Р Е Ш Е Н И Е

№ 333 / 14 Юли 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на шестнадесети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 203 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.24 и сл. от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на Е.Г.Б. *** против Решение № Л-1079/16.02.2015 г. на Главен директор на Главна дирекция”Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ С., с което е отказан достъп до обществена информация по Заявление вх. № 2282/11.02.2015 г., подадено от Е.Г.Б.. .

Жалбоподателката твърди, че изричният отказ на ГДИН по подаденото от нея заявление е в съществено противоречие с материалния закон. Счита, че информацията, която е поискала представлява обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДОИ, както и служебна или официална по реда на чл. 2,ал. 1 от ЗДОИ, тъй като ГДИН е организация от обществения сектор, като част от структурата на държавния орган Министерство на правосъдието. Твърди, че тази информация е свързана с обществения живот в РБългария, и с предоставянето й би могла да си състави мнение относно дейността на държавните служители в ГДИН- дали лица от дирекцията са участвали в семинар, организиран от МП чрез НПО-ИГА- гр. Пазарджик през м. септември 2014 г. Търсената от нея информация не е насочена срещу доброто име на който и да било от дирекцията. Счита, че административният орган би могъл да й предостави информацията в частичен достъп по чл. 37,ал. 2 от ЗДОИ, който е право на всеки български гражданин, за да си състави мнение за дейността на задължения субект. Моли да бъде отменено Решение № Л-1079/16.02.2015 г. на Главен директор на ГДИН. В писмено „Изявление” вх. № 1420/04.05.2015 г. поддържа жалбата си, като навежда , освен искане да бъде отменено решението, още и съдът да осъди административния орган да предостави акта, въз основа на който се е осъществило сътрудничеството през м. септември 2014 г. между дирекцията и посочената от нея неправителствена организация. В същото изявление е направила искане административният орган да бъде осъден да й заплати 1000 лв. по реда на чл. 1,ал. 1 от ЗОДОВ като обезщетение за причинените й вреди. С Определение № 558/11.05.2015 г. настоящият съд е разделил производството по жалбата срещу решението от производството по иска за присъждане на вреди. Искът за присъждане на вреди е докладван на Председателя на Административен съд-Плевен за образуване на ново дело и определяне на докладчик.

Ответната страна- Главен Директор на ГДИН, в подадено писмено становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.П. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и отказът е законосъобразен, тъй като исканата информация засяга интересите на други правни субекти /трети лица/ и предоставянето й може да стане само с тяхното изрично съгласие. Констатирано е ,че такова няма, поради което е отказан достъп. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Преценена по същество е неоснователна.

Производството по издаване на оспореното решение е започнало със Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, подадено от Е.Г.Б. ***. Заявлението първоначално е било адресирано до Министерство на правосъдието, където е постъпило с вх. № 95-00-8/05.02.2015 г., като с писмо изх. № 95-00-8/11.02.2015 г. е било изпратено по компетентност на Главен Директор на ГДИН. В ГДИН е постъпило вх. № 2282/11.02.2015 г. Със заявлението Б. е поискала достъп до официална и служебна информация с конкретно искане да й бъде предоставена заповедта и списъка на служители от ГДИН гр. С. и ОС”ИН” гр. Пазарджик, участвали в тридневен семинар в РГърция, организиран от НПО-ИГА-гр. Пазарджик в периода 01.09.2014 г.-30.09.2014 г. Информацията е поискана в оригинал-по чл. 26,ал. 1,т. 1 от ЗДОИ, както и на хартиен носител.

Административният орган се е произнесъл с оспореното в настоящето производство Решение № Л-1079/16.02.2015 г., с което, на осн. чл. 28,ал. 2 от ЗДОИ е отказал да предостави достъп до обществена информация по подаденото от жалбоподателката заявление. Решението е мотивирано с липсата на изрично писмено съгласие на заинтересованите лица, изискуемо по чл. 37 ЗДОИ предвид факта , че достъпът засяга интересите на други правни субекти.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

По смисъла на определението, дадено с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието „обществена информация” следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи, или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Така, както е формулирано искането в заявлението на жалбоподателя /за предоставяне на хартиен носител на заверено копие от документи- заповед и списък на служители от ГДИН, участвали в семинар в РГърция /, следва да се приеме, че не е налице искане за достъп до обществена информация. Всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да съдържа описание на исканата обществена информация, предвид чл. 25,ал. 1,т. 2 от ЗДОИ. По този ред може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и само достъп до документи като материализиран носител на информацията. Документите са материализирани носители на информацията, но ако същата не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне на документи, то такава информация не се дължи. Само ако молителят посочи вида на исканата информация като я опише в смисъла, даден й от законодателя, възниква задължение за предоставянето й. За административния орган не съществува по закон задължение за предоставяне на информация такава, каквато е формулирана в отправеното до него в конкретния случай заявление. От друга страна исканата информация, особено що се касае до списък на лица, участвали в семинар не се преценява от настоящия съд като такава, даваща възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на задължения субект- в случая Директор на ГДИН. В разглеждания случай исканата информация не е свързана с обществения живот в страната, а се отнася до конкретни лица,участвали в конкретно мероприятие. Основателен е доводът на органа, че за да се предостави искания списък е необходимо писменото съгласие на всички участвали в него, а такова съгласие не е налице. В такъв случай, обаче, ако органът е преценил, че исканата информация има характер на такава по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, е следвало да проведе процедура , при която да отправи запитване до всеки един от участниците в семинара дали е съгласен списък, съдържащ името му да се предостави на заявителя. Съдът намира, че с оглед на характера на исканите данни, които, по гореизложените съображения нямат характер на обществена информация по смисъла на чл. 2,ал. 1 от ЗДОИ, такава процедура не е необходима, а органът е следвало да откаже предоставянето й по изложените в настоящите мотиви съображения. Впрочем, самата заявителка, в подаденото до административния орган искане подчертано е определила характера на исканата от нея информация- официална и служебна информация, свързана с участието на държавни служители в семинар. Служебната информация, във формата, за която е направено искането/ копие от заповед и копие от списък/ не може да бъде преценявана като „обществена”, поради което за административния орган не е налице задължение за нейното предоставяне по реда на ЗДОИ.

Случаят не е в хипотезата на надделяващ обществен интерес по смисъла на §1,т. 6 от ДР на ЗДОИ не е доказано и съдът намира, че такъв липсва, особено като се имат предвид изложените по-горе доводи, свързани с характера на исканата информация, които съдът намира за правнорелеванти за законосъобразност на постановеното решение, независимо, че не са изрично посочени в него.

Като е отказал достъп до поисканата със Заявление с вх. № 2282/11.02-2015 г. , подадено от Е.Г.Б. информация, Главен директор на Главна дирекция”Изпълнение на наказанията”/ С. е постановил законосъобразно като резултат решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, такива следва да се присъдят в размер на 300 лв. в полза на Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” –минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по жалбата.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Е.Г.Б. *** против Решение № Л-1079/16.02.2015 г. на Главен директор на Главна дирекция”Изпълнение на наказанията с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление №№ 2282/11.02.2015 г.

Осъжда Е.Г.Б. *** да заплати на Главна Дирекция”Изпълнение на наказанията” 300 лв. за минимално юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: