Р Е Ш Е Н И Е

№ 223/07.05.2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 217по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 154/19.02.2015г., постановено по НАХД №3483/2014г. Плевенският районен съд отменил Наказателно постановление № 124602- 0064388/20.11.2014г. на Директор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-В.Търново, с което на „АГРО СМ” ЕООД гр. Плевен, представлявано от Е.М.П., на осн. чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност/ ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на1098,08 лв. за това, че , като регистрирано по ЗДДС лице не е начислило данък върху добавената стойност общо в размер на 21961,48 лв. в съответния данъчен период м. август 2014 г. като получател на стоки по две доставки от август 2014 г. , с което е нарушил чл. 86,ал. 1 от ЗДДС.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ТД на НАП- В.Търново, офис Плевен, чрез юрисконсулт Н.М. с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че мотивите на Районния съд за малозначителност на деянието са неоснователни. Навежда довод, че санкционираната дейност не е „маловажен случай” по смисъла на закона, тъй като обществените, отношения, които регулира ЗДДС са от особена важност. Независимо, че с нарушението не се е стигнало до внасяне на ДДС в по-малък размер, с разпоредбата на чл. 180а, ал. 11 от ЗДДС се цели предупредително въздействие към спазване на установения фискален ред, превантивно и превъзпитателно въздействие и върху други лица с цел въздържане от извършване на нарушения. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Ответникът в подадено писмено становище и по същество, чрез представляващия дружеството оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, дружеството не е ощетило бюджета , няма намаление на данъка за внасяне и няма данъчен ефект за дружеството, няма нарушение на установения фискален правен ред. Моли да бъде потвърдено решението на Районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че за обществените отношения, които се регламентират от ЗДДС не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В мотивите на обжалваното решение Районният съд е приел , че фактите, така, както са отразени в наказателното постановление са безспорно установени, като е кредитирал показанията на свидетелите Т. и К. , в тяхната съвкупност с писмените доказателства по делото. При правилно установена фактическа обстановка решаващият съд е направил законосъобразен извод за осъществено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Настоящият съд напълно споделя изложените в мотивите на решението съображения , че, като регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем , жалбоподателят не е включило неговия размер в справката-декларация за м. август 2014 г. , като в издадените протоколи по чл. 117 ЗДДС са посочени нулеви стойности на данъчна основа и ДДС. По този начин е осъществил всички признаци от състава на нарушение по чл. 86,ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 117 ЗДДС.

При правилно установени факти и извод за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 86,ал. 1 от ЗДДС, решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение, като е приел , че деянието, макар и формално да е осъществило признаците на посоченото нарушение е маловажно поради ниска степен на обществена опасност, причините, довели до извършването му, липсата на настъпили вредни последици за фиска и държавата, и поради това, че деецът не е системен нарушител.

Така изложените съображения не се споделят от настоящата инстанция. Не се приема като обстоятелство, обосноваващо маловажност на нарушението фактът, че липсват каквито и да било вредни последици от деянието. Поради формалния характер на нарушението фактическият му състав не включва настъпили вреди и отговорността на лицето следва да бъде ангажирана при констатиране на извършването му, без оглед на последиците. Не се преценява от касационния съд , като обстоятелство изключващо отговорността и фактът, че нарушението е извършено лице, което не е системен нарушител. Фактът, че преди това лицето не е наказвано за нарушение на тази норма е релевантен само за квалификацията му, но не и като обстоятелство, изключващо отговорността поради маловажност. Не са убедителни доводите на съда, че конкретното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Изложените от решаващия съд мотиви като обосноваващи маловажност са всъщност обстоятелства, присъстващи в типичния случай на нарушения от този вид- липса на вредни последици за фиска и липса на системност при извършване на нарушения от вида, а не са обстоятелства, отличаващи конкретното нарушение от масовия случай на нарушения от този вид. Ето защо настоящият съд намира, че в разглеждания случай не се касае до маловажност, тъй като обратното би формирало извод за ненаказуемост на деянията от този вид, защото, както е посочено по-горе, преобладаващата хипотеза, при която се извършват нарушенията е при наличието на горните обстоятелства, неправилно преценявани от РС като такива, изключващи отговорността. Неясен остава само мотивът на РС за причините, поради които е извършено нарушението, сочени като съществено смекчаващо обстоятелство, без да са посочени конкретно и без да са изложени доводи за тяхната значимост при определяне обществената опасност на конкретното деяние. Касационният съд споделя по принцип възможността за упражняване на съдебен контрол на преценката за “маловажност на случая”, съобразно ТР № 1/ 2007г., но счита, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките , предвидени в чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като го е отменил, Районният съд е постановил несъобразено с материалния закон решение, което следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Водим от горното

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 154/19.02.2015г., постановено по НАХД №3483/2014г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 124602- 0064388/20.11.2014г. на Директор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-В.Търново

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.