Р E Ш Е Н И Е
№ 242
гр.Плевен, 26 Май 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
май две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
При
секретаря В.М. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело №271 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 145/18.02.2015г., постановено по НАХД № 216 по описа за 2015г., Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление №14-0256-000727/03.11.2014г. на Началник РУП - Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен, в частта за наложеното на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП на А.В.К. *** административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП и е потвърдил Наказателно постановление №14-0256-000727/03.11.2014г. на Началник РУП - Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен, в частта за наложеното на основание чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 30 /тридесет/ лева, за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Срещу решението в отменителната му част е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен чрез юрисконсулт Г. К., в която са наведени доводи, че съдебният акт в обжалваната му част е постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът оспорва изцяло приетата от районния съд хипотеза, че за да е съставомерно деянието е следвало участъкът от пътя да бъде обозначен със знак, с който се указва, че за движение по него се изисква винетка, тъй като изискването към водачите да се движат след заплащане на винетна такса е предвидено като общо задължение в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Касаторът сочи още, че пътят, по който се е движил нарушителят попада в списъка, който е публикуван в държавен вестник, а участъкът, където е спрян за проверка, не попада в изключенията, посочени в забележката към този списък. Счита, че всеки водач, който се движи по републиканските пътища, може да научи и е длъжен да знае дали пътят, по който се движи или ще се движи, е включен в списъка на пътищата, чието ползване изисква платена винетна такса, като е без значение дали този участък е обозначен със знак Д25. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част.
От ответната страна- А.В.К. не е депозирано възражение по касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и моли решението на районния съд в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Навежда доводи, че пътят по който се е движил е в лошо състояние, без маркировка и без поставено обозначителни знаци. Сочи още, че въпросното кръстовище, на което е спрян, е „хранилка” за служителите на реда, както и че не се движи по пътя от направление „а” до направление „б”, а излиза от единия път и влиза в другия. Счита, че не е оправдано да пресичаш един път и да е необходимо винетка за това.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районният съд в обжалваната му част е правилно и следва да оставен в сила. Сочи, че правилно е преценено, че става въпрос за пресичане на път, а не за движение по него, както и че не е имало поставен знак Д25, изискващ наличието на винетка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН съставен срещу А.К. за това, че на 22.10.2014г. в 09.00часа на път №118-19км. в посока с.Победа водачът е управлявал л.а. „Рено Невада” с рег.№ЕН XXXX АХ без валиден винетен стикер за платена винетна такса за 2014г., спукано предно обзорно стъкло, като автомобилът е спрян от движение с обр.26. От фактическа страна съдът е приел още, че според приетото по делото писмо на ОПУ-Плевен се установява, че в участъка на кръстовището с.Биволаре-с.Победа, на км.18+940 ляво е монтиран пътен знак Д25, като срещу кръстовището се намира километричен камък 19+000, обозначаващ класа и километричното положение на път от републиканската пътна мрежа, и на километър 19+920 дясно е монтиран пътен знак Д25. От правна страна съдът е приел, че правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на К. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като се е движел с технически неизправно пътно превозно средство (поради счупено предно обзорно стъкло на автомобила), което не попада в изчерпателно изброените в закона изключения когато техническата неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от такова естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила. Неправилно, обаче, според районния съд, е ангажирана отговорността на водача за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Последното е мотивирано с писмото на ОПУ-Плевен, според което в участъка където водачът е спрян за проверка не е бил наличен пътен знак Д25 (За използване на пътя се изисква платена винетна такса). От последното е направен извод, че за К. не е било налице задължение за изпълнение на предвиденото в чл.139 ал.5 от ЗДвП. Воден от горното, районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление за нарушението по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и е отменил същото за нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Касационната
инстанция намира, че решението в обжалваната му част е съобразено с материалния
закон и доказателствата по делото. Съгласно чл.
139, ал.5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за пътищата
пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл.
10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. От своя страна чл. 10
от Закона за пътищата, регламентира за преминаване по републиканските
пътища, които са включени в транс европейската пътна мрежа, както и такива,
които са извън нея или по техни участъци, въвеждането на винетна такса,
заплащането на която такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва
за определен срок горепосочените пътища. Аналогични са и текстовете на Наредбата за условията
и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени
републикански пътища за определен срок, в чл. 19, ал.1 и 2 от която е посочено,
че ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС,
което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се
санкционира по реда на чл.
179, ал.3 от ЗДвП. По арг. от чл.
3, ал.4 от Закона за пътищата, списъците на републиканските и общинските
пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с
кметовете на общините. С Решение № 945 от
01.12.2004 г., МС е утвърдил списъка на републиканските пътища (Приложение № 1)
и е приел списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса (Приложение № 2). В
случая безспорно се установява, че посоченият в акта и постановлението като
място на извършеното нарушение – път трети клас №118-19км (Гулянци-Подем-Долна
Митрополия) спада към раздел ІІІ-Пътища трети клас от утвърдения списък на
републиканските пътища, за ползването на които се събира винетна такса, т. е.
за движението по него се дължи заплащането на винетна такса. В конкретния
случай, обаче, по делото не се спори, че водачът само е пресичал този
третокласен републикански път на кръстовището, тъй като е продължил по
четвъртокласния път за с.Победа. Т.е. той не се е движел по РП ІІІ-118, за да
има задължение за заплащане на винетна такса. В тази връзка е и установеното от
районния съд обозначаване на км.18+940 ляво и на километър
19+920 дясно с пътен знак Д25, като между тези две обозначения се намира
километричен камък 19+000 от РП ІІІ-118, а именно мястото където е извършена
проверката на водача К. и където няма поставен и действащ знак Д25. Предвид
изложеното, правните изводи на районния съд са правилни, че за К. не е било
налице задължение за изпълнение на предвиденото в чл.139 ал.5 от ЗДвП. Ето защо
решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 145/18.02.2015 г., постановено по НАХД №216 по описа за 2015г. на Районен съд-Плевен в частта, с която е отменено Наказателно постановление №14-0256-000727/03.11.2014г. на Началник РУП - Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен, в частта за наложеното на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП на А.В.К. *** административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.