РЕШЕНИЕ № 192

гр. Плевен, 27 Април 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Г.К. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 201 по описа на съда за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К.Д.К. ***, срещу решение № 130/13.02.2015 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 40/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-0257-000251 от 30.05.2014 г. на Началник Районно управление „Полиция” /РУП/ - гр. Долни Дъбник към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, както следва: в частта, в която на К.Д.К., за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева; в частта в която на К.Д.К., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Оставена е без разглеждане жалбата К.Д.К. ***-0257-000251 от 30.05.2014 г. на Началник РУП - гр. Долни Дъбник към ОД на МВР - Плевен, както следва: в частта, в която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 /десет/ лева; в частта, в която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 /десет/ лева; в частта, в която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 /десет/ лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение. Касаторът сочи, че в жалбата пред първоинстанционния съд е поискал административнонаказващият орган да приложи към делото бланкови документи /Приложения № 2, № 3, № 4 и № 19/ съгласно Инструкция № Із-1665/22.08.2013 г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, но не е приложено нищо от описаните по-горе Приложения и даже не е изразено становище. Сочи, че приложените по делото справка за техническата изправност на измервателния уред и разпечатка на показателите на радарното устройство за процесната дата не са съгласно цитираната по-горе Инструкция. Счита, че с действията си в конкретния случай служителите на МВР не са спазили принципите на чл. 3, ал. 1 от ЗМВР. Сочи, че полицейският патрул не е обозначил мястото, където ще осъществява контрол на пътното движение, а е избрал произволно мястото, което е в нарушение на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, административнонаказващият орган не е приложил списък на контролните точки, където ще се осъществява контрол на пътното движение, от където да стане ясно на коя контролна точка какво ще се контролира. Сочи, че в обстоятелствената част на ожалваното решение е изложено, че въведеното ограничение от 104 км/ч в приложената по делото разпечатка на показанията на радарното устройство за дата 02.05.2014 г., е въведено съгласно установената практика на контролните органи и представлява допустим толеранс от въведеното ограничение на скоростта към водачите на ППС. Счита, че от така изложеното в обжалваното решение става ясно, че контролните органи решават какво ограничение на скоростта да използват днес и какъв толеранс да дадат към водачите на ППС, което е в нарушение на всички закони, наредби, правилници и инструкции действащи в Р. България. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и трябва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

РС-Плевен е потвърдил спорното НП в частта, с която на касатора са наложени следните наказания: за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева; в частта в която на К.Д.К., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

Със същото НП на касатора са наложени още три наказания, както следва: за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 /десет/ лева; в частта, в която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 /десет/ лева; в частта, в която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 /десет/ лева. В тази част първоначалната жалба срещу НП е приета от решаващия съд за недопустима, на основание чл. 59, ал.3 от ЗАНН и жалбата е оставена без разглеждане.

Решението на РС-Плевен относно оставяне без разглеждане на жалбата на настоящия касатор в горепосочена част е неправилно, поради неправилно издирване и прилагане на материалния закон. Правната норма на чл. 59, ал.3 от ЗАНН е отменена с бр. 77 от 2012 г. На Държавен вестник в сила от 9.10.2012г. и следователно не е действащо право. НП е издадено на 30.05.2014г. към който момент няма правна норма която да налага ограничение на правото на жалба срещу НП, с които се налага административно наказание – глоба в размер на 10 лева. С оглед посоченото първоначалната жалба е била допустима за разглеждане и производството по нея е следва да се развие и по същество. Решаващият съд като е достигнал до различен извод е допуснал неправилно прилагане на закона и решението в тази част следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на същия съд за произнасяне по същество.

В останала си част решението на РС-Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

РС-Плевен е потвърдил спорното НП относно наложените наказания първо: за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Решаващият е приел, че относно установяването на това нарушение и налагането на наказания за него, няма допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е издирен и приложен материалния закон. Изводите на съда съответстват на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Настоящият състав напълно споделя мотивите, изложени в съдебния акт относно това нарушение и наказание, поради което не следвана да ги преповтаря. В касационната жалба не са посочени пороци на решението в тази част.

Второто наказание на настоящия, относно което е потвърдено НП е за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Изводите на съда и относно това нарушение и наказание съответстват на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП, което според касатора се отразило негативно върху издадено НП относно това нарушени и наложеното наказание за него е незаконосъобразно. Възражението на касатора е неоснователно. Съгласно чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП – „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение; контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение;” В случая касаторът е санкциониран за превишение на максимално допустимата скорост извън населено място определена от самата правна норма на ЗДвП, а именно 90км/ч, следователно не е било необходимо поставянето на пътен знак, а самото нарушение не е установено с техника за видеонаблюдение, а чрез радарен скоростомер което също изключва приложението за сочената от касатора норма на чл. 165 от ЗДвП.

Противно на соченото в касационната жалба, решаващият съд е събрал доказателства относно определянето на местата, на които да се осъществява контрол по ЗДвП – схема за контрол на скоростта С TR-04D на ВПІІ-13 Д.Дъбник –Искър, план за провеждане на инструктаж на служителите, ежедневна форма на отчет на служителите, осъществили контрола, месечен график за определяне на служителите, деня времето и непосредственото изпълнение на КАТ-ПП РУПVД.Дъбник за периода 01.-31.05.2014г. и други, които съвкупно доказват спазването на всички изисквания по ЗДвП за законосъобразно осъществяване на възложена от закона дейност на полицейските органи относно контрола по спазване на правилата за движение по пътищата.

С оглед посоченото оспореното решение в тази част е правилно и съответства на събраните доказателства по делото и материалния закон.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 130/13.02.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 40 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г. В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата на К.Д.К. *** против Наказателно постановление № 14-0257-000251 от 30.05.2014 г. на Началник Районно управление „Полиция” - гр. Долни Дъбник към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Плевен и ВРЪЩА в тази част делото на същия съд за произнасяне по същество на жалбата в тази и част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130/13.02.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 40 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015г. в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.