Р Е Ш Е Н И Е

№ 248 / 27 Май 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: В.М.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 273 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение №211/05.03.2015г., постановено по НАХД № 122 по описа за 2015 г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 14-0256-000618/28.09.2014 г. на Началник РУП Долна Митрополия, с което на М.В.Т. *** са наложени наложено административни наказания : глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 9 месеца на осн. чл. 174,ал. 1, от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за това, че на 06.09.2014 г. , около 11,20ч. в община Долна Митрополия, на път ІІІ клас № 3004 посока гр. Тръстеник, като водач на МПС-лек автомобил АУДИ 80, с рег. № ЕНXXXX АТ управлява автомобила под въздействие на алкохол с концентрация1,52 промила, отчетено с алкотест дрегер 7510, издаден талон за мед. изследване; глоба в размер на 10 лв. на осн. чл. 183,ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че по същото време и място не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и глоба в размер на 10 лв. на осн. чл. 183,ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че по същото време и място не носи контролен талон от свидетелството за управление .

Така постановеното решение е обжалвано с касациона жалба от ОДМВР Плевен, представлявана от впд Директор ОДМВР Плевен с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на водача не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административното наказание. Оспорва извода на решаващия съд за недоказаност на нарушението. Твърди, че АНО е извършил всички необходими действия по проверка на вменените на Т. нарушения и е установил, че последният е управлявал собствения си автомобил под въздействие на алкохол в кръвта,- отчетено с алкотест и установено впоследствие при направеното медицинско изследване. Установено е и, че водачът не е носил свидетелство за регистрация на МПС и контролен талон към СУМПС. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Ал. К. *** оспорва жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно на посочените в него основания. Моли да бъде оставена без уважение подадената касационна жалба и да му бъдат присъдени разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за основателност на касационната жалба , счита, че Районният съд не е отчел всички доказателства, от които се установява, че Т. е карал колата. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление решаващият съд е приел, на първо място,че същото е издадено при недоказаност на извършени от жалбоподателя- настоящ ответник по касация нарушения, произтичаща от липса на доказателства относно твърдяния в АУАН факт, че Т. е управлявал автомобила си при посочените в акта обстоятелства. Анализирал е събраните по делото доказателства, и преди всичко свидетелските показания, и е достигнал до извод, че полицаите не са видели привлеченото към отговорност лице да управлява автомобила, такива твърдения има само в показанията на свидетеля Д. Д. , които се явяват косвено доказателство за факта на управление . На това основание е отменил НП като незаконосъобразно поради недоказаност на извършеното нарушение.

Настоящият съд споделя крайния извод на решаващия съд, но намира, че липсата на категорични доказателства за извършеното от Т. нарушение е в пряка връзка и с допуснатите в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения. На първо място, като такова съдът намира несъответствието между установените факти и посочения в АУАН и НП час на извършване на нарушението-около 11,20часа. Единственият, който установява, че Т. е управлявал автомобила, е свидетелят Д. Д., както правилно е преценил РС. От неговите показания следва обаче, че това е станало в един много по-ранен час- между осем и половина и девет часа, когато заедно с Т. са тръгнали от с. Оряховица. На излизане от селото колата е угаснала , водачът е спрял същата на „стоп” и е отишъл за бензин. Това е последният момент, за който в делото са налице доказателства, че Т. е управлявал автомобила си. Последвалите събития- пристигането на контролните органи, връщането на М. , извършването на проверката, включително и пробата с дрегер , са се развили в продължение на повече от два часа след това. Безспорно е, че е отчетена положителна проба за употреба на алкохол както с техническото средство, така и по-късно с медицинското изследване. Липсва обаче доказателство, че употребата на алкохол е предхождала момента на управление на автомобила, тъй като проверката не е извършена непосредствено след като водачът е управлявал , а в един много по-късен момент, след като водачът се е отклонил за повече от два часа/ предвид показанията на Д. и момента на проверката, обекнтивиран в АУАН/. Т.е. , безспорно е, че „ около 11,20 ч.” Т. не е управлявал собствения си автомобил , дори и да се приеме, че квалификацията „около” обхваща по-голям диапазон от време, но не повече от няколко минути. В този смисъл липсата на прецизност при посочване в АУАН на времето на извършване на нарушението определя и неговата недоказаност. На следващо място, като процесуално нарушение настоящият съд преценява и това, че не е посочено мястото на неговото извършване. Описанието „ в Община Долна Митрополия” по никакъв начин не индивидуализира точното място. Не се внася яснота и с това, че като обстоятелство е посочено: път трети клас № 3004 и „ посока Тръстеник”. От гласните доказателства, включително и показанията на актосъставителя следва, че деянието е установено на пътя между с. Оряховица и Тръстеник, а свидетелят Д. твърди, че колата е угаснала и спряла на излизане от с. Оряховица, но този факт липсва в АУАН и НП. Посоченият номер на пътя не е достатъчен за индивидуализиране на мястото и по този геодезически координат, тъй като липсва дори посочване на километъра, на който е извършено деянието.Така констатираните нарушения в административно-наказателното производство са основание за отмяната на НП, тъй като засягат всички описани административни нарушения.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира и друго нарушение на процесуалните правила при издаване на НП. Това е наличното вътрешно противоречие в НП относно констатираното нарушение и описанието на нарушението в светлината на нарушената правна норма. В обстоятелствената част се излагат твърдения, че водачът управлява с 1,52 промила алкохол в издишания въздух, а като нарушение се сочи, че управлява под въздействие на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда, респ. приложена е административнонаказателна разпоредба за последното, но без да са изложени мотиви защо АНО, при констатирани 1,52 промила е приложил тази разпоредба. От доказателствата следва, че химическата експертиза е установила концентрация 0,9 промила, и този факт е следвало да бъде описан като обстоятелство и основание за налагане на административно-наказателната отговорност по чл.174,ал.1 от ЗДвП. Размерът на концентрацията на алкохол, измерена в промили е съществен елемент от състава нарушението, този размер трябва да бъде ясно, точно и непротиворечиво отразен в НП, особено в случаите, когато изключва административнонаказателната отговорност, и предвижда друг вид такава / каквато е хипотезата за установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда/.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и го е отменил, Районният съд е постановил валидно, допустимо и съобразено със закона решение, което следва да бъде потвърдено.

Искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение по аргумент от ТР № 2/2009 г. на ВАС, съгласно което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решения на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №211/05.03.2015г., постановено по НАХД № 122 по описа за 2015 г. на Плевенския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ искането на М.В.Т. за присъждане на разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.