О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 355

гр.Плевен, 17.03.2015 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева административно дело № 207/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Административен съд-Плевен е постъпила искова молба (наречена жалба) от Д.С.П., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора-Белене, с която се иска да бъде заведено дело срещу Върховен касационен съд на Република България и с цена на иска 10000лв.

В исковата молба л.св. твърди, че пише по НОХД №191/09г. на Окръжен съд-Русе. Сочи, че иска да бъде установено защо е осъден от ВКС на доживотен затвор със специален режим по лъжата на окръжния прокурор от Русе Б.. В тази връзка твърди, че окръжният прокурор лъже съда за нанесените 27 прободни рани. Иска да се установи за кои рани ВКС може да го осъди-за тези на лекарите, прегледали трупа, или за тези по лъжата на окръжния прокурор. Твърди, че убийството на жена му не е негово, и че лежи невинен в затвора. Иска още да разбере дали може да бъде осъден на доживотен затвор ако не е лъжата на окръжния прокурор.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, установи, че не е компетентен да се произнесе по подадената искова молба, поради следното:

Съдът, пред който е депозирана исковата молба, не е обвързан от правната квалификация, посочена от страната по спора, а извежда същата в зависимост от изложените в молбата факти и обстоятелства, съставляващи основание за предявената претенция.

Като изхожда от твърденията на ищеца, съдът на първо място, проверява служебно дали повдигнатият спор му е подсъден, което е една от процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба от категорията на абсолютните, които обуславят самото право на иск.

Съгласно чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.128 ал.1 т.5 от АПК на административните съдилища са подсъдни само искове за обезщетения за вреди, когато са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да може да се ангажира отговорността на държавата или общините за вреди по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и тези искови претенции да се разглеждат от административните съдилища е необходимо вредите да са в причинна връзка с издадени незаконосъобразни актове, извършени действия или бездействия от страна на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност.

А съгласно разпоредбата на чл.128 ал.2 от АПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Установителният иск по чл. 128, ал. 2 от АПК е субсидиарен и се прилага по всички административноправни спорове, за които АПК или друг закон не предвиждат специален ред за решаване.

С оглед твърденията на ищеца, че е осъден незаконосъобразно от ВКС поради лъжите на окръжния прокурор при ОП-Русе, следва че вредите, за които претендира 10000лв. произтичат от незаконосъобразни действия по осъдителната присъда, която излежава. Ето защо съдът намира, че исковата претенция е по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на правозащитни органи, чията дейност не представлява административна такава. Исковете по чл.2 от ЗОДОВ се разглеждат от общите съдилища по реда на Граждански процесуален кодекс (ГПК), съгласно чл.2 ал.3 от ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав намира също, че в процесния случай ищецът не излага доводи за наличието на административноправен спор, за който да няма друг ред на защита и да е приложима нормата на чл. 128, ал. 2 от АПК. Следва да се има предвид, че установителният иск по чл. 128, ал. 2 АПК не може да послужи за самоцелно установяване наличието или липсата на някакво право или правоотношение. Текстът на чл. 128, ал. 2 от АПК е предвиден като едно изключение в административния процес и касае административни правоотношения, каквито в процесния случай не са налице.

Предвид изложеното, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и същото да бъде изпратено по подсъдност на надлежния съд - Районен съд гр.Плевен, с оглед цената на иска.

Водим от горното и на основание чл. 135 ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №207/2015г. по описа на Административен съд-Плевен.

ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ на Районен съд-Плевен делото, образувано по исковата молба на Д.С.П., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, против Върховен касационен съд на Република България, с цена на иска 10000лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на ищеца Д.С.П..

СЪДИЯ: