Р E Ш Е Н И Е
№ 186
гр.Плевен, 23 Април 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април, две
хиляди и петнадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина
Пецова
Снежина Иванова
При секретаря Г.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 234 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 180 от 25.02.2015 г., постановено по НАХД № 173 по описа за 2015 г. на Районен съд гр. Плевен е отменено
наказателно постановление № 843 от 7.11.2014 г. на Зам. кмета на Община –
Плевен, с което на Б.Г.Т. с ЕГН ********** на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 16, т. 2 от Наредба № 14 на ОбС – Плевен за търговска дейност на
територията на Община Плевен е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., за нарушение на чл. 16, т. 2 от същата Наредба.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от П.П. – главен юрисконсулт в отдел „ПНО” като пълномощник на Община –
Плевен, която счита същото неправилно. Не споделя аргументите на
първоинстанционния съд по отношение на двете му водещи заключения – че
процесният случай следва да се квалифицира като маловажен и че при съставяне на
АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение счита за неприемливи. Сочи,
че действително с Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., ОС на НК на ВКС е
постановил, че неприлагането от административно наказващият орган на чл. 28, б.
„а” от ЗАНН в административно наказателното производство е основание за отмяна
на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърди обаче,
че той е длъжен да приложи сочената разпоредба в случаи, в които деянието може
да се квалифицира като „маловажно”. Счита, че в настоящия казус деянието е
нарушение, защото представлява неизпълнение на нормативна забрана и в този
смисъл настъпването на конкретни вреди не е задължително и след като вредата не
е посочена като очакван резултат от конкретното деяние, то нарушението е
формално. Твърди, че при формалните нарушения институтът на чл. 28, б. „а” от
ЗАНН е неприложим, тъй като незначителност на вредите изобщо липсва, а това е
основната предпоставка, определяща случая като „маловажен”.
В жалбата се сочи, че административно
наказващият орган е приел, че въпреки формалния си характер, деянието нарушава
правно установен ред, като в същото време крие непосредствена опасност от
засягане на значими обществени отношения, поради което не са изпълни
предпоставките за прилагане на чл. 28, б. „а” от ЗАНН. Твърди, че диспозитива
на нарушената разпоредба е забранителен и не обвързва деянието с наличие на
вреди, настъпването на които би могло да бъде утежняващо обстоятелство и
евентуално би довело до прерастване на административното нарушение в
престъпление. Сочи, че в конкретния случай този род детайли не са проверяване,
както и че не без значение е фактът, че продукцията, предмет на продажба не е
произведена лично от нарушителя, а му е дадена според собствените му обяснения
като рентно плащане, т.е. самият нарушител не е земеделски производител и няма
право в това си качество да търгува със земеделска продукция.
В жалбата се сочи и че здравословното
състояние на нарушителя или съпругата му също не са могли да са основание за
приемане на случая за маловажен и прилагане на разпоредбата на чл. 28, б. „А”
от ЗАНН, тъй като нито при съставяне на АУАН, нито впоследствие санкционираното
лице е дало да се разбере, че деянието е поради нужда на семейството от
допълнителни доходи за лекарства, причини и подбуди, които предвид личността на
извършителя биха могли в известна степен да бъдат оневиняващи. Твърди се, че
медицински и други документи за здравния и социален статус на нарушителя са
представени едва в първото по делото заседание пред решаващия съдебен състав,
предвид което да се приема, че обстоятелствата за здравословното състояние на
извършителя и на съпругата му не са обсъдени и уважени от административно
наказващия орган е неправилно, тъй като не би могло да се оцени нещо, което не
е известно. Счита, че приеманите от Общински съвет – Плевен нормативни актове
нямат приложение на територията на друга община, както и обратното – приеманите
от други общински съвети актове нямат приложение на територията на Плевенска
община. Твърди, че действително има съдебна практика, която касае начина на
записване на нарушения нормативен акт, но тя касае неправилното определяне на
автора на акта или изобщо в непосочването на същия, но не и в смисъла, който
първоинстанционният съд влага.
Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд, а издаденото наказателно постановление да бъде
потвърдено.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, представлява се от юрк. П.,
която подържа жалбата на заявените основания.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, явява се лично и моли да бъде потвърдено решението на РС Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
при съобразяване на следното.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
На 18.08.2014 година в град Плевен, около
10:50 часа, при извършена проверка от инспектори при Община Плевен било установено,
че на ул. XXX, Б.Т.
извършвал търговия на открито със зеленчуци, хранителни стоки
извън стационарните търговски обекти и пазарите.
На същия бил съставен акт за извършено нарушение по Наредба № 14 на Общински
съвет – Плевен. Актът бил съставен в присъствието на Т. и връчен по надлежния
ред. Същият го е подписал без възражения. Впоследствие е издадено и атакуваното
наказателно постановление, което санкционира Т. с глоба в размер на 200 лв.
За да отмени последното, РС Плевен
приел, от една страна, че в случая се касаело за “маловажен случай” по см. на
чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 28 от ЗАНН, а от друга страна, че
административнонаказващият орган допуснал съществено процесуално нарушение в
хода на административнонаказателното производство. Като такова съдът приел
неизписването на пълното наименование на нарушения нормативен акт – Наредба № 14 на Общински съвет Плевен,
квалифицирано като нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Този пропуск според съда
довел до неяснота на формулираното в АУАН административно обвинение,
ограничаване правото на защита на нарушителя и водело до порочност в
административно наказателното производство.
Решението на Районен съд Плевен е
правилно като резултат при следните съображения.
Касационният състав
споделя изводите на РС Плевен, че е налице съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Видно от
съдържанието на АУАН № 172/18.08.2014г.,
констатацията на инспекторите е била, че Т. “извършва търговска дейност на
открито със зеленчуци, хранителни стоки, извън стационарните обекти и
пазарите”. Тази констатация е механично преповторена и в наказателно
постановление № 843/07.11.2014г. Същото обаче представлява буквален
препис на разпоредбата на чл. 16, т. 2 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на Община
Плевен /наредба 14/, съгласно който: „Забранява се търговия на открито със
зеленчуци, хранителни стоки, галантерия, текстилни изделия, обувки и промишлени
стоки извън стационарните търговски обекти и пазарите.” По същество, липсва описание на деянието със своите субективни и
обективни признаци. Самото деяние, посредством признаците му, следва да бъде
отнесено към релевантната правна уредба. В случая обаче в АУАН и НП е преписан
текста на наредбата без да бъде конкретизирано деянието, чрез проявлението на конкретните
обективни признаци. Нарушена е разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН. Едва в хода на съдебното дирене, чрез показанията на актосъставителя
и свидетелите по акта се установява, че коментираната търговска дейност
представлявала продажба на дини. Последното обаче не може да санира пропуските
в АУАН, с който се поставя началото на административното преследване и очертава
рамката, в която ще се движи производството, съобразно което уличеното лице ще
организира защитата си.
Не се споделя становището на РС
Плевен, че в случая е приложим чл. 28 от ЗАНН. От една страна, правилно е
застъпеното от процесуалния представител на Община Плевен, че с оглед формалния
характер на нарушението, същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай”. Това е така, защото легалната дефиниция на понятието “маловажен
случай” по см. на чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 и чл. 28 от ЗАНН включва
преценка на настъпилите вредни последици, каквито нормата на чл. 16 от Наредба
14 не предвижда. От друга страна, самото нарушение на забраната по никакъв
начин не се отличава от обикновените случаи на този вид нарушения.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 180 от 25.02.2015
год., постановено по НАХД № 173 по
описа за 2015 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.