РEШЕНИЕ
№ 297
гр.Плевен, 02.07.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д., изслуша докладваното от съдията Иванова
административно дело № 208/2015г. за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 171,т. 4 от
ЗДвП .
Административното дело е образувано по жалба на К.В.Р.,***
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20339/22.10.2013 година на началник на
сектор ПП към ОД на МВР -Плевен, с която е разпоредено прилагане на
принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление”.
В жалбата оспорващият счита, че заповедта е
постановена в нарушение на материалния закон и е необоснована. Твърди, че наказателните
постановления, дали основание за налагане на принудителната административна
мярка, не са му били редовно връчени по см. на чл. 58 от ЗАНН и същите се
отнасят за периода 2004г. – 2006г..Твърди, че административният орган не е
изпълнил задълженията си по см. на чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139/16.09.2002г. да го
уведоми когато са отнети повече от 2/3 от първоначално дадените контролни
точки. Алтернативно счита, че дори да се приеме, че наказателните постановления
са редовно връчени, то от влизане в сила на последното НП№ 246/20.01.2006г. са изтекли повече от 2 години, като съгласно
чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е следвало да му бъдат възстановени контролните
точки служебно до максималния размер. Моли за отмяна на ЗППАМ № 20339/2013г. от
22.10.2013г.
В придружителното писмо за изпращане на
административната преписка ответникът е изразил становище, че разпоредбата на
чл. 158, ал. 2 от ЗДвП е неприложима, тъй като с оглед посочените НП, няма
период от две години, през който да е имало възможност да бъдат възстановени
контролни точки на К.В.Р.. Посочено е, че НП № 126/2004 г и НП № 3211/2004 г не
могат да бъда приложени, тъй като са унищожени със заповед № 316з-271 от
02.12.2014 г..
С допълнителна молба от 23.03.2015г. оспорващият е
оспорил приложената справка за нарушител и в частност подписа, положен под НП № 4881/17.06.2005г. Формулирано е искане за спиране
предварителното изпълнение на ЗППАМ № 20339/2013г. от 22.10.2013г. Като
доказателства за основателността на искането за спиране предварителното
изпълнение са представени трудов договор №
3/26.02.2015г., справка за регистрация на трудовия договор в НАП №
15388153005527/26.02.2015г., длъжностна характеристика за длъжността “шофьор на
товарен автомобил”, трудова книжка, извлечение от ТР за “Макси 2009 – Камелия Рачева”,
удостоверение за сключен граждански брак.
По така направеното искане съдът
се е произнесъл с Определение №
397/23.03.2015г. с което е спрял изпълнението на ЗППАМ № 20339/2013г. от
22.10.2013г.
В съдебно заседание оспорващият - К.В.Р.,***, редовно
призован, се явява лично и поддържа
жалбата, като моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът -Началник сектор ПП ОД
на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Административен съд-Плевен, пети състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на разглеждане е законосъобразността на заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 20339/2013г. от
22.10.2013г. с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено
изземването на СУМПС на К.В.Р., като е посочено основание за мярката чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП – загуба на правоспособност поради отнемане на всички контролни
точки. Заповедта е мотивирана с влезли в сила наказателни постановления, както
следва – НП № 126/30.01.2004г. – отнети 13
к.т; НП № 3211/17.05.2004г. – отнети 10 к.т.;НП № 4881/17.06.2005г. – отнети 6 к.т.; НП № 8513/06.11.2006г. – отнети 6 к.т.; НП №246/20.01.2006г. – отнети 6 к.т.
Като доказателства по делото са приложени НП № 4881/17.06.2005г., НП № 8513/06.11.2006г., НП №246/20.01.2006г.,
като по отношение на наказателни постановления № 126/30.01.2004г. и № 3211/17.05.2004г. – е посочено, че същите са унищожени в
съответствие със Заповед №
316з-271/02.12.2014г., ведно с Протокол изх. № 316р-4032/09.02.2015г., приложени на л. 44-45. По
делото е приложена и справка за нарушител К.В.Р. (л. 5-11), Справка от мл. пи
при 02 РПУ Плевен за връчване на НП № 246/06г.
(л. 9), копие на Наредба № Iз-1959/27.12.2007г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки на водачи на
МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат /№ Iз-1959/27.12.2007г./,
Заповед рег. № 854/11.03.2013г. за
определяне длъжностните лица от ОД на МВР Плевен да издават заповеди по чл.
171, т. 1, 2, 4, 5, б. “а” и т. 6 от ЗДвП.
По делото по искане на оспорващия съдът откри
производство по оспорване на подписа , положен под разписка за връчване с дата 01.02.2006 година на НП№
4881/17.06.2005 година, като заключението на експерта, което съдът кредитира
като обективно и кореспондиращо с доказателствата по делото, е че подписът не е
положен от Р.. Съдът приема за установено, че НП№ 4881/17.06.2005 г. не следва
да бъде прието за редовно връчено и влязло в сила, независимо, че към момента
на издаване на оспорената заповед административният орган е приел, че е налице редовно връчване.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото
като доказателство е приета заповед № 854/11.03.2013г. на директора на ОД на МВР Плевен, с която
началник сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР
-Плевен може да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т. 4 от ЗДвП.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената
писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но в
противоречие с материално-правните разпоредби:
Съгласно чл. 157, ал. 1
от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят
му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002
г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на
водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат
(отм., по-надолу в текста само „Наредба № I-139 от 16.09.2002 г.), разписва, че
при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно
средство, притежателят му получава първоначален максимален размер от 39
контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП.
Същото предвижда и нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз – 1959 от 27.12.2007
г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на
водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка
на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат
(понастоящем също отменена). Съгласно предписанието на чл. 4 от Наредба № I-139
от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на
влязло в сила наказателно постановление. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
1з-1959 от 27.12.2007 г. е аналогична. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, действала към датата на
издаване на оспорената заповед, контролните точки се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление. В случая съгласно горепосочените
нормативни актове, действали към момента на издаване на посочените в заповедта
НП и наредбата , приложима към датата на издаване на заповедта, отнемането на
контролни точки е автоматично с влизане
в сила на наказателното постановление.
Според чл. 157, ал. 4
от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки,
губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР. Видно от посочените разпоредби
отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на
наказателното постановление. За неизпълнение на това, произтичащо от закона
задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е
предвидено налагане на принудителната административна мярка “изземване на
свидетелството за управление”. Законосъобразността на принудителната мярка
изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е
върнал свидетелството си за правоуправление.
Конкретният спор в
случая е относно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за
прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл.
157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения.
Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание
за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С
цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел
максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за
определени нарушения. В случая оспорената
заповед е мотивирана с влизане в сила на пет наказателни постановления,
с които са отнети 41 к.т. на лицето, но в съдебното производство се установи,
че НП № 4881/17.06.2005 година не е
връчено на оспорващия, тъй като в успешно проведено производство по оспорване
на подписа в разписката посредством
графологична експертиза се установи, че подписът, положен под разписка за
връчване с дата 01.02.2006 година не е на Р. и макар към
датата на издаване на заповедта органът,
да е приел, че е налице редовно връчване, то такова се установи, че е не е
извършено и НП не влязло в сила и не може да бъде основание за отнемане на
контролни точки – 6 контролни точки. Предвид установеното от съда и посоченото
от административния орган, че наказателни постановления № 126/30.01.2004г. и № 3211/17.05.2004г. са унищожени в съответствие със Заповед № 316з-271/02.12.2014г., ведно с Протокол изх. № 316р-4032/09.02.2015г. съдът намира, че не може да
извърши контрол, какъвто АПК го задължава да извърши на оспорения акт, на
отразеното в издадената заповед относно обстоятелството, дали същите са
надлежни връчени и кога са влезли в сила, с оглед контрол на оспорения
административен акт и счита, поради невъзможност да извърши проверка на факта
на влизането им в сила, че не може да приеме, че е налице основание за отнемане
на контролни точки общо 23, за да бъде приложена принудителната административна
мярка и издадената заповед е постановено при неправилно прилагане на
материалния закон и следва да бъде отменена.
Доводът на
оспорващия за липса на фактическо
основание за прилагане на принудителната административна
мярка, поради наличие на правоизключващ факт - служебно възстановяване на
контролните точки до първоначалния максимален размер, на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е основателен.
Разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в
приложимата редакция ДВ, бр. 43/2002 г. прогласява, че броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1). чрез частично
увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително
обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година; 2). служебно, до
максималния размер, 2 години след последното нарушение, за което на водача са
отнемани точки. А съгласно чл.
157, ал. 5 от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС
в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството. При тази законова регламентация, възстановяването на контролни
точки се извършва по реда, предвиден в чл. 158
от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 43/2002 г.) и Наредба № I-13 от
12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение на водачите на МПС за частично възстановяване на
отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ,
бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г. отм. от 04.02.2013 г.. Граматическото,
логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158,
вр. с чл.
157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е
допустимо при частичното
им отнемане, до първоначалния
максимален размер (арг. чл.
158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения
им лимит (чл.
157, ал. 4, вр. с ал.
3 и ал.
1). В случая обаче, поради непредставяне на две наказателни постановления, с
които се отнемат общо 23 точки, съдът не може да установи, дали е налице
хипотезата на частично отнемане на контролни точки или пълното им отнемане,
което прави неприложима разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Неоснователен е
обаче доводът на оспорващия, че е налице незаконосъобразност на ПАМ с оглед
неизпълнение на задължението на органа по чл.
5, ал. 3 от Наредба № Iз-139/2002 г. (отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила
от 15.02.2008 г.) при действието на която са издадени описаните в справката НП. Уведомяването на водача по чл.
5, ал. 3 от Наредба № Iз-139/2002 г. (отм.) за отнемане на повече от 2/3 от
предоставените му контролни точки, не е елемент от процедурата по налагане на
ограничителната мярка, поради което неизпълнението на това задължение не засяга
правото на защита в производството по чл.
171, т. 4 ЗДвП и съответно не съставлява основание за отмяна на заповедта
за прилагане на ПАМ.
С оглед изхода на
делото, искането на оспорващия в с.з за присъждане на разноски и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ОД на МВР –Плевен следва да заплати на К.В.Р.,***
разноски в размер на 68,97 лева – 10 лева държавна такса, 8,97 лева -държавна
такса за издаване на заверен препис от определение и 50 лева - депозит за
изготвяне на съдебно графологична експертиза.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от
АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отменя заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 20339/2013г. от 22.10.2013г., издадена от
Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен.
Осъжда ОД на МВР –Плевен да заплати на К.В.Р.,***
разноски в размер на 68,97 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: