ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428

гр.Плевен, 1 Април 2015 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №204/2015г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от ЕТ „С.И.” със седалище и адрес на управление гр.Кнежа против Решение №655, взето по протокол №74 от 26.02.2015г. на Общински съвет Кнежа.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното решение е взето при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че според Закона за арендата в земеделието, минималният срок на договора за аренда е пет стопански години, а в решението на ОбС-Кнежа е прието срокът на арендуване да бъде четири стопански години, което противоречи на законовата норма. Счита се, че земеделските земи предмет на решението не са индивидуализирани. Твърди се, че оспореното решение не съдържа всички задължителни реквизити. Счита се също, че не са налице нито правни, нито други основания за определяне начина на арендното плащане. В заключение се моли за цялостна отмяна на оспореното решение на Общински съвет-Кнежа. Направено е и особено искане да бъде спряно изпълнението на решението на Общински съвет-Кнежа, като се сочи, че незаконосъобразността на това решение поставя под съмнение законосъобразността на последващи него актове, и най-вече стабилността на възникналите от същите права и задължения за адресатите, както и се твърди, че последиците от решението ще причинят на ЕТ значителни вреди.

Тъй като жалбата е депозираната в Административен съд-Плевен, от Общински съвет-Кнежа е изискана преписката, образувана по приемане на оспореното решение, както и становище по допустимостта на жалбата и по искането за спиране изпълнението на решението.

При проверка редовността на жалбата, съдът е дал указания на оспорващия да представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер на 50лв., както и да представи доказателства обосноваващи правен интерес от оспорването. Във връзка с направеното искане за спиране, на ЕТ е даден срок да представи доказателства за твърдяните значителни вреди, които би търпял от действието на решението на ОбС-Кнежа.

В изпълнение на определение на съда от Общински съвет-Кнежа е представена преписката, образувана по приемане на оспореното решение.

С писмо от 31.03.2015г. от ЕТ е представен документ за внесена държавна такса и документи, обосноваващи, според оспорващия, правен интерес от обжалване. Твърди се, че е налице сключен договор за аренда на земеделска земя за срок от четири стопански години, а именно от 2012г. до 2016г., като с имотите предмет на договора (включени в оспореното решение) е кандидатствал и одобрен по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони, която обхваща стопанската 2013г. до стопанската 2017г. включително. Представени са и документи, които според ЕТ обосновават направеното искане за спиране изпълнението на решението на Общински съвет-Кнежа.

Административен съд – Плевен в настоящия състав, намира жалбата за недопустима като подадена при липса на правен интерес от оспорването, предвид следните съображения:

С оспореното Решение №655/26.02.2015г., взето по протокол №74 от 26.02.2015г. на Общински съвет Кнежа, на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, чл.14 ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за общинската собственост, чл.24а ал.5 от ЗСПЗЗ, чл.17 ал.3, ал.9 т.1 и ал.10 от Наредба №4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е прието да се отдадат под аренда, чрез провеждане на публичен търг за срок от четири стопански години 2016-2020година, 8 799,884 дка обработваема земя-частна общинска собственост, описани в приложен списък на земеделските земи по землища, номера на имоти и при определена начална тръжна цена; определен е начина на арендното плащане; прието е до участие в търга да не се допускат физически и юридически лица със задължения към Община Кнежа; прието е още въз основа на резултатите от проведения търг кметът на общината да издаде заповед и сключи договор със спечелилия търга; актуализирана е Програмата за управление и разпореждане с имоти-общинска собственост за 2015г. в частта регламентираща управление на имоти-общинска собственост; прието е средствата получени от първата вноска на арендното плащане да се използват за плащане на ДДС по проекти на Община Кнежа, финансирани по Програмата за развитие на селските райони; както и възстановеното ДДС през настоящата година да не се използва за покриване на текущи разходи на Община Кнежа, а да остане като преходен остатък за следващата бюджетна година. Решението е гласувано по повод Докладна записка от Кмета на Община Кнежа, в присъствието на 17 общински съветници, като 11 са гласували „за”, 6 –„против” и „въздържали се” –няма.

Разпоредбата на чл.45 ал.3 от ЗМСМА предвижда възможност всяко физическо и юридическо лице да оспори законосъобразността на решенията на общинския съвет. В съответствие с чл.18 ал.1 от ЗМСМА общинският съвет е орган на местно самоуправление, който упражнява възложените му правомощия с Конституцията, ЗМСМА, ЗОС и други нормативни актове. В чл.21 от ЗМСМА са посочени основните правомощия на общинския съвет, които му определят и качеството на административен орган с административни правомощия по смисъла на §1 т.1 от ДР на АПК. Не всички актове на общинските съвети, а само индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите нормативни актове, подлежат на оспорване пред административните съдилища. Съгласно чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, в правомощията на общинските съвети е да приемат решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, както и да определят конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Т.е. оспореното решение е прието на това основание и касае разпореждане с общинско имущество.

От една страна, за да възникне, обаче, за съда задължение да разгледа и да се произнесе по административноправния спор е необходимо да бъде сезиран с процесуално допустима жалба. Наличието на правен интерес от оспорването е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, за които съдът следи служебно. Общото правило на чл.147 ал.1 от АПК свързва правото на оспорване с личен и пряк интерес на оспорващия, породен от засягането или възможността да бъдат засегнати негови права, свободи или законни интереси или от пораждането на задължения за същия.

От друга страна, оспорващият ЕТ обосновава правният си интерес с наличието на сключен договор за аренда на земеделска земя за срок от четири стопански години от 2012г. до 2016г., като с имотите предмет на договора, включени в оспореното решение, е кандидатствал и одобрен по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони, която обхваща стопанската 2013г. до стопанската 2017г. включително. Накрая излага и аргументи за незаконосъобразност по същество на оспорения акт, поради което настоява за неговата отмяна от съда.

Доколкото търговеца не е от кръга на субектите по чл.45 ал.4 и ал.5 от ЗМСМА, на които са предоставени по-широки права на оспорване решенията на съответните Общински съвети, то за всички останали правни субекти важи принципа за обосноваване на личен пряк и непосредствен правен интерес от търсената съдебна защита срещу акта на органа на местно самоуправление. В случая и доколкото този акт е в хипотезата на чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, т.е. касае се за разпореждане с общински имоти при това частна общинска собственост, то възможността за оспорването му пред съд е изключително стеснена.

Оспорващият релевира многобройни доводи за отмяна на решението на Общински съвет-Кнежа, но доколкото не сочи участие във вече открита тръжна процедура, то не може да обоснове изискуемия се от закона личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на акта на общинския съвет.

Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на правния субект е налице правен интерес. Той трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такива от изпълнените на административния акт. Той трябва да е личен, т.е. защитата да е на свои субективни права, свободи и законни интереси. Трябва да е и непосредствен-административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия като пряко отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения или създава права на трето лице, с което се уврежда оспорващия. В тази насока следва да се посочи и това, че административните актове, независимо дали са индивидуални или общи по смисъла на чл.65 от АПК, не подлежат на обжалване от всяко лице, а само от засегнатите лица-чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България. Т.е., за да се приеме, че жалбата е допустима оспорващият следва да установи наличие на пряко и непосредствено неблагоприятно засягане на неговата правна сфера. Нещо, което не се установява в процесния случай. Твърдението за нарушена процедура по приемане на решението не обосновава правния интерес на ЕТ да оспори решението на Общински съвет-Кнежа, ако не се установи, че това непосредствено се отразява неблагоприятно на правната му сфера. Тези изисквания не са налице. Обжалваното решение на общинския съвет не засяга неблагоприятно правната му сфера. Обективираното в оспореното решение волеизявление на Общински съвет-Кнежа не е с адресат ЕТ и то няма негативно въздействие за него, тъй като правата му не са засегнати пряко, лично и непосредствено от взетото решение. Неотносими към обжалваният акт са доказателствата приложени от оспорващия ЕТ за сключен договор за аренда на част от земеделските земи, посочени в приложението към процесното решение. Този договор е за период, предхождащ посочените стопански години в решението на общинския съвет и неговото действие няма да бъде засегнато от приемането на решението. Иначе казано, обжалваното решение, не засяга по никакъв начин правата на ползвателя на част от процесните имоти, тъй като не предвижда предсрочното им прекратяване. При евентуално незаконосъобразно прекратяване на правоотношенията от страна на Община Кнежа, ЕТ разполага с възможността да защити правата си по съдебен ред. Също така ЕТ не е лишен от възможността да участва в бъдеща процедура по предоставяне за ползване на процесните имоти, а това че би бил такъв участник не го прави засегнат и заинтересован по отношение на това решение. Ето защо за ЕТ не е налице правен интерес за обжалване на решението на Общински съвет-Кнежа. За пълнота следва да се посочи още, че след като договорът за аренда е с краен срок до 30.09.2016г. (т.е. до този момент търговецът ползва на валидно правно основание земеделските земи), то недоумение буди факта, как ЕТ е кандидатствал и е бил одобрен по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програма за развитие на селските райони за период (от стопанската 2013г. до стопанската 2017г.), по-дълъг от договорения срок на арендния договор.

Необходимо е да посочи също, че в точка първа от оспореното решение общинският съвет дава съгласие за отдаване под аренда на земи, частна общинска собственост, като преценката му за тези действия е по целесъобразност. Участниците в търга са тези, които по-късно биха могли да жалят законосъобразността на проведения търг, а по отношение целесъобразността на взетото решение следва да се има предвид, че съдът има право да преценява административните актове единствено и само по отношение тяхната законосъобразност съгласно нормата на чл.145 ал.1 от АПК.

Предвид гореизложеното, недопустимо е и искането за спиране изпълнението на оспореното решение, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по такова искане само при наличието на допустима за разглеждане жалба.

Водим от горното и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ЕТ „С.И.” със седалище и адрес на управление гр.Кнежа за спиране изпълнението на Решение №655, взето по протокол №74 от 26.02.2015г. на Общински съвет Кнежа.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ „С.И.” със седалище и адрес на управление гр.Кнежа срещу Решение №655, взето по протокол №74 от 26.02.2015г. на Общински съвет Кнежа.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №204/2015г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от определението да се изпратят на Общински съвет-Кнежа и на ЕТ „С.И.”***.

СЪДИЯ: