Р Е Ш Е Н И Е

№ 269

гр.Плевен, 9 Юни 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

ри секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №291 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от Р.Д.Д. ***, против Решение №12/06.03.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №МП-54054/03.11.2014 год. на ръководител ПО.

В жалбата твърди, че при постановяване на оспореното решение не са спазени чл.117 ал.1 т.2 ал.2 буква г, т.3. Сочи, че е спазила указанията по разпореждане МП № 54054/02.11.2014 г., което не е произнесено в срок. Твърди, че по чл.54 липсва контрольор, инспектор, проверил. Твърди, че в изложените мотиви по Решение № 12/06.11.2014 г. не е видно длъжността Директор ТП-НОИ откога я заема и липсва гумен печат както е по Разпореждане № МП-54054/02.11.2014 г. на Ръководител ПО-ТП-НОИ – М. Б.. Твърди, че липсва произнасяне по част от приложените по пенсионната й преписка писмени документи. Позовава се на работна карта, която доказва ІІ-ра категория труд, тъй като е издадена относно намаленото работно време съгласно КТ и Наредба за работа в специфични условия труд – опасен, но това не е установено от пенсионния орган. Твърди, че са допуснати груби нарушения от Директор ТП-НОИ гр.Плевен сочи, че същата не е директор на ТП-НОИ тъй като няма Заповед с печат от Управител на НОИ гр.София, че е назначена за Директор ТП-НОИ, Ръководител ТП-НОИ гр.Плевен. Счита, че са налице основания за отпускане на пенсия по параграф 4 от ПЗР-КСО. Излага доводи, че няма пълно дирене за осигурителния стаж и ако има, то се укрива, с цел прикриване на други лица под името й. Твърди, че са й задържани част от документи, доказващи категорията труд, приети от Районна прокуратура и Районен съд гр.Плевен, както и върнатите документи. Не е отразен осигурителния й стаж по втората трудова книжка от УМБАЛ – ЕАД гр.Плевен „Д-р Г.Странски” и по УП2 и обр.30 и УП3 няма издаден от УМБАЛ ЕАД и обр.30 УП3, което се издава по служебен път или на друго лице.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания. По същество моли съда да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Плевен и да бъде пенсионирана при условията на §4 от ПЗР на КСО при наличие на положен труд от II категория. Представя подробни писмени бележки, в които доразвива изложените в жалбата доводи.

Ответникът в настоящото производство-Директорът на РУСО-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно на л.69 от делото, която моли съда да потвърди Решение № 12 от 06.03.2015 г. на Директора на ТП НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № МП 54054 от 03.11.2014 г. на Ръководител „ПО” като правилно и законосъобразно. Счита, че събраните писмени доказателства по безспорен начин доказват стажа на жалбоподателката и правилно са съобразени в разпореждането. Счита, че от 01.01.1986 г. до 30.09.2014 г., работейки като санитар в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, стажът на жалбоподателката не е от втора категория труд. Съгласно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отменен/ и при сега действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, нито една разпоредба не касае труда на санитарите в болнични заведения, без значение каква е клиниката, в която упражняват труда си, а са трета категория. На това основание работодателят е вписал това обстоятелство – че упражнява труд при условията на трета категория. Счита, че правилно органът е приел, че съгласно § 4 от ПЗР на КСО Р.Д. не отговаря на изискването за пенсиониране при условията на втора категория труд. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление вх.№ МП-54054/30.09.2014 г. Д. е направила искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. С Разпореждане № МП-54054/03.11.2014 г. на ръководител ПО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), тъй като не са налице условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО и по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО. Разпореждането е получено от съпруга на Д. на 7.11.2014 год., видно от разписката на л.35 от делото и против същото е подадена жалба вх.№ МП-54054/09.02.2015 г. , в която са изложени доводи, че пенсионният орган неправилно е зачел положения от нея труд на длъжност „санитар”, катедра „Психиатрия” към УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД за периода от 01.01.1986 г. до 30.09.2014 г. от ІІІ-та, а не от ІІ-ра категория и се претендира за отмяна на разпореждането. По жалбата е постановено оспореното в настоящото производство решение №12/06.03.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, като с него е потвърдено Разпореждане №МП-54054/03.11.2014 год. на ръководител ПО. За да потвърди разпореждането , решаващият орган е приел, че

Д. е поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО и към датата на подаване на заявлението- 30.09.2014 г. Д. е навършила възраст 53 год.10 мес. 20 дни и има придобит осигурителен стаж както следва: ІІІ-та категория – 35 год. 05 мес. 00 дни. Органът се позовал на разпоредбата на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО /в редакцията към 2014 г./, според която до 31 декември 2014 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Посочено е в решението, че Д. отговаря на условието на § 4 ал.1 на ПЗР на КСО за навършена възраст 52 год. и 8 месеца, но не отговаря на изискването за минимум 15 години стаж от втора категория труд /няма положен труд при условията на 2-ра категория/. Органът е приел за неоснователна претенцията на Д., че неправилно е категоризиран труда й на длъжност „санитар”, катедра „Психиатрия” към УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД за периода 01.01.1986 г. до 39.09.2014 г. от ІІІ-та, а не от ІІ-ра категория. Органът изложил мотиви, че съгласно чл.40 ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. След анализ на представените от Д. трудова книжка № 38/01.08.1978 г.; Удостоверение обр.УП-3 № 55/08.08.2013 г., изд. от ОС „Детски ясли” гр.Плевен; Удостоверение обр.УП-3 № Д-800/16.10.2014 г., изд.от Медицински университет – гр.Плевен и Удостоверение обр. УП-3 № 8397/17.10.2014 г., изд.от УМБАЛ „Георги Странски” гр.Плевен и карта за оценка на работното място и на работника, в която е отразена основната заплата, условия на труд, добавки и др., органът е извършил преценка относно правилното категоризиране на труда на жалбоподателката. Констатирал е, че в представената работна карта в т.6 е посочено – Условия на труд – категория – ІІ. По отношение на така направеното вписване органът е приел, че не е ясно в каква връзка е направено същото и какво означава, както и че самата работна карта не е надлежен документ, който установява дали полагания от лицето труд подлежи на категоризиране, тъй като осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Административният орган е изложил мотиви, че в ПКТП, действащ до 01.01.2000 г. и в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране не се съдържат текстове, съгласно които длъжността „санитар” попада в раздел І или ІІ на съответните документи, за да може да бъде отнесен към първа или втора категория и е направил извод, че по тази причина осигурителният стаж на Д. правилно е зачетен от пенсионния орган от трета категория. Като аргумент в тази посока посочил, че в представените удостоверения за осигурителен стаж УП-3 № Д-800/16.10.2014 г., издадено от Медицински университет гр.Плевен за периода 01.01.1986 г. – 01.10.2000 г. и УП-3 № 8397/17.10.2014 г., издадено от УМБАЛ „Д-р Георги Странски” гр.Плевен за периода 01.10.2000 г. – 30.09.2014 г. изрично е посочено, че положеният от лицето труд се зачита за трета категория. Органът е обсъдил и предпоставките за пенсиониране по смисъла на чл.68 ал.1-2 от КСО и е приел, че Д. има изискуемия осигурителен стаж, но няма навършена изискуемата възраст, поради което няма право на лична пенсия за ОСВ и по общия ред. На тези основания е потвърдил оспореното разпореждане.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на Д. на 30.03.2015 год., видно от разписката на л.50 от делото, а жалбата против същото е подадена 14.04.2015 год., видно от заглавната страница на жалбата, т.е. в указания в чл.118 от КСО 14 дневен срок от връчване на решението, от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт , пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Решението е постановено от компетентен орган - Директорът на РУСО Плевен в качеството му на ръководител на ТП на НОИ по смисъла на чл.117, ал.3 вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, в предписаната от закона форма и при спазване реквизитите на съдържанието. Спазени са административно-производствените правила при постановяване на решението. Същото е постановено в съответствие с приложимите материални норми.

Между страните няма спор за факти. Единственият спорен въпрос е за периода 01.01.1986 год.-30.09.2014 год., през който Д. е работила към УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД Плевен в катедра „Психиатрия” на длъжност „санитар” как следва да се зачете-при условията на II или III категория труд.

В приложената по делото трудова книжка на л.59-64 е отбелязано, че за периода01.01.1986 год.-01.12.2004 год. Д. е работила на длъжност „санитар” в поликлиника, в КПМП, в КИМС, в Психиатрия, в ЦПЗ. Съгласно удостоверение изх.№Д-800/16.10.2014 год. на л.66, за периода 01.01.1986 год.-01.10.2000 год. жалбоподателката е работила на длъжност „санитар”, като изрично е отбелязано, че това е при условията на трета категория труд. Според Удостоверение изх.№8397/17.10.2014 год. на л.67, Д. е работила за периода 01.10.2000-16.03.2013 год. като санитар, уволнена е на 16.03.2013 год. и е възстановена с решение на Окръжен съд гр.Плевен №26/16.01.2014 год., като е започнала работа на 18.07.2014 год. Санитарите са здравни работници без специално образование, които се грижат за чистотата в болнично заведение и обслужват болни в болница или ранени на фронта. Тяхната работа не се извършва при специфични и/или вредни условия на труд , поради което нито в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, действащ до 01.01.2000 год., нито в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране се съдържат текстове, съгласно които длъжността „санитар” да попадне в раздели I или II на съответните нормативни документи, за да може да бъде отнесен към първа или втора категория труд. Съдът намира за правилен извода на ръководителят на ТП на НОИ Плевен, че посочването в т.6 от представената работна карта – „условия на труд-категория – II” не налага някакъв различен извод за категорията на труда, предвид, че самата работна карта не е надлежен документ по смисъла на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж , който да удостоверява с материална доказателствена сила дали полагания от лицето труд подлежи на категоризиране от една страна и от друга страна, вписването в тази карта на информацията от носно категорията на полагания труд противоречи на тази от приложените по делото удостоверителни документи. Ето защо изводите на административния орган относно категорията на полагания от Д. труд като „санитар” за процесния период в оспореното решение се явяват правилни.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Д. ***, против Решение №12/06.03.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №МП-54054/03.11.2014 год. на ръководител ПО.

ОСЪЖДА Р.Д.Д. *** да заплати на ТП на НОИ Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: