Р E Ш Е Н И Е

 

№ 197

гр.Плевен, 29.04.2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на шести април, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: Калина Пецова

 

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело № 222 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Делото е образувано по повод подадена жалба, на основание чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от В.К.Г. *** срещу Решение № 14/06.03.2015г. на Директора на РУ “СО” Плевен, с което е оставена без уважение жалбата й е потвърдено Разпореждане № 17/30.01.2015г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване” при  РУ “СО” Плевен, с което на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер до определяне на реалния й такъв, считано от 19-01.2015г.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, по следните съображения в частта на датата на отпускане на пенсията, поради следното:

Сочи се, че лицето е с прекратено правоотношение от системата на МВР, считано от 22.12.2014г., за което е депозирана заповед за прекратяване на правоотношението по молба на лицето. Сочи, че при направена справка на ТП на НОИ е уведомена, че съгласно чл. 94, ал.2 от КСО, срокът за подаване на заявление за пенсиониране е 6-месечен, считано от датата на прекратяване на правоотношението, като пенсията се отпуска от момента на прекратяването му. Твърди, че е подала заявление за пенсиониране на 19.01.2015г., като от полученото Разпореждане № 17/30.01.2015г., получено от лицето на 23.02.2015г. е видно, че датата, от която се отпуска пенсията за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) е от дата 19.01.2015г. Счита, че последното е незаконосъобразно, тъй като към момента на прекратяване на правоотношението е действаща нормата на чл. 94, ал.2 от КСО, а същата е отменена едва с ДВ , бр. 107, 24.12.2014г. и е действаща една от 01.01.2015г., към който момент правоотношението на лицето е прекратено. Счита решението в тази му част на незаконосъобразно и нецелесъобразно и моли за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата на заявените в същата основания.

Ответникът – Директорът на РУ “СО”-Плевен се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно. Моли за отхвърляне на жалбата по изложените в оспореното решение мотиви.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО. Оспореният акт е постановен на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, в производство по оспорване на Разпореждане №45/06.01.2014г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване” при  РУ “СО” Плевен, с което е което на лицето е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 121.00 лева месечно, на основание чл. 90а от КСО, като е отказано отпускане на пенсия по чл. 74 от КСО - пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от правнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

С оглед данните по делото и въз основа на закона, съдът намира, че същата се явява основателна.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

На база данните от приложените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, по която няма спор и между страните:

Лицето В.К.Г. е била служител на МВР на длъжност „полицейски инспектор”, V-та степен към Второ РУП Плевен, като по нейно желание е освободена със Заповед № 812112-2890/09.12.2014г. на Министъра на вътрешните работи, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последната заповед е в сила и е произвела действието от 22.12.2014г.

Лицето подава заявление за отпускане на пенсия за ОСВ на 19.01.2015г., като с Разпореждане № 17/30.01.2015г. на Началника на „ПО” при РУСО Плевен пенсия в минимален размер е отпусканата до определяне на реалния й размер, считано от 19.01.2015г., което е датата на подаване на заявлението.

По повод жалба срещу това Разпореждане по административен ред, е издадено Решение № 14/06.03.2015г. на Директора на РУ „СО” Плевен, предмет на настоящето производство, с което жалбата на лицето е оставена без уважение, при следните съображения: Прието е, че съгласно чл. 94, ал.1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи са подадени в 6-месечен срок от тази дата. Посочено е още, че съгласно чл. 94, ал.2 от КСО пенсиите на лицата по чл. 4, ал. 1, т 1-4 и 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държавата, с която се прилага международен договор н областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6 - месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно - от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Органът е приел, че тъй като цитираната норма е отменена, считано от 01.01.2015г., а заявлението на лицето е от 19.01.2015г., същата е неприложима и пенсията следва да бъде отпусната от датата на придобиване на правото на пенсиониране, а последното е възникнало към 24.10.2012г., то е изтекъл 6 - месечният срок,  обосноваващ отпускане на пенсията от последната дата. Прието е още, че датата на прекратяване на правоотношението на лицето е ирелевантна, поради отмяна на нормата, считано от 01.01.2015г., от което следва, че към датата на подаване на заявлението същата не е действаща, като не й е придадено и обратно действие.

Именно до последното се свежда и спора по делото.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Решението е издадено от компетентния за това орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът намира обаче, че не е приложен правилно материалният закон и не е постигната целта му.

Съгласно  чл. 94, ал. 2 предл. първо КСО

 пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а КСО се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудова дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. С решение от 5.11.2014 г. по дело № С-103/2013 г. Съдът на Европейския съюз е приел, че чл. 49 ДФЕС не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94 КСО, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност. Съгласно чл. 633 ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В тази връзка и считано от 01.01.2015г. тази норма е отменена. Поради това, органът е приел, че приложима е нормата на чл. 94, ал.1 от КСО, според която 6-месечният срок за подаване на заявлението и документите за пенсиониране тече от датата на възникване на правото, а в процесния случай е служебно изчислено, че тази дата е 24.10.2012г., поради което последният е изтекъл.

Съдът намира, че логиката на отмяната на нормата на чл. 94, ал.2 от КСО, съобразявайки мотивите на решението на Съда на Европейския съюз е, че не следва законодателно да бъде добавяна още една предпоставка с оглед упражняването на правото на пенсия на лицата. Иначе казано, при наличие на изискуемите предпоставки като съответен стаж и възраст, не следва законът да въздига в изискуемо допълнително условие и прекратяването на осигуряването, с оглед упражняването на правото на пенсия. Последното следва да може да бъде упражнено, считано от придобиването му (чрез достигане на определена възраст и стаж), без оглед на това дали лицето е с прекратено осигуряване.

Към момента на прекратяване на правоотношението на лицето към 22.12.2014г. обаче цитираната по-горе норма е била действаща. Към този момент лицето не би могло да подаде надлежно заявление за пенсиониране без прекратяване на осигуряването си. Следователно, съгласно действащата към момента правна норма, именно към тази дата лицето е придобило право на пенсия, поради наличието на валидна материалноправна норма, която въздига допълнително условие за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В контекста на последното следва да бъде тълкувана и приложимата към момента на подаване на заявлението норма на чл. 94, ал.1 от КСО,а именно - лицето е придобило правото си на пенсия към 22.12.2014г., доколкото действащите към момента норми предписват наличие на три кумулативни предпоставки, третата от която - прекратено осигуряване е настъпила именно към тази дата.

Следователно, съдът приема, че това е меродавната дата, на която лицето е придобило право на пенсия, респ. към 19.01.2015г. не е изтекъл шестмесечният срок за подаване на заявлението и пенсията следва да бъде отпусната именно от датата на прекратяване на правоотношението - 22.12.2014г.

Мотивите на административния орган противоречат и на целта на закона, в контекста на изложеното по-горе относно мотивите на решението на Съда на Европейския съюз и предвид основната функция на правото на пенсия - да замести трудовото възнаграждение на лицата при навършване на определените от закона стаж и възраст.

Поради изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК,

Р Е Ш И :

           

ОТМЕНЯ Решение № 14/06.03.2015г. на Директора на РУ “СО” Плевен, с което е оставена без уважение жалбата на В.К.Г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 17/30.01.2015г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване” при  РУ “СО” Плевен, с което на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер до определяне на реалния й такъв, считано от 19.01.2015г.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на органа за ново произнясане съобразно с мотивите на настоящето Решение.

                   Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че Решението е изготвено от страните, на основание чл. 211, ал. 1 от АПК.

            Препис от Решението да се изпрати страните.

 

                                                                                                                         

 

                                                                                                                          СЪДИЯ: