Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 200

 

гр. Плевен, 29.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

                       ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: М.К.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 215/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Т.Х.Я. ***, чрез адв. С.И. *** срещу Решение № 158/20.02.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3507/2010г. по описа на съда., ( погрешно посочено в решението н.а.х.д. 3852/2010г. ).

С решението си съдът е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 14-0938-001123/07.05.2014г.  на Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Плевен, с което на Т.Х.Я. от с. Поликраище на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания – „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, затова че на 27.04.2014г. в 23:25ч. на ул. „Иван Миндиликов” в община  гр. Плевен на първокласен път № ПП-3, Е-83 км 83+350 посока гр. Русе като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ВТ0984ВВ като не спира на ясно подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител на пътна полиция, намиращ се до спрян униформен служебен автомобил с включени сини лампи и къси светлини, автомобила е последван и спрян на 77 км в посока Русе, водача пътува с лице от женски пол в автомобила.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и несправедливост на наказанието  – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1т.1 т.2 и т.3от НПК.  Съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя. Счита, че в случая не са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства, които не са били описани при издаване на НП и са съществен пропуск, а наложеното наказание е несправедливо. Счита, че е налице маловажен случай и не е следвало да се налага наказание. Съдът неправилно не е съобразил доказателствата в подкрепа тезата на жалбоподателя, че не е спрял на подадения със стоп палка сигнал, поради неосветеността на участъка и полицейския автомобил, при което у него и спътницата му е възникнало основателно съмнение и страх, че това не са истински полицейски служители, тъй като са знаели за скорошен случай, при който лъжеполицаи спрели и обрали автомобил. След като позвънил на тел. 112 и получил потвърждение от ОД на МВР – Плевен, че в участъка действително има патрулен автомобил, водачът спрял за проверка и обяснил на проверяващите причините за поведението си, което не било съобразено от актосъставителя, нито от административно-наказващия орган, които подходили формално. Развива доводи, че деянието е извършено при крайна необходимост и не съставлява административно нарушение съгласно чл. 8 ЗАНН. Моли за отмяна на решението и по същество за отмяна на НП като незаконсоъобразно.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не се представлява и не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон с оглед приетите доказателства по делото.

За да потвърди НП като законосъобразно, районният съд е приел за безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 103  от ЗДвП като не е спрял на ясно подаден сигнал със стоп палка от униформен служител на пътна полиция с прожектор в ръка, намиращ се до спрян служебен автомобил с включени сини лампи и къси светлини. Наложеното наказание счел за справедливо. За да обоснове извода си се позовал на описаните в АУАН факти и обстоятелства, които се потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. В заключение приел, че на водача е бил подаден ясен сигнал със стоп палка и фенер с кръгови движения и че полицейския автомобил е бил с включени светлинни сигнали и фарове на къси светлини с аварийни мигачи, като отхвърлил показанията на свидетелката Д., пътувала в автомобила, като противоречиви.  Също така е приел, че не са налице процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП и няма пропуски, включително и формални при описване на фактическата обстановка и доказателствата.

Фактическите и правни изводи на съда са неправилни. Налице е съществено противоречие относно описанието на мястото на нарушението в АУАН и НП. В НП се сочи - ул. Иван Миндиликов в община гр. Плевен, което освен че е неточно, сочи че нарушението е констатирано в населено място, в чертите на гр. Плевен, което се намира в близост до кооперативния пазар и кръгово движение, което място е добре осветено. В същото време в НП е посочено като място допълнително - Е-83/ км 83+350 посока гр. Русе. В АУАН е посочен същия участък, което предполага, че нарушението е извършено извън територията на града.

Така не става ясно къде е извършено нарушението – в чертите на града, на добре осветено място или на международен път Е-83 посока Русе, където липсва улично осветление, с оглед на това, че нарушението е констатирано в тъмната част на денонощието.

Това създава неяснота относно съществен реквизит от съдържанието на НП относно мястото на нарушението, което в случая е решаващо за крайните фактически и правни изводи относно съставомерността на деянието.

Съдът в решението си е възпроизвел съдържанието на АУАН и НП и преразказал показанията на разпитаните свидетели, но без да извърши задълбочен  анализ на фактите и изясни противоречията в показанията на свидетелите, като не е отговорил на доводите на жалбоподателя.

Противоречиви са свидетелските показания относно решаващия факт, дали полицейските служители и полицейския автомобил са били достатъчно добре осветени и обозначени, за да могат да бъдат възприети и разпознати от водача като  представители на пътна полиция или с поведението си са създали основателно съмнение и страх, че са лъжеполицаи. Свидетелката Д. Д. – Ч. – собственик на автомобила и пътувала с жалбоподателя посочва, че са възприели внезапно появил се на пътя полицейски служител със стоп палка и че впоследствие са били включени фаровете и сигналната лампа на полицейския автомобил и водачът е спрял едва след като е получил информация от тел. 112 за наличието на полицейски патрул в участъка, защото са се страхували за имуществото си. Последното намира потвърждение в приложената разпечатка за проведени телефонни разговори от телефона на свидетелката Д., в която са отразени две обаждания до тел. 112 около часа на нарушението, както и в показанията на полицейските служители и вписаните възражения от водача при съставяне на АУАН и подадените писмени възражения в 3-дневния срок след съставянето му.

Неяснотата относно съществен реквизит от съдържанието на НП, касаещ описание на мястото на нарушението представлява особено съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административно-наказателното производство, засягащо правото на защита на наказаното лице, което е основание за отмяна на НП само на процесуално основание, като е безпредметно разглеждането на спора по същество.

Като е приел обратното и потвърдил НП като законосъобразно, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество да се отмени НП като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 вр. чл. 222 ал.1 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 158/20.02.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3507/2014г. по описа на съда, ( погрешно посочено в решението н.а.х.д. 3852/2010г. ).

И вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0938-001123/07.05.2014г.  на Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Плевен, с което на Т.Х.Я. от с. Поликраище на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания – „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.