РЕШЕНИЕ

№ 250

гр. Плевен, 28.05.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 241 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Б.П.Б.,*** срещу решение № 17/12.03.2015 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно e отказано отпускането на пенсия за инвалидност при наличие на експертно решение и неправилно не е зачетен осигурителния стаж. Моли за отмяна на решението и разпореждането.

В съдебно заседание оспорващата - Б.П.Б.,*** се явява и поддържа жалбата и моли за отмяна на решението и отпускане на пенсия за инвалидност.

Ответникът – директорът на РУСО –Плевен се представлява от ст. юрк. Т., която намира жалбата за неоснователна, тъй като правилно административният орган е съобразил представените документи за осигурителен стаж и липсват изискуемите пет години стаж с оглед възрастта на лицето. Посочва, че са взети предвид представените документи и моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление от 06.01.2015 година Б. иска отпускане на пенсия за инвалидност и общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, като прилага документи за осигурител стаж, удостоверение за раждане на дете и ЕР № 4688 от 15.12.2014 г. на ТЕЛК, ІІ-ри състав към УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД, от което се установява, че има определена 80 процента трайно намалена работоспособност със срок до 01.12.2016 година с диагноза „шизофрения”. Датата на инвалидност е 07.12.2009 година.

С разпореждане № 458-4 от 13.02.2015 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване” при РУСО Плевен е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като към датата на инвалидност 07.12.2009 година лицето няма изискуемия осигурителен стаж с оглед възрастта, а именно за осигурените лица над 30 годишна възраст – 5 години.

Срещу разпореждането е подадено възражение в срок на 25.02.2015 г., в което се посочва, че неправилно се отказва отпускане на пенсия, тъй като е представен осигурителен стаж от трудови книжки и акт за раждане на дете и следва да бъдат съобразени тези обстоятелства при произнасяне на органа.

На 12.03.2015 година е постановено процесното решение № 17 от директора на РУСО –Плевен, с което жалбата е оставена без уважение и е потвърдено разпореждане №458-4/13.02.2015 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Плевен. В решението административният орган посочва, че осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж при над 30 годишна възраст от 5 години. В случая Б. до датата на инвалидизиране -07.12.2009 година има 3 години 4 месеца и 1 ден, а след датата на инвалидизиране 2 години 5 месеца и 16 дни по удостоверение за раждане и няма изискуемия стаж от 5 години към датата яюна инвалидизиране. Посочено е, че периодът на майчинство 23.05.2009 г – 23.05.2012 г. е взет предвид, но до датата на инвалидизиране през декември 2009 година е взет част от този период - 23.05.2009г – 07.12.2009 г., а остатъкът до 23.05.2012 г. е зачетен като осигурителен стаж, но това е стаж, придобит след датата на инвалидизиране, и не се взема предвид при преценка на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила.

Съдът намира, че решението е постановено в съответствие със закона. Съгласно чл. 74, ал.1, т.4 от КСО лицата над 30 годишна възраст, които са загубили работоспособността си, придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако имат 5 г. осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. В случая Б., с оглед определената й датата на инвалидност -07.12.2009 година в ЕР№ 4688 от 15.12.2014 година, което е влязло в сила, е била на 38 години и с оглед възрастта, то изискуемият стаж, който следва да е налице преди датата на инвалидизирането е 5 години. Правилно административният орган е приел, че към датата на инвалидност лицето има осигурителен стаж от 3 години 4 месеца и 1 ден, като е взет предвид стажът й, отразен в трудовите книжки, периода като безработна и част от периода на майчинството до определената дата на инвалидност – 07.12.2009 г, а имено от раждането на детето *** година до 07.12.2009 година. След определената с експертното решение дата на инвалидност на оспорващата е зачетен като стаж остатъкът от времето за отглеждане на дете, но този период от 2 години 5 месеца и 16 дни не може да бъде взет предвид като стаж при преценка правото на пенсия, тъй като разпоредбата на КСО посочва, че лицето следва да имам пет години стаж до датата на инвалидност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Б.П.Б.,*** срещу решение № 17/12.03.2015 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: