Решение по Административно дело 288/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 266

гр. Плевен, 5 Юни 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: В.М.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 288/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “Емкорп Мениджмънт” ЕООД – Плевен, представлявано от управителя С.В.Б. срещу Решение № 230/10.03.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 54/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № КД-01-04-126/17.12.2014г. на Директора на РЗИ – Плевен, с което на ЕООД „Емкорп Мениджмънт” – Плевен на осн. чл. 218 ал.3 от Закона за здравето е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 56 ал.1 от Закона за здравето, затова че на 18.11.2014г. в 11,20ч. в обект „Кафе – аперитив” на дружеството в гр. Плевен, ул. „Климент Охридски” № 4, представляващ закрито обществено място по смисъла на §1а буква „г” от ДР на Закона за здравето се установило, че се извършва тютюнопушене на І етаж на 4 маси и на ІІ етаж на 2 маси от клиенти, които тръскали пепелта от цигарите в чаши за еднократна употреба, напълнени с вода.

Касаторът, чрез адв. С. от АК – Плевен обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК. Поддържа подробно изложените и пред районния съд доводи за незаконосъобразност на НП. Счита, че описаното изпълнително деяние не съответства на хипотезиса на правната норма, въвеждаща забрана за тютюнопушене. При проверката не са били установени физическите лица, извършващи тютюнопушене и не са им наложени глоби за извършеното от тях нарушение, което се доказало от показанията на свидетелите. Ангажирана е отговорността на дружеството, без да се изследва дали тютюнопушенето се е извършвало със знанието и разрешението на управителя на обекта или въпреки несъгласието му, още повече в заведението няма поставени пепелници и е издадена заповед за забрана на тютюнопушенето. Затова косвени белези като миризма, задименост или „чаши за еднократна употреба, напълнени с вода” не са достатъчни за ангажиране отговорността на дружеството. Счита, че не са събрани доказателства за извършено нарушение, пледира за отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба – Регионална здравна инспекция – Плевен поддържа писмено становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Счита за безспорно установено, че обектът на дружеството представлява „обществено място” – заведение за хранене и развлечения по смисъла на §1а, б. „г” от ДР на ЗЗ, спрямо който се прилага абсолютната забрана на чл. 56 ал.1 от ЗЗ за пушене на закрити обществени места. При проверката на 18.11.2014г. в обекта е установено и доказано от писмените и гласни доказателства по делото, че в заведението се е извършвало тютютнопушене на 6 маси от клиенти на заведението, които са тръскали пепелта от цигарите в еднообразни чашки за еднократна употреба, напълнени с вода и това противозаконно поведение не е било преустановено нито от клиентите, нито от персонала дори и в хода на проверката. Затова административно-наказващият орган е приел, че се касае за системни и целенасочени действия от самия търговец и е наказано юридическото лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, при което е ирелевантно – кои конкретни физически лица са извършвали тютюнопушене, дали са им наложени персонални глоби и дали е издадена формално заповед на управителя за забрана на тютюнопушенето при наличието на законова забрана. Наложената имуществена санкция от 3000 лв. е в минималния, предвиден размер и е съобразена от законодателя с оглед степента на обществената опасност на такова административно нарушение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че

решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да се остави в сила, като счита, че при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, съобразно доказателствата по делото.

Районен съд – Плевен е потвърдил НП като е приел, че нарушението е безспорно доказано и обосновано е наложено съответното административно наказание.

Правилни и съответни на доказателствения материал и възприетата фактическа обстановка са изводите на съда, че стопанисваният от дружеството обект – заведение за хранене, представлява закрито обществено място по смисъла на §1а, б. „г” от ДР на Закона за здравето, за което чл. 56 ал.1 от ЗЗ въвежда абсолютна забрана за тютюнопушене. В нарушение на законовата забрана при проверката на 18.11.2014г. в обекта инспектори на РЗИ в присъствието на упълномощен представител на дружеството – Г. Д. Ц. констатирали, че клиенти извършват тютюнопушене на 6 от масите, разположени на първи и втори етаж на заведението, които тръскат пепелта от цигарите в еднообразни пластмасови чаши за еднократна употреба, напълнени с вода. Тези факти не се оспорват и се потвърждават както от съставения протокол за извършена проверка, така и от АУАН, надлежно подписани и връчени на пълномощника, подкрепят се и от свидетелските показания. Доказва се, че на масите не са били поставени пепелници. Но фактът, че всички пушещи клиенти са разполагали с еднотипни чашки, които ползвали за пепелници в присъствието и със знанието на персонала е достатъчно показателен, че персоналът на заведението е осигурил възможност на клиентите да извършват тютюнопушене и то се е осъществявало с негово съгласие и съдействие, а не по инициатива единствено на клиентите, които няма как да се снабдят с тези импровизирани „пепелници”, ако не са им били предоставени от обслужващия персонал. Това е показателно за системно налагана и възприета практика в обекта, а не за инцидентен случай от отделен клиент. По думите на свидетелите, заведението е било задимено и на всичките общо шест маси се е пушело. Известно е, че масово заведенията са възприели подобни практики за клиентите - пушачи и осигуряват възможности за пушене в закрити пространства, при това без използване на вентилационни системи, като така демонстрират явно и грубо незачитане на законовите норми , нарушават правата на клиентите – непушачи и застрашават здравето на подрастващите. Затова законът е предвидил санкция за нарушение на чл. 56 ал.1 от ЗЗ не само персонално за всеки нарушител – физическо лице, но и за юридическите лица и еднолични търговци, собственици и стопанисващи обектите, в които се нарушава забраната за тютюнопушене. Наличието на издадена заповед от управителя за забрана на тютюнопушенето е без правно значение, защото забраната е въведена от закона и е абсолютна, като не предполага изключения по избор на съответното заведение. В протокола от проверката и АУАН достатъчно ясно са изложени фактите и обстоятелствата, представляващи описание на констатираното нарушение, съответстващо на посочената като нарушена материално-правна разпоредба - чл. 56 ал.1 от ЗЗ. Затова обосновано на осн. чл. 218 ал.3 от ЗЗ е била ангажирана отговорността на дружеството – собственик на обекта, с налагане на предвидената за юридически лица „имуществена санкция” в минимален размер – 3000 лв. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и се налага за неизпълнение на задълженията им при осъществяване на тяхната дейност. Тя не зависи и не се изключва от това, дали едновременно са били наказани и конкретните физически лица, нарушили забраната, чиято отговорност е персонална. Не е и нужно да бъдат установени личните данни на всеки един клиент, извършващ тютюнопушене. Описанието на нарушението е достатъчно детайлно, за да очертае констатираното нарушение на дружеството. Не са допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 230/10.03.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 54/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.