РЕШЕНИЕ

№ 260

град Плевен, 2 Юни 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети май  две хиляди и петнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Ц.Д.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 267/2015 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,  срещу решение № 10/20.02.2015 г. постановено по а.н.д. № 327/2014 г. на Районен съд гр. Левски с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, както и че при постановяване на решението си съдът е допуснал нарушение, представляващо касационно основание по чл.  348, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочва се, че неправилно решаващият съдебен състав е преценил, че в хода на съдебното следствие от разпита на свидетелите се е установила фактическа обстановка, която се различава от съдържащата се в АУАН и НП. Твърди се, че показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното производство потвърждават фактическата обстановка, отразена в АУАН, противно на констатираното от първоинстанционния съд, тъй като и двамата свидетели по делото в показанията си са посочили, че нарушителят е отказал да спре за проверка и е избягал от мястото, с което е препятствал извършването на проверката от контролните органи. Навеждат се доводи, че АУАН и НП съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които нарушението е извършено, противно на установеното от първоинстанционния съд-като не е спряло за проверка и е избягало от мястото, лицето е препятствало проверката, извършвана от контролните органи на ИАРА.  Като неправилни се посочват констатациите на съда, че правото на защита на лицето е нарушено, поради неописване на конкретното нарушение от административно-наказващият орган и ноподвеждане на извършеното от дееца под правилната санкционна норма. Твърди се, че актосъставителят и административно-наказващият орган са дали точна правна квалификация на извършеното нарушение – така както то е описано по-горе, а именно в АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 88 от ЗРА. Посочва се, че административното наказание е определено съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, в границите на наказанието, предвидено за съответното нарушение. Сочи се, че АУАН № А 0009274/22.08.2014 г. , както и издаденото въз основа на него наказателно постановление № 15-126/23.10.2014 г., са издадени от надлежно оправомощени органи на ИАРА в съответствие с възложената им компетентност и  съобразно предвидената от закона форма. Твърди се, че АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН, а наказателното постановление реквизитите по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, противно на написаното в първоинстанционното съдебно решение. Посочва се, че в хода на административно-наказателното производство е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както и това че нарушителят не е направил възражения при получаване на екземпляр от АУАН, с които да оспори констатациите на актосъставителя, отразени в съставения от него АУАН. Твърди се, че мотивите на съда, въз основа на които последният е постановил отменителното си решение, почиват на неправилни изводи, поради което е правните изводи до които е достигнал съда са неправилни и това е довело до постановяване на един незаконосъобразен съдебен акт. Моли съдът  да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Териториално звено гр. Плевен, не изпраща представител.

Ответникът – К.И.З., не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, счита че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. 

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 15-126/23.10.2014 г. на началник „РК“ - Плевен, с което на К.И.З., за това че на 22.08.2014 г. в 09.30 часа, при проверка на контролните органи на ИАРА на р. Дунав при р. к. 586 землището на гр. Белене е спрян за проверка риболовен кораб СМ 0038 управляван от К. Н. и от К.И.З., като преди да се качат проверяващите в риболовния кораб, за да извършат проверката, Н. и З. бягат, като напускат мястото и препятстват извършването на проверката – нарушение  на чл. 88 от Закона за рибарството и аквакултиритеи на основание чл. 90, ал.1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 2000(две хиляди) лв.

Районният съд е приел, че в НП и АУАН е описана различна фактическа обстановка, както и че от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта са установява различна такава от описаната. Настоящата инстанция намира, че не е налице различно описание на обстоятелствата , при които  е извършено установеното нарушение, тъй като и АУАН и НП  се посочва датата, мястото на установяване на нарушението и действията на наказаното лице – напускане на мястото на проверката и по този начин осуетяването й. Обстоятелството, кой е управлявал кораба, не се отразява върху състовомерността на нарушението, тъй като  З. е напуснал мястото на проверката и по този начин е осуетил същата, като не са ангажирани доказателства същият против волята си да е напуснал мястото на проверката. Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на лицето, тъй като и в АУАН и НП е посочена нарушената правна норма – чл. 88 от ЗРА, съгласно която при препятстването на проверките, извършвани от контролните органи, лицето се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по безспорен начин, че с действията си ответникът по касация е осъществил от субективна и обективна страна състава на административното нарушение, наказуемо по  чл. 88 от ЗРА. Същият е препятствал извършването на проверката от служителите на ИАРА-гр.Плевен, като е напуснал мястото на проверката.

Не е налице и установеното от РС-Левски грешно посочване на правната норма, по която лицето е санкционирано. Неправилно е възприето от първоинстанционния съд, че това е чл. 91, ал. 4 от ЗРА, който определя компетентността, а не съдържа санкция. Тази норма е посочена като основание за издаване на НП, като в случая нарушената норма е чл. 88 от ЗРА и в нея посочена и санкцията, която се налага при осъществяване състава на административното нарушение. Именно чл.88 от ЗРА е посочен като нарушен и именно по него постановено налагане на наказанието глоба в размер на 2000 лева.

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението, макар валидно и допустимо, следва да бъде отменено като постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 10/20.02.2015 г., постановено по а.н.д.  № 327/2014 г. на Районен съд - гр. Левски, като вместо него постановява:

Потвърждава постановление № 15-126/23.10.2014 г. на началник отдел  „Рибарство и контрол“ – Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.