РЕШЕНИЕ

№ 206

град Плевен, 30.04.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.Х. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 202/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Ники-Г.А.“*** представлявано от Г.К.А., чрез адв. В.Ф. ***, срещу решение № 24/14.05.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 3140/2014 г. на Районен съд гр. Плевен, като се излагат доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон, осъществени поради неправилна преценка от районния съдия на събраните по делото доказателства и на установената фактическа обстановка. Посочва се, че съдът неправилно е приел за безспорно установено твърдяното административно нарушение, без да съобразява допуснатите при констатацията му редица неточности и пропуски, водещи до съмнение относно квалификацията на деянието, неговия характер и степен на обществена значимост. Твърди, че качеството „Регистриран земеделски производител“ не е установено за ЕТ „Ники-Г.А.“***, нито към датата на съставянето на АУАН – 18.09.2014 г., нито към твърдените дати на извършване на нарушенията, като по делото е представено единствено копие от регистрационна карта на земеделския производител от ОД „Земеделие“ гр. Плевен, издадена на 28.02.2012 г. на ЕТ „Ники-Г.А.“***, като в нея е посочено ЕГН на физическото лице, но не и ЕИК на търговеца. Сочи се, че липсва отбелязване на дата за 2014 г. Излагат се доводи, че представеният чек-лист за проверка на регистриран земеделски производител не съдържа обективна и изчерпателна информация за обстоятелствата отразени в него, поради което го счита за негодна основа за констатиране на нарушение и издаване на АУАН. Посочва се, че в хода на съдебното производство се е установило, че реална проверка, не е имало, както и че при разпита на актосъставителя, същият е заявил, че той не е посетил лично нито канцеларията на ЕТ „Ники-Г.А.“***, нито помещенията, в които би трябвало да се намират твърдените количества зърно. Твърди се, че това най-вероятно е и причината в АУАН да не се посочва точното място на извършване на проверката. Сочи се, че отразеното в чек-листа значително се разминава от казаното от Г.А., като по отношение на отразените количества зърно и периодите, за които те се отнасят, така и относно намерението му да съхранява зърното в гр. Долна Митрополия, каквото той не е изразявал. Оспорва се като погрешно мотивиран и неправилен изводът на съда, че е невъзможно конкретния случай да бъде определен като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради формалния характер на деянието и поради високите размери на предвидените от закона санкции в него. Излагат се доводи, че преценката за допустимостта на приложението на чл. 28 от ЗАНН към всеки конкретен случай трябва да е индивидуална и съобразена с неговите особености, като в конкретния случай липсва такава преценка, тъй като не е отчетено, че за ЕТ „Ники-Г.А.“***, нарушението се констатира за първи път, нито са съобразени доводите му за недостатъчна осведоменост. Твърди се, че ЕТ „Ники-Г.А.“*** е санкциониран преди да му бъде дадена възможност да поправи пропуска, без да му бъдат дадени подходящи предписания и указания, както допуска законът. Моли се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание касаторът – ЕТ „Ники-Г.А.“***, се представлява от адв. Ф., която поддържа изложеното в касационната жалба. Счита наказателното постановление първо за опорочено с оглед на изложените нарушения на самото административно производство. Моли, ако все пак съдът счете същото за правилно и законосъобразно и да бъде потвърдено, моли да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като счита, че в случая въпреки доводите за тежестта на нарушението и въпреки изложеното, това е разпоредба, която изисква индивидуален подход и съобразяване и даване на всички възможности да бъде избегнато за в бъдеще допускане на същото нарушение.

Ответникът – Национална служба по зърното, се представлява от адв. Т., който моли съдът да остави жалбата без уважение по съображенията, изложени във възражението. Счита, че не са налице касационни основания. Твърди, че видно от представените доказателства, жалбоподателят е бил регистриран като земеделски производител и попада под хипотезата на нормата, посочена в наказателното постановление. Сочи, че в наказателното постановление подробно е развито защо не следва да бъде приложена тази разпоредба, както предвид тежестта на нарушенията и броят им, в тази насока първоинстанционният съд е развил своите мотиви, като е представил е и практика по този въпрос. Счита, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, счита че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 16 от 16.10.2014 г. на изпълнителен директор на НСЗ, с което на ЕТ „Ники-Г.А.“***, представлявано от Г.К.А., на основание чл. 34, ал. 2 от ЗСТЗ са наложени четири административни наказания-две имуществени санкции в размер от по 1000 лв.(хиляда) лв. и две имуществени санкции в размер от по на 1100(хиляда и сто) лв. за извършени общо четири нарушения по чл. 30, ал. 5 от ЗСТЗ –неподаване от земеделския производител в края на първото и второто тримесечие на 2014 г в териториалното звено на Националната служба по зърното декларация за количеството произведено, продадено и налично зърно по образец, утвърден от изпълнителния директор на службата и неподаване за месец юли и август 2014 г. на декларация за пшеницата.

 Настоящата инстанция намира, че решението на РС-Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Съдът е извършил пълно и задълбочено изследване на фактите и обстоятелствата по установеното административно нарушение и е изложил мотиви, които напълно са споделят и не следва да бъдат преповтаряни. 
 В случая са налице безспорни доказателства, че е налице нарушение на чл. 30, ал. 5 изр първо и второ от ЗСТЗ в редакцията към датата на установяване на извършване на нарушението, съгласно който регистрираните земеделски производители подават в края на всяко тримесечие в териториалните звена на Националната служба по зърното декларация за количеството произведено, продадено и налично зърно по образец, утвърден от изпълнителния директор на службата, като декларация за пшеницата през периода юли - септември се подава всеки месец. Едноличният търговец е земеделски производител, обстоятелство, което не се оспорва. Твърдението на касатора, че не е ясно дали същият е земеделски производител през 2014 г., тъй като към преписката е приложена регистрационната карта от 2012 година и не е отразено 2014 година, е неоснователно, тъй като същият не е представил доказателства за дерегистрация, а напротив в съдебно заседание от пълномощника му са представени 4 броя декларации по чл.30, ал. 5 по ЗСТЗ за периода септември –декември 2014 г, неотносими към процесния период, но доказващи обстоятелството, че търговецът е регистриран като земеделски производител за 2014 г. В тази насока съдът кредитира и представеното към становището по касационната жалба писмо до административно-наказващия орган, в което е отразено, че след извършена проверка в областния регистър на земеделските производители в Област Плевен, е установено, че едноличния търговец е регистриран като земеделски производител за стопанската 2013/2014 година.
 Съдът намира за неоснователно и твърдението на касатора, че липсва дата на извършване на нарушението, и тъй като неподаването на декларация е формално нарушение, изразяващо се в бездействие на задълженото лице, то се споделя напълно изложеното от първоинстанционния съд, както по отношение на извършване на нарушението, така и относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 24/14.01.2015 г., постановено по нахд № 3140/2014 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.