О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 527

гр.Плевен, 29.04.2015 год.

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело №231 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.229 и сл. АПК, във вр. с §4а и сл. от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) .

С Решение /без номер/ от 30.01.2015г., с характер на определение, постановено по гр.дело №2985 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е прекратил производството по дело поради недопустимост на жалбата на Т.С.С. *** против Заповед № РД-15-5974/26.09.1998г. /неправилно посочена в диспозитива като Заповед № РД-15-5973/26.09.1998г./ на Кмета на Община Плевен и е осъдил жалбоподателя да заплати на Община Плевен разноски по делото в размер на 300 лева.

Срещу решението е подадена частна касационна жалба /наименована само жалба/ от Т.С.С., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Сочи се, че районният съд не е отчел всички доказателства събрани в хода на производство. Касаторът сочи още, че съгласно §4д на ПЗР на ЗСПЗЗ, едно и също физическо лице може да придобие само един имот по §4, като в срок до 31.01.1998 г. заяви за кой имот претендира /по §4а или §4б/. В тази връзка се твърди, че на заинтересованата страна Т. са дадени два парцела и то един до друг с максималните размери по двете букви, като за имота по §4б в размер на 1000 кв.м е образувано гр.дело №3408/2013, по което предстои съдебно заседание. Според касатора, от представеното по делото доказателство – решение №РД-18-01 от 07.01.2014 г. на Областен управител на Област Плевен, в което е записано “…имот идентификационен номер 56722.734.181 попада в границите на бившия имот на наследниците на М. Т. П.…” следва, че той попада в кръга на лицата, които са легитимирани да оспорят административният акт. Твърди се също, че по делото е представена Част ІІ на Таблицата за изчисляване на дължимите обезщетения на собствениците към помощния план на новообразуваните имоти на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е неразделна част от Заповед №РД-12-1253/15.04.2011г., доказваща кореспонденцията на тази заповед със заповед №РД-15-5974 от 26.09.1998г., и собствеността върху тези земи, върнати с решение на ПК-Плевен. В тази връзка за неправилни се считат мотивите на съда, че в хода на делото не е доказано, че наследниците са ползвали процесния имот на правно основание. Като аргумент за правно основание за претенциите върху тези земи касаторът сочи също и Решение №8 на КС от 19.06.1995 г. по к.д. №12/1995 г. /ДВ, бр. 59 от 30.06.1995 г./, и чл.17, ал.1 от Конституцията. На следващо място се твърди, че съдът не дава еднозначен отговор на изложените от него аргументи по отношение на оспорване истинността на молбата за издаване на заповедта с поправките на входящия номер; зачеркване на името на вносителя на молбата; зачеркване и поправка в номерата на парцела; добавките извън основната форма; тълкуването съгласно чл.193 от ГПК като документ без доказателствена стойност; автентичността и истинността на удостоверение № 184 в съответствие с ТР № 5 от 17.07.2004 г. на ВАС. Твърди се, че от страна на Община Плевен не са представени всички необходими документи относно издаването на оспорваната заповед, като са изискани, но не са представени декларация, че посоченият имот е единствено жилище или единствената земеделска земя на семейството – в съответствие с §61, ал.2, т.3 от ПМС 456/1997г.; протокол на Комисията, назначена от Кмета на общината в съответствие с §62, ал.2 от ПМС 456/1997г., В тази връзка е направен извод, че такива документи не съществуват. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

От ответната страна - Кмета на Община Плевен е депозирано възражение по касационната жалба, в което се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Сочи се, че оспорената заповед е законосъобразна. Твърди се, че заповедта за одобряване на плана за новообразуваните имоти по отношение на процесния имот относно местоположение, граници, съседи, ограничения на собствеността и основанията за тях, включително относно и отразените като собственици лица, е влязла в законна сила като необжалвана. Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди касатора на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да заплати разноските направени в настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.

От заинтересованата страна Н.К.Т., чрез адв.В. Н. с надлежно пълномощно, е депозиран отговор по частната касационна жалба, в който се моли последната да бъде отхвърлена като неоснователна и се постановен окончателен съдебен акт, с който да бъде потвърдено решението на Районен съд – Плевен.

