О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 529

гр.Плевен, 29.04.2015 год.

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело № 248 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и следващи от АПК.

Делото е образувано по повод подадена чрез Районен съд Червен бряг жалба вх. № 1318/26.03.2015г. от Н.Й.Н. чрез адв. Г.А. при САК, срещу отказ да бъде представен обществена информация от страна на РС Червен бряг. Твърденията са, че на 14.03.2015г. било депозирано писмо в РС Червен бряг с искане за представяне на обществена информация, а именно Определение № 81/06.05.1971г. на Червенобрежки районен съд. С отговор изх. № 777/17.03.2015г. и.ф. административен ръководител на съда, на основание чл. 33 от ЗДОИ уведомил заявителите, че не разполага с търсената информация и няма данни за нейното местонахождение. Счита, че по същество е налице отказ да бъде представена обществена информация, а писмо с изх. № 777/17.03.2015г. имало само уведомителен характер. Твърди, че производството по ЗДОИ е следвало да завърши с мотивирано решение по см. на чл. 39 от ЗДОИ. Твърди още, че съгласно Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /ПАРОАВАС/, приет от ВСС, документацията се е съхранявала 75 г. От последното прави извод, че срока за съхранение на търсеното определение не е бил изтекъл, поради което същото било налично и следвало да им бъде предоставено. Аргумент в тази насока бил и обстоятелството, че при извършена справка в Държавна агенция “Архиви” се е установило, че се съдържа информация, свързана с организационната работа на АПК за периода след 1971г. Моли за отмяна на отказа на РС Червен бряг и решаване на делото по същество. Претендира разноски.

По делото е постъпило становище от и.ф.административен ръководител на РС Червен бряг, в което се сочи, че при извършена проверка в архива на съда било установено, че АПК “Комуна” – Червен бряг не е била страна по наказателно или гражданско дело за периода 1969г.– 1971г. За последното представя като доказателства заверени копия от азбучника на съда за съответния период. Сочи, че по тази причина на заявителя било изпратено изх. № 777/17.03.2015г. по чл. 33 от ЗДОИ, като счита, че същтото е недопустимо да бъде оспорено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на заявените основания. Твърди, че при справка в Държавна агенция “Архиви” и Централен архив се установило наличието на търсеното определение, като счита, че тази информация следва да се подържа и в съдилищата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата и.ф.административен ръководител – председател на Районен съд Червен бряг не се явява и не изпраща представител.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно, в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията "официална обществена информация" и "служебна обществена информация" и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По см. на чл. 10 от ЗДОИ "официална обществена информация" е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ "официална служебна информация" е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация - държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена информация. Със ЗДОИ е създадена и правна гаранция за упражняване на конституционно признатото право на гражданите на достъп до информация по чл. 41 от Конституцията на РБългария, като е регламентирано, че решенията на задължените за предоставяне на достъп до обществена информация лица и за отказ за предоставяне на достъп до такава информация, подлежат на съдебно-административен контрол по реда на АПК /чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ/. Актовете, с които се предоставя или се отказва достъп до обществена информация, безспорно са индивидуални административни актове по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото представляват волеизявление на законово оправомощен орган, с което се създават права или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани и организации.

Но за да бъде актът индивидуален административен, е необходимо да са се осъществили юридическите факти, които пораждат компетентността на органа да се произнесе по направено искане за предоставяне на достъп до информация, заявено като такова по реда и на основание ЗДОИ. При тълкуването и анализа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че във всеки един случай при извършване на преценка дали за даден субект съществува законово регламентирано задължение за предоставяне на достъп до информация по реда и на основание ЗДОИ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е задължено лице по см. на чл. 3 от ЗДОИ; 2. Информацията, която се иска, да представлява официална обществена информация или служебна обществена информация по см. на чл. 10 и чл. 11 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и да се създава или съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп до информация и 3. в друг закон да не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация. Посочените предпоставки представляват юридически факти, които пораждат компетентността /правото и задължението/ на органа, сезиран с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да се произнесе с индивидуален административен акт по направеното искане /с решение за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп обществена информация/.

От изложеното в първоначалната жалба и последващите уточнения се установява, че Н.Й.Н. е искал от Районен съд Червен бряг достъп до информация за регистрирането на АПК “Комуна” – гр. Червен бряг, която била регистрирана с Определение № 81/06.05.1971г. на Червенобрежки районен съд. И.ф.административен ръководител – председател на Районен съд Червен бряг отговорил с писмо изх. № 777/17.03.2015г., че РС Червен бряг не разполага с исканата информация за регистрирането на АПК “Комуна” – гр. Червен бряг и няма данни за нейното местонахождение. В подкрепа на последното по делото е представено като доказателство заверени копия от азбучника на съда за периода 1969г. -1971г.

На основание гореизложения анализ на уредбата на ЗДОИ и съпоставено с конкретните факти Административен съд Плевен в настоящият състав формира следните изводи:

Безспорно административният ръководител на съд, в случая Районен съд Червен бряг е задължено лице по см. на чл. 3 от ЗДОИ. Същият е задължен да предоставя обществена информация по см. на чл. 10 и чл. 11 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на съответния съд. В случая е искана информация за конкретен съдебен акт - Определение № 81/06.05.1971г. на Червенобрежки районен съд, което представлява официална информация по см. на чл. 10 от ЗДОИ. Същата обаче, по арг. от чл. 12, ал. 2 от ЗДОИ във вр. с Гл. 17, Раздел I от ГПК отм. (ред. ДВ бр. 23 от 22.03.1968 г.), не попада в приложното поле на ЗДОИ. Налице е процесуална пречка за прилагане на ЗДОИ, т.е. предвиден друг ред в процесуален закон (Кодекс), поради което не се прилага общия ред за осигуряване на достъп до информация. Извън последното, по мнение на настоящият състав, несъстоятелно е да се приеме, че от един съдебен акт, издаден през 1971г. може да се направи извод за дейността на административния орган, в частност РС Червен бряг към 2014г.

На следващо място, видно от приложените по делото заверени копия от азбучника на съда за периода 1969г. -1971г. се установява, че информация АПК “Комуна” – гр. Червен бряг не се съдържа в архива на РС Червен бряг, още по-малко за регистрирането й. Липсата на информация е липса на елемент от фактическия състав, който регламентира компетентността на органа, и с оглед на това за него не е налице задължение да се произнесе с индивидуален административен акт, с който да я предостави или да откаже предоставянето й. В конкретния случай заявителят е уведомен, че административният орган не разполага с исканата информация. Уведомлението по  чл. 33 от ЗДОИ няма белезите на административен акт, с него не се засягат права и законни интереси, и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Доколкото са били налице предпоставките по чл. 33 от ЗДОИ ответният орган няма задължение да се произнесе с мотивирано решение. А от доказателствата по делото безспорно е установено, че същият е положил необходимата грижа да изясни фактическата обстановка по искането и да подпомогне заявителя по повод неговото искане.

При липса на информацията законодателят не е задължил органа да се произнесе, а само да уведоми заявителя с писмо. С оглед на това подадената жалба е процесуално недопустима за разглеждане поради липса на годен предмет за обжалване.

Доводите на жалбоподателя, че е налице отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация, са неоснователни. В хипотезата на чл. 33 от ЗДОИ, която в случая е налице предвид събраните по делото доказателства, не е налице отказ за предоставяне на информация, тъй като същата дори да е създавана, което не се установява по делото и липса на нормативно задължение да се съхранява в продължителен период от време от задължения субект, поради което същият е в обективна невъзможност да я предостави, поради което липсва и законово основание административният орган да бъде задължен да предостави информация, с която не разполага. В случай, че административният ръководител се бе произнесъл по същество с решение, каквото е твърдението е жалбата на Н., то същото би било незаконосъобразно и като такова да бъде отменено.

Неправилни са и аргументите, свързани със съществуващо задължение за съхраняване на регистрите в продължение на 75 години. В цитирания в жалбата ПАРОАВАС (отм.), както и чл. 62 от Правилник за администрацията на съдилищата (ДВ, бр. 8/24.01.2014г.) единствено делата за осиновявания и за установяване на произход, описните книги и азбучниците и книгите за приемане и отказ от наследство се съхраняват за срок, по дълъг от 25 години, като конкретно по отношение на книгите по вписвания срокът е 5 г. (чл. 62, ал. 1, т. 2 от ПАС). Аналогична е и разпоредбата на чл. 75 от ПАРОАВАС (отм.).

Предвид недопустимостта на оспорването и доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото, по арг. от чл. 143 от АПК вр. с чл. 78, ал. 2 от ГПК, на жалбоподателя не се следват деловодни разноски.

По изложените съображения и на осн. чл. 159, т. 4 от АПК във вр. с чл. 40 от ЗДОИ, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.04.2015г. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба, вх. № 1318/26.03.2015г. от Н.Й.Н. чрез адв. Г.А. при САК, срещу отказ да бъде представен обществена информация от страна на РС Червен бряг, обективирана в писмо с изх. № 777/17.03.2015г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ахд. № 248 по описа за 2015г. на Административен съд Плевен.

Определението подлежи на оспорване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд, на основание чл. 229 от АПК.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи

СЪДИЯ: