Р E Ш Е Н И Е
№ 225
гр.Плевен, 11 Май 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на пети май, две хиляди и
петнадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Калина
Пецова
При секретаря Д.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 277 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 252 от 25.02.2015 г., постановено по НАХД № 408 по описа за 2015 г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдил
наказателно постановление № 2014-0028825 от 9.10.2014 г. на Директора на РД за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към
ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което е
наложено на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за
защита на потребителите на „Бетонекс – Нешков, Христов и с-ие” СД гр. Плевен
чрез представляващ В. М. Н. имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Събирателно дружество „Бетонекс – Нешков, Христов и си-е”,
представлявано от управителя В. М. Н., чрез пълномощника адв. И. ***, който счита същото за необосновано
и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че за да достигне до решаващия си
извод, обосноваващ потвърждаване на наказателното постановление, в мотивите на
постановения съдебен акт е прието, че жалбоподателят е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП и правилно и законосъобразно
административният орган му е наложил административно наказание на основание чл.
53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233 ал. 2 от Закона за защита на потребителите, тъй
като съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ЗЗП приемането на рекламации
се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена
стоката и е поръчана услугата на адреса на управление на търговеца или на друго
място, посочено от търговеца, като правото на избор на място за предявяване на
рекламация принадлежи изцяло на потребителя и в този смисъл регистър за
рекламации трябва да бъде наличен във всеки един момент на всяко едно от
местата, където потребителят може да предяви рекламация, включително и в
търговския обект, в случая фитнес център и съответно да бъде предоставен на
длъжностните лица, а след като обектът – фитнес център е работил, то е следвало
да се приемат рекламации, които съгласно чл. 127 ал. 3 от ЗЗП трябва да се
вписват в нарочния за това регистър.
Касаторът сочи още, че в мотивите на
първоинстанционното съдебно решение е прието, че ролята на регистъра за
рекламации е да се отразяват по поредност предявените рекламации от всички
потребители и така се улеснява и търговеца да спазва едномесечният срок, в
който да удовлетвори всяка предявена рекламация, а и да установи, за кои стоки
и услуги най-често се предявяват услуги, за да подобри търговската си дейност,
а след като обектът е работил, то е следвало и регистърът да е достъпен за
персонала на дружеството, за да се впише в него своевременно предявената
рекламация, като от показанията на актосъставителката С. Н. и свидетеля по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение по безспорен и несъмнен начин е
установено, че при поискване не е представен регистър за предявените рекламации
и следователно може да се направи извода, че такъв регистър не се поддържа в
обекта и такъв регистър с вписани в него последователно постъпващи рекламации
не е представен от страна на жалбоподателя по делото в хода на проверката на
място в обекта и по този факт не се спори, доколкото процесуалния представител
на представляващия жалбоподателя е заявил в съдебно заседание, че такъв
регистър е бил наличен в офиса на дружеството по неговото седалище.
В жалбата се сочи, че в мотивите си
първоинстанционният съд приема, че следва да се посочи, че такъв регистър не е
бил представен и до момента на издаване на наказателното постановление, а едва
в проведеното съдебно заседание на 27.02.2015 г. по настоящето дело и по делото
не са ангажирани никакви доказателства от страна на жалбоподателя за момента на
изготвяне на регистъра за предявените рекламации, като съдът не е кредитирал
показанията на свидетелката Ю. С. Т., тъй като същата се намира в
трудовоправни отношения с жалбоподателя в качеството му на работодател, поради
която причина може да се счита предубедена и заинтересована пряко от изхода на
делото и в този смисъл е приел, че към датата на проверката търговецът не е
поддържал регистър на предявените пред него и пред упълномощените лица
рекламации, а извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а нарушението по чл. 127, ал. 2
от ЗЗП е такова на формално извършване, като в закона не е предвиден елемент от
състава на деянието вредоносен резултат, който е основан при преценката за
обществена опасност. Сочи и че не са представени доказателства, които да
установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените
случаи, като законосъобразно и обосновано административно наказващият орган при
спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН е наложил минималното предвидено
в закона наказание.
Касаторът счита, че тези изводи на съда са
незаконосъобразни, а при постановяване на съдебния акт нормата на чл. 127, ал.
4 от Закона за защита на потребителите и то в редакцията на текста към момента
на извършване на проверката е интерпретирана неправилно. Твърди, че съгласно
сочената правна норма, приемането на рекламации се извършва през цялото работно
време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на
адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца,
като правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло
на потребителя. Твърди, че за търговеца са предвидени три алтернативни места за
поддържане на регистър за рекламации – в търговския обект, където е закупена
стоката или поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на
друго място, посочено от търговеца.
Касаторът счита, че по делото е установено
безспорно, че събирателното дружество поддържа регистър на рекламациите, който
се намира на адреса на управление на дейността на дружеството, като това се
установява както от приложените писмени доказателства, така и от показанията на
свидетелката Ю. С. Т., която заявава, че при извършване на
проверката същата е заявила на проверяващите органи, че има регистър за
рекламациите, който се поддържа на адреса на управление на дружеството, но това
обстоятелство не е взето предвид от проверяващите. Твърди, че тези показания
съвпадат и с показанията на актосъставителката С. Н. Н. и свидетеля по установяване на административното нарушение, които
изрично заявявават, че те по време на проверката са изследвали само въпроса
дали в обекта има регистър за предявяване на рекламации и не са изследвали
въпроса дали такъв регистър има на друго място в дружеството. Касаторът счита,
че необосновано и незаконосъобразно първоинстанционният съд изключва
показанията на свидетелката Т. като гласни доказателства по делото, които показания
кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства по делото.
Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. И.,
който поддържа жалбата на заявените основания и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, в което се
твърди, че жалбата е неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка: При
извършена проверка на 02.04.2014г. в търговски обект - фитнес център в град
Плевен, стопанисван от касатора, е установено, че в обекта се извършват
козметични услуги - масажни, кола-маска и фитнес услуги. За извършваните услуги
има съставени ценоразписи с обявени цени в левове. В обекта няма регистър на
предявените рекламации, като при поискване не е представен такъв. В тази връзка
е съставен констативен протокол № 0166524 от 02.04.2014г. и въз основа на него
и Акт за установяване на административно нарушение № К-0028825 от 09.04.2014г.,
въз основа на която е издадено НП 2014-0028825 от 09.0.2014г., предмет на
първоинстанционното дело. Последното е квалифицирано като нарушение на чл. 127,
ал.2 от ЗЗП и е санкционирано на основание 233, ал.2 от с.з.
При тези фактически установявания,
от правна страна съдът е приел следното: Действително била нарушена нормата на
чл. 127, ал. 4 от ЗЗП приемането на рекламации се извършва през цялото работно
време в търговския обект, където е закупена стоката или извършвана услугата, на
адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца,
като правото на избор за място за предявяване на рекламацията, принадлежи
изцяло на потребителя. В този смисъл, съдът приел, че във всеки един момент
такъв регистър следва да бъде наличен във всяко едно от изброените места,
където потребителят - при преценка - да може да направи рекламации. Направен е
извод, че такъв е следвало да има именно в обекта, проверяван от служителите на
Комисията и липсата му правилно е преценена като нарушение на посочената от
органа норма. Прието е за недоказано наличието на такъв регистър на адреса на
управление на дружеството към датата на проверката, като в тази насока не са
възприети за достоверни показанията на св. Т., поради трудовоправните й отношения със санкционираното
дружество.
Настоящият състав на АС Плевен
намира изводите на Районен съд за неправилни и несъответни на доказателствата.
На първо място, не се спори, че по
делото е приложен регистър на рекламациите на л. 30 - 32, който е с дата
01.01.2011г. В този смисъл, съдът намира, че регистър на рекламациите по делото
е доказано, че е наличен към момента на проверката - 02.04.2014г. Няма данни за
проведено производство по оспорване на датата, на която е съставен регистърът,
при което мотивите на съда в тази насока се явяват несъответни на
доказателствения материал.
На второ място, съдът не споделя
изложеното в първоинстанционното решение, че нормата на чл. 127, ал. 4
предписва регистър да се поддържа във всяко едно от изброените в същата места. Съгласно
тази норма в редакцията й към датата на извършване на проверката, съответно
установяване на нарушението: „Приемането на рекламации се извършва през цялото
работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана
услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от
търговеца. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи
изцяло на потребителя.” При тази редакция съдът намира, че изводите на РС са
неправилни. Изброените в нормата места, където търговецът е длъжен да поддържа
регистър на рекламациите са примерни и алтернативни. Самата норма предписва
„..или на друго място, посочено от търговеца.” По делото липсват данни такава
проверка да е извършвана по време на установяване на вмененото нарушение. Не се
установи дали проверяващите са се информирали относно наличието на регистър на
мястото на управление на дружеството, каквото е твърдението от страна на
търговеца, нито на последното е правена проверка. С оглед това, и при наличие
на представен по делото регистър за рекламации с предходна на проверката дата,
за който не е установявано по време на същата дали е бил наличен на адреса на
дружеството, съдът намира, че вмененото нарушение се явява ненадлежно
установено и недоказано.
Предвид, че Районният съд е
достигнало до различни изводи, решението следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което оспореното НП да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ. Решение № 252 от 16.02.2015 год.,
постановено по НАХД № 408 по
описа за 2015 г. на Районен съд
гр. Плевен, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
2014-0028825 от 9.10.2014 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към
Комисията за защита на потребителите, с което е наложено на основание чл. 53 и
чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите на
„Бетонекс – Нешков, Христов и с-ие” СД гр. Плевен чрез представляващ В. М. Н. имуществена санкция в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.