Р E Ш Е Н И Е

№ 196

гр.Плевен, 28 Април 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №247 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 200 от 27.02.2015г., постановено по НАХД № 3546 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление № 643/2014г. на Директора на РЗОК – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 105з, ал. 2 от ЗЗО и чл. 105а, ал. 3 от ЗЗО са наложени на „УМБАЛ д-р Георги Странски” ЕАД, ЕИК 114532352, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Георги Кочев” № 8А, представлявано от д-р Н. П. М., общо 42 имуществени санкции в размер от по 200 лева, общо в размер на 8400 /осем хиляди и четиристотин/ лева, за нарушения както следва: 4 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 2 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 7; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 1 и т. 8 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 33; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 8 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 33; 2 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 7 и т. 8 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 33; 5 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 8 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 61; 5 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 6, буква „б” от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 96; 4 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 4 и т. 6, буква „б” от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 98.1; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 149; 3 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2014 г. и раздел VІІІ, т. 3.3.1 от медицински стандарти по „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирурхия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановитела и естетична и лицево-челюстна хирургия” – в рамките на КП № 160 е налице несъответствие на оперативния екип, необходим за извършване на обема и сложността на процедурите по КП № 160 с оперативния екип посочен в утвърдения медицински стандарт по„Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирурхия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановитела и естетична и лицево-челюстна хирургия”; 2 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 6, буква „б” от НРД за МД 2014 г. – не е спазен диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 183; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 6, буква „а” от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 183 не са спазени индикациите за хоспитализация; 4 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 185 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват; 3 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 6, буква „а” от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 185 не са спазени индикациите за хоспитализация; 6 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 6, буква „б” и т. 7 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 263 не е изпълнен диагностично-лечебния алгоритъм и не е осигурена коректна диагноза.

Срещу решението е подадена касационна жалба от РЗОК – гр. Плевен чрез ст. юрисконсулт Д. Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен в противоречие на материалния закон и административно производствените правила. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд относно това, че са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, е изцяло неправилен, тъй като не съответства на обективната истина, което е видно от съдържанието на АУАН № 568/06.10.2014 г. Касаторът сочи, че съдът не е положил усилия да изследва задълбочено описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка и затова изцяло неправилен се явява изводът му, че не са отразени дати на извършените нарушения. В тази връзка се сочи още, че е налице отразяване на датите на хоспитализация/дехоспитализация при всеки пациент, като дължимото поведение от страна на лечебното заведение е следвало да бъде съобразено с тях. Според касатора, не е ограничено правото на защита на административно-отговорното лице, тъй като се касае за осъществени чрез бездействие състави на формални административни нарушения. За неправилни се считат още и изводите на районния съд, че актът не е съставен в присъствието на нарушителя. Касаторът сочи също, че съдът е тълкувал превратно показанията на актосъставителя д-р Н., както и на свидетелката Н., като не ги е посочил и съответно възприел в тяхната цялост. В заключение е посочено, че въз основа на неправилни изводи съдът е възприел пороци на АУАН и на НП, каквито не съществуват и не са допуснати при тяхното издаване. Моли се за отмяна на решението на районния съд.

От ответната страна -„УМБАЛ д-р Георги Странски” ЕАД – гр. Плевен не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г., който моли решението да бъде отменено по наведените в касационната жалба основания.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Г., която счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че правилно съдът е приел, че липсва съществен реквизит в АУАН и НП, а именно конкретна дата на извършване на нарушенията. Сочи още, че при проверка от нейна страна не е установила обнародване в ДВ на Приложение 16 „Клинични пътеки”, поради което не следва да се носи административно-наказателна отговорност за неизпълнение на непълен подзаконов нормативен акт – НРД 2014г.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, касаещи съществения реквизит дата на извършване на нарушението. Съдът е посочил, че в акта и НП са отразени датата на извършване на проверката и периода на хоспитализация на всяко ЗЗОД, но за нито едно от нарушенията не е конкретизирана дата на извършването му. Счел е още, че по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице и че не може датата да бъде извеждана чрез тълкуване волята на наказващия орган. Според съда, непосочването на датата на извършване на нарушението препятства и извършването на проверка за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. На следващо място като съществено процесуално нарушение съдът е приел, че АУАН е съставен в отсъствие на представляващия лечебното заведение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. На тези основания съдът е отменил наказателното постановление без да разгледа спора по същество.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Изводът на съда за наличие на съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП – непосочване на дата на извършване на нарушенията не кореспондира с доказателствата по делото и материалния закон. От приложените АУАН и НП е видно, че за всяко едно изведено нарушение е посочен периодът на пролежаване на пациента в лечебното заведение, в което време е следвало да се извършат определените в закона и НРД 2014г. дейности, които не са извършени или са извършени неправилно. Ето защо настоящия състав счита, че е определено времето на извършване на нарушенията и съдът необосновано е приел обратното. За пълнота следва да се посочи, че голяма част от констатираните нарушения касаят бездействие на нарушителя да извърши определено изискуемо от закона действие в указания за това срок и в тези случаи времевата индивидуализация на нарушенията е извършена с посочване на крайния момент, в който е следвало да се извърши действието. А дори за някои от нарушенията, посочени в т.2 (КП №33) и т.7 (КП №160) са посочени и конкретните дати.

Неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото е и изводът за допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че АУАН е изготвен технически в РЗОК-Плевен поради обема на неговото съдържание, но е връчен лично на представляващия лечебното заведение на датата, посочена като такава за съставяне на акта. Последното обстоятелство се потвърждава и от приложения по делото АУАН с посочена дата на съставяне- 06.10.2014г., връчен на представляващия „УМБАЛ д-р Георги Странски” ЕАД и подписан лично от д-р Н. М., с посочено в графата за възражение „Запознах се”.

Съдът намира за неоснователно и възражението на адв.Г., че не е установила обнародване в ДВ на Приложение 16 „Клинични пътеки”, поради което не следва да се носи отговорност за неизпълнение на същите, тъй като съгласно §16 от ПЗР на НРД 2014г. Приложение 16 е неразделна част от този договор, то се подписва от страните, обнародва се в притурка към ДВ и се публикува на официалната страница на НЗОК. При извършена справка в Правно информационна система „Апис” се открива Приложение 16 към НРД 2014г., на което е отбелязано, че е издадено от министъра на здравеопазването и е обнародвано в ДВ бр. 3 от 10.01.2014г., в сила от 1.01.2014г.

Предвид гореизложеното и с оглед факта, че в решението районният съд няма мотиви по съществото на спора, следва същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по същество.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 във вр. с чл.222 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 200 от 27.02.2015, постановено по НАХД № 3546 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд-Плевен за ново разглеждане, съобразно указанията в мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.