Р E Ш Е Н И Е

№ 209

гр.Плевен, 30.04.2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:                                                          Председател: Елка Братоева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 244 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 201 от 27.02.2015 г., постановено по нахд № 3421/2014 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 2014-0031106 от 27.05.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Владекс” ООД, ЕИК 114635021, със седалище и адрес на управление град Плевен, ул. „Катя Попова” № 3, представлявано от управителя С.Г.Б., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.127 ал.3, във връзка с чл.127 ал.1 от ЗЗП, за това, че при направена проверка на 23.10.2013 г. в склад за промишлени стоки в гр.Плевен, Автогара – север, във връзка с постъпила в КЗП жалба от потребителя В.Л. Г. относно предявена на 16.10.2013 г. рекламация на бойлер „Елдом” с вместимост 10 литра, закупен от търговеца на 07.10.2013 г., която рекламация не е била приета, е установено, че в обекта се поддържа регистър на предявените рекламации, но рекламацията на потребителя В.Л. Г. не е вписана в него.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Д.Л., която счита същото за незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че неправилно въззивният съд е счел, че не е извършено нарушение на чл.127 ал.3 от ЗЗП, предвид това, че няма надлежно предявена рекламация и че са допуснати процесуални нарушения в производството пред наказващия орган. Посочва още, че потребителят е предявил рекламацията си на 16.10.2013 г. – преди датата на подаване на жалба до КЗП (17.10.2013 г.), но и до датата на проверката в обекта – 23.10.2013 г., неговата рекламация не е била вписана в регистъра за предявените рекламации. Твърди, че това е задължение на търговеца и съгласно чл.127 ал.3 от ЗЗП вписването трябва да стане в момента на предявяване на рекламацията, а не в друг, по-късен момент. Твърди също, че подадената рекламация отговаря на всички изисквания на чл.125 от ЗЗП – предявена е устно, на адреса на търговския обект, от който е закупена стоката; посочен е предметът на рекламацията; посочен е и предпочитаният начин за удовлетворяване на рекламацията – да бъде извършен безплатен ремонт, както и са представени документи по чл.125 ал.4 от ЗЗП – фискален бон и гаранционна карта. Сочи, че рекламацията е предявена в рамките на две години от доставката на стоката (на 9-ия ден от закупуването й) и в този смисъл е задължително рекламацията да се впише в регистъра на предявените рекламации. Намира за неоснователни възраженията, че лицето, подало жалба до КЗП, няма качеството „потребител”, тъй като видно от имената и посочените адреси на това лице и лицето, вписано в гаранционната карта, става ясно, че са в близки роднински отношения, а от това, че В. Г. е разполагала с документите за стоката става ясно, че е била упълномощена от лицето, закупило същата. Според касатора, произнасянето по рекламацията – дали е основателна или не, дали ще бъде удовлетворена или не, може да бъде направено в едномесечен срок от предявяване на същата, съгласно чл.113 ал.2 от ЗЗП, но при липса на начален момент, от който тече този срок, са нарушени и правата на потребителя в едномесечен срок да бъде уведомен по основателността на рекламацията му. Освен това сочи, че рекламацията е останала неудовлетворена, тъй като първоначалният опит на потребителя да защити правата си като предяви рекламация пред търговеца е останал безуспешен за него и е последвала жалба до КЗП от негова страна. Счита, че с това обществените отношения по повод правото на рекламация на потребителя са силно засегнати, поради което нарушението не е маловажен случай. Намира за неясно въз основа на какви доказателства районният съд е направил извод, че е опорочена процедурата по чл.40 от ЗАНН. Не оспорва, че свидетелят по акта не е присъствал при извършване на нарушението, но е свидетел на установяване на нарушението, присъствал е при проверката в обекта на търговеца, при проверката на документи, при съставянето и връчването на АУАН и се е подписал на съставените констативен протокол, протокол за проверка на документи и на АУАН, с което са спазени изцяло разпоредбите на чл.40 ал.1 от ЗАНН. В заключение моли съда да отмени решението на районния съд и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба „Владекс” ООД гр.Плевен, е депозирал по делото възражение по касационната жалба чрез адвокат Д.Д. ***. Счита същата за неоснователна. Намира, че РС – Плевен, обсъждайки всички писмени доказателства в административната преписка и след разпита на свидетелите, е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че в хода на установяване на нарушението при налагане на наказанието и определяне на нарушителя са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН. Твърди, че в хода на съдебното следствие е доказано, че вмененото на дружеството нарушение е несъставомерно, а лицето В. Г. няма качеството на потребител за търговския обект, който се стопанисва от „Владекс” ООД. Счита, че не е извършено вмененото на дружеството нарушение, а всички доводи, изложени в касационната жалба, са немотивирани, неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Д.Д., който оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, недоказана и некореспондираща със събраните по делото доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН на „Владекс” ООД за нарушение на чл.127 ал.3 във вр. с чл.127 ал.1 от ЗЗП, изразяващо се в отказ да приеме и впише рекламация на потребителя В. Л. Г., предявена на 16.10.2013г., в регистъра на предявените рекламации. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. От правна страна съдът е счел, че наказващият орган не е положил усилия да изследва всички факти и обстоятелства, относими към спора. Приел е, че наказателното постановление е незаконосъобразно на няколко основания. На първо място е счел, че лицето В. Г. няма качеството на потребител по смисъла на §13 от ПЗР на ЗЗП, поради което не е налице и надлежно предявена рекламация и извършено нарушение на закона. И на следващо място, че при съставяне на акта е допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. На тези основания  районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за липса на извършено нарушение на чл.127 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗП и оттам за неправилно ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд в тази насока се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.  Не се споделя изводът на съда за допуснато съществено нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗАНН. Видно от приложения по делото на л.11 констативен протокол, св.Б. е присъствала при извършване на проверката в обекта и е свидетел по установяване на нарушението. В тази хипотеза законът не изисква актът да се състави в присъствието на други двама свидетели. За пълнота следва да се посочи, че е приложима и нормата на чл.40 ал.4 от ЗАНН, тъй като нарушението е установено с Констативен протокол от 23.10.2013г., който е официален документ с материална доказателствена сила. Последното, обаче, не влияе върху крайния извод на районния съд за незаконосъобразност на издаденото НП.

По касационните възражения настоящия състави съобрази следното:

Съгласно чл.122 от ЗЗП, потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба. Рекламацията може да се подаде устно или писмено, като при предявяването й потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт, и задължително прилага документите, на които се основава претенцията  (чл.125 ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗЗП). Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, когато е предявена своевременно, като задължително я описват в регистъра, а на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията (чл.127 ал.1 и ал.3 от ЗЗП). По смисъла на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност (§13 от ДР на ЗЗП).

В контекста на горното, касационният състав намира, че лицето В. Л. Г. няма качеството на потребител, за да се ползва с правата регламентирани в ЗЗП за потребителите. В конкретния случай лицето, което е имало право да предяви рекламацията е Л.Г., вписан в гаранционната карта, приложена на л.18 от делото на РС, като купувач на продукт „Електрически битов водонагревател” модел 72325РМР на дата 07.10.2013г. Единствено последният има право да упражни правата си по закон при несъответствие на стоката с договореното, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 201 от 27.02.2015 г., постановено по нахд № 3421/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                

                                                                                         2.