В съдебно заседание касаторът Т.С., се явява лично и поддържа съображенията, изложени в частната касационна жалба. Счита за доказано, че към момента на възстановяване на земите В. Д. не е била ползвател на имота. Счита още, че записът „правоимащ“ в удостоверение № 184 като основание за издаване на заповедта е запис с невярно съдържание. Сочи, че това удостоверение е без дата, без година, без изх. № и съгласно ТР№ 5 от 2004 г. на ВАС е документ без доказателствена стойност.Твърди, че за посоченият имот не е представена декларация от заинтересованата страна, че е единствено жилище или земеделски имот съгласно § 61, ал. 2, т. 3 от ПМС № 456, което е задължително за ползвателите на чужда собственост. Твърди още, че със заявление № 792 от 11.09.1991 година са заявени претенциите и са върнати земите.

В съдебно заседание ответникът – Кметът на Община Плевен, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание заинтересованата страна Н.Т. не се явява, представлява се от адв.Н., който поддържа депозирания по делото писмен отговор. Сочи, че предмет на съдебен контрол на касационната инстанция е определение за прекратяване на процеса. Сочи още, че се е стигнало до парадокса от 2 заповеди да се образуват 4 отделни производства, които до настоящия момент не могат са приключат с влязло в сила решение. Счита, че районният съд е спазил указанията дадени от АС-Плевен да извърши проверка на обстоятелствата е ли жалбоподателя активно легитимно лице да оспорва заповедта от 1998 година по съответния процесуален ред. Счита още, че след изричното заявяване на С. че не желае да ангажира съдебно-техническа експертиза, съдът прилагайки разпоредбите чл.161 от ГПК е постановил крайния си съдебен акт, като е приел липса на правен интерес и е прекратил производството по делото. По същество не приема мотивите, изложени от Районния съд за незаконосъобразност на издадената заповед, като сочи че в срок доверителката му е заявила правата си като наследник на ползвателя, в срок назначената комисия е разгледала това заявление и е уважила същото в процесната заповед, с която признава правата на Т.. В заключение моли да бъде решението, с характер на определение, на Районен съд-Плевен да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С. е подал жалба срещу Заповед №РД-15-5974 от 26.09.1998г. на Кмета на Община Плевен, като същата е инкорпорирана в касационната жалба срещу решение №2111 от 19.12.2013г. по гр.д. №2351/2013 на Плевенски РС. Касационната жалба е постъпила в РС с рег.№587/13.01.2014г. С решение №290/09.06.2014 г. по к.а.х.д. №246/2014, Административен съд – Плевен е изпратил жалбата срещу тази заповед по подсъдност на РС-Плевен, където е образувано дело №2985/2014. С Решение /без номер/ от 30.01.2015г., постановено по гр. дело №2985 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е прекратил производството поради недопустимост на жалбата на Т.С.С. *** против Заповед № РД-15-5974/26.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен. В мотивите на съдебния акт е посочено, че съгласно указанията на административния съд в хода на производството следва да бъде проверено дали жалбоподателят, респективно майка му, като негова наследодателка са собственици на имота, визиран в процесната заповед, и ако е така, жалбата да се разгледа по същество. При тези указания районният съд е приел, че ако не се докаже, че двата имота са идентични, жалбата не следва да бъде разглеждана по същество поради липса на правен интерес.

С оглед на указанията на АС-Плевен, Районният съд е възложил в тежест на жалбоподателя да докаже, че имотът, описан в оспорваната Заповед № РД-15-5974/26.09.1998г. на Кмета на Община Плевен, а именно парцел № 665 в местността „Мъртвата долина І“ с площ от 600 кв.м., предоставен за ползване на наследници на В. Г. Д. е част от имот, целия от 5,400 дка, описан в Решение №30, издадено въз основа на Протокол № 18-10/29.09.1992г. В съдебно заседание жалбоподателят е отказал изготвяне на експертиза с такава задача, а районният съд не е назначил служебно, тъй като доказателствената тежест е на С., за чиято сметка е и следвало бъде изготвена експертизата. Предвид отказа на жалбоподателя районният съд е счел, че делото следва да бъде приключено без приемане на такова заключение и след като С. не е представил доказателства в тази насока, съдът е приел, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че земеделският имот, представляващ парцел 665 в местността «Мъртвата долина І» с площ от 600 кв.м., който е бил предоставен за ползване на В. Г. Д., е част от имота с площ 5,4дка четвърта категория в местността «Мъртвата долина», за който с Решение № 30 по Заявление № 792/11.09.1991г. на М. Т. С. от гр.София е признато за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи за обезщетяване земи по §4 «а» и 4»б» от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради липса на други данни за имотите, съдът не е успял да установи дали съществува идентичност между тях и в заключение е счел, че жалбоподателят не е доказал правен интерес, което води до прекратяване на делото поради недопустимост на жалбата.

Касационната инстанция намира, че решението с характер на определение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил указанията дадени от АС-Плевен и е провел съдебното следствие по начин, който да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. При правилно разпределение на доказателствената тежест и изричното заявяване на С., че не желае назначаване на съдебно-техническа експертиза, съдът е изяснил фактите въз основа на събраните по делото доказателства и достигнал до правилен извод за недопустимост на жалбата. Ето защо решението, с характер на определение, следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се отбележи само, че в диспозитива на съдебното решение неправилно е посочен номера на процесната заповед – вместо Заповед № РД-15-5974/26.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен е отбелязана Заповед № РД-15-5973/26.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен. Видно от мотивите на съдът, предмет на делото е именно Заповед № РД-15-5974/26.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен, като правният интерес на С. по отношение на същата е обсъждан в съдебния акт, поради което настоящия състав счита, че е допусната техническа грешка в изписването, която не се е отразила на правилността на решението, с характер на определение, и на правото на защита на С., доколкото ясно в неговата жалба пред касационната инстанция се посочва Заповед № РД-15-5974/26.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен и се развиват мотиви относно същата.

По касационните възражения настоящият състав съобрази следното:

Предмет на настоящето дело е решението, с характер на определение, с което районният съд е прекратил производството по дело поради недопустимост на жалбата на Т.С.С. *** против Заповед № РД-15-5974/26.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен, поради липса на правен интерес. С. не е представил пред районния съд доказателства, че парцел № 665 в местността „Мъртвата долина І“ с площ от 600 кв.м., предоставен за ползване на наследници на В. Г. Д., представлява част от поземлен имот, собственост на неговата наследодателка М. Т. П.. Нещо повече, той не е представил по делото дори доказателства, че се явява наследник на М. Т. П.. Правният интерес за оспорване на административен акт от страна на определено лице следва да е пряк и непосредствен. В случая не е доказано, че С. има такъв интерес. Въпреки даденото му указание от районния съд, той не е ангажирал доказателства, че неговите права са засегнати. Следва да се посочи, че не са доказателства в тази насока твърденията на областен управител в неговото решение и на прокурор в Окръжна прокуратура в приложеното постановление, че С. е заинтересовано лице. Съдът не е обвързан с тези становища, а следва да направи такъв извод от представени му доказателства. В случая това биха могли да бъдат удостоверение за наследници на М. Т. П.; документи, от които е видно, че признатите за обезщетение 5,4 дка земеделски земи в местността “Мъртвата долина” по решение №30/29.09.1992 г на ПК-Плевен /л.19 от делото пред РС/ се припокриват в някаква степен с парцел 665 с площ 600 кв.м., признати за придобиване на право на собственост от наследниците на В. Г. Д.. Като не е представил такива доказателства, С. не е доказал правен интерес и оттам – че има право да обжалва административния акт. Районният съд правилно е предоставил възможност на С. да заплати за извършване на експертиза, която да установи евентуалното съвпадане на земеделските земи, чието назначаване обаче е отказано. Тъй като жалбоподателят е отказал да внесе депозит за изготвяне на съдебна експертиза, на основание чл. 154, ал.1 от ГПК следва да понесе последиците от тежестта на доказване. В този смисъл е Решение № 3430 от 19.04.2004 г. на ВАС по адм. д. № 1176/2004г. С. е препятствал чрез отказа да внесе депозит събирането на доказателства, поради което решението /с характер на определение/ на РС е съобразено и с чл.161 ГПК. Следва да се посочи още, че по делото не е приемано като доказателство Част ІІ на Таблицата за изчисляване на дължимите обезщетения на собствениците към помощния план на новообразуваните имоти на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което няма как да бъде обсъдено и въз основа на същото да се приеме, че С. има правен интерес да обжалва Заповед РД- 15-5974 от 26.09.1998 г. на Кмета на община Плевен.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Вярно е, че съгласно §4д на ПЗР на ЗСПЗЗ, едно и също физическо лице може да придобие само един имот по §4, като в срок до 31.01.1998 г. трябва да заяви за кой имот претендира /по §4а или §4б/. Това обаче се отнася за случаите, когато на едно лице е предоставено право на ползване върху два или повече имота. Когато едно лице е ползвател, и същевременно е наследник на друг ползвател, има право да придобие както имота, който му е предоставен в качеството му на ползвател, така и имота /или част от имота съобразно наследствената си част/, на ползвател, спрямо който се явява наследник. Видно от приложената друга Заповед №РД-15-5973 /л.7 от делото пред РС/, на Н.К.Т. е признато право да придобие право на собственост на основание, че е ползвател. Същата има право да придобие имот и в качеството си на наследник на ползвателя В. Г. Д., чийто наследник е съгласно удостоверение за наследници на л.58 от делото пред РС. Едно лице може да придобие собствеността само на един имот в качеството си на ползвател, но няма ограничение в броя на имотите, които може да придобие като наследник на други ползватели.

Относно посоченото решение №8 на КС от 19.06.1995 г. по к.д. №12/1995 г. /ДВ, бр. 59 от 30.06.1995 г./, и чл.17, ал.1 от Конституцията, същите са приложими само когато лицето докаже правата си на собственост. В случая С. не е ангажирал доказателства в тази насока по отношение на конкретния имот и не е доказал правния си интерес.

Следва да се посочи също, че в процесното решение /с характер на определение/ районният съд не е следвало да излага мотиви по същество, с оглед на липсата на правен интерес, доколкото това е основанието, поради което е прекратено делото. По тази причина не е дължал и произнасяне по направените оспорвания на документи, освен ако същите не касаят правния интерес на С., каквито не са. Необходимо е да се посочи още, че ТР № 5 от 17.07.2004 г. на ВАС касае съвсем различни случаи (реквизитите на данъчна фактура) и е неотносимо за конкретния казус.

Настоящият състав отбелязва, че за издаването на заповед по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо да се представи документ, че е единствена земеделска земя на семейството само в случай, че не представлява лозе или овощна градина. Процесният имот представлява овощна градина, поради което такава декларация не е необходима. Не е необходим и документ, че построената в имота сграда е единствено жилище – такава декларация е необходима само за да се поиска освобождаване от прогресивно нарастващата такса по ал.2 на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изискването на §61, ал.2, т.3 от ПМС 456/1997г. не може да се тълкува в смисъл, че поставя ново изискване за придобиване на земя по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото с това ПМС се правят изменения в Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ/. С ППЗСПЗЗ не може да се установят изисквания, противоречащи на ЗСПЗЗ, поради което изискването за деклариране на единствено жилище/единствена земеделска земя се отнася само за случаите, когато лицето иска да се освободи от прогресивната такса за жилището, а земеделската земя не е лозе или овощна градина.

Не съответства на доказателствата по делото и твърдението, че протокол на Комисията, назначена от Кмета на общината в съответствие с §62, ал.2 от ПМС 456/1997г., не съществува. Извлечение от този протокол, отнасящ се именно до процесната заповед, е приобщено на л.л.219-221 от делото пред районния съд. В този протокол е направен извод, че В. Д. е била ползвател на имота и съществува право да се придобие собствеността върху имота. В постановлението на Окръжна прокуратура – Плевен няма нито твърдения, нито изводи, че Д.не е била ползвател. Също така § 63 на ПМС № 456 определя не кои нормативни документи са задължителни за представяне, за да се докажат правата на ползвателите, а въз основа на кои нормативни документи им е предоставено право на ползване. Останалите твърдения на С. за имотна измама, документ с невярно съдържание и т.н. подлежат на изследване и обсъждане само в случай, че се докаже правен интерес, което не е сторено.

При този изход на делото, направено искане от ответника за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и липса на възражение от страна на С.,*** да се присъдят разноски в размер на 300 лева за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл.236, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение /без номер/ от 30.01.2015г., с характер на определение, постановено по гр. дело №2985 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

ОСЪЖДА Т.С.С. ***, ЕГН **********,*** да запрати в полза на Община Плевен направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.