РЕШЕНИЕ

№ 2

град Плевен, 2 Юни 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 253/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, срещу решение № 169/24.02.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 5/2015 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е постановено при нарушение на материалния закон – ЗПП и ЗАНН, както и че същото е необосновано. Счита се, че наказателно постановление № 0031101 от 15.05.2014 г. на Комисията за защита на потребителите е издадено н нарушение на материалния закон, поради което същото е незаконосъобразно. Твърди се, че е извършено нарушение единствено на чл. 230 от ЗЗП, както и посочената норма е санкционна, а не материално правна. Твърди се, че всички рекламации на клиентката Р. А. са удовлетворени в срок и в съответствие с изискванията на закона. Излагат се доводи, че КЗП не е проверило и не е констатирало какво е състоянието на стоката, както и не са посочени никакви доказателства в подкрепа на това, че рекламацията на потребителя е била основателна. Посочва се, че не е конкретизирано в какво се изразява несъответствието на стоката с договора за продажба и и не се сочат каквито и да било данни относно състоянието на стоката към момента на проверката. Счита, се че процесното наказателно постановление е издадено в грубо нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не са проверени и доказани съществени обстоятелства от състава на твърдяното нарушение. Посочва се, че е извършено грубо нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Не е описано нарушението, както и се излагат общи твърдения, без посочване на конкретни факти формиращи, състава на твърдяното нарушение. Твърди се, че не се сочат никакви доказателства в подкрепа на направените в наказателното постановление твърдения, както и че постановлението не сочи датата на твърдяното закононарушение. Сочи се, че административният орган не излага никакви мотиви относно определянето размера на санкцията от 2000 (две хиляди) лева, надвишаващ минималния размер. Излагат се доводи, че не е извършена преценка на тежестта на извършеното нарушение и не се сочат никакви мотиви по същество относно засегнатите частни или обществени интереси, както и че посочените пороци на наказателното постановление, съществено засягат възможностите за защита на засегнатите субекти, предвид неяснотата относно обстоятелствата обуславящи вмененото им нарушение. Моли се съдът да отмени обжалваното решение на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът – „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, не изпраща представител.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите, Регионална Дирекция гр. Русе, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура -Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 2014-0031101/15.05.2014 г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД представлявано от А. И. Д. за неизпълнение на задължително предписание, дадено с протокол за проверка на документи № К-71433/08.11.2013 г – нарушение на чл. 230 от ЗЗП и на основание чл. 230 вр. чл.233, ал. 2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства, при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на РС Плевен, са подробни, ясни и логични, споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят. Районният съдия подробно е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения, като противно на изложеното в касационната жалба е отговорил изчерпателно на поставените въпроси.

Разпоредбата на чл. 193, т. 2 от Закона за защита на потребителите вменява задължение на длъжностните лица от контролните органи, посочени в чл. 191 от този закон, да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Тези задължителни предписания са волеизявление на компетентния административен орган, с което пряко се засяга правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. А неизпълнението на тези предписания е въведено като юридически факт в чл. 230 от ЗЗП. За да се пристъпи към изпълнение на тези предписания те трябва да са влезли в сила, тъй като имат характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал. 1 от АПК. В случая задължително предписание на инспектор от ИЗП –РД Русе-Плевен, дадено с протокол за проверка на документи № К -71433 от 08.11.2013 година със срок на изпълнение -18.11.2013 година не е изпълнено, не са ангажирани доказателства от касатора, като не са ангажирани и доказателства, то да е оспорено и съдът приема, че е влязло в сила и с неизпълнението му е осъществен състав на нарушението по чл.230 от ЗЗП. Наведените други доводи на касатора за незаконосъобразността на даденото предписание от контролния орган, съдът намира, за неотносими и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. В административно-наказателното производство, както санкциониращият орган при издаването на наказателното постановление, така и съдът при проверката за неговата законосъобразност, следва да установят единствено, дали кумулативно са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.230 от ЗЗП, а именно дадено задължително предписание по чл.193, т.2 от ЗЗП от контролен орган по чл.191 от ЗЗП и неговото виновно неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правно-релевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без да има възможност да бъде преценявано съответствието на предписанията с материалните и/или процесуалните изисквания на закона. От своя страна, адресатът на тези задължителни предписания не може да предявява възражения в производството по ЗАНН, като се позовава на допусната от органите по чл. 191 от ЗЗП незаконосъобразност на предписанията. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания е следвало да се реализира по друг процесуален ред и в друго производство.

Неоснователен е и доводът на касатора, че липсва правна квалификация на установеното нарушение, тъй като нормата на чл.230 от ЗЗП съдържа само санкция. Съгласно чл.230 от ЗЗП за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв. В случая в нормата се съдържа както състав на нарушението – неизпълнение на задължително предписание, каквото тук е налице, така и санкция.

Неоснователен е и доводът на касатора за неправилно определен размер на имуществената санкция от 2000 лева. В настоящия случай размерът на санкцията е определен съгласно чл.230 от ЗЗП във връзка с чл. 233, ал. 2 от с.з –в хипотезата на повторност, като са приложени съответни доказателства за наличие на влезли в сила НП за същото нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 169/24.02.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 5/2015 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.