Р E Ш Е Н И Е

№ 195

гр.Плевен, 28 Април 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №236 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 207 от 27.02.2015г., постановено по НАХД № 3389 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление № 565/14.10.2014г. на Директора на РЗОК – Плевен, с което на „УМБАЛ д-р Георги Странски” ЕАД гр. Плевен, ЕИК 114532352, представлявано от д-р Н. П. М., на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл. 105з, ал. 2 от ЗЗО, чл. 105а, ал. 3 от ЗЗО и чл. 105в, ал. 3 от ЗЗО са наложени общо 18 имуществени санкции в размер от по 200 лева, общо в размер на 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева, за нарушения както следва: 4 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 8 от НРД за МД 2014 г. – не са спазени критериите за дехоспитализация на КП № 7; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 38 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите – ежедневно наблюдение на пациента в ЛЗ; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 6, буква „б” от НРД за МД 2014 г. – не е спазен диагностично лечебния алгоритъм на КП № 61; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 72 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите – ежедневно наблюдение на пациента в ЛЗ; 2 нарушения на чл. 55, ал. 2, т.5 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 190, т. 5 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 96 е налице нарушение в документирането в хода на хоспитализацията; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 6, буква „а” от НРД за МД 2014 г. – не са спазени индикациите за хоспитализация на КП № 96; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 98.1 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 98.2 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 188, т. 6, буква „а” от НРД за МД 2014 г. – не са спазени индикациите за хоспитализация на КП № 106; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 184.1 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите – ежедневно наблюдение на пациента в ЛЗ; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 185 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 194 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите – ежедневно наблюдение на пациента в ЛЗ; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 212 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите – ежедневно наблюдение на пациента в ЛЗ; 1 нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 182 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2014 г. – в рамките на КП № 214.1 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите – ежедневно наблюдение на пациента в ЛЗ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от РЗОК – Плевен чрез гл. юрисконсулт Н. В.-Й. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП няма нарушение на закона и административно-производствените правила с оглед обстоятелството, че в двата документа е посочена дата на извършване на проверката, дата на констатиране на нарушенията и период на хоспитализация на всеки един от пациентите. Касаторът сочи още, че правилно съдът е приел, че с абсолютна точност дата на извършване на нарушението не може да посочат както актосъставителя, така и свидетеля, но е налице яснота в достатъчна степен за всяко едно от нарушенията, че дължимото поведение е следвало да се извърши в посочен и определен период – от датата на постъпване до датата на изписване на съответния пациент и няма пречка според съдебната практика като дата на изпълнителното деяние да бъде вписан времеви период. В тази връзка се счита, че не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила и се моли за отмяна на решението на районния съд.

От ответната страна -„УМБАЛ д-р Георги Странски” ЕАД – гр. Плевен не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт В.-Й., която моли решението да бъде отменено по наведените в касационната жалба основания.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Г., която счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че правилно съдът е приел, че липсва съществен реквизит в АУАН и НП, а именно конкретна дата на извършване на нарушенията. Сочи още, че при проверка от нейна страна не е установила обнародване в ДВ на Приложение 16 „Клинични пътеки”, поради което не следва да се носи административно-наказателна отговорност за неизпълнение на непълен подзаконов нормативен акт – НРД 2014г.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, касаещи съществения реквизит дата на извършване на нарушението. Съдът е посочил, че в акта и НП са отразени датата на извършване на проверката и периода на хоспитализация на всяко ЗЗОД, но за нито едно от нарушенията не е конкретизирана дата на извършването му. Счел е още, че по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице и че не може датата да бъде извеждана чрез тълкуване волята на наказващия орган. Според съда, непосочването на датата на извършване на нарушението препятства и извършването на проверка за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. На това основание съдът е отменил наказателното постановление без да разгледа спора по същество.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Изводът на съда за наличие на съществено процесуално нарушение при издаване на НП – непосочване на дата на извършване на нарушенията не кореспондира с доказателствата по делото и материалния закон. От приложените АУАН и НП е видно, че за всяко едно изведено нарушение е посочен периодът на пролежаване на пациента в лечебното заведение, в което време е следвало да се извършат определените в закона и НРД 2014г. дейности, които не са извършени или са извършени неправилно. Ето защо настоящия състав счита, че е определено времето на извършване на нарушенията и съдът необосновано е приел обратното. За пълнота следва да се посочи, че голяма част от констатираните нарушения касаят бездействие на нарушителя да извърши определено изискуемо от закона действие в указания за това срок и в тези случаи времевата индивидуализация на нарушенията е извършена с посочване на крайния момент, в който е следвало да се извърши действието. А дори за нарушенията, посочени в т.1 (КП №7); т.2 (КП №38); т.4 (КП №72); т.5.3. (КП №96); т.11 (КП №194); т.12 (КП №212) и т.13 (КП №214.1) са посочени и конкретните дати, на които е следвало да се извърши изискуемото действие по съответните клинични пътеки.

Съдът намира за неоснователно възражението на адв.Г., че не е установила обнародване в ДВ на Приложение 16 „Клинични пътеки”, поради което не следва да се носи отговорност за неизпълнение на същите, тъй като съгласно §16 от ПЗР на НРД 2014г. Приложение 16 е неразделна част от този договор, то се подписва от страните, обнародва се в притурка към ДВ и се публикува на официалната страница на НЗОК. При извършена справка в Правно информационна система „Апис” се открива Приложение 16 към НРД 2014г., на което е отбелязано, че е издадено от министъра на здравеопазването и е обнародвано в ДВ бр. 3 от 10.01.2014г., в сила от 1.01.2014г.

Предвид гореизложеното и с оглед факта, че в решението районният съд няма мотиви по съществото на спора, следва същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по същество.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 във вр. с чл.222 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 207 от 27.02.2015г., постановено по НАХД № 3389 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд-Плевен за ново разглеждане, съобразно указанията в мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.