Р E Ш Е Н И Е

№ 252

гр.Плевен, 29 Май 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:                                                                  Председател: Елка Братоева

                                                                 Членове:  Цветелина Кънева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря В.М. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 289 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 288 от 26.03.2015 г., постановено по нахд № 359/2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 2014-0028658 от 14.07.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Фортис” АД – гр.Плевен, ЕИК 114663818, представлявано от Я.В.Д., с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.232 ал.2 от Закона за туризма, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.114 т.2 от Закона за туризма, във връзка с т.ХІІІ.2,от Раздел ІV Хотели категория „четири звезди”, ІV.1 „Изисквания към изграждането”, т.ІІ.1.8., ІV.1.16., ІV.2.1., ІV.2.2.1., ІV.2.2.2., ІV.2.2.3., ІV.2.2.4., ІV.3.6., ІV.3.12. от Раздел ІV Хотели категория „четири звезди”, ІV.2. „Изисквания към обзавеждането и оборудването” и т.13 от Раздел ІV Хотели категория „четири звезди”, ІV.4. „Изисквания към предоставяните услуги” на Приложение № 2 към Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, за това, че при направена проверка на 16.01.2014 г. в хотел „Парк хотел Кайлъка” в гр.Плевен, парк „Кайлъка” е установено, че търговецът предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект, който не отговаря на изискванията за определената му категория „четири звезди”, като: в търговския блок няма бръснаро-фризьорски салон; в приемния блок няма универсална инвалидна количка; в стаите няма ваза, шпионки на вратите, закачалките за дрехи са 3 бр. вместо 6 бр., няма четка за дрехи и обувалка, няма кърпичка (тампон) за лъскане на обувки, няма игленик; в санитарния възел на стаята няма козметично огледало, халати и чехли за еднократна употреба, хавлиена кърпа за вана, чаши за тоалетни принадлежности, чаши за вода с подложка; в обекта не се предоставят бръснаро-фризьорски услуги.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Д. Л., която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, вследствие на което е достигнал до неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и го е отменил. Според касатора правилно въззивният съд е достигнал до извода, че е извършено посоченото в НП нарушение, но неправилно е преценил деянието за малозначително. Твърди, че нарушението не е маловажен случай и че наказващият орган като е издал НП е направил преценка за обществената опасност на деянието. Твърди, че съставът на нарушението не е резултатен, а формален, не включва в себе си други общественоопасни последици, освен самото неизпълнение на изискванията на НКСПМНЗХР, както и че не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Посочва, че съставът на нарушението не изисква нарушението да е за втори път или търговецът да има и други нарушения по ЗТ, за да се счита, че нарушението, като извършено за първи път, само на това основание е маловажен случай. Предвид, че нарушението е формално, на просто извършване, счита за  ирелевантно за съставомерността на деянието  и евентуално последващо отстраняване на несъответствията и че липсата на вредни последици не може да обоснове малозначителност на нарушенията. Навежда доводи, че категорията на средството за подслон е „четири звезди” и само това предполага много високо качество на услугите, доколкото максималната степен на категоризация е „пет звезди”, а реално такова качество не е имало. Твърди, че са установени общо 15 несъответствия с изискванията за предлагане на туристически услуги в хотел с категория „четири звезди”, поради което нарушението не може да бъде прието за маловажен случай. Сочи, че наложената имуществена санкция е определена в размер на минимума, предвиден в закона, като е отчетено единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба ”Фортис” АД - Плевен, в  съдебно заседание се представлява от адвокат П.А. *** с редовно пълномощно от първата инстанция, който моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на районния съд. Счита, че са налице основания за приемане и квалифициране на случая като маловажен по чл.28 от ЗАНН. Като аргумент за това сочи Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, респективно Приложение № 2 към нея, където са регламентирани изискванията към хотели категория „четири звезди” и където в т.6 предл.2 от забележките към глава І със символ звезда са отбелязани изискванията, за които се допускат предписания, т.е. законодателят е предвидил, че нарушението на тези изисквания не е толкова съществено, за да бъдат санкционирани и е допуснал отстраняването им чрез предписания. Твърди, че в случая няма предписания, а контролният орган е пристъпил директно към съставяне на АУАН. Подробни съображения излага в писмени бележки, в които отново моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и излага доводи за маловажност на извършеното нарушение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при извършена проверка на 16.01.2014 г. в хотел „Парк – хотел Кайлъка” в гр. Плевен, парк „Кайлъка” е установено, че „Фортис” АД извършва туристическа дейност „хотелиерство” в хотел „Парк – хотел Кайлъка” в гр. Плевен, парк „Кайлъка”,  като за обекта има издадено удостоверение за категоризация № РКК-19-6270/07.02.2007 г. от председателя на Държавната агенция по туризъм, за утвърдена категория „четири звезди”, капацитет: 105 стаи. Търговецът предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект, който не отговаря на изискванията за определената му категория „четири звезди” като: в търговския блок няма бръснаро-фризьорски салон; в приемния блок няма универсална инвалидна количка; в стаите няма ваза, шпионки на вратите, закачалките за дрехи са 3 броя вместо 6 броя, няма четка за дрехи и обувалка, няма кърпичка /тампон/ за лъскане на обувки, няма игленик; в санитарния възел на стаята няма козметично огледало, халати и чехли за еднократна употреба, хавлиена кърпа за вана, чаши за тоалетни принадлежности, чаши за вода с подложка; в обекта не се предоставят бръснаро-фризьорски услуги, с което е нарушен чл.114 т.2 от Закона за туризма, във вр. С т. ХІІІ.2 от Раздел ІV Хотели категория „четири звезди”.ІV.1. „Изисквания към изграждането”, т.ІІ.1.8.,ІV,1.16., ІV.2.1., ІV.2.2.1., ІV.2.2.2., ІV.2.2.3., ІV.2.2.4, ІV.3.6, ІV.3.12 от Раздел ІV Хотели категория „четири звезди”, ІV.2. „Изисквания към обзавеждането и оборудването” и т. 13 от Раздел ІV Хотели категория „четири звезди”, ІV.4. „Изисквания към предоставяните услуги” на приложение № 2 към Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване за хранене и развлечения. На 14.07.2014 г. е издадено НП, с което деянието е квалифицирано като нарушение на чл.114 т.2 от Закона за туризма, във вр. С т. ХІІІ.2 от Раздел ІV Хотели категория „четири звезди”.ІV.1. „Изисквания към изграждането”, т.ІІ.1.8.,ІV,1.16., ІV.2.1., ІV.2.2.1., ІV.2.2.2., ІV.2.2.3., ІV.2.2.4, ІV.3.6, ІV.3.12 от Раздел ІV Хотели категория „четири звезди”, ІV.2. „Изисквания към обзавеждането и оборудването” и т. 13 от Раздел ІV Хотели категория „четири звезди”, ІV.4. „Изисквания към предоставяните услуги” на приложение № 2 към Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване за хранене и развлечения.

ПРС приел изложената фактическа обстановка съдът за безспорно установена от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, но счел, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, който текст не е приложен от административно-наказващия орган, но няма пречка да бъде приложен от съда, съобразно установеното разбиране в ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС. При извършване на преценка дали конкретното нарушение покрива признаците на „ маловажност“ , ПРС съобразил  фактът, че нарушението е извършено за пръв път, че не са установени при проверката груби нарушения на разпоредбите на Закона  за туризма, обстоятелството, че нарушенията са били своевременно отстранени /, както и че в търговския обект от момента, в който е започнал да функционира до момента на проверката, а и след това, не са постъпвали никакви жалби и оплаквания от клиенти, свързани с обслужването, хигиената и отношението на персонала. Освен изложеното съдът констатирал, че в конкретния случай не са описани и не са установени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът направил извод, че конкретното административно нарушение е с явно незначителна степен на обществена опасност, поради което и в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 вр. чл.11 от ЗАНН, вр. чл. 93 т. 9 от НК, тъй като се касае за маловажен случай на извършено административно нарушение с оглед липсата  на вредни последици, както и с оглед наличието на смекчаващи обстоятелства, при които конкретното деяние  следва да се квалифицира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът направил извод, че като не е обсъдил посочените по-горе обстоятелства и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН в съответствие с правната норма на чл. 28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. На тези основания отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира изводите на ПРС за неправилни и несъответни на приложимия закон. В Закона за административните нарушения и наказания не е предвиден законен критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, поведението и стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

При установените факти, РС неправилно е приел, че по съществото си описаното нарушение представлява маловажен случай. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид субсидиарното приложение на НК и НПК, съобразно конкретния случай. В случая безспорно е установено, че с действията си ответното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 114, т.2 от ЗТ, предоставяйки процесните туристически услуги в туристически обект, който не отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5. Макар и извършено за първи път и отстранено в кратък срок след проверката на контролните органи, нарушението обективно не покрива критериите на чл. 93, т. 9 от НК, и не съставлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Касае се не за единични и несъществени несъответствия, а според описанието в НП - за множество липси, не в единични, а във всички  помещения-липса на вази, шпионки на вратите, закачалки за дрехи, четки за дрехи, обувалки, тампони за лъскане на обувки, игленици, козметични огледала, халати, чехли за еднократна употреба, хавлиени кърпи за вана и др. Описано е в самото НП, че капацитетът на обекта е 105 стаи и според описанието на нарушението в административнонаказателната преписка, липсите на описаните вещи са установени в „стаите”, т.е. не в отделна или малко на брой стаи, а във всичките. Действително, не е констатирано конкретно оплакване от клиенти, но нарушението не е резултатно , а такова на просто извършване. От друга страна, касае се за търговско дружество, т.е. за търговец по смисъла на ТЗ, чийто управител следва да полага по-голяма от обичайната грижа-тази на добрия търговец и винаги своевременно и съответно на нормативните изисквания да изпълнява всички задължения, произтичащи от участието в търговския оборот. В този смисъл дружеството, предоставящо туристическите услуги в категоризирания обект като търговец по занятие  е  длъжно да предоставя туристически услуги, отговарящи на изискванията за определената категория на обекта, т.е. забранено е предоставянето на туристически услуги в категоризиран обект с по-ниско качество от изискваното за притежаваната категория. Изпълнението на това задължение е гаранция за спазване правата на потребителите, имащи обосновани очаквания , че ще получат услуги с качество, съответстващо на притежаваната категория. Неизпълнението от страна на хотелиера на задължението да предоставя туристически услуги в туристически обект, които да  отговарят на изискванията за определената му категория нарушава правата на потребителите, и то на неограничен брой лица. Същото предизвиква неблагоприятни вредни последици за тях, тъй като те се поставят в положение на заблуждение по отношение качеството на предоставяните услуги. В същото време дори минимално предвидения размер на имуществената санкция за неизпълнение на процесното нормативноустановено задължение  (хиляда лева) сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. Не без значение е факта, че нито жалбоподателят е представил, нито съдът е събрал доказателства за имущественото състояние на наказаното дружество (ГДД, ОПР, баланс), за да може на това основание да направи обоснована преценка дали наложеното наказание е несъразмерно тежко, а този факт също има значение с оглед преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН. Не са представени доказателства, нито се твърди, неизпълнението на задължението да се дължи на обективни, извинителни причини. Следователно, касае се за нарушаване на правата на потребителите по начин, който засяга в немалка степен обществените отношения от тази категория. Неоснователно е и не се отразява на отговорността на дружеството възражението, че всички изисквания към хотела, за чиято липса АНО е наложил санкция, са обозначени със символа „*” в Приложение №2, глава Първа, раздел IV към Наредбата, поради което и на основание т.6, пр.2 от забележките към глава Първа, за тях законодателят е допуснал отстраняването им чрез предписания. Възможността за предписването на определено поведение с оглед отстраняване на констатирани несъответствия според касационната инстанция означава, че законът допуска  продължаване дейността на туристическия обект след отстраняване на тези несъответствия след дадено предписание, но не изключва ангажирането на административнонаказателната отговорност, ако такива са налични. Ето защо настоящата инстанция  приема за неправилен извода на въззивния съд, че вмененото на дружеството  нарушение представлява маловажен случай.

При тези изводи за липса на маловажност на деянието, са налице предпоставките за произнасяне по съществото на спора. Налице е извършено нарушение  на чл.114, т.2 от Закона за туризма, за наличието на което не се и спори между страните (с изключение досежно пункта относно бръснаро-фризьорските услуги, което на самостоятелно основание не може да изключи отговорността на дружеството), като отговорността е обективна и безвиновна. Наложеното административно наказание в минимален размер е отчело факта , че деянието е извършено за първи път, както и че е отстранено в кратък срок след констатирането му. След отмяна на касираното решение, следва да бъде потвърдено НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 288 от 26.03.2015 г., постановено по нахд № 359/2015 г. на Районен съд – Плевен, с което е отменено Наказателно постановление № 2014-0028658 от 14.07.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Фортис” АД – гр.Плевен, ЕИК 114663818, представлявано от Я.В.Д., с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.232 ал.2 от Закона за туризма, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.114 т.2 от Закона за туризма и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2014-0028658 от 14.07.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Фортис” АД – гр.Плевен, ЕИК 114663818, представлявано от Я.В.Д., с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.232 ал.2 от Закона за туризма, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.114 т.2 от Закона за туризма

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                 

                                                                                        2.