Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
гр. Плевен, 5 Юни 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
ЙОРДАНКА АНТОНОВА
При Секретар: В.М.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 243/2015г. по описа на съда, на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Г.П.-***, чрез
адв. Г. Г. *** срещу Решение № 255/16.03.2015г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 303/2015г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно
и обосновано Наказателно постановление № 2014-0031118/17.06.2014г. на Директора
на КЗП – РД – Русе, с което на ЕТ „Г.П. *** на осн. чл. 233 ал.2 от Закона за
защита на потребителите е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г ал.4 и чл. 68е
ал.2 от Закона за защита на потребителите, затова че на 05.07.2013г. и 27.08.2013г.
търговецът прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика като предоставя
невярна и заблуждаваща информация върху таблото до входа на обект –
кафе-аперитив в гр. Плевен парк Кайлъка, че предлага услугите „хранене и
консумация на напитки” на промоционални цени, като се премълчава съществена
информация, че за да се възползва потребител от направеното предложение трябва
да направи поръчка или да заплати сметката в точно определено време, като не е
обявил нито на табелата, нито в менюто срока и условията на промоцията, които
прилага спрямо клиентите. Нелоялната търговска практика е установена на
07.11.2013г., с уведомяване на актосъставителя за Решение по протокол №
40/16.10.2013г. на Комисията за защита на потребителя – София за квалифициране
на действията като нелоялна търговска практика на осн. чл. 68е ал.2 вр. чл. 68г
ал.4 от ЗЗП.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК. Поддържа подробно изложените и пред
районния съд доводи за незаконосъобразност на НП. Счита, че не е налице
нарушение, тъй като не стопанисва обекта, считано от 01.10.2013г. и освен на таблото, допълнителните условия,
артикули и срока на промоцията са посочени в менюто, за което проверяващите и
потребителите не са се информирали чрез персонала, а едва впоследствие при
заплащане на сметката. Затова счита, че не е налице заблуждаваща реклама и
нелоялна търговска практика, а проверяващите са се заблудили какво поръчват и
на каква цена, тъй като не са потърсили предварително необходимата информация. АУАН
е съставен след изтичане на преклузивния 3-месечен срок по чл. 34 от ЗАНН, като
счита, че за дата на установяване на нарушението и нарушителя се счита датата
на проверката на 27.08.2013г. от контролните органи със съставяне на
констативен протокол, а не датата на уведомяването на актосъставителя за
решението на КЗП – София. Нарушен е чл. 40 ал.1 от ЗАНН – АУАН е съставен в
присъствието на двама свидетели, които не са присъствали при проверката и
установяване на нарушението на 27.08.2013г. НП е издадено след преклузивния
едномесечен срок по чл. 52 ал.1 от ЗАНН, не е спазен и 6-месечния преклузивен
срок за издаването му, защото е изпратено с писмо от 23.06.2014г. и връчено на
нарушителя след този срок. Пледира за отмяна на решението и по същество за
отмяна на НП.
Ответникът по касация – КЗП – РД – Русе, чрез
юрисконсулт Л. изразява писмено становище за неоснователност
на касационната жалба и моли да се остави в сила решението на
първоинстанционния съд като правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства и доводите
на страните и достигнал до мотивиран и правилен извод за безспорно доказано
нарушение. Счита, че нарушителят и нарушението са установени на 07.11.2013г.,
когато актосъставителят е уведомен за решението на КЗП – София, че описаната
търговска практика е нелоялна, тъй като това е компетентния орган на осн. чл.
68л от ЗЗП, който може да установи наличието на такава нелоялна търговска
практика и да издаде заповед за забраната й. Обстоятелството, че търговецът
след проверката е прекратил дейността е ирелевантно, защото актът е съставен и
санкцията е наложена за нарушение, извършено, когато обектът е работел. Спазени
са сроковете за съставяне на АУАН по чл. 34 ал.1 ЗАНН, считано от датата на
установяване на нарушението и нарушителя. Едномесечният срок по чл. 52 ал.1
ЗАНН за издаване на НП е инструктивен, спазен е преклузивния 6-месечен срок по
чл. 34 ал.3 от ЗАНН за издаване на НП, считано от датата на съставяне на АУАН.
Твърденията на жалбоподателя са в подкрепа на извода, че на потребителите не се
предоставя пълната информация, което е довело до заблуждение и мотивирането им
да ползват рекламираната промоционална търговска услуга. Наложено е минималното
предвидено наказание от 500 лв.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че
касационната жалба е основателна и предлага да се отмени решението и НП
като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Следвало е АУАН да се състави веднага след проверката, а не няколко месеца
по-късно.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо,
но постановено при неправилно приложение на материалния закон, съобразно
доказателствата по делото.
Районен съд – Плевен
е потвърдил НП като е приел, че нарушението е безспорно доказано и
обосновано е наложено съответното административно наказание.
Отхвърлил е като неоснователни доводите на
жалбоподателя, поддържани и пред касационната инстанция за допуснати съществени
процесуални нарушения относно сроковете за съставяне на АУАН и НП.
За да обоснове този си извод, съдът е приел, че датата
на извършване на проверката в обекта -
27.08.2013г. не може да бъде приета за дата на установяване на
нарушението и нарушителя, защото не е в правомощията на служител на КЗП да
преценява дали използвана търговска практика е нелоялна. Нормата на чл. 68л от
ЗЗП сочи, че когато Комисията за защита на потребителите установи, че
търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с
която забранява прилагането на търговската практика. Затова съдът е приел, че тази
комисия като колективен орган е компетентния орган по установяването на
нелоялни търговски практики и по силата на закона е оправомощена като цяло и
чрез председателя си да контролира и забранява същите. С решение по протокол №
40/16.10.2013г. на КЗП е прието, че описаната търговска практика е нелоялна.
Съдът е счел, че при всички случаи постановяването на решението на КЗП и
издаването на заповедта от председателя на КЗП са определящи за това дали
следва да бъде образувано административно-наказателно производство. В
заключение първоинстанционният съд е приел, че актосъставителят е установил
нарушителя и извършеното нарушение едва след като е бил уведомен за
горепосоченото решение на КЗП с писмо вх. № Р-01-359/07.11.2013г. и АУАН е
съставен в 3-месечен срок от тази дата – на 18.12.2013г., след като е изпратена
покана на търговеца да се яви за съставяне на акт и е предупреден, че при
неявяване такъв ще бъде съставен в негово отсъствие.
Тези правни изводи не се споделят от настоящия състав.
Датата на проверката - 27.08.2013г. от контролните органи на КЗП – РД – Русе
следва да се счита за датата на откриване на нарушителя и извършване на
нарушението с всички негови квалифициращи признаци, описани подробно в
съставения констативен протокол. Компетентността на КЗП по чл. 68л от ЗЗП като
колективен орган, който установява нелоялни търговски практики, е свързана с
издаването на заповед от председателя на КЗП за забрана на тези практики. Тази
заповед по характера и функцията си представлява принудителна административна
мярка и е индивидуален административен акт. Преценката на комисията относно
наличието на нелоялна търговска практика в този случай нито предпоставя, нито
изключва компетентността на оправомощените служители на същата тази комисия КЗП
по чл. 233 ал.1 и ал.2 от ЗЗП, когато установят нарушения по глава ІV раздел
ІІІ от ЗЗП – нелоялни търговски практики от ЗЗП да съставят актове и издават
НП. Видно от приложената по делото Заповед № 1106 ЛС /30.09.2011г.
председателят на КЗП – София е оправомощил актосъставителя С. Н. в качеството и на
длъжностно лице от КЗП да съставя актове за извършени нарушения по законите и
подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен
на КЗП или на председателя на КЗП за констатирани нарушения на територията на
областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен.
В случая процедурата пред КЗП – София
по чл. 68л от ЗЗП е започнала именно по предложение на проверяващите служители
на КЗП – РД – Русе, а решението на комисията за установяване на нелоялна
търговска практика е достигнало до актосъставителя на 07.11.2013г. – преди изтичане на 3-месечния срок за
съставяне на АУАН от датата на проверката – 27.08.2013г., когато е било
извършено и установено конкретното нарушение и нарушителя. Затова съставянето
на АУАН на 18.12.2013г., след изтичане на повече от три месеца след проверката,
е в нарушение на установения в чл. 34 ал.1 от ЗАНН преклузивен срок за
съставянето му, който изключва правото на контролния орган да образува и
приключи административно-наказателното производство с издаване на НП.
Това налага отмяна на решението на Районен съд –
Плевен и отмяна на НП като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 вр. чл.
222 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 255/16.03.2015г. на
Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 303/2015г. по описа на съда.
И
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 2014-0031118/17.06.2014г. на Директора на КЗП – РД – Русе, с което на ЕТ „Г.П. ***
на осн. чл. 233 ал.2 от Закона за защита на потребителите е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г ал.4 и чл. 68е ал.2 от Закона за защита на
потребителите.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.