Р Е Ш Е Н И Е

№ 277 / 16 Юни 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 285 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от Кодекс за социално осигуряване/КСО/.

Образувано е по жалба на М.Д.И. *** против Решение № 6/24.03.2015г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх. №КПК-2/24.02.2015г. и е потвърдено Разпореждане №141-00-537-4/03.02.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. С разпореждането на жалбоподателя е възстановено изплащането на парично обезщетение за безработица , отпуснато с Разпореждане № 141-00-537-1/21.02.2014 г. за периода от 14.10.2014г. до 16.03.2015 г. в размер на 48,85 лв. дневно.

Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно поради необоснованост и съществено нарушение на материалните и процесуалните разпоредби, както и при несъобразяване с целта на закона. Твърди, че с Разпореждане № 141-00-537-1 от 21.02.2014 г. му е било отпуснато обезщетение за безработица, считано от 31.01.2014г. до 07.10. 2014 г. В периода февруари-юни 2014 г. вкл. обезщетението не му е заплащано поради получавано през този период възнаграждение по граждански договори. Твърди, че от м. юли до м. ноември не е упражнявал трудова дейност / с изключение на м. август, когато е получил доход по граждански договор по размер , който не надхвърля МРЗ/ и е бил надлежно регистриран в Агенцията по заетостта. Счита, че през този период / от м. юли 2014 г. да целия оставащ срок/ паричното обезщетение е следвало да бъде възстановено. Счита, че жалбата му срещу Разпореждане №141-00-537-4/03.02.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ неоснователно е била отхвърлена с Решение № 6/24.03.2015г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Плевен – предмет на обжалване . Твърди, че от издадените му бележка от Дирекция ”Бюро по труда” – Плевен е отразена датата 12.07.2014 г., когато има възстановена регистрация в АЗ. Счита, че вместо от 14.10.2014 г. изплащането на обезщетението за безработица е следвало да му бъде възстановено считано от 01.07.2014 г., към която дата са били налице всички законови изисквания за това. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който периодът от 12.07.2014г. до 14.10.2014 г. да бъде зачетен като такъв, за който му се дължи обезщетение. По същество поддържа жалбата си на изложените в нея основания, като твърди, че възстановената регистрация в бюрото по труда е от 12.07.2014 г., а не от 14.10.2014 г., както е приел това административният орган.

Ответната страна- Директорът на ТП на НОИ-Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.Т. оспорва жалбата. Твърди, че към датата, от която жалбоподателят прави искане да му бъде възстановено паричното обезщетение за безработица не са били налице основания за това. Позовава се на извлечение-справка от Агенция по заетостта, от която е видно, че актуалната дата на регистрация на лицето е 14.10.2014г. и правилно от тази дата административният орган е възстановил изплащането на обезщетението за безработица за оставащия към датата на прекратяването на изплащането срок, намален със закъснението, а именно- до 16.03.2015г. Моли решението и потвърденото с него разпореждане бъдат оставени в сила като правилни и законосъобразни и присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото съдът намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

С Разпореждане № 141-00-537-1/21.02.2014 г . на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен, на М.Д.И. е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 31.01.2014 г. до 07.10.2014 г. в размер на 48,85 лв. дневно.

С Разпореждане № 141-00-537-2/07.03.2014 г. , на осн. чл. 54ж ал. 1 и във вр. с чл. 54д,ал. 1, т. 1 от КСО изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица е било прекратено, считано от 01.02.2014 г. поради започване на трудова дейност- граждански договор над минималната работна заплата. На 17.03.2014 г. регистрацията на И. в Агенцията по заетостта/АЗ/ е била прекратена.

На 21.03.2014 г. И. отново е регистриран като безработен. В резултат на извършена проверка в регистъра на осигурените лица е констатирано, че за него са подавани данни за осигуряване за месеците от февруари до юни 2014 г. включително. За това обстоятелство е била уведомена Дирекцията „Бюро по труда” Плевен , в резултат на което регистрацията на лицето в АЗ е била прекратена, считано от 21.03.2014 г. М.И. се е регистрирал отново като безработен на 14.10.2014 г.

С Разпореждане № 141-00-537-3/15.10.2014 г. е отказано възстановяването на паричното обезщетение за безработица по направеното от И. на 30.09.2014 г. искане. По подадената срещу това разпореждане жалба Директорът на ТП на НОИ- Плевен се е произнесъл с Решение № 38/19.12.2014 г., с което го е отменил и е върнал преписката на Ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението. А тези мотиви указват на органа да съобрази разпоредбата на чл. 54д, ал. 5, изр. 2 от КСО, според която, ако регистрацията на лицето в АЗ е направена след регламентирания срок от 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност, изплащането на паричното обезщетение да се възстанови към датата на новата регистрация за оставащите към датата на прекратяване на изплащането на паричната помощ за безработица, намален със закъснението.

При съобразяване с горните указания, Ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Плевен е постановил Разпореждане № №141-00-537-4/03.02.2015г., с което на лицето е възстановено изплащането на обезщетение за безработица за периода от 14.10.2014 г. до 16.03.2015 г. в размер на 48,85 лв. дневно.

Така постановеното разпореждане е обжалвано от И. пред Директора на ТП на НОИ-Плевен, който се е произнесъл с Решение № 6/24.03.2014г.- предмет на обжалване в настоящето производство, с което е отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждане № №141-00-537-4/03.02.2015г. на Ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Плевен.

Административният орган е мотивирал своето решение с разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 от КСО, според която , ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява трудова дейност- основание за задължително осигуряване, която да бъде прекратена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период , ако регистрацията на лицето в АЗ е направена в срок от 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Административният орган е изложил съображения, че, тъй като през м. юли не е налична информация за осигуряване на М.И., то следва да се счита, че от 01.07.2014 г. лицето не упражнява дейност. Съобразно горната разпоредба, в срок от 7 работни дни от тази дата е следвало лицето да възстанови регистрацията си в АЗ. От приложените документи органът е установил, че регистрацията е възстановена на 14.10.2014 г. и никъде не е отразена дата 12.07.2014 г., както твърди И.. При тези данни е приел, че органът, който е разпоредил възстановяването на изплащане на обезщетението е приложил правилно разпоредбата на чл. 54д, ал. 5, изр. 2-ро от КСО, според който, ако регистрацията е направена след изтичане на срока от 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението. Органът е приел, че трудовата дейност е прекратена на 01.07.2014 г., регистрацията е възстановена на 14.07.2014 г., т.е., след изтичане на срока, поради което правилно е възстановено плащането на обезщетението, считано от 14.10.2014 г. Изчислено е, че от датата на възстановената регистрация, до крайния момент , до който е отпуснато обезщетението остават 8 м., които следва се намалят със закъснението / периода от 11.07.2014 г. до 14.10.2014 г./, поради което, като краен резултат периодът на изплащане на обезщетение е удължен с 5 месеца- до 16.03.2015 г. Административният орган е мотивирал извода си за неоснователност на искането на жалбоподателя изплащането на паричното обезщетение да бъде възстановено от 01.07.2014 г. , тъй като това е датата на прекратяване на трудовата дейност, за което лицето не спори. Актуалната регистрация на лицето в като безработно е от 14.10.2014 г. и поради това правилно изплащането е възстановено от тази дата. По тези съображения е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Материалното право на парично обезщетение за безработица възниква при условията на чл. 54а от КСО , за наличието на които, при постановяване на първоначалното разпореждане, с което е отпуснато обезщетението на жалбоподателя няма спор между страните. Разпоредбата на чл. 54д от КСО регламентира хипотеза, при която по време на получаване на парично обезщетение за безработица лицето започне да упражнява дейност- основание за задължително осигуряване. В разглеждания случай между страните няма спор, че по време на отпуснатото на М.Д.И. с първоначалното Разпореждане № 141-00-537-1/21.02.2014 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен парично обезщетение за безработица, за периода от 31.01.2014 г. до 07.10.2014 г., И. е упражнявал дейност- основание за задължително осигуряване. Това е станало през периода м. февруари- м. юни 2014 г., както и самият жалбоподател твърди в жалбата си, и за което е подал съответните декларации в ТП на НОИ. Не се спори и по факта, че от 01.07.2014 г. за лицето няма подавани данни за осигуряване, т.е. от тази дата лицето не е упражнявало трудова дейност- основание за задължително осигуряване, която да е основание за прекратяване на изплащането на обезщетението.

Спорът между страните е за момента, от който е следвало да бъде възстановено изплащането на обезщетението, който се определя от момента, в който е извършена регистрацията в Агенцията по заетостта при условията на чл. 54д, ал. 5 от КСО. Жалбоподателят твърди, че регистрацията му в АЗ е от 12.07.2014 г., а според административния орган тази регистрация е от 14. 10.2014 г.

От разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 от КСО, според която изплащането на паричното обезщетение се възстановява към датата на прекратяване на дейността, ако регистрацията на лицето в АЗ е направена в срок от 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност, следва извод, че със започването на такава дейност по време на получаване на парично обезщетение за безработица, регистрацията в АЗ се прекратява. След като законът изисква нова регистрация след прекратяване на дейността, това означава, че по време на упражняване на дейността лицето не е регистрирано в АЗ. Т.е., от 01.02. 2014 г., когато е започнало дейност по граждански договори, до края на м. юни 2014 г. лицето няма регистрация в АЗ, и по силата на чл. 54д ал. 5 от КСО, за да се възстанови изплащането на обезщетението, е необходима нова регистрация. .

От доказателствата по делото/ справка на л. 91 / се установява,че след прекратяване на регистрацията на И. от 21.03.2014 г. , лицето е регистрирано отново като безработно на 14.10.2014 г.- така, както е приел административният орган. От приложената на л. 8 от делото служебна бележка № 303/14.10.2014 г., неоспорена от ответника , се установява, че след прекратяване на регистрацията от 21.03.2014 г., са налични две нови регистрации- от 12.07.2014 г. и от 14.10.2014 г.

От приложеното към делото писмо на Дирекция по труда”- гр. Плевен с № 10-04-11-606/1/19.03.2015 г. се установява, че М.Д.И. е бил регистриран в БТ като безработен на 21.03.2014 г. Въз основа на получено в ДБТ писмо на ТП на НОИ, с което се информира, че лицето е упражнявало дейност по договор за консултантски услуги, с Решение на Директора на ДТБ от 13.10.2014 г. регистрацията на И. е прекратена, считано от 21.03.2014 г. Този факт се потвърждава и от приложената справка на л. 91 от делото. От същата е видно, че на 14.10.2014 г. лицето е регистрирано отново като безработно.

От така събраните доказателства, съдът прави следния извод: Упражняването на дейността- основание за задължително осигуряване е прекратена на 01.07.2014 г. Лицето е направило нова регистрация в Агенцията по заетостта на 12.07.2014 г., видно от описаната по-горе служебна бележка. На 13.10.2014 г., с Решение на Директора на Дирекция”Бюро по труда”-Плевен, регистрацията на И. в Агенцията по заетостта е прекратена, считано от 21.03.2014 г. Т.е. с това решение е прекратена и направената на 12.10.2014 г. регистрация. Новата регистрация на лицето е от 14.07.2014 г./ следващия ден след издаване на решението за прекратяване на предходните/, и тази нова регистрация действително е направена в един много по-късен момент от регламентирания в чл. 54д, ал. 5 , пр. последно от КСО срок. От това следва извод, че след прекратяване на дейността-основание за задължително осигуряване / 01.07.2014г./ , и до 14.10.2014 г. лицето не е било регистрирано в Бюрото по труда. Тук следва да бъде отбелязано следното : Новата регистрация лицето е поискало и е била направена веднага след прекратяване на старата с гореописаното решение на Директора на ДБТ. На И. не може да бъде вменено закъснението да поиска тази регистрация, тъй като, както е казано по-горе, направената от него на 12.07.2014 г. регистрация е прекратена със задна дата на 13.10.2014 г. До отмяната й И. е бил регистриран, и за него не е съществувала причина да иска нова регистрация. Проблемът е създаден с отмяната на регистрацията със задна дата, и то за целия изтекъл от началото й -21.03.2014 г, до датата на решението- 13.10.2014 г. период, без да е съобразено, че от 01.07.2014 г. лицето не е упражнявало дейност. Дали Директорът на Бюрото по труда е следвало да прекрати регистрацията от самото й възникване, и до датата на решенето, или само за периода, през който лицето е упражнявало дейност, е въпрос извън предмета на настоящия спор, но безспорен факт е, че направената на 12.07.2014 г. регистрация е била прекратена с това решение от 13.10.2014 г. , за което не са налице данни, нито дори твърдения да е обжалвано и отменено. При тези данни, и липсата на регистрация в АЗ за периода от 01.07.2014г. до 14.10.2014 г. , основателно административният орган е възстановил изплащането на паричното обезщетение, считано от новата регистрация- на 14.10.2014 г. за оставащия към датата на прекратяване период, намален със закъснението, коректно и точно изчислени в постановеното решение.

Предвид изложеното, съдът намира, че като е постановил Разпореждане №141-00-537-4/03.02.2015 г. ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен, при липса на съществени процесуални нарушения е спазил материалноправните предпоставки за законосъобразност, поради което това разпореждане правилно е било потвърдено от Директора на ТП на НОИ- Плевен с Обжалваното решение е съобразено с материалния закон, постановено е в отсъствие на съществени процесуални нарушения и в съответствие с целта на закона, поради което следва да бъде оставено в сила , както и потвърденото с него разпореждане.

При този изход на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски в размер на минимално юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 350 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на М.Д.И. *** против Решение № 6/24.03.2015г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх. №КПК-2/24.02.2015г. и е потвърдено Разпореждане №141-00-537-4/03.02.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ.

Осъжда М.Д.И. *** да заплати на ТП на НОИ-Плевен 350 лв. разноски по делото за минимално юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: