РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Плевен, 19 Май 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар А.Х.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 246 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „Търговска асоциация” ЕООД – гр. София представлявано от управителя С.И.П.,
против решение № 203/27.02.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен,
постановено по н.а.х.д № 3445/2014 г., с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 15-0000076/14.11.2014 г. на За Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с
което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ и във връзка с чл.
415, ал. 1 от КТ е наложил на „Търговска асоциация” ЕООД – гр. София, ЕИК 175341283,
със седалище и адрес на управление гр. София, индустриална зона „Орион”, ул. „3020”
№ 34, представлявано от С.И.П., имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното
решение, като неправилно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че е налице съществено процесуално нарушение при
издаването и връчването на НП, тъй като е нарушен редът за връчване на НП,
който е определен в чл. 58 от ЗАНН, като в случая процесното НП е изпратено по
пощата с обратна разписка, а не е получено от управителя на дружеството или
друго компетентно лице. Счита, че не са очертани по ясен, недвусмислен начин
обстоятелствата на извършеното нарушение, фактическите положения, които го определят
и в този смисъл липсва описание на нарушението, за което се провежда
производството и за което се налага съответната санкция на юридическото лице. Сочи,
че като в АУАН, така и в НП не са посочени изчерпателно, поименно всички лица,
за които се твърди, че не са получили трудово възнаграждение. Сочи, че на свой
ред, направената неконкретизираност на формулировката „работници и служители,
упоменати поименно в представената платежна ведомост за месец януари 2013г.”,
пренесена в хода на административнонаказателното производство съставлява
нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в
случая е нарушено правото на защита на касатора. Счита, че предвид
своевременното отстраняване на допуснатото нарушение след установяването му с
административен акт и преди изготвянето на срока за ожалване на НП по него има
основание за прилагане на състава на чл. 415в от КТ. Счита, че в конкретния
случай наложената имуществена санкция е прекомерно голяма, тъй като няма данни
наказващият орган да е събрал информация и да се е съобразил и мотивирал, защо
налага санкция с точно такъв размер, което също е основание за отмяна на НП.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Касаторът - редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, редовно призован
за откритото съдебно заседание, не изпраща представител и не ангажира становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и трябва да
бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, но по съображения, различни от изложените.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил
следната фактическа обстановка:
Била
извършена проверка на Търговска асоциация” ЕООД гр. София, с ЕИК:
175341283, при която се
установило, че върху ведомостите за заплати няма положен подпис от
жалбоподателя, който да удостоверява, че е получил трудовото си възнаграждение.
В тази връзка на 02.09.2014г. бил съставен протокол за извършена проверка /ПИП/
№ 1085/02.09.2014г. с предписание
да бъдат изплатени трудовите възнаграждения в срок до 02.10.2014г. При последваща проверка на 06.10.2014г. било
установено, че не е изпълнено задължителното предписание, дадено в т. 4 от ПИП
за изплащане на уговореното трудово възнаграждение за м. юли 2014г. на Б. К. И. – охранител на “Свинекомплекс” гр. Гулянци.
Съставен бил АУАН №
15-0000076/06.10.2014г. с повдигнато административно обвинение за нарушаване на
чл. 415, ал. 1 от КТ. По така съставения АУАН в последствие било издадено
оспореното НП.
За да потвърди последното, РС Плевен е приел,
че от обективна страна е извършено вмененото на дружеството нарушение, като в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Съдът мотивирано е отхвърлил направените възражения за нарушение на
чл. 58 от ЗАНН и е констатирал неприложимоатта на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. РС Плевен е констатирал, че индивидуализацията на наложеното наказание е била
обоснована, с оглед тежестта на нарушението и данните за нарушителя, като е приел,
че така наложения размер на санкцията ще постигне целите на административното
наказване.
Решението на Районен съд Плевен неправилно и
като такова следва да бъде отменено. Настоящият състав
счита, че в конкретния случай, в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна
на НП на процесуално основание, като съображенията за това са следните:
На 02.09.2014г. в Дирекция ИТ – Плевен е била извършена документална
проверка на ведомостите за заплати на дружеството, при което е било
констатирано, че работодателят не е изплатил трудовото възнаграждение на Б. К. И. – охранител на обект „Свинекомплекс” – гр. Гулянци, както
и на другите охранители на обекта за месеците април, май, юни, юли 2014г.,
което е нарушение на чл. 128 т.2 от КТ. За предотвратяване и отстраняване на
констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях, на осн. чл. 404 ал.1 от КТ контролните органи издали
задължително предписание да се изплатят дължимите възнаграждения на Б. К. И. и останалите работници за месеците – април, май, юни и юли 2014г. в срок
до 02.10.2014г. Предписанието не е обжалвано и е влязло в сила. Протоколът за
проверката е съставен в присъствието на М. Н., която се легитимирала като пълномощник на дружеството пред ДИТ – Плевен.
На 06.10.2014г. е бил съставен АУАН в присъствието на
пълномощника М. Н., която е получила акта, съставен на дружеството, за неизпълнение на т.4 от
предписанието, затова че на Б. К. И. и на другите работници не е било изплатено дължимото трудово възнаграждение
за м. юли 2014г.
Но от съдържанието на НП е видно, че нарушението се изразява в неизпълнение
на предписанието по т.4 – за неизплащане на трудовото възнаграждение за м. юли
освен на Б. И. и на другите охранители от обекта. Видно от предписанието
същото по вид нарушение, но за други периоди, със същия срок на изпълнение, е
посочено в останалите три точки от предписанието, описано по същия начин и
следователно касае както конкретно посочения служител, така и всички останали
охранители за съответния период. Така описано нарушението не дава яснота
относно конкретните факти, защото не става ясно за кои останали охранители не е
било изплатено възнаграждение за съответния период. Последното е съществен
порок в съдържанието на АУАН и НП.
Състава на нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ предвижда наказание за
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазването на
трудовото законодателство.
В Административен съд – Плевен са образувани няколко касационни
производства с предмет издадени НП за неизпълнение на същото предписание, като
за неизпълнението на всяка отделна точка по предписанието за установените
нарушения по чл. 128 т.2 от КТ за всеки отделен месец е съставен нарочен АУАН и
издадено НП между същите страни.
Разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган, което предполага санкциониране на нарушителя,
ако не отстрани в срок констатираните от органа нарушения на трудовото
законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения индивидуален
административен акт – предписание, във всички или някои негови части. Това
нарушение следва да се санкционира с издаването на едно НП за неизпълнение на
предписанието, а не за всяко едно констатирано нарушение на трудовото
законодателство, което е описано в предписанието и не е отстранено в
определения срок, да се налага санкция на осн. чл. 415 ал.1 от КТ за
неизпълнение на предписание. Това води до налагане на множество наказания за
едно и също нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ, за неизпълнение на предписание по
протокол № 1085/02.09.2014г. на ДИТ, което не е целта на разпоредбата и е
недопустимо и незаконосъобразно.
Влезлият в сила индивидуален административен акт – предписание, подлежи на
изпълнение в определения в него срок, като неизпълнението му – частично или
изцяло осъществява състава на нарушение по чл. 415ал.1 от КТ и това нарушение
подлежи на санкциониране, още повече, в случая се касае за описани в няколко
отделни точки нарушения от един вид – по чл. 128 т.2 от КТ и касаещи едни и същи
лица, но за различен период, но с еднакъв срок за изпъление.
Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати
констатирани нарушения на трудовото законодателство като целта е да се изплатят
трудовите възнаграждения на работниците. Затова, когато констатира нарушения,
органът може да не наложи наказания за всяко едно от констатираните нарушения,
а да издаде предписание и определи срок и
по този начин да даде възможност на работодателя да изпълни задълженията
си, като неизпълнението на даденото предписание като индивидуален
административен акт е самостоятелно и друго по вид нарушение. В случая органът
е дал възможност на работодателя да изплати възнагражденията на охранителите,
като при проверката на 02.09.2014г. не е наложил наказания за констатираните
нарушения на трудовото законодателство, а е издал едно общо предписание, което
не е било изпълнено в краткия едномесечен срок. Налагането на наказание за
неизпълнение на предписанието за всяко едно отделно констатирано в него
нарушение, но еднакво по вид е незаконосъобразно. Недопустимо е да се налага
наказание за нарушение по чл. 415 ал.1 КТ за неизпълнение на предписанието за всяка
отделна негова част, защото то представлява един индивидуален административен
акт.
Решаващият съд не е изследвал въпроса от компетентен
орган ли е издадено спорното НП. Последното В. Б. В. на длъжност, както е посочено в НП – „За директор на ДИТ – Плевен. Не са
събрани доказателства, на какво основание лицето В.В. издава НП и има ли такива правомощия към датата на издаване на НП.
Санкциониращият орган е следвало да представи такива доказателства още с
изпращането на преписката, което не е направено. Съдът също е следвало да
изиска тези доказателства, в случая не се налага връщане на делото за нова разглеждане,
поради наличието на достатъчно основания за отмяна на НП, изложени по-горе.
С оглед
пълнота на изложението следва да бъде добавено още, че изложените в
касационната жалба възражения са неоснователни. Не е
налице твърдяното нарушение на чл. 58 от
ЗАНН и свързаното с нея твърдение за неправилно връчване на наказателното
постановление. Самото нарушение щеше да бъде допуснато в случай, че е отказана
съдебна проверка на оспореното наказателно постановление. Точно обратното се
установява, съдът е приел жалбата за допустима и по предвидените процесуални
правила е разгледал същата, като е постановил съдебен акт по съществото на
спора. Нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН охранява правото на жалба на наказаното
лице, което право очевидно е осъществено, след като жалбата е приета и
разгледана от съда.
Неоснователно
е и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Твърдението, че
възнагражденията са били изплатени не кореспондират с доказателствата по
делото. Не са представени каквито и да е доказателства, както пред
първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, че възнаграждението
на работниците за м. юли 2014г. е било изплатено. Издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно на други основания, подробно описани по-горе
в настоящето решение.
При
горните съображения касационният състав намира, че първоинстанционното решение
е неправилно и следва да бъде отменено.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 203/27.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 3445 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за 2014 г., като вместо него постанови
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0000076/14.11.2014 г. на За Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.