Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

264

 

гр. Плевен, 5 Юни  2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

                       КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: В.М.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 255/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на  А.Р.И. ***, чрез адв. С. *** срещу Решение № 213/04.03.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 77/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Електронен фиш Серия К № 0877240 на ОД на МВР – Плевен, с който на А.Р.И. *** на осн. чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, затова че на 08.09.2013г. в 17:41ч. на Е 83 км. 89,2 околовръстен път Плевен е извършил нарушение за скорост с МПС „Опел Вектра” с рег. № САXXXXНТ, установено с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, с което е установена скорост от 120 км – превишение от 30км/ч при разрешена 90 км/ч.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1т.1 и т.2 от НПК. Счита, че съдът не е събрал всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина в нарушение на чл. 107 ал.2 от НПК, като не е установил дали техническото средство е било обозначено или не съгласно възприетото становище в ТР 1/2014г. на ОС на ВАС, че „ … в хипотезата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, установяването на и заснемането на нарушение, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.” Иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно иска отмяна на решението и по същество отмяна на ЕФ като поддържа доводите си за незаконосъобразност на ЕФ, заявени пред районния съд. Счита, че не е описано точното място на извършване на нарушението и не е описано нарушението, тъй като не е посочено в коя посока се е движил автомобилът, въз основа на какво е прието, че разрешената скорост е 90 км/ч. Не може да се установи извършителя на нарушението, защото е посочен собственика, но не и конкретния водач на автомобила. Като санкционна разпоредба е посочен чл. 189 ал.4 от ЗДвП, който регламентира реквизитите на електронния фиш, но не представлява основание за налагане на наказание. Не е посочена датата на издаване на ЕФ и датата на връчването му, не е посочен органът, който го издава, длъжността му и не е подписан, както и органът, пред който може да се обжалва и срока за това.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не се представлява, не изразява становище и не представя писмени доказателства по наведените касационни оплаквания.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че

решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да се остави в сила, като счита, че при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради неизяснена изцяло фактическа обстановка.

Районен съд – Плевен е проявил активност и служебно е изискал доказателства за изясняване на спора от фактическа страна и аргументирано е отговорил на всички наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на ЕФ. Мотивите на районния съд за неоснователност на всички наведени от жалбоподателя доводи, поддържани и пред касационната инстанция, напълно се споделят и не е нужно да се преповтарят.

ЕФ съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП и отговаря на утвърдения образец, като изискванията за реквизити на АУАН и НП са неприложими. Посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР – Плевен. От съдържанието му става ясно кога и къде е извършено нарушението с посочване на датата, точния час и мястото – на околовръстен път Плевен – Е 83  при километър 89,2. Посочен е автомобилът, чиято скорост е била установена и заснета в отсъствието на контролен орган с автоматизирано техническо средство – стационарно монтирана видео-радарна система Multaradar № 00209D32F66C, която е от одобрен тип със срок на валидност до 2020г. и преминала периодична метрологична проверка на мястото на монтаж за отчитане скоростта на движение на преминаващите автомобили в обхвата й и в двете посоки. Посочена е разрешената скорост, установената скорост и превишението. Съдът е проявил активност като е приобщил доказателства, от които става ясно, че нарушението е фиксирано извън населено място, при липса на изрично поставени знаци за ограничение на разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч. Също така е изискал доказателства, от които се установява, че собственик на автомобила е жалбоподателят и затова в съответствие с изискванията на чл. 188 ал.1 от ЗДвП ЕФ е издаден на собственика като е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. След като не се е възползвал от възможността по чл. 189 ал.5 от ЗДвП да посочи с писмена декларация лицето, което е извършило нарушението, съдът е достигнал до обоснован извод, че правилно ЕФ е издаден на собственика на МПС. Посочена е нарушената правна норма – чл. 21 ал.1 от ЗДвП и съответната санкционна разпоредба – чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба” в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 90 км/ч и превишението е от 21 до 30 км/ч, какъвто е случая. В този смисъл не са налице сочените от касатора процесуални нарушения относно съдържанието на ЕФ.

За първи път с касационната жалба се прави възражение, че техническото средство не е било предварително обозначено, за което обстоятелство първоинстанционният съд не е събирал доказателства. Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за това пред настоящата инстанция, което се установява с писмени доказателства, допустими в касационната фаза на процеса. Ответникът е имал пълната възможност да упражни процесуалните си права, но не го е сторил. В този смисъл, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо процесуалните права на страните, което да налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, доколкото  и чл. 222 ал.2 т.2 от АПК допуска връщане на делото само ако трябва да се установят факти, за които събирането на допустимите в касационната инстанция писмени доказателства не е достатъчно.

На база наличните доказателства по делото настоящият състав приема, че стационарната видеорадарна система не е предварително обозначена, което съобразно мотивите в ТР № 1 /2014г. на ОС на ВАС, обосновава извод, че техническото сродство, регистрирало нарушението не отговаря на законовите изисквания и поради това ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен. Това налага отмяна на решението на Районен съд – Плевен като неправилно, поради противоречие с материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 вр. чл. 222 ал.1 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 213/04.03.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 77/2015г. по описа на съда.

И вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 0877240 на ОД на МВР – Плевен, с който на А.Р.И. *** на осн. чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.