ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 767

гр. Плевен , 22.06.2015 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №221 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в затвора гр.Белене, ЗПС, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” град София, с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1-т.3 от Закона за защита от дискриминация и цена на иска 25 000 лева, чрез адвокат К.К. от САК, посочена в исковата молба като служебно назначен защитник.

В исковата молба ищецът твърди, че е дискриминиран по признак лично положение. Твърди, че за периода 18.02.2009-08.01.2011 год. е бил подложен на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор”. Твърди, че е изтърпявал наказанието си в килия с по-малка квадратура от тази на останалите затворници, с висока влажност и наличие на мухъл по стените и с по-малък прозорец и съответно дневна светлина, както и по-лошо осветена с изкуствена светлина. Сочи, че бил настанен с друг затворник, докато в част от останалите килии затворниците били настанени самостоятелно. Вследствие на неблагоприятното третиране ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психоемоционален стрес, достойнството му било унижено, живеел в страх, чувствал се отхвърлен, малоценен и подтиснат.

Претендира от съда да постанови решение, с което да установи извършеното нарушение, да осъди ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 25 000 лева.

Исковата молба е била подадена пред СРС, където е образувано гр.дело №32811/2014 год., по което съдът е постановил Определение от 10.01.2015 год. , с което е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на АССГ. В АССГ е било образувано адм.дело №2251/2015 год., по което съдът , без да повдига препирня за подсъдност при условията на чл.135, ал.5 от АПК, го е изпратил по подсъдност за разглеждане от настоящия съд, който приема, че е компетентен да се произнесе по предявения иск.

Настоящият състав на съда е намерил подадената искова молба за нередовна, предвид, че същата е подадена и подписана от адв.К., посочена в исковата молба като „назначен служебен защитник”, но към исковата молба не са приложени надлежни писмени доказателства за надлежното назначаване на адв. К. за служебен защитник, нито писмено пълномощно от ищеца. Съдът е указал да бъдат представени доказателства в тази насока.

В указания от съда срок адв.К.К. е депозирала молба, в която е уточнила, че поддържа депозираната искова молба. Сочи, че е назначена с уведомително писмо изх.№4360/2014 год. по описа на САК за служебен защитник на Ж.Г.Г. по гр.дело №50070/2013 год. по описа на СРС . Не е била назначавана за служебен защитник на ищеца по гр.дело №32811/2014 год. Представя към молбата уведомително писмо от САК, искане за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ, определение от 19.03.2014 год по гр.дело №50070/2013 год., определение от 23.05.2014 год. по гр.дело №50070/2013 год., разпореждане от 04.12.2013 год. по гр.дело №50070/2013 год., молба по гр.дело №50070/2013 год. и Определение от 25.02.2015 год. по гр.дело №50070/2013 год., всичките приложени на л.32-42 от делото.

С Разпореждане №985/08.04.2015 год. настоящият състав на съда служебно е изискал от СРС гр.дело №50070/2013 год. в случай, че е приключило с влязъл в сила акт, а ако е висящо-заверени копия от подадената ИМ и съдебния акт, с който е назначена за служебен защитник адв.К.К. от САК. Изпратено е и напомнително писмо до СРС въз основа на Разпореждане на съда №1287/07.05.2015 год., но отговор не е получен.

Едновременно са изискани от АССГ данни дали гр.дело №50070/2013 год. по описа на СРС е било прекратено и изпратено в АССГ по подсъдност, има ли образувано в АССГ дело и кой номер, ако има образувано дело в АССГ, да се изискат копия на ИМ и съдебния акт, с който е назначена за служебен защитник адв.К.К. от САК. С писмо вх.№1623/22.05.2015 год. АССГ е уведомил настоящия състав на съда, че след направена справка в деловодната система на съда е установено, че няма изпратено по подсъдност гр.дело №50070/2013 год. по описа на СРС и няма образувано адм.дело в АССГ до датата на проверката 19.05.2015 год.

Предвид, че настоящото административно дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ж.Г. „чрез назначен служебен защитник адвокат К.К. от САК”(искова молба на л.2-6 от гр.дело 32811/2014 год.), настоящият състав на съда е преценил, че следва да бъде доказано наличието на надлежна представителна власт на назначения служебен защитник, тъй като последната е положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, подписан и подаден от процесуален представител. Представените по настоящото дело от адв.К. към подадената от нея уточнителна молба ( уведомително писмо от САК, искане за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ, определение от 19.03.2014 год по гр.дело №50070/2013 год., определение от 23.05.2014 год. по гр.дело №50070/2013 год., разпореждане от 04.12.2013 год. по гр.дело №50070/2013 год., молба по гр.дело №50070/2013 год. и Определение от 25.02.2015 год. по гр.дело №50070/2013 год.) са относими само и единствено към гражданско дело №50070/2013 год. по описа на СРС, по което дело адв.К. е назначена за служебен защитник. Нито обаче по настоящото образувано пред Административен съд град Плевен административно дело, нито по предходно образуваното, прекратено и изпратени по подсъдност в настоящия съд гр.дело №32811/2014 год. по описа на СРС има приложен писмен акт, от който да е видно, че адв.К. е назначена като служебен защитник с оглед изготвяне , подписване и подаване на исковата молба, поставила началото на настоящото производство. Не е доказана и връзката между гражданско дело №50070/2013 год. по описа на СРС, по което дело адв.К. е назначена за служебен защитник и гр.дело № 32811/2014 год.-прекратено и изпратено в АС Плевен. С оглед на това настоящият състав е предоставил възможност на ищеца да представи по делото писмени доказателства за надлежното назначаване на адв. К. за служебен защитник с оглед изготвяне, подписване и подаване на исковата молба, поставила началото на гр.дело №32811/2014 год. на СРС, респ. да докаже връзката между това дело и гр.дело №50070/2013 год.на СРС, по което е назначена за служебен защитник, или писмено пълномощно от ищеца, за подаване на исковата молба, тъй като надлежно учредената по съответния процесуален ред представителна власт за извършване на съответните процесуални действия по съответното дело е абсолютна положителна процесуална предпоставка за редовно предявяване на исковата молба, респективно ищецът да приподпише подадената от адв.К. искова молба.

В указания от съда срок ищецът Ж.Г. е депозирал две молби с №№1755 и 1756, и двете от 04.06.2015 год., с които е поискал от съда на основание чл.23, ал.4 от ЗПП да му предостави безплатна правна помощ , както за процесуално представителство по делото, така и за приподписване от адвоката, който ще бъде назначен като служебен защитник на исковата молба, поставила началото на настоящото производство. Към молбите е представена декларация, от която се установява, че ищецът не притежава имущество и не получава доходи, с които да заплати на адвокат. От затвора гр.Белене е изискана служебно справка за ищеца и от същата се установява, че за периода 20.08.2013-27.05.2015 год. същият е получил суми от записи общо в размер на 360 лева, Г. не е работил и не е получавал трудово възнаграждение, клинично здрав е .

При така установените факти, съдът намира предявената искова претенция на ищеца за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

От изложените в исковата молба факти и обстоятелства, настоящият състав на съда приема, че е сезиран със следните претенции: 1. Установяване на дискриминационно отношение спрямо Г. по признак лично положение за периода 18.02.2009-08.01.2011 год., когато е бил подложен на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор”, с оглед на това, че е изтърпявал наказанието си в килия с по-малка квадратура от тази на останалите затворници, с висока влажност и наличие на мухъл по стените и с по-малък прозорец и съответно дневна светлина, както и по-лошо осветена с изкуствена светлина; с оглед на това, че е бил настанен с друг затворник, докато в част от останалите килии затворниците били настанени самостоятелно; 2. Да осъди ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения ; 3. Да се установи, че вследствие на неблагоприятното третиране ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психоемоционален стрес, достойнството му било унижено, живеел в страх, чувствал се отхвърлен, малоценен и подтиснат, поради което претендира съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за тези вреди в размер на 25 000 лева.

Налага се извод от изложените фактически обстоятелства, че ищецът претендира по-неблагоприятното му третиране спрямо останалите лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, което съставлява дискриминационно отношение, претенция, съединена с иск за обезвреда вследствие това дискриминационно отношение. Така предявеният иск обаче е процесуално недопустим, тъй като не е проведено производството пред надлежния, овластен от закона орган да установи неравенство в третирането, а именно – пред Комисията за защита от дискриминация. Съдът е указал на страните да представят доказателства има ли проведено производство пред КЗД, приключило с влязъл в сила акт, с който да се установява дискриминационно отношение спрямо ищеца за сочените в ИМ факти. От представените от ГДИН доказателства на л.13-28 от делото е видно, че проведените производства пред съда са с предмет установяване на дискриминационно отношение спрямо ищеца на друго фактическо основание .

Действително и съгласно тълкувателно постановление № 2/2015 г. ОСС на І и ІІ колегии на ВАС и на ОС на гражданска колегия на ВКС: „Делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация”. С това постановление е определена подсъдността на тези искове, поради противоречието в практиката и споровете между общите и административните съдилища. Материалноправните предпоставки, наличието на които обуславя отговорност на държавата в лицето на нейните органи за незаконосъобразни актове, действия или бездействия при извършване на административна дейност са предмет на допустимост и съответно основателност на иска. В мотивите на цитираното тълкувателно постановление № 2/2015 г. съдиите от ВАС и ВКС посочват, че „Провеждането на административно производство по установяване на нарушение на антидискриминационното законодателство пред Комисията за защита от дискриминация не е поставено от закона като условие за определяне на подсъдността на иска. Въпросът дали то може да се разглежда като друга положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., наред с останалите процесуални предпоставки за допустимост, установени в чл. 204 от АПК /например отмяната на незаконосъобразния акт/ или е елемент от фактическия състав на иска, не влияе върху начина на определяне на подсъдността, който е нормативно установен в чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ.”

В случая обаче провеждането на административното производство по установяване на неравенство в третирането е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискриминация в случаите по раздел първи всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение. Случаите по раздел първи са производствата пред КЗДискр. Когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Липсата на проведено и приключило производство с влязъл в сила акт на Комисията за защита от дискриминация препятства правото на ищеца да предяви иск за обезщетение за вреди на това основание, поради което и предявеният такъв е процесуално недопустим. В този смисъл е постановено Определение № 7334/ 18.06.2015 на ВАС, 3-о отд. по адм. дело № 3251/2015.

С оглед очевидната недопустимост на заявената искова претенция, неоснователно се явява и искането за предоставяне на правна помощ , както за процесуално представителство по делото, така и за приподписване от адвоката, който ще бъде назначен като служебен защитник на исковата молба, поставила началото на настоящото производство. Искането за предоставяне на правна помощ следва да се остави без уважение , на основание чл.24, т.2, пр.3 от Закона за правната помощ.

Воден от изложеното и на основание чл.204, ал.1 от АПК и чл.24, т.2, пр.3 от Закона за правната помощ, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в затвора гр.Белене, ЗПС, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” град София, с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1-т.3 от Закона за защита от дискриминация и цена на иска 25 000 лева.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №221 по описа на Административен съд Плевен за 2015 год.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в затвора гр.Белене, ЗПС за предоставяне на правна помощ , както за процесуално представителство по делото, така и за приподписване от адвоката, който ще бъде назначен като служебен защитник на исковата молба, поставила началото на настоящото производство.

Определението може да се оспори пред ВАС , чрез АС Плевен в 7 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Преписи от определението да се изпратят на ищеца и на ГДИН.

СЪДИЯ: