Р E Ш Е Н И Е
№ 211
гр.Плевен, 30.04. 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 200 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 128 от 12.02.2015 г., постановено по нахд № 69/2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 7211 от 10.10.2008 г. на Началника на Първо РУП – Плевен, с което на М.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и е постановено отнемането на 10 контролни точки, за извършено административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.09.2008 г. около 22,20 часа на път 1 клас № 3, км.83, посока София, управлява товарен автомобил с рег.№ 176QWN75 със скорост 132 км/час извън населено място.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен, представлявана от впд Директор В. Я. К., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Според касатора Районен съд – Плевен неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че е изтекла абсолютната давност за ангажиране на административно-наказателна отговорност на нарушителя. Посочва, че прилагането на разпоредбите на общата част на НК по въпроси на ЗАНН е възможно само по отношение на въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в него не се предвижда друго. Сочи също, че давностните срокове, предвидени в ЗАНН, са тези по чл.82, но те касаят изпълнението на наказанието за извършено административно нарушение и започват да текат от влизане в сила на наказателното постановление. Твърди, че НП е връчено срещу подпис на 16.01.2015 г. и е обжалвано в законоустановения срок, поради което не е влязло в сила. Не оспорва, че с изтичане на погасителната давност наложеното наказание не се изпълнява, но посочва, че тази давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а не от момента на извършване на деянието, както е по правилата на НК, нито от момента на налагане на административното наказание с издаване на НП. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба – М. К. У., е депозирал по делото чрез пълномощника си З.Т. писмено становище, който счита, че има допуснато процесуално нарушение при връчване на наказателното постановление и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като справедливо и законосъобразно.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С
оспореното решение съдът е приел за установено, че на 20.09.2008 година, на
Устабашиев бил съставен акт за извършено
административно нарушение, а именно: като водач на МПС товарен автомобил “ Рено трафик” с френска
регистрация 176QWN75, се движили на главен път Плевен - София в посока към град
София / път І-
Съдът приел, че към настоящият момент е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. За да достигне до този извод, съобразил следното: По силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в административно-наказателното производство, следва да се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съобразно която правна норма, изтеклата давност е обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение №112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН /в последния липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно-наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в административно-наказателното производство. Институтът на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл. 82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно, по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл. 81, ал. 3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с правилата и сроковете, установени в чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /т.е. в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК. В случая отговорността на Устабашиев е била ангажирана на основание чл.21 ал. 1 ЗДП за нарушение, открито на 20.09.2008 г., т.е. следва да се приеме, че най-късно към този момент нарушението е било осъществено. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е една година и половина и е изтекъл най-късно на 20.03.2010 г. Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то на основание чл. чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено. На тези основания съдът отменил оспореното пред него НП.
Както правилно е приел ПРС, в случая е изтекла абсолютна давност, което е основание за изключване на административно наказателната отговорност на нарушителя и аргументи