Р E Ш Е Н И Е

№ 251

гр.Плевен, 29 Май  2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:                                                              Председател: Елка Братоева

                                                             Членове:  Цветелина Кънева

                                                                                      Катя Арабаджиева

при секретаря В.М. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 270 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 210 от 05.03.2015 г., постановено по нахд № 3257/2014 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 14-0256-000551 от 15.09.2014 г. на Началник РУП Долна Митрополия, с което на М.Т.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за това, че се движи с МПС през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини и не носи контролен талон от свидетелството за управление.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР гр.Плевен, представлявано от впд Директор старши комисар В. К., чрез юрисконсулт Г. К., която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че при реализиране на административно наказателната отговорност не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание – атакуваното НП е законосъобразно, издадено е от компетентен орган, при спазени форма и ред и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.57 от ЗАНН. Намира за неправилно възприета от въззивния съд хипотезата, че допуснатата неточност е ограничила правото на нарушителя да разбере какво деяние се твърди, че е извършил и да организира защитата си. Счита за безспорно, че вярното описание на лекия автомобил, управляван от нарушителя, е отбелязано в НП. Навежда доводи, че разминаването при изписването на модела на посочения лек автомобил, отразен в АУАН и този, отразен в НП, съдебната практика приема като нарушение от категорията на несъществените, тъй като идентифицирането с основните му параметри /марка, регистрационен номер и собственик/, не води до съмнение за идентичност. Според касатора това несъответствие в описанието на модела не следва да повлияе върху съставомерността на нарушението, а и в АУАН няма изложено възражение от нарушителя относно конкретизирането на моторното превозно средство. Посочва, че е видно къде и кога е извършено нарушението, както и самоличността на дееца, спазени са всички реквизити на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН и данните обуславят извода, че М.Т.М. е извършил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на  спора.

Ответникът по касационната жалба М.Т.М., е депозирал по делото възражение против касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Твърди, че не е налице нито едно от касационните основания по чл.209 от АПК; че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано; при съставянето на АУАН и НП са допуснати сериозни нарушения на процесуалните правила, които няма как да бъдат отстранени впоследствие; че са установени сериозни противоречия в показанията на актосъставителя и свидетеля и че ОД на МВР – Плевен не предоставя никакви нови доказателства в подкрепа на касационната си жалба. В заключение моли съда да отхвърли касационната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание ответникът М.Т.М. се явява лично, оспорва касационната жалба и поддържа подаденото възражение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че от приложения към делото АУАН № 551 от 16.08.2014 година против жалбоподателя се установява, че същия е съставен за това, че на 16.08.2014г. около 14:20 часа в гр. Долна Митрополия,  ж.п. прелеза  посока с. Победа, М. е управлявал л.а .”АУДИ80” с рег. № С XXXX МВ без включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Не носи контролен талон към СУМПС. В АУАН било посочено, че с това си деяние жалбоподателят извършил нарушение разпоредбата на чл.70 ал.3, ч. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП № 14-0256-000551/15.09.2014г. на Началник РУП Долна Митрополия, с което на жалбоподателя   е наложена на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20,00/двадесет/ лв. и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП –глоба в размер н 10 /десет / лева/.

Районен съд Плевен е изложил мотиви, че в наказателното постановление, за разлика от акта за установяване на административното нарушение, е посочено, “водач на л.а. АУДИ100 с рег. №С XXXX МВ ....... управлява л.а. АУДИ 80...”. С оглед на тази констатация РС Плевен направил извода, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй-като са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата незаконосъобразност изразяващи се в следното: Видно от текста на съставения АУАН и издаденото на негова основа НП, налице е различие в цифровото описание модела на  лекия автомобил. А такова различие в съдържанието на двата акта е недопустимо. Съдът изложил мотиви, че не може да има разлика, както в съдържанието, така и в правната квалификация между двата акта - АУАН и НП, тъй като по този начин  е неясно и неточно формулиран модела на лекия автомобил, с който е извършено нарушението. Съдът се позовал на представено в с.з. свидетелство за регистрация на МПС№049169, от което е видно,че автомобилът е «АУДИ 100». Това разминаване  в съдържанието на АУАН и НП Районен съд Плевен приел за  недопустимо, тъй като привлеченото към административно-наказателна отговорност лице не може да разбере точните правни рамки на обвинението, което му се вменява, за да организира своята защита. Затова приел, че е нарушено правото на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил и квалифицирал последното като особено съществено нарушение, което безусловно води до отмяна на постановения акт, било то на административнонаказващ орган, или на друг орган.Съдът приел още, че описаните недостатъци не могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Без да разглежда спора по същество, на това основание РС Плевен отменил атакуваното НП.

Касационната инстанция в настоящия състав намира за неправилни тези изводи на въззивния съд, както и крайния извод на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление. Не се споделя извода, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по касация в настоящото производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на атакуваното наказателно постановление и съставляващо самостоятелно основание за отмяната му, изразяващо се в различие в цифровото описание модела на лекия автомобил в АУАН и в НП. Установява се от приобщеното на л.38 от делото на ПРС свидетелство за регистрация на МПС, че автомобилът, който е управлявал М. на процесната дата е марка „Ауди” модел „100”, същото има рег.№С XXXX МВ. В АУАН №551, фабр.№723167/16.08.2014 год. автомобилът е описан като марка „Ауди” модел „80”, с  рег.№С XXXX МВ. В НП №14-0256-000551/15.09.2014 год. управляваният автомобил е описан като марка „Ауди” с рег.№С XXXX МВ, като на едно място в НП е посочен модел „100”, а на друго място-модел „80”. В тази връзка следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Т.е. за да е съществено, процесуалното нарушение следва да  засяга с особена интензивност процесуалните права на жалбоподателя (санкционираното лице) и да го лишава от възможността да се ползва в пълен обем от същите във всяка фаза на административнонаказателното производство. Гаранция на това право са например разпоредбите на чл. 43, ал.1 и чл. 44, ал.1 от ЗАНН, които осигуряват възможност на нарушителя, след като се запознае с АУАН, да изрази позицията си относно административнонаказателното обвинение, каквато в конкретния случай е дадена на жалбоподателя, видно от отбелязването в АУАН и депозираното след това писмено възражение. В конкретния случай М. не само е упражнил правото си на възражения както  при самото съставяне на акта за нарушение, така и в тридневния срок след неговото връчване, но е представял и е искал събирането на доказателства на всяка една фаза от административнонаказателното производство и в съдебното производство пред РС и то е искал събирането на  абсолютно относими  към отговорността му доказателства, което е индиция, че той е бил напълно наясно с административнонаказателното обвинение и с това какви доказателства и кога да ги представи , съответно да поиска събирането им. Което от своя страна налага извод, че той е реализирал в пълен обем правото си на защита, не е бил ограничен в процесуалните си права поради неразбиране, неяснота или друга процесуална пречка, обусловена от поведение на актосъставителя или АНО. Ето защо неточното описание на модела на управлявания автомобил не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като нарушителят е разбрал въз основа на кои факти и в какво нарушение е обвинен и е упражнил правото си на защита в пълен обем. Освен това от приобщените именно от жалбоподателя писмени документи се установява по недвусмислен начин модела на управлявания от него автомобил, който , както в АУАН, така и в НП е индивидуализиран в достатъчна степен чрез останалите си характеризиращи белези-марка и рег.номер, поради което допуснатото нарушение може да се счете за техническа грешка и да се квалифицира като несъществено нарушение, необуславящо различни от направените в санкционните актове изводи и несъставляващо основание за отмяната им.

С оглед на изложените мотиви оспореното решение, с което са направени изводи в обратна насока следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по съществото на спора-има ли допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата и извършено ли е то виновно от посоченото като нарушител лице. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере всички поискани от жалбоподателя доказателства, относими към неговата отговорност и да даде обоснован отговор на въпроса правилно ли е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

 

 

 

 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 210 от 05.03.2015 г., постановено по нахд № 3257/2014 г. на Районен съд – Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд град Плевен при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                

                                                                                       2.