на Община Кнежа е връчена лично на оспорващата Г. на 23.03.2015г., видно от отбелязването върху акта (л.14). Жалбата е подадена чрез административния орган до съда на 03.04.2015г. и е заведена с вх.№9200-9693, поради което като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.215 ал.4 от ЗУТ и от надлежна страна-собственик и извършител на строежа, предмет на оспорената заповед, е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л.34) е, че М.И.Г. и М.И. Т. са имена на едно и също лице.

От Акт за частна общинска собственост №456/10.01.2001г. (л.29) се установява, че празно дворно място от 523кв.м. в кв.189, парцел ХІ с пл.№3100 по регулационния план на гр.Кнежа, върху което е построена процесната пристройка, е частна общинска собственост. От Удостоверение за признато право на строеж№ФД-298, ДИ№429 (л.20 и л.64) е видно, че на оспорващата Г. е признато право на строеж върху дворно място: парцел ХІ-3100 от кв.189 по плана на гр.Кнежа, XXXX.

От приложения по делото н.а.№169, т.І, н.д.№407/92г. (л.19) за констатиране право на собственост върху недвижим имот се установява, че М. Т. (Г.) и С. Г. са признати за собственици с равни права на жилищна сграда на два етажа, застроена в държавно дворно място съставляващо парцел ХІ от стр.кв.189 по регулационния план на гр.Кнежа и разположена на терена, който е на две улици. От решение №38/04.04.2012г. по гр.д.19/2012г. на РС-Кнежа (л.30-31) се установява, че по отношение на М.Г. е признато за установено, че П. А. и М. М. са собственици по давностно владение на двуетажна масивна жилищна сграда построена в северната половина на общинско дворно място с площ от 523кв.м. и съставляващо УПИ ХІ-3100 по плана на гр.Кнежа.

С н.а. №199, т.І, н.д.№408/92г. (л.65) М. Т. (Г.) е продала на сина си С. Г. своя недвижим имот, представляващ ½ идеална част от жилищна сграда на два етажа, построена върху държавно дворно място с отстъпено право на строеж, представляващо парцел ХІ на стр.кв.189 по регулационния план на гр.Кнежа, като е уточнено, че жилището предмет на сделката излиза на две улици, без жилището което е в същия парцел, но излиза на една улица.

Административното производство по установяване на незаконен строеж е започнало със съставяне на Констативен акт №2/24.02.2015г. (л.16-18), видно от който е, че работната група от длъжностни лица при Община Кнежа е установила, че в УПИ ХІ-3100, кв.189 по ЗРП на гр.Кнежа, с административен адрес XXXX е изпълнен незаконен строеж, представляващ „Пристройка към жилищна сграда, изградена в УПИ ХІ-3100, кв.189 по ЗРП на гр.Кнежа, непосредствено на уличните регулационни линии с улица „Назъм Хикмет” и улица „Люлин”. Посочено е, че за строежа няма одобрени проекти и няма издадено разрешение за строеж. Посочено е още, че строежът е пета категория, завършен е и се ползва по предназначение. Като собственик на строежа е посочена М.Г.. Проверката е извършена и констативният акт е съставен в присъствието на М.Г., която го е подписала. В акта е посочено също, че последният е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ за забрана за ползване и премахване на строежа.

Срещу констативния акт, извън срока за подаване на възражение, е подадено такова с вх.№9400-168/10.03.2015г. от М.Г., в което е посочено, че при изграждане на пристройката е ползвана плочата от къщата, поради което при нейното събаряне има вероятност да се повреди конструкцията на жилищната сграда. Твърди се още, че пристройката е строена през 80-те години. Моли се да не бъде започвана процедура по премахване на пристройката, тъй като няма къде да живее, защото голямата къща е прехвърлена на сина С..

Въз основа на Констативния акт №2/24.02.2015г. е издадена Заповед №12/13.03.2015г. на Кмета на Община Кнежа, с която на основание чл.225а ал.1 във вр. с чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, представляващ „Пристройка към жилищна сграда”, намираща се в УПИ ХІ-3100, кв.189 по ЗРП на гр.Кнежа, с административен адрес гр.Кнежа, XXXX, с извършител М.Г.; определен е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като при неспазване на срока ще бъде извършено принудително премахване за сметка на извършителя по реда на чл.225а ал.3 от ЗУТ. Прието е, че строежът е изпълнен през 2013г. и е пета категория. Депозираното възражение срещу констативния акт е прието за неоснователно, тъй като не са представени документи за законността на строежа.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

За изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно. Видно от заключението е, че обекта, предмет на заповедта, представлява постройка на допълващо застрояване, която не е завършена в груб строеж, тъй като не е изпълнена покривна конструкция. Вещото лице сочи, че постройката е разположена на западната и южна регулационни линии на УПИ ХІ-3100 и е с монолитна конструкция и тухлени стени от решетъчни тухли 25см., като не са изпълнени инсталации, настилки и облицовки, само са поставени ПВЦ дограма и врата на изток. Сочи още, че пристройката се състои от общи три помещения, като две от тях са с общ вход от изток с размери 8.30/4.40м., а третото помещение е отделно с вход от север с размери 3.70/4.00м., както и че светлата височина на помещенията е 2.60м., а поради денивилацията на терена височината на ограждащите зидове е различна от 2.70м. до 4.00м. Според експертизата, пристройката представлява строеж по смисъла на ЗУТ и е пета категория, изпълнен е от М.Г. без изискуемите по закон строителни книжа. Вещото лице сочи, че няма точни данни за годината на изграждане на обекта, че съгласно действащия ПУП отреждането за процесния имот е за ниско жилищно застрояване, като няма отреждане за допълващо застрояване и не е издадена виза по чл.140 от ЗУТ от главния архитект на общината, както и че изграденият строеж не отговаря на действащия ПУП.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповед №12/13.03.2015г. е издадена от Кмета на Община Кнежа, който е компетентен орган при издаване на заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл.225а от ЗУТ. Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа необходимите реквизити, включително фактическо и правно основание, за да породи целените правни последици. Соченото като правно основание за издаване на Заповед №12/13.03.2015г. е разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 във вр. чл. 225 ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според който строежът е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, което съответства на соченото фактическо основание, т.е. на мотивите за издаване на акта.

В хода на производството по издаване на процесната заповед не се констатират съществени нарушения на административно-производствените правила. Спазена е процедурата по чл. 225а от ЗУТ – съставен е констативен акт, надлежно връчен, по който е депозирано възражение. Не са нарушени правата на заинтересованите лица. На възложителят и изпълнител на строежа М.Г. е осигурено правото да представя доказателства, както в хода на административното производство, така и при съдебното разглеждане на оспорената заповед, където в най-пълна степен е дадена възможност да защити свои права и законни интереси.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

По делото не се спори, че за строеж „Пристройка към жилищна сграда”, намираща се в УПИ ХІ-3100, кв.189 по ЗРП на гр.Кнежа, с административен адрес гр.Кнежа, XXXX не са издавани строителни книжа, сред които е и разрешение за строеж, като по арг. от нормата на чл.147 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж за постройки на допълващо застрояване се изисква представяне на становище на инженер-конструктор с указания за начина на изпълнение. Безспорно е установено още, че собственик и извършител на строежа е Г., съобразно Акт за частна общинска собственост №456/10.01.2001г. и Удостоверение за признато право на строеж№ФД-298, ДИ№429. В тази връзка неоснователно е възражението в жалбата, че оспорващата не е собственик на процесния строеж, тъй като с н.а. №199, т.І, н.д.№408/92г. М.Г. е продала на сина си С. Г. своя недвижим имот, представляващ ½ идеална част от жилищна сграда на два етажа, построена върху държавно дворно място с отстъпено право на строеж, представляващо парцел ХІ на стр.кв.189 по регулационния план на гр.Кнежа, т.е. прехвърлена е собствеността върху основната жилищна сграда, а не върху допълващото застрояване. Предвид изложеното, безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на закона, извършен от Г..

За да е налице, обаче, основание за възникване на право от страна на административния орган да упражни предоставената му компетентност като разпореди премахване на незаконния строеж, е необходимо освен да бъде доказано, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, същият да не е търпим по правилата на §16 от ПЗ на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, както и че за него не е образувано производство по узаконяване му по §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ и §127 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. По това обстоятелство не е налице произнасяне в оспорената заповед, вероятно защото административният орган е приел, че строежът е изпълнен през 2013г.

Единственото възражение в жалбата е за търпимост на процесния строеж по смисъла на §127 ал.1 от ДР на ЗУТ. В тази връзка се навежда довод, че пристройката е строена през 80-те години, а не както е прието от органа през 2013г. Видно от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е, че няма точни данни за годината, през която е започнало изграждането на строежа, като обектът, предмет на заповедта, не е завършен в груб строеж, тъй като не е изпълнена покривна конструкция на пристройката. Последното е потвърдено и при разпита в открито съдебно заседание на вещото лице. От доказателствата по делото, вкл. и от заключението по експертизата се установява още, че процесният обект представлява постройка на допълващо застрояване, разположена на западната и южна улични регулационни линии на УПИ ХІ-3100, която не отговаря на действащия ПУП, тъй като в плана няма отреждане за допълващо застрояване, а само за ниско жилищно застрояване, както и не е издадена виза по чл.140 от ЗУТ от главния архитект на общината.

С нормата на чл.42 ал.1 от ЗУТ е предвидено, че постройките на допълващо застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. С ал.2 на същата разпоредба е въведена забрана постройките на допълващо застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. А разпоредбата на чл.41 ал.2 от ЗУТ регламентира, че когато допълващото застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулиран поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имоти, като допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.

Съгласно §127 ал.1 от ДР на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

Съгласно §16 от ПЗР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

В контекста на горното от фактическа и правна страна, на първо място съдът намира за недоказано твърдението на оспорващата, че процесната пристройка на допълващо застрояване е изградена през 80-те години. За да достигне до този извод настоящият състав съобрази приложените по делото доказателства, а именно на л.19 нотариален акт за констатирано право на собственост върху недвижим имот №169, т.І, н.д. №407/92г., от който е видно, че в дворно място съставляващо парцел ХІ, кв.189 по регулационния план на гр.Кнежа (настоящето УПИ ХІ-3100, кв.189 по ЗРП на гр.Кнежа) към 31.07.1992г. е съществувала само жилищна сграда на два етажа, за собственици на която са признати оспорващата М. Т. (Г.) и сина и С. Г., както и приложеното на л.64 Удостоверение от 04.10.86г. за признато право на строеж, от което се установява, че с този документ на оспорващата е признато право на строеж в дворно място ХІ, кв.189 по плана на гр.Кнежа с адрес XXXX. Ето защо съдът приема за необорен факта, че процесният строеж е изпълнен през 2013г., като се отчита и обстоятелството, че постройка на допълващо застрояване не е завършена в груб строеж, тъй като не е изпълнена покривната конструкция.

При това положение, с оглед момента на извършване му, строежът не попада нито в приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ, нито в това на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр.82/26.10.2012г. в сила от 26.10.2012г.) и не може да се окачестви като търпим строеж по смисъла на тези норми. Това е така, тъй като разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ обхваща единствено строежите, изградени до 07.04.1987г. или тези, започнати след тази дата, но неузаконени до влизане в сила на ЗУТ, а нормата на §127 ал.1 пък се отнася до строежи, изградени до 31.03.2001г. Видно е, че процесният строеж не попада в нито една от времевите граници по посочените разпоредби, поради което същият не е търпим по правилата на ЗУТ. Следва да се посочи също, че по делото няма данни, а не са налице и такива твърдения, за образувано производство по узаконяване на строежа по реда на §184 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ бр.65/22.07.2003г.) и §127 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Посочените разпоредби касаят строежи, от една страна извършени до влизане в сила на ЗИДЗУТ-ДВ бр.65/22.07.2003г., т.е. преди 26.07.2003г., а от друга страна образуването на такова узаконително производство е ограничено времево от предвидените законови срокове за подаване на заявление за узаконяване (25.01.2004г. по §184 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ-ДВ бр-65/22.07.2003г. и 26.10.2013г. по §127 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ-ДВ бр.82/26.10.2012г. в сила от 26.10.2012г.), които към настоящия момент са изтекли.

Но дори съдът да приеме, че пристройката е изградена през 80-те години, каквито са твърденията в жалбата, то строежът отново не може да се окачестви като търпим и подлежи на премахване по следните съображения:

Както при действието на отменените ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за ПНТСУ, така и при действието на ЗУТ, е допустимо предвиждането на допълващо застрояване, непредвидено в застроителния план, да стане със скица/виза/ за проектиране - чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и чл. 140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване или свързано с допълващо застрояване в съседния имот. В конкретния случай, обаче, обектът не отговаря на изискванията на ЗУТ за изграждане на постройки на допълващо застрояване, тъй като, както е посочено и по-горе, нормата на чл.41 ал.2 от ЗУТ забранява такива постройки, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване, както е в процесния случай – спорния обект е изграден непосредствено на уличните регулационни линии с улица „Назъм Хикмет” и улица „Люлин”.

По горните съображения съдът намира, че Заповед № 12/13.03.2015г. на Кмета на Община Кнежа е законосъобразна, а жалбата на М.Г. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По отношение искането на процесуалния представител на Кмета на Община Кнежа, направено в отговора по жалбата, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

За да бъдат присъдени разноските следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. По делото да са представени доказателства за направени разноски; 2. Да е направено искане за присъждането им от съответната страна в срок до приключване на последното съдебно заседание; 3. Страната, която иска присъждането им да е представила списък на направените разходи по делото, дори и в случаите, когато разходът е един. Отсъствието на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на искането.

В конкретно разглеждания случай, действително, с отговора по жалбата от ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено в срок и преди приключване на последното съдебно заседание, т.е. налице е една от предпоставките за основателност на искането за присъждане на разноски. Не са налице, обаче, другите две предпоставки, за да е налице осъдителен диспозитив в съдебния акт. Ответникът не сочи какъв размер разноски претендира. Отделно от това, не е представил доказателства за направените разходи, както и не е представил списък на същите. Списък на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да бъдат присъдени, е необходим и представлява доказателство за тяхната основателност, дори и когато разходът е един, какъвто е юрисконсултското възнаграждение. Непредставянето на такъв списък нарушава правото на защита на другата страна в процеса,която има правната възможност да направи възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, както и до невъзможност на съда да направи преценка за съотношението на претенцията спрямо фактическата и правна сложност на делото/ в този смисъл ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС, както и Определение № 973/27.01.2015г. на ВАС по адм.д. № 15253/2014г./

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Г. *** срещу Заповед №12/13.03.2015г. на Кмета на Община Кнежа.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Кмета на Община Кнежа, направено в отговор по жалбата вх.№1712/01.06.2015г., за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд-Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: