ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646

гр. Плевен , 04.06.2015  г.

 

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на четвърти юни    две хиляди и петнадесета година, в състав:                                                      

                                                                 Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №259 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от  Х.Т.А., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, против ГДИН гр.София с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД. Делото е било изпратено по подсъдност на настоящия съд от СРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наказание  лишаване от свобода в затвора гр.Плевен, 5-та група, 307-мо спално помещение. В спално помещение 307-мо ищецът  прекарва по 23,00 часа в денонощието, като същото е разделено на осем самостоятелни помещения, които не са шумоизолирани едно от друго, тъй като самите самостоятелни помещения са изградени изцяло с ламарина и желязна решетка, а не са направени  от масивна преграда, която да шумоизолира звука. Твърди още, че  лишените от свобода от гр.София затвора от І-ва група са настанени в спални помещения, в които прекарват по 23,00 часа в денонощието и които спални помещения са построени с плътни строителни материали, които не позволяват да навлиза шум от околните помещения. Сочи, че при  съпоставяне на двете фактически положения е видно, че се различават едно спрямо друго- в спалното помещение, в което е настанен ищеца, не е шумоизолирано от околните помещения и се чува шум, който се произвежда от съседните помещения. Твърди, че  ръководството на затвора гр.Плевен, които са служители към ГД „ИН”, не са подсигурили помещение на ищеца, в което да не навлиза шум от съседните помещения, което фактическо положение поставя ищеца в по-неблагоприятно положение спрямо положението на лишените от свобода от гр.София, затвора, от І-ва група, на които спалните помещения, в които са настанени, са направени  съобразно стандартите за обществените сгради и в същите не навлиза шум от околните помещения. Затова счита, че е налице по-различното третиране на ищеца спрямо това на лишените от затвора гр.София от І-ва група. Навежда доводи, че ръководството на затвора гр.Плевен, е допуснало спрямо ищеца извършване на нарушение, което е на основание на личното му положение на лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода” в гр.Плевен, затвора, което съставлява дискриминационен подход спрямо ищеца за периода от време от 01.06.2009 г. до 01.04.2010 г.

Прави искане  съда да образува съдебно производство срещу ответника ГД „ИН”, в което да събере доказателства и да съпостави фактическото положение на ищеца, който е настанен в помещение, в което навлиза шум от съседните помещения, в което прекарва по 23,00 часа в денонощието, спрямо това на лишените от свобода от гр.София, затвора от І-ва група, на които не навлиза шум от съседните помещения и както и да се установи:

 

 

- Различават ли се двете фактически положения, това на ищеца, и това на лишените от свобода от гр.София, затвора от І-ва група, на които в помещенията, в които са настанени не навлиза шум от съседните помещения.

- Фактическото положение на ищеца, което е изложено, поставя ли същия в по-неблагоприятно положение, което да се съпостави спрямо това на лишените от свобода от гр.София, затвора, от І-ва група, на които в помещенията не навлиза шум от околните помещения.

- Фактическото положение на ищеца, което е изложено, поставяло ли е същия в по-неблагоприятно положение, което да се съпостави спрямо това на лишените от свобода от гр.София, затвора, от І-ва група, на които в спалните помещения, в които са настанени, не навлиза шум от околните помещения.

            - Извършено ли е спрямо ищеца нарушение от страна на Ръководството на затвора гр.Плевен, изразяващо се в дискриминационен подход на изложеното основание, при съпоставяне с лишените от свобода от гр.София от І-ва група, предвид на тяхното фактическо положение, изложено по-горе.

- Дискриминационния подход извършван ли е спрямо ищеца на основание на неговото лично положение на лице, изтърпявало наказание лишаване от свобода, при изложените фактически обстоятелства в гр.Плевен, затвора, за посочения период от време от 01.06.2009 г. до 01.04.2010 г.

            От Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е постъпил писмен отговор по предявената искова молба, в който се изразява становище за недопустимост на същата, по следните съображения:  В исковата си молба ищеца посочва „лично положение”, като признак за осъществена пряка дискриминация спрямо него от страна на администрацията на затвора гр.Плевен, съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. , като исковата молба не е подкрепена от никакви писмени доказателства и не може да се направи извод, че именно поради личното положение на ищеца са извършени каквито и да е действия или бездействия на дискриминация спрямо него. В исковата молба е посочено общо твърдение, заложено в „незнайна” според г-н А. разпоредба, касаеща строителните материали, от които са изградени спалните помещения, че ищеца е бил третиран по-неблагоприятно спрямо определена група лица – останалите доживотно осъдени лишени от свобода в другите места за лишаване от свобода в Р България и по-точно затвора гр.София. При тези изложени съображения се прави възражение, че без да се направят тези уточнения на исковата молба е невъзможно да се направят сравнения.

            Алтернативно  ответникът оспорва основателността на иска и счита, че не е налице дискриминационно отношение спрямо лишения от свобода Х.Т.А.. От исковата молба не се установява извършването на нарушения на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането. Ответникът счита, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към ищеца трябва да е продиктуван от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В този смисъл според ответника не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се установи, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4 от закона. Преди всичко, конкретните действия или бездействия, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само и единствено на лично положение, което счита, че в случая не е налице. Твърди още, че е неоснователно да се съпоставя един признак в различните места за лишаване от свобода, тъй като  всеки от различните затвори осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства – различното местоположение в страната, обуславящо и разлика в климатичните условия, различната архитектура на сградите, строени в различни периоди, предопределяща и разлика в пространственото разпределение на помещенията в тях, различният брой обитатели на затворите и т.н., като всичко това обуславя значителни разлики в битовите условия в отделните затвори. Прави извод, че не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при „сравними сходни обстоятелства” с изтърпяващите наказание в друг затвор.

            Ответникът счита, че от описаните в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца следните не отговарят на действителното положение между страните и би следвало ищеца да ангажира доказателства, съобразно изискванията на чл.9 от ЗЗДискр., а именно: за наличието на признака по чл.4 от ЗЗДискр. „лично положение”; за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираното неблагоприятно третиране и за претърпените вреди ; затова, че субектът на дискриминацията е извършил съзнателно третиране по признака „лично положение” спрямо ищеца; за наличието на претендираните неимуществени вреди.

            С Определение №452/07.04.2015 год. съдът е указал  на ищеца в 7 дневен срок от съобщението уточни изрично в какво се състои искането му до съда- дали претендира единствено установяване на нарушение относно  равенство в третирането, изразяващо се в липса на шумоизолиране на спалното помещение, което е разделено на осем самостоятелни помещения, които не са шумоизолирани едно от друго и са изградени с ламарина и желязна решетка, а не са разделени с масивна преграда. В указания срок ищецът не е направил уточнение на горните обстоятелства, поради което съдът е приел, че е сезиран единствено с искане на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД  за установяване на нарушение относно  равенство в третирането, изразяващо се в липса на шумоизолиране на спалното помещение, което е разделено на осем самостоятелни помещения, които не са шумоизолирани едно от друго и са изградени с ламарина и желязна решетка, а не са разделени с масивна преграда.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, проведено е едно  редовно открито съдебно заседание, на което делото е отложено за друга дата за събиране на доказателства.

Настоящият състав на съда, като съобрази Тълкувателно постановление №2/2014 , постановено от Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в което по т.4 е разрешен по задължителен начин въпроса „ На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането?”, намери за установено следното:

            С ТП е възприето, че приложението на чл. 74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация не е обусловено от приключило административно производство, в което с влязъл в сила акт е установен правопораждащият правото на обезщетение акт на дискриминация, т.е., компетентен да разгледа претенцията е административният съд и в случаите, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, тъй като за определяне на подсъдността законът не поставя като специално изискване обвързаност на иска за обезщетение за вреди с успешно проведено административно производство пред КЗД.

 Прието е, съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация в случаите по раздел първи от закона всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Съгласно чл.74, ал.2 ЗЗДискр когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Подсъдността на иска по чл. 74, ал.2 ЗЗДискр в този случай следва да се определи по правилата за определяне подсъдността на исковете по чл. 1 ЗОДОВ. Съобразно чл.1, ал.2 от същия закон тези искове се разглеждат по реда, установен в АПК. Нормата на чл. 128, ал.1, т.5 АПК въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. За да се приеме, че искът за вреди от нарушаване на права, уреждащи равенство в третирането, е подсъден на административния съд е необходимо той да се основава на твърдение за вреди, причинени от незаконен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице, т.е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност. Провеждането на административно производство по установяване на нарушение на антидискриминационно законодателство пред Комисията за защита от дискриминация не е поставено от закона като условие за определяне на подсъдността на иска. Въпросът дали то може да се разглежда като друга положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74, ал.2 ЗЗДискр, наред с останалите процесуални предпоставки за допустимост, установени в чл. 204 от АПК /напр. отмяната на незаконосъобразния акт/, или е елемент от фактическия състав на иска, не влияе върху начина на определяне на подсъдността, който е нормативно установен в чл.1, ал.2 ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр също предвижда възможност за търсене на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство, като сочи, че извън случаите по раздел първи, в който е уредено производството пред Комисията за защита от дискриминация, всяко лице чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника на преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. В този случай може да се предяви и претенция за понесени вреди. Двете норми - тази на чл. 71 и на чл. 74, ал.2 ЗЗДискр. уреждат правото на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство. Доколкото разпоредбата на чл. 74, ал.2 ЗЗДискр въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица, тя следва да се приеме за специална спрямо общото правило на чл. 71, ал.1 ЗЗДискр. В първия случай компетентен да се произнесе е съответният административен съд, а по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения между равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските съдилища.

 Взето е решение по т.4 от ТП, че делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация.

       Затова настоящият състав на съда приема, че в хипотезата, когато  пред съда е предявен иск за установяване на дискриминационно третиране, съединен с иск за обезщетение за претърпени от това вреди, в съответствие с повелята на цитираното ТП, компетентен да разгледа исканията ще бъде съответния административен съд, и без да има нарочно постановено решение на КЗД.

Воден от мотивите на постановеното ТП №2/2014 год., настоящият състав на съда намира, че производството по настоящото дело следва да се прекрати и делото да се изпрати като преписка по подведомственост на Комисията за защита от дискриминация, по следните съображения:

Предмет на делото е искане на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД  за установяване на нарушение относно  равенство в третирането, изразяващо се в липса на шумоизолиране на спалното помещение, което е разделено на осем самостоятелни помещения, които не са шумоизолирани едно от друго и са изградени с ламарина и желязна решетка, а не са разделени с масивна преграда. В КОНКРЕТНО РАЗГЛЕЖДАНИЯ СЛУЧАЙ  НЕ Е ПРЕДЯВЕН ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ  ЗА ПРИЧИНЕНИ НА  ИЩЕЦА ВРЕДИ.  ИЩЕЦЪТ ПРЕТЕНДИРА ЕДИНСТВЕНО   УСТАНОВЯВАНЕ  НА ИЗВЪРШЕНИ СПРЯМО НЕГО  ДИСКРИМИНАЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ.

      При това положение, при липса на искане за присъждане на обезщетение, настоящият състав на съда намира, че административните съдилища не са компетентни да  се произнасят по самостоятелно предявени, без искане за  присъждане на обезщетение за вреди  искове за установяване на пряка, или непряка дискриминация.

Компетентността за такова произнасяне е на Комисията за защита от дискриминация, В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и пред районния съд (раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Законът не предвижда хипотеза производство по УСТАНОВЯВАНЕ на дискриминационно третиране да е подсъдно на административния съд.  Още по- малко това е допустимо при самостоятелно/ без иск  за вреди/ направено искане за  установяване на  пряка или непряка дискриминация.  На последния са подсъдни споровете при обжалване на решенията на  Комисията за защита от дискриминация/ чл. 68,ал. 1 ЗЗДискр./, както и  исковете за обезщетение  в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. , съединени с искания за установяване на дискриминация в хипотезата, разписана в мотивите на ТП. Възприетата с ТП  възможност  предявените искове за обезщетения да се разглеждат от административните съдилища без  да е налично приключило  административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице,  се отнася само за случаите, при които е предявен иск за обезщетение, но не и  в случаите, при които ИСКАНЕТО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИОННО ТРЕТИРАНЕ Е САМОСТОЯТЕЛНО ЗАЯВЕНО. При  такова искане, компетентността е на Комисията за защита от дискриминация.

           Предвид изложеното, настоящият съд  намира, че съобразно правилата на  чл. 50 и сл. и чл. 71 от ЗЗДискр. спорът, предмет на настоящето дело не е подсъден на Административния съд- Плевен, искането за установяване на дискриминация  следва да бъде разгледано от Комисията за защита от дискриминация , на която  да бъде изпратено при условията на чл. 130, ал. 4 от АПК.

Воден от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ЗАЛИЧАВА датата на съдебното заседание 02.07.2015 год. от 11 часа.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Х.Т.А., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, против ГДИН гр.София с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД за установяване на нарушение относно  равенство в третирането, изразяващо се в липса на шумоизолиране на спалното помещение, което е разделено на осем самостоятелни помещения, които не са шумоизолирани едно от друго и са изградени с ламарина и желязна решетка, а не са разделени с масивна преграда.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №259 по описа на Административен съд гр.Плевен за 2015 год.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация, по компетентност за разглеждане и произнасяне по искането за установяване на дискриминационно третиране.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението от страните и от органа, на който то е изпратено,  пред Върховния административен съд.

Преписи от определението да се изпратят на ищеца, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и на Комисията за защита от дискриминация.

 

 

 

СЪДИЯ: