РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Плевен, 12 Май 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при секретар А.Х.
и с участието на И. Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 232 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, чрез юрисконсулт Р. И., против решение № 84/29.01.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен,
постановено по н.а.х.д № 3124/2014 г., с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 15-1503147/07.04.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр. Плевен, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на
Национална потребителска кооперация на слепите в България, ЕИК 000627259 е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл. 1, ал. 2 във връзка с
чл. 62, ал. 1 от КТ.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение,
като неправилно, постановено при нарушение разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Касаторът
сочи, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция
по труда” по безспорен начин, налице е единство в описанието на извършеното
нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита, че съвсем
неправилно първоинстанционният съд постановява своето решение без да прави
задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочи, че от
представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
доказва, че при извършена проверка на 05.03.2014 г. в 13,53 ч. от Гл. инспектор
М. Б. в обект, експлоатиран от НПК на слепите в България, е заварено да работи
лицето Г. Т. Н. на длъжност продавач-консултант без сключен трудов договор в писмена
форма, същата предоставя работна сила на определено работно място и в работно
време на обекта. Сочи още, че при извършената проверка лицето собственоръчно
попълва и подписва декларация, от която е видно, че лицето работи на длъжност
„магазинер”, с работно време от 09 ч. до 18,00 ч., че получава трудово
възнаграждение в размер от 200 лева, че има почивни дни събота и неделя, както
и почивка в работния ден от 13 ч. до 14 ч. и няма сключен трудов договор.
Счита, че по безспорен начин Гл. инспектор М. Б. събира доказателства и установява, че работната сила се предоставя в
нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което обявява съществуването на трудово
правоотношение на Г. Т. Н. с Постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ, което касаторът счита за
правилно и законосъобразно. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
издаденото НП да бъде потвърдено.
Касаторът - редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител.
Ответникът – Национална потребителска кооперация на
слепите в България, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител. Подадено е в срок възражение по касационната жалба, с което
обосновава правилност на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в
сила. Излага подробни мотиви за
неоснователността на възраженията на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и трябва да
бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
С
оспореното решение, съдът е приел за установено, че при извършена проверка на
05.03.2014 г. в 13:53 часа в обект: Павилион за трикотажни изделия, намиращ се
в гр. Плевен, ул „Гренадирска” №19, експлоатиран от Национална потребителна
кооперация на слепите в България-гр.София е установено, че НПК на слепите в
България в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство, като на 05.03.2014 г. в 13:53 часа в гореописания обект е
допуснал лицето Г. Т. Н. да работи като продавач консултант на
определено работно място и в работното време на обекта, без да уреди
предоставянето на работна сила като трудово правоотношение и без да има сключен
трудов договор в писмена форма, с което е нарушен чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. с чл.
62, ал. 1 от КТ. Въз основа на така съставения АУАН, на 07.04.2014 г.
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен издал НП № 15-1503147/2014
г., с което наложил на жалбоподателя, в качеството му на работодател, административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5
от КТ и във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 1, ал. 2 от
КТ, вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.
За да отмени оспореното наказателно
постановление РС Плевен, след анализ на представените по делото доказателства
приел, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати
съществени процесуални нарушения. Според решаващия състав било нарушени
императивното изискване на чл. 40 от ЗАНН за съставяне на акт за установяване
на административно нарушение. Съдът констатирал, че АУАН № 15-1503147/21.03.2014г.
бил съставен в отсъствие на нарушителя или негов упълномощен представител, без
да са налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. От данните по делото се
установявало по безспорен начин самоличността на нарушителя и неговия адрес и
въпреки това същият не бил надлежно поканен за съставяне на АУАН. По отношение
на представяното по делото пълномощно (л. 15-16 от нахд 1518/14г.) РС Плевен
приел, че същото е общо и касае взаимоотношения с НПКСБ и Д “ИТ”, но не включва
представителство при и по повод образувани административно наказателни
производства. При тези съображения РС Плевен отменил оспореното наказателно
постановление.
Като извърши
служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на възраженията
на касатора и фактите, установени от въззивния съд, Административен съд град
Плевен намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон
доказателствени средства. Мотивите на Районен съд Плевен са подробни, ясни и
логични, и се споделят напълно от настоящия състав. Обжалваното решение е
постановено след обективен анализ на събраните доказателства, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното
производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено
нарушение (което в хода на процеса се е доказало по несъмнен начин) и
обстоятелствата, при които е извършено. Първостепенното решение е постановено
след като делото е било върнато от касационната инстанция с Решение № 503/16.10.2014г. по ахд. № 705/2014г. за ново разглеждане и произнасяне, съобразно
задължителните за въззивния съд мотиви. Районният съд обосновано е приел, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са
допуснати процесуални нарушения, анализирал е подробно и аргументирано
процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност и
приложимата правна уредба, съобразил е, че наказаното юридическо лице не е било
надлежно представлявано в производството по издаване на наказателно
постановление.
От доказателствата по делото се установява, че на 05.03.2014г. била
извършена проверка обект Павилион за трикотажни
изделия, намиращ се в гр. Плевен, ул „Гренадирска” №19, експлоатиран от
Национална потребителна кооперация на слепите в България-гр.София. Установено
било, че НПК на слепите в България в качеството си на работодател е нарушил
разпоредбите на трудовото законодателство, като на 05.03.2014 г. в 13:53 часа в
гореописания обект е допуснал лицето Г. Т. Н. да работи като продавач консултант на определено работно
място и в работното време на обекта, без да уреди предоставянето на работна
сила като трудово правоотношение и без да има сключен трудов договор в писмена
форма. Издадено било Постановление за обявяване на съществуването на трудово
правоотношение от 05.03.2014г. с предписание по чл. 405а от КТ – работодателят
да предложи на работника Н. сключване
на трудов договор. Определен е бил и срок за изпълнение – 14.05.2014г. По
мнение на настоящия състав безспорно било установено нарушение на трудовото
законодателство, нарушителят юридическо лице, неговото седалище, адрес на
управление и представляващ. Не е имало никаква пречка да бъде изпратена
съответната покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН при все, че
същият е съставен едва на 21.03.2014г. Същият обаче е бил съставен и предявен
на пълномощник, чието пълномощно е изключително общо и лаконично и не може да
обоснове редовност на процедурата.
Нзвън което следва да бъде добавено, че от
съдържанието на АУАН № 15-1503147/21.03.2014г. се установява, че същият е
съставен срещу НПКСБ, представлявана от М. А. К., който обаче не е подписал акта. Акта е бил подписан от И.
М. О., който представлява кооперацията пред “Инспекцията по
труда”. Следователно, правилно е преценено от районния съдия, че са нарушени
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. За да се избегне първото нарушение би могло да
бъде посочено в АУАН, че дружеството се представлява от О. или във втория случай да се подходи по правилата на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, като се призове М. А. К., в качеството на председател на НПКСБ за съставяне на
АУАН, доколкото последният не е присъствал на проверката.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/29.01.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 3124 по описа на Районен
съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.