ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445

гр.Плевен, 03.04.2015г.

Административен съд-гр.Плевен, втори състав, в закрито съдебно заседание на трети април, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Юлия Данева

Като разгледа докладваното от съдия Данева административно дело № 225 по описа за 2015год на Административен съд Плевен за да се произнесе взе предвид следното:

Пред Административен съд София град /АССГ/ е било образувано ахд. № 6080/2014г. по искова молба от Л.Х.Г. ***- лично, и като майка и законна представителка на Ц.П.Ц. и Г.П.Ц., с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Министерството на Правосъдието ГД”Изпълнение на наказанията” и ПРОКУРАТУРА на РБългария. Претендира 400 000 лв. общо за причинени на тримата ищци неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на техния наследодател П. Ц. Г.- съпруг на първата и баща на втория и третия ищец, настъпила на 18.06.2009г.

С Определение № 1391/18.03.2015г., АССГ е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд- Плевен, като е приел, че мястото на увреждането, от което са претърпени претендираните вреди е в гр. Плевен, тъй като в затвора на същия град лицето е изтърпявало наказанието си „лишаване от свобода”. Определението е постановено в закрито съдебно заседание, въз основа на направено от Окръжен прокурор искане в о.с.з. на 17.03.2015 г.

Административен съд-Плевен, като се запозна с описаните в исковата молба факти и обстоятелства, както и с проведените до момента процесуално-следствени действия, намира, че административното дело не му е подсъдно по следните съображения:

Компетентността на административните съдилища (родовата подсъдност) да разглеждат искови производства по чл. 1 от ЗОДОВ е определена от чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, в допълнение на която нормата на чл. 203, ал. 2 от същия кодекс изрично сочи, че производствата се провеждат по реда на АПК.

Местната компетентност на съдилищата се определя от чл. 133 от АПК. В производствата за обезщетения местната подсъдност зависи от това дали искът е предявен самостоятелно при условията на чл. 204, ал. 1 от АПК след отмяна на акта, или е предявен при условията на чл. 204, ал. 2 от АПК заедно с оспорването на административния акт. При искове за обезщетения за вреди , произтичащи от действия или бездействия, незаконосъобразността на последните се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

От друга страна, чл. 7 от ЗОДОВ регламентира местната подсъдност на предявения по този закон иск, като определя алтернативно същата- съдът по мястото на увреждането или по местожителството на увредения. Съдът, който следва да разгледа делото по критерий ”местна подсъдност” се определя от ищеца, който има право на избор в зависимост от свои съображения. В конкретната хипотеза е налице самостоятелен иск за обезщетение, който не е съединен с оспорване на административен акт, при което е налице установена от горепосочените разпоредби изборна местна подсъдност, даваща възможност на ищеца да предяви по избор иска си пред съда по неговия адрес, или пред съда по мястото на увреждането- съгл. чл. 7 от ЗОДОВ. Тук следва да бъде отбелязано, че чл. 204, ал. 2 от АПК ограничава правото на избор по критерий „местна подсъдност”, но само при съединено оспорване на административен акт. Що се отнася до искова претенция, произтичаща от действия или бездействия, незаконосъобразността на последните , съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение- т.е. съдът, посочен от ищеца. В конкретния случай категорично не е налице оспорване на административен акт, а ако се приеме, че се претендират вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, съдът следва да бъде определен по правилото на чл. 204, ал. 4 АПК.

Ищците са предявили своя иск пред Административен съд-София град, пред който искът е бил приет и са проведени две съдебни заседания.

За да изпрати делото по подсъдност на АС-Плевен, АССГ е приел, че увреждането е настъпило на територията на Затвора-Плевен, който е в юрисдикцията на АС-Плевен.

Настоящият съд счита, че този извод е неправилен. От приложения акт за смърт се установява, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила в двора на Затвора- гр. София. Увреждането, от което наследниците черпят своите права на обезщетение за причинени вреди е смъртта на техния наследодател. Наследниците не могат да претендират вреди от уврежданията, които е търпял приживе техния съпруг и баща- лоши условия, неадекватно лечение в Затвора Плевен. Единственият правопораждащ тяхното право на обезщетение факт е неговата смърт. А тя е настъпила в Затвора София. Дали е причинена пряко от действия и бездействия на администрацията в Затвора Плевен, или пряко от действия и бездействия на администрацията в Затвора София е въпрос, отговорът на който не може да бъде даден преди разглеждане на делото по същество. Единственото, което е ясно и безспорно е, че мястото на увреждането / смъртта/ е гр. София.

Ето защо настоящият съд намира, че в конкретния случай е налице хипотеза на чл. 7 от ЗОДОВ за изборна подсъдност и ищецът е заявил своя избор. Съдът е следвало да зачете изрично заявената му воля , и делото да се разгледа по мястото на увреждането- гр. София.

Отделно от това, и като самостоятелно основание за разглеждане на делото от съда, пред който е предявен искът, настоящият съд намира следното: Съгласно чл. 134, ал. 2 от АПК , възражението за местна неподсъдност може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. По аргумент от тази разпоредба следва извод, че дори ако по критерий „ местна подсъдност” делото е неподсъдно на съда, пред който е предявен искът, след приключване на първото заседание по делото неподсъдността се санира , и делото следва да бъде разгледано от този съд. След приключване на първото по делото заседание е недопустимо да бъде правено възражение за местна неподсъдност, както и да бъде повдигано такова служебно от съда. В конкретния случай на 16.12.2014г. /л. 119 от адм.д. № 6080/14г. на АССГ/ е проведено редовно първо заседание по делото пред АССГ като първа инстанция, и в рамките на това заседание нито е правено възражение за неподсъдност, нито е повдигано такова служебно от съда. Искане за преценка дали делото не следва да се разгледа от Административен съд Плевен/ но не и възражение за неподсъдност/ е направено от прокурора едва по време на второто открито съдебно заседание на 17.03.2015 г., и съдът, след приключване и на това заседание, с цитираното по-горе определение , постановено в закрито съдебно заседание на 18.03.2015 г. е повдигнал служебно възражение за своя местна неподсъдност и е изпратил делото на Адм.съд-Плевен. Постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като след приключване на първото по делото заседание е недопустимо делото да се изпраща на друг съд по критерий ”местна подсъдност” по повдигнат служебно от съда , или по направено от някоя от страните възражение за неподсъдност. След като е приел делото, провел е две редовни съдебни заседания, АССГ следва, и на това основание да продължи разглеждането му до постановяване на окончателен / за тази инстанция/ съдебен акт .

Предвид изложените две предпоставки, всяка от които е самостоятелно основание делото да бъде разгледано от съда, пред който е предявен искът, Административният съд –Плевен счита, че делото му е неподсъдно и следва да повдигне спор за подсъдност с Административен съд София-град.

Водим от горното и на основание чл.135, ал.5 вр. чл.135, ал.3 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Повдига спор за подсъдност между Административен съд-Плевен и Административен съд София-град относно съда, компетентен да разгледа подадената до Административен съд София град от Л.Х.Г. ***- лично, и като майка и законна представителка на Ц.П.Ц. и Г.П.Ц. искова молба.

ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд за определяне на компетентния да разгледа спора административен съд.

Прекратява производството по адм.дело №225 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: