Р E Ш Е Н И Е

№ 253

гр.Плевен, 29 Май 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря В.М. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 272 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 226 от 09.03.2015 г., постановено по нахд № 3226/2014 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 1116953-0074543 от 11.09.2014 г. на Директор ТД на НАП – Велико Търново, с което на „Ревю 2010” ООД, с ЕИК 20123442, със седалище и адрес на управление на дейността гр.Плевен, ул. „Коста Хаджипакев” № 4, представлявано от Ц.С.Д., ЕГН **********, на основание чл.53, във връзка с чл.27 /чл.83/, чл.3 ал.1 от ЗАНН и чл.185 ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС, за това, че при извършена проверка на 26.08.2014 г. в търговски обект на дружеството – кафене „Ревю”, находящ се в гр.Плевен, ул.”Васил Левски” № 168, е установено, че не за всяка извършена продажба се издава фискална касова бележка.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Териториална дирекция на НАП гр.Велико Търново, офис Плевен, чрез ст.юрисконсулт Ц. Г., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Намира за неоснователни и незаконосъобразни доводите, изложени от районен съд, че НП е издадено при неизяснена и неправилно възприета фактическа обстановка и е посочил съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на същото. Навежда доводи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е нарушил състава на чл.25 ал.1 от Наредба Н-18/2005 г., която вменява задължението на лицата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително да издават фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Счита за неоснователни доводите, изложени в жалбата и в проведеното съдебно заседание, че актосъставителят и наказващият орган са съставили АУАН и НП при неизяснена и неправилно възприета фактическа обстановка, т.к. от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е доказано, че при извършената проверка при контролна покупка от проверяващия екип не е издадена фискална касова бележка от наличното фискално устройство. Твърди, че съгласно разпоредбите на цитираната по-горе наредба фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, а не, както неправилно е възприел съда, при поискване. Намира несъответствието между стойността на извършената контролна покупка и представения касов бон за ирелевантно по отношение на предмета на спора. Сочи, че са установени по безспорен начин нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на нарушителя, нито правото му да се запознае с вмененото му нарушение или да организира защитата си. Счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима за конкретния вид нарушение, тъй като преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно наказателната отговорност, а в случая извършеното нарушение е формално по своя характер, при което не е предвидено настъпването на вредоносен резултат, поради което институтът „маловажен случай” става неприложим. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г. с редовно пълномощно, който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба „Ревю 2010” ООД гр.Плевен се представлява от адвокат Е.П. *** с редовно пълномощно. Същият оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът е обсъдил всички писмени и гласни доказателства и правилно е преценил, че е нарушено правото на защита на доверителя му, т.к. актът е подписан от свидетели, които не са присъствали на проверката. Посочва, че фактическата обстановка не съответства на описанието, а единият от свидетелите е свидетел на съставяне на акта, а не на извършената проверка. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че е била извършена проверка от служители на ТД на НАП – Велико Търново, офис – Плевен в обект – кафе “Ревю”, находящо се в град Плевен, ул „Васил Левски” №168, стопанисвано „Ревю 2010” ООД. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 0124800, с който представляващият бил задължен да се яви в ТД на НАП – Велико Търново, офис – Плевен, стая 405, и му е указано да носи: лична карта и да представи трудов договор на А. Х.. При извършената в обекта проверка преди легитимация на проверяващия екип е извършена контролна покупка на стойност 3,70 лв. (студен чай, швепс), като за консумацията не е издаден фискален бон за плащане.

Районен съд Плевен не възприел така описаните в АУАН и в НП констатации и отменил оспореното НП, като изложил следните мотиви:

На първо място съдът констатирал от находящия се на л. 24 служебен и фискален бон от дата 26.08.2014 г. в 12.49 часа, че по време на извършената проверка от служителите на ТД на НАП – В. Търново, офис – Плевен, не е извършена покупка на стойност 3,70 лв., а е извършена покупка на стойност 3,68 лв., което са две различни стойности. Посочил, че от показанията на актосъставителя не става ясно да е осъществявана поръчка в този обект, в този времеви диапазон на стойност 3,68 лв.

На второ място съдът изложил мотиви, че според актосъставителя, плащането е прието от А. Х., без същата да издаде фискален бон. Съдът счел за неправилни констатациите на актосъставителя и изложил мотиви, че при приемане на поръчката е издаден служебен бон, който е задължителен при излизане на поръчката от бара на заведението. Направил извод, че едва при поискване от страна на клиента за заплащане на цялата сума служителят е длъжен да издаде фискален бон за сумата на поръчката.

На следващо място съдът приел, че с деянието си жалбоподателят не е осъществил обективните и субективните признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, поради което и неоснователно е бил санкциониран. Позовал се на разпоредбите на : чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, според която всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ; чл.118, ал. 2 на същия текст, според който фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация; чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, според който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път; чл.25, ал.1 от Наредбата, според който независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените по банков път, като съгласно ал.2 при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането; ал.3, според която фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. След като цитирал горните разпоредби, съдът въз основа на тях направил извод, че за да възникне задължението за издаване на фискална касова бележка по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,  трябва да е налице извършена продажба на стоки или услуги. Съдът приел в мотивите си, че актосъставителят и свидетелят не са напуснали проверявания обект и на практика не са ставали дори от една от масите в заведението и направи извод, е задължение на служителя, назначен на работа е да издаде фискален бон, едва когато такъв му бъде поискан, какъвто не е настоящия случай.

На следващо място съдът приел, че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство, което на самостоятелно основание обуславя незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Приел, че е налице грубо несъответствие в АУАН и в НП на отразената в тях правна квалификация. Констатирал, че в акта нарушението е квалифицирано по чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект чрез ФУ, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, чл. 185, ал. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС, а в наказателното постановление е квалифицирано по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Анализирал императивната разпоредба на чл. 42, т. 5 ЗАНН и приел , че тя осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Направил извод, че липсата на идентичност между посочените като нарушени разпоредби лишава жалбоподателя от възможността да разбере в извършването на какво нарушение се обвинява и съответно санкционира. Съдът приел още, че дори в този случай наказателното постановление да е било издадено  по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН / при грешка в АУАН/, това обстоятелство е следвало да е посочено изрично в него, каквото отбелязване в случая липсва. След като липсва изрично упоменаване в НП, че тази грешка се санира, не може да се приеме, че е налице идентичност между съдържанието на АУАН и атакуваното НП. Съдът приел, че последното също нарушава правото на защита на санкционираното лице, представляващо формално основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

 На следващо място съдът приел, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като от свидетелските показания на актосъставителя установил, че вписания като свидетели по акта М. М. и А. Я. са свидетели само при съставяне на акта, а не и при извършване на нарушението. Позовал се на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, според която актът за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Направил извод, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал. 3 ЗАНН, тъй като в случая свидетелите по АУАН-на не са очевидци, каквито е имало, или други двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, а това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на свидетел на акт, с оглед обстоятелството, че свидетелят не е такъв при извършване на нарушението, а само при съставяне на акта, съдът направил извод, че липсва свидетел в АУАН, а липсата на свидетел се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Съдът посочил още, че законът изисква в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта, но не направил нито фактическа констатация във връзка с това изискване, нито някакъв правен извод.

Противно на изложените до момента фактически констатации и правни изводи, Районен съд Плевен направил извод, че при така направените  и установени според съда несъмнени констатации по извършеното административно нарушение от страна на санкционираното ООД, описани във фактическата обстановка и установени с годни доказателства и доказателствени средства, се налага несъмнен извод за доказаност на вмененото нарушение на данъчното законодателство от страна на „Ревю 2010” ООД Плевен, касаещо неиздаване на касов бон за покупка на стойност 3.70 лв.

На последно място съдът изложил мотиви, че в атакуваното НП не са обсъдени основанията за евентуалното прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид това, че визираното административно нарушение се явява маловажно. Направил извод, че същото разкрива незначително ниска степен на обществена опасност: по отношение на самото нарушение – 3,68лв. стойност на неиздадения бон. Констатирал, че не се касае  за системно неиздаване на касови бележки от ФУ в обекта, а за инцидентно такова, касае се за извършено за първи път нарушение , поради което е  било напълно достатъчно дружеството да се предупреди устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено наказание. Счел, че имуществената санкция дори и в нейния минимален размер от 500 лв. се явява несъразмерно тежка, както на обществената опасност на деянието, така и на дееца.

На тези основания Районен съд гр.Плевен отменил атакуваното НП.

Касационната инстанция намира за неправилни изводите на Районен съд Плевен, постановени в противоречие с материалния закон, необосновани на събраните по делото доказателства, както и вътрешно противоречиви. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Вярна е констатацията на въззивния съд с оглед приложените на л. 24 служебен и фискален бон от дата 26.08.2014 г. в 12.49 часа, че по време на извършената проверка от служителите на ТД на НАП – В. Търново, офис – Плевен, не е извършена покупка на стойност 3,70 лв., а е извършена покупка на стойност 3,68 лв., както е вярна и констатацията, че това са две различни стойности. Вярно е и, че по делото не са приобщени доказателства, от които да е видно дали е осъществена друга поръчка в обекта в този времеви диапазон на стойност 3,68 лв. Въз основа на тези констатации обаче съдът не е направил някакви правни изводи досежно законосъобразността на атакуваното НП. На първо място следва да се отбележи, че тези два бона-служебен и фискален за осъществена покупка на стойност 3,68 лева, не са били приобщени в административнонаказателното производство, тъй като те не са били представени нито пред контролните органи в момента на проверката, нито след съставянето на акта, вкл. до издаване на наказателното постановление. За стойността на закупените и консумирани от контролните органи два броя безалкохолни напитки до приключване на проверката свидетелстват единствено показанията на актосъставителката Р. (предвид , че двата бона са представени едва в съдебното заседание по делото) и от тях се установява, че са пили кафе и не им е била издадена касова бележка, като от протокола за извършена проверка се установява, че контролната покупка е била на стойност 3.70 лева, т.е. това е цената, която им е била поискана и платена от тях на сервитьора в обекта. След като в момента на проверката не им е била издадена и касова бележка или друг документ, от който да се установи друга, различна от платената стойност, правилно като цифрово изражение в протокола, акта за нарушение и НП е била вписана стойността 3.70 лева. Ето защо разликата между събраните писмени и гласни доказателства относно стойността на закупените стоки в случая не съставлява съществено процесуално нарушение , допуснато в хода на административнонаказателното производство и не опорочава издаденото НП до степен на унищожаемост.

Необоснован на приобщените по делото доказателства и несъответен на приложимия закон е и изводът на съда, че при приемане на поръчката А. Х. е издала служебен бон, който „е задължителен при излизане на поръчката от бара на заведението” и че едва при поискване от страна на клиента за заплащане на цялата сума служителят е длъжен да издаде фискален бон за сумата на поръчката. Именно от представените от жалбоподателя два бона –служебен и фискален се установява, че и двата са издадени в един и същи час-12:49 часа на датата на проверката, което от една страна налага извод, че са издадени едновременно, а не както е приел съда-служебният при „излизане на поръчката от бара на заведението”, а фискалният-при поискване от клиентите. И на второ място опровергава извода на съда, че служебният бон е издаден „при излизане на поръчката от бара на заведението”, тъй като в 12,30 часа, когато е бил съставен протоколът за извършена проверка №0124800/26.08.2014 год. плащането на двете безалкохолни вече е било извършено, т.е. бил е осъществен състава на нарушението, и едва в по-късен момент-12,49 часа са издадени и двата бона. В този аспект неправилни се явяват и изводите на съда, че задължение на служителя, назначен на работа е да издаде фискален бон, едва когато такъв му бъде поискан, както и че не е налице извършена продажба на стоки или услуги, тъй като актосъставителят и свидетелят не са напуснали проверявания обект и на практика не са ставали дори от една от масите в заведението. Всички цитирани от въззивния съд разпоредби, регламентиращи задължението за издаване на касова бележка (и чл.118, ал.1 от ЗДДС, и чл.3, ал.1, и чл.25 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год.) императивно вменяват на извършващото доставки /продажби в търговски обект лице задължението за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Тълкуването на този запис „независимо дали е поискан друг данъчен документ” налага извод, че задължението за издаване на касова бележка е независимо от волята на купувача по сделката, както и че не е обусловено от възможностите за издаване и на други данъчни документи, респективно настъпването на други обективни фактори. Аргументи в тази посока се черпят от самите цитирани от РС разпоредби, според които лицето „е длъжно да регистрира и отчита извършените от него  доставки/продажби”, „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път”, „независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата”. Във всяка една от тези цитирани разпоредби, регламентиращи регистрирането и отчитането на продажбите в търговските обекти, задължението за издаване на фискален бон е абсолютно и не е обусловено от волята на контрагента по сделката. Освен това, обратно на възприетото от въззивния съд, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, а не при напускане на клиентите от търговския обект или при някакви други обстоятелства. Затова изпълнителното деяние на нарушението в конкретния случай е било осъществено с плащане на поисканата от сервитьора сума в размер на 3,70 лева, а не в по-късен момент. Затова и след извършеното плащане, което е осъществено до 12,30 часа, когато е съставен констативния протокол, издаването на фискална и служебна бележка от наличното в обекта устройство около 20 минути по-късно не се отразява на съставомерността на довършеното вече деяние-неиздаване на фискален бон при плащане в брой от клиента.

Неправилен е и извода на съда за наличие на несъответствие в АУАН и в НП досежно отразената в тях правна квалификация. Действително и както е констатирал въззивният съд, в акта нарушението е квалифицирано по чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект чрез ФУ, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, чл. 185, ал. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС, а в наказателното постановление е квалифицирано по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. От така описаните в двата акта разпоредби е видно, че част от тях са пренесени в оспореното НП, което означава, че АНО е прецизирал правната квалификация на деянието и е игнорирал онези разпоредби, които е преценил за неотносими към предмета на спора, без да променя същите, т.е. касае се за своеобразно отпадане на част от административнонаказателното обвинение. Затова настоящият състав на съда приема, че не е налице несъответствие, а прецизиране на правната квалификация. Нарушение би имало в обратния случай-ако в АУАН не са записани всички нарушени разпоредби, а в НП се допишат. Тогава ще е налице повдигане на административнонаказателно обвинение не със съставянето на акта, а в по-късен момент, което е недопустима, но в обратната хипотеза не е налице нарушение на процедурата по административно наказване. Противно на възприетото от РС, в случаите на издаване на НП   по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, законът не изисква това обстоятелство да се посочи изрично в него. Достатъчно е от установените обстоятелства въз основа на събраните доказателства , при допусната нередовност в акта (а не грешка) да са установени по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на дееца и неговата вина (извън случаите на обективна безвиновна отговорност), но не се изисква извършването на отбелязване, че се прави преценка по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

 Неправилни и несъответни на приложимия закон са и изводите на РС относно допуснато нарушение във връзка с вписаните по акта свидетели. Действително, установено е по делото именно посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, че освен актосъставителя, че двамата вписани в акта свидетели не са присъствали при констатиране на нарушението , а само при съставянето на акта. Действително, разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН регламентира възможността за съставяне на АУАН в присъствието на двама други свидетели, в случаите на липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие , като това обстоятелство се отбелязва в съставения акт. В процесния акт са вписани други двама свидетели, без това обстоятелство да е отбелязано в акта, но вписването на същите в случая няма правно значение и не влече правни последици, предвид, че актът е съставен въз основа на протокола от извършената проверка №0124800/26.08.2014 год., последният съставен в присъствието на сервитьорката, неиздала касовия бон и на управителя на наказаното дружество и подписано от тях, от актосъставителя и от свидетеля по установяване на нарушението. Този протокол съставлява официален свидетелстващ документ за удостоверените и стоящи извън него факти с правно значение и като такъв, при това неоспорен и необорен от страните, се ползва с материална доказателствена сила. Предвид това и на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН, вписването на свидетели не е било необходимо, ерго-неотбелязването на обстоятелството, че те са свидетели в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН не опорочава съставения акт и издаденото въз основа на него НП.

Посочването в мотивите на решението от РС Плевен, че законът изисква в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта, не е обвързана с някаква фактическа констатация на съда във връзка с това изискване, нито е направен някакъв правен извод. Видно е от самия акт, че и двамата вписани в него свидетели са го подписали. Действително, не са посочени техните адреси и ЕГН, но както вече беше обсъдено, вписването им не е било необходимо и на второ място, целта на вписване на последните данни е свързана с възможността за тяхната индивидуализация и разпознаваемост по начин, че да могат да бъдат призовани и разпитани за обстоятелствата във връзка с нарушението, като изложат своите възприятия, като очевидно е от протокола за проведените съдебни заседания, че въпреки невписване на адресите и ЕГН на свидетелите, те са били редовно призовани и разпитани.

Изводът на ПРС, че при така направените  и установени несъмнени констатации по извършеното административно нарушение от страна на санкционираното ООД, описани във фактическата обстановка и установени с годни доказателства и доказателствени средства, вмененото нарушение на данъчното законодателство от страна на „Ревю 2010” ООД Плевен, касаещо неиздаване на касов бон за покупка на стойност 3.70 лв. се явява доказано, противоречи на всички направени изводи на съда относно същото обсъдено от него нарушение и касационната инстанция приема, че вероятно се касае за техническа грешка на съда при извеждането на този извод.

На последно място съдът изложил мотиви, че в атакуваното НП не са обсъдени основанията за евентуалното прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид това, че визираното административно нарушение се явява маловажно. И този извод на съда е неправилен. Стойността на направената покупка в случая няма значение за съставомерността на деянието, тя единствено служи като доказателство за установяване на признаците на състава на деянието от неговата обективна страна, обуславящи ангажиране на административнонаказателната отговорност. Т.е. касае се за т.нар. контролна покупка, именно при която се установява неспазване на задължението за издаване на касов бон. Възприемането на незначителната стойност на покупката като елемент, имащ отношение към възможността за наказване би означавало, че ще отпадне задължението за издаване на касови бележки при закупуване на стоки на по-ниска стойност и ще остане важимо същото само за покупки на по-голяма стойност, което не е целта и смисъла на закона, а и не може да се приеме, че законодателят ще има двойнствен подход при регламентацията на засегнатите обществени отношения. Фактът, че не се касае  за системно неиздаване на касови бележки от ФУ в обекта, а за инцидентно такова, за извършено за първи път нарушение , е отчетено от АНО при определяне размера на налаганата санкция , тъй като е наложена санкция в минимален размер. От своя страна пък предвидения от законодателя минимален размер на имуществената санкция от 500 лв. за този вид административни простъпки налага обратен на направения от въззивния съд извод за несъразмерна тежест на санкцията. Именно тежестта и обременителността на минимално предвидената за този вид нарушения санкция означава, че този вид обществени отношения са под особен режим, под засилена закрила, защото са свързани с фискалната политика на държавата, с възможността за укриване на доходи чрез неотчитане на извършени продажби и т.н. Затова деянието не може да се квалифицира като маловажно.

При така изложените мотиви касационната инстанция приема, че дружеството е извършило вмененото му нарушение- налице е неиздаване на фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в релевантния за това момент-при извършване на плащането, което е обусловило ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на дружеството, стопанисващо търговския обект, в който е констатирано това нарушение. Като не е достигнал до извод за съставомерност на извършеното нарушение и за правилно провеждане на админстративнонаказателното производство , въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 226 от 09.03.2015 г., постановено по нахд № 3226/2014 г. на Районен съд – Плевен, с което е отменено Наказателно постановление № 1116953-0074543 от 11.09.2014 г. на Директор ТД на НАП – Велико Търново, с което на „Ревю 2010” ООД, с ЕИК 20123442, със седалище и адрес на управление на дейността гр.Плевен, ул. „Коста Хаджипакев” № 4, представлявано от Ц.С.Д., ЕГН **********, на основание чл.53, във връзка с чл.27 /чл.83/, чл.3 ал.1 от ЗАНН и чл.185 ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1116953-0074543 от 11.09.2014 г. на Директор ТД на НАП – Велико Търново, с което на „Ревю 2010” ООД, с ЕИК 20123442, със седалище и адрес на управление на дейността гр.Плевен, ул. „Коста Хаджипакев” № 4, представлявано от Ц.С.Д., ЕГН **********, на основание чл.53, във връзка с чл.27 /чл.83/, чл.3 ал.1 от ЗАНН и чл.185 ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.