РЕШЕНИЕ № 416

гр. Плевен, 9 Октомври 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 292/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ф.М.Г. ***, срещу Заповед № 11/13.03.2015г. на Кмета на Община Кнежа, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконни строежи - “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна”, намиращи се в УПИ Х-3115, кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа, с административен адрес гр. Кнежа, ул. XXXX.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на издадената заповед, изразяваща се в допуснати съществени процесуални нарушения при издаването, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърденията се свеждат до това, че строежът е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ЗИД ЗУТ (ред. ДВ, бр. 98/2014г.) и като такъв не подлежи на премахване. В тази връзка се сочи, че административният орган не е установил безспорно времето на изпълнение на строежа, което представлявало съществено процесуално нарушение. По същество моли за отмяна на Заповед № 11/13.03.2015г.

По делото е постъпил отговор изх. № 9400-969-9/03.06.2015г .от кмета на Община Кнежа, в което е ангажирано становище за неоснователност на подадената жалба. Твърденията са, че е спазена процедурата по чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за установяване на незаконен строеж, проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя. Установено е, че за описаните в констативен акт № 3/24.02.2015г. обекти не са издавани строителни книжа, съответно заповедта е издадена от компетентен по см. на чл. 225а от ЗУТ орган при правилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски по делото.

Жалбоподателят, редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от адв. Е. М. с пълномощно на л. 40 от делото, която подържа жалбата на заявените основания. В представената допълнително писмена защита, освен първоначално въведените възражения за търпимост и допуснати съществени процесуални нарушение, сочи още, че с нотариално заверени декларации Т. Г. и М. Т. са дали съгласие, жалбоподателят да строи на граничната линия между УПИ Х-3115 и УПИ IX-3110. Сочи още, че не е установена компетентността на лицата, съставили констативен акт № 3/24.02.2015г., както и че в Заповед № 11/13.03.2015г. не е посочено кой е адресата на властническото волеизявление. Последното представлявало нарушение на формата на административния акт, което от своя страна налагало отмяната му. Моли депозираната жалба да бъде уважена и оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Кнежа, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено следното:

С констативен акт /КА/ № 3/24.02.2015г. /л.16 от делото/ работна група от служители от “УТ” при Община Кнежа е установила, както следва: лятна кухня, изградена в УПИ Х-3115, кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа, непосредствено на дворищната регулационна линия с УПИ XI-3100 - кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа; складово помещение с тоалетна, изградено в УПИ Х-3115, кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа, непосредствено долепено до триетажна жилищна сграда, построена в същия имот. Установено е още, че обектите са изпълнени без строителни книжа – издадена скица с виза, одобрени проекти (конструктивно становище), разрешение за строеж. Посочено е, че строежите са от VI-та категория, завършени са и се ползват по предназначение. Посочено е още, че УПИ Х-3115, кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа е частна общинска собственост удостоверен с АОС (частна) № 457/10.01.2001г. В КА № 3/24.02.2015г. е отразена окомерна скица на разположението на обектите, размери в план и височина. Отразено е, че жалбоподателят е присъствал на проверката, което присъствие е удостоверил с подписа си. Жалбоподателят е депозирал в срок възражение вх. № 9400-167/10.03.2015г. пред кмета на Община Кнежа, в което е изложил, че е имал съгласие от предходния собственик на УПИ XI-3100, кв. 159 по ЗРП на гр. Кнежа за постройките. Заявил още, че единствено е правил подобрения по съществуващите сгради.

По съставения КА № 3/24.02.2015г. е издадена Заповед № 11/13.03.2015г., предмет на настоящето производство, като административният орган изцяло е възприел фактическите констатации и мотивирано е отхвърлил направените от Г. възражения. Със същата заповед е разпоредено премахването на незаконните строежи - “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна”, намиращи се в УПИ Х-3115, кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа, с административен адрес гр. Кнежа, ул. XXXX. Определен е месечен срок за доброволно изпълнение на заповедта, след влизането й в сила, като е указано, че при липса на доброволно изпълнение, ще последва принудително такова за сметна на извършителя, по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ във вр. с Наредба № 17 на Община Кнежа за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на незаконни строежи на територията на Община Кнежа. Заповед № 11/13.03.2015г. е връчена на Ф.Г. на 20.03.2015г., видно от отбелязване в края на самата заповед. Установява се от приложеното по делото на л. 64 удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № АО-07-32/23.06.2015г., че Ф.М.Г. и Ф. М. Г. са имената на едно и също лице. По делото са представени, както следва: АОС (частна) № 457/10.01.2001г. за парцел Х, пл. № 3115, кв. 189 по регулационния план на гр. Кнежа, от който се установява, че е предоставено на Ф. Г. и А. М. правото на строеж върху общинската земя. Представено е удостоверение № ФД-179/20.07.1987г. от ОНС-Кнежа, от което е видно, че на Ф. М. Г. е признато правото на строеж безвъзмездно върху ½ ид. ч. от парцел Х, кв. 222 по плана на гр. Кнежа. Представена е декларация с нотариална заверка на подписите от 29.10.1997г., съгласно която Т. А. Г. и М. И. Т. дават съгласие на Ф. М. Г. да построи по граничната линия между парцел Х-3115 и пл.№ 3100, кв. 189 по плана на гр. Кнежа сграда по негово усмотрение. По делото е представено разрешение за строеж № 35/07.10.1987г. и разрешение за строеж № 11/05.05.1989г., ведно със скици, одобрени архитектурни проекти, планове и протокол за линия и ниво.(л. 66-82) скица на имот Х и XI, кв. 189 по плана на гр. Кнежа.

За установяване компетентността на проверяващите и съставители на КА № 3/24.04.2015г. са представени длъжностните характеристики (л. 106-127).

Представено е още решение № 38/04.04.2012г. по гр. д. № 19/2012г. с което е признато за установено, че П. Т. А. и М. К. М. са собственици на масивна двуетажна жилищна сграда в УПИ XI-3100, кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа, Заповед № 13/13.03.2015г. по чл. 225а от ЗУТ, Разрешение за строеж № 11/05.05.1989г.

По делото са събрани гласни доказателства от св. С. М. В., която дава сведения, че жалбоподателят Г. е ремонтирал през 1994г. малката постройка, находяща се в УПИ Х-3113, която съществувала от времето, преди да бъде построена голямата къща.

За изясняване на релевантните по делото обстоятелства е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира с доверие, като компетентна и безпристрастна. Съгласно същата предназначението на постройките е за “живеене”, а отразената постройка в действащият ЗРП е “стопанска”. Същите представляват допълващо застроявана, като отреждането на имота е за ниско жилищно застрояване. Посочено е, че в плана за имота не е предвиждано допълващо застрояване и не е издавана виза по чл. 140 от ЗУТ. Процесните постройки не са отразени в одобрения със Заповед № 8/06.01.1987г. ЗРП на гр. Кнежа, като в плана е отразена единствено паянтовата постройка. Според вещото лице строежът е от VI-та категория съгласно чл. 135, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, но не може да установи времето на изпълнението му. На зададеният въпрос за характера на изпълненото строителство с оглед наличието на паянтова постройка в плана, вещото лице дава заключение, че по скоро е изпълнено преустройство на пристройка, отколкото да е извършен основен ремонт.

При тези фактически констатации съдът формира следните правни изводи: жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 11/13.03.2015г. е издадена от кмета на община Кнежа, който се явява материално и териториално компетентен административен орган съобразно 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Същата заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, както и адресата, на който е възложено задължението за изпълнение на заповедта. Вярно е, че в диспозитива на същата не е изрично указано Ф.М.Г. да премахне установения незаконен строеж, но последното не представлява нарушение на формата, доколкото в мотивите на Заповед № 11/13.03.2015г. е посочено, че Г. е извършител на строежа, а в чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ са определени задължените лица за премахване на незаконния строеж. По посочените причини, съдът намира, че оспорената заповед има определен адресат, а възражението на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно.

Спазени са и процесуалните правила при издаване на оспорената заповедта по чл. 225а от ЗУТ. Производството е започнало със съставяне на констативен акт, с който се установява незаконен строеж. Констативният акт се съставя от служители контролиращи строителството в общината по местонахождение на строежа арг. от 225а, ал. 2, вр 223, ал. 2 от ЗУТ. По делото са представени длъжностни характеристики на И. М., И. Ш., Ц. Х. и Р. Т., от които се установява, че лицата изпълняват длъжности в Община Кнежа, Дирекция “Специализирана администрация”, на длъжности експерти и специалисти “Устройство на територията”, като в преките задължения на всеки един влизат контрола и участието в разкриването на незаконно строителство на територията на общината, както и съставянето констативни актове по ЗУТ. Последното представлява част от длъжностите като система от функции, задължения и отговорности на цитираните служители, което от своя страна съответства на изискването на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, касаеща компетентността на органите, установяващи незаконни строежи. С други думи казано, чл. 223, ал. 2 от ЗУТ сочи компетентните служители от общинската администрация, а те са компетентни именно защото са назначени на такива длъжности като система от функции, задължения и отговорности, поради не е необходимо последващо тяхно оправомощаване, за да могат валидно да констатират незаконно строителство.

Проверката на процесния строеж е извършена в присъствието на жалбоподателя, на когото е и връчен КА № 3/24.04.2015г. Той се е възползвал от дадената му възможност да направи възражение по акта, както и да представи доказателства или да иска събирането на такива. Направените възражения с вх. № 9400-167/10.03.2015г. са обсъдени от издателя на заповедта и с лаконични мотиви са отхвърлени, като е посочено основно, че не са представени документи, установяващи законността на строежа.

Налага се извода, че в производството по издаване на Заповед № 11/13.03.2015г. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган е изпълнил задължението си по см. на чл. 35 от АПК да издаде административния акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Вярно е, че в заповедта не са изложени съображения, касаещи приложимостта на § 127, ал. 1 от ЗИД ЗУТ (ред. ДВ, бр. 98/2014г.), но последното по мнение на настоящият състав не е необходимо. Видно от оспорената заповед, административният орган е приел, че строежът е изпълнен през 2013г., което изключва приложимостта на § 127, ал. 1 от ЗИД ЗУТ, от една страна, а от друга страна доколкото от събраните по преписката доказателства се установява, че УПИ Х-3115 е частна общинска собственост, то липсата на надлежно учредено правото на строеж, винаги ще препятства приложението на института на “търпимост”. Извън което, оспорващият е следвало с пълно и главно доказване да установи пред административния орган, както и в съдебното производство, правопрепятстващото заповед по чл. 225а от ЗУТ обстоятелство, че “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна”, намиращи се в УПИ Х-3115, кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа представляват търпим строеж. Последното не е направено, поради и което административният орган не е приложил този законова възможност и норма.

Заповед № 11/13.03.2015г. е издадена в съответствие с материалния закон. В същата е посочено като правно основание за издаването и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който текст казва, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото са представени разрешение за строеж № 35/07.10.1987г., ведно със скици, одобрени архитектурни проекти, планове и протокол за линия и ниво. Същите касаят обаче единствено съществуващата и изпълнена масивна жилищна сграда в УПИ Х-3115, кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа. Не са представени по делото строителни книжа за “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна”, като не се твърди и че такива съществуват. Последното отнася въпросните строежи, именно към хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което ги определя като незаконни. По делото се установява, включително и от прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че е налице строеж от VI-та категория, изпълнен без строителни книжа, като по отношение на същия в предходни периоди е изпълнено преустройство и пристрояване (т. 7 от СТЕ). За последните дейности по аргумент от чл. 149, във вр. с чл. 151 от ЗУТ също се изискват строителни книжа, каквито както бе установено по-горе не са издавани.

В тази връзка следва да бъде обсъдено още статута на строежа, доколкото от самото начало на производството по издаване на Заповед № 11/13.03.2015г., както и по делото, Ф.Г. е подържал, че “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна” представлява търпим строеж по см. на § 127, ал. 1 от ЗИД ЗУТ. Съгласно нормата - строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Анализът на разпоредбата налага извода, че на първо място от значение за приложение на нормата е времето на извършване на строежа. В Заповед № 11/13.03.2015г. е посочено, че “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна” са изпълнени пред 2013г. Вещото лице обаче дава мнение, че не може да се установи кога са изградени процесните постройки, макар, че в о.с.з. от 14.09.2015г. уточнява, че “Постройката е изпълнена изцяло със съвременни материал. Стоманобетонови основи, монолитна конструкция и тухлени стени.” Оспорващият е заявил в о.с.з. от 29.07.2015г., че постройката е съществувала към 1987г, правени са поетапни ремонти през 2001г.-2002г. и през 2013г. е направена външна изолация. Разпитаната същото съдебно заседание свидетелка В. дава сведения, че “малката постройка е съществувала преди да се построи голямата къща”. През 1994г. Г. е направил ремонт и е направил постройката годна за живеене. Свидетелката казва още, че “малката постройка била от кирпич с непечени тухли, стабилна основа и покрив като от слама.”

При така събраните доказателства съдът намира, че е съществувала паянтова постройка през 1987г., която в течение на времето е разширена и развита до стабилна такава, изпълнена със съвременни материал - стоманобетонови основи, монолитна конструкция и тухлени стени (т. 7 на СТЕ). При тези обстоятелства, съдът споделя заключението на експерта по т. 6 и т. 11 от СТЕ, в смисъл, че не може да се установи времето на извършване на строежа.

Последното обаче не е от съществено значение за прилагането на института за търпимост по следните съображения:

Изискванията за търпимост на даден строеж освен времеви интервал, през който е изпълнен строежа, изискват и допустимост на същият по разпоредбите, действали към момента на извършването му или по сега действащите разпоредби, т.е. ЗУТ (арг. § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД ЗУТ).

Съгласно чл. 63 от Закона за собствеността във вр. чл. 180, вр. чл. 182, ал. 1 от ЗУТ(във всички редакции) строежи в чужд имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж, в съответствие с влязъл в сила ПУП или скица/виза за проектиране. Аналогична е и разпоредбата в чл. 56 от ЗТСУ (отм.), но действал към 1987г. По делото се установява, а и не се спори, че имот УПИ Х-3115 е частна общинска собственост, като на Ф. Г. (Ф.Г.) е учредено правото на строеж в обем ½ от 570 кв.м. в същият имот (АОС № 457/10.01.2001г. и Удостоверение № ФД-179/20.07.1987г.). По така учредената суперфиция е издадено разрешение за строеж № 35/07.10.1987г. за сграда от 56 кв.м, по одобрени проекти № 185 (приложени на л. 75-82), като сградата е изпълнена съгласно проекта, с което е изпълнено учреденото право на строеж в рамките и обема на същото. За процесните “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна” обаче не е учредявано право на строеж, както и не се твърди да е имало такова. Нещо повече, със заявление от 18.05.1987г. вписано с р.№ 363/87г. на л. 23, Ф. М. Г. на основание чл. 15, б. “в” от ЗС и чл. 106 от ЗС, е прехвърлил учреденото му право да строи в имот Х-222 (УПИ Х-3115) на А. М. Г., на чието име са издадени и РС № 35/07.10.2015г. и строителните книжа. Следователно, оспорващият в настоящето производство не е имал правото нито към 1987г. нито към настоящия момент правото да строи в УПИ Х-3115.

На следващо място, видно от приетата по делото СТЕ УПИ Х-3115 е с предназначение за ниско жилищно застрояване, като съгласно плана не е предвидено допълващо застрояване, какъвто е характера на спорните постройки. За последните не е и издавана с виза, като същите не са отразени в одобрения със Заповед № 8/06.01.1987г. ЗРП на гр. Кнежа. В същия план е отразена единствено паянтова стопанска постройка, която обаче не може да се индетифицира с “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна”.

Извън горното, съдът намира, че при изграждане на “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна” са нарушени правилата на чл. 41 и 42 от ЗУТ, респ. чл. 112 от ППЗТСУ (отм.), доколкото постройките представляват допълващо застрояване към основното. Това е така, защото процесните постройки не са свързани с основното застрояване, не са предвидени и разположени в хипотезата на свързано застрояване, доколкото калканните стени не се припокриват със съществуващи такива в съседен имот и доколкото не е предвидено в плана свързано застрояване между УПИ Х-3115 и УПИ XI-3100. Също така постройките не могат да бъдат определени като свободно разположени, доколкото не е спазено изискването за разстояние от вътрешните граници на УПИ Х-3115. Последното следва и от това, че границата между УПИ Х-3115 и УПИ XI-3100 е неприложена, т.е. налице е несъответствие между регулационните линии на плана и границите на имотите. Това несъответствие само по себе си е пречка за извършване на каквото и да е строителство по арг. от § 8, ал. 5 от ДР на ЗУТ.

При горните съображения се налага се извода, че “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна”, изпълнени в УПИ Х-3115, кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа не са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, т.е. по нито една от разпоредбите действали по времето на преобразуването на паянтова постройка (1987г.) в “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна” - стоманобетонови основи, монолитна конструкция и тухлени стени. Последното налага да се отхвърли възражението на оспорващия в тази насока и да се потвърди Заповед № 11/13.03.2015г. като законосъобразна и издадена в съответствие с целта на закона – недопускане и премахване на незаконното строителство.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждения, обективирана в отговор на жалба (л. 51 от делото). Същият е бил представляван от юрисконсулт в о.с.з на 29.07.2015г., поради което на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с ТР №3/13.05.2010г. по ТД № 5/2009г. на ВАС във вр с чл. 8, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения (ред. ДВ, бр. 28/2014г.) претенцията следва да бъде уважена в размер на 600 лева. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, осми състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.М.Г. ***, срещу Заповед № 11/13.03.2015г. на Кмета на Община Кнежа, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконни строежи - “Лятна кухня и складово помещение с тоалетна”, намиращи се в УПИ Х-3115, кв. 189 по ЗРП на гр. Кнежа.

ОСЪЖДА Ф.М.Г. *** с ЕГН ********** *** сумата от 600 лева, като разноски по административно дело № 292 по описа на Административен съд Плевен за 2015 година.

Решението не подлежи на оспорване на основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

СЪДИЯ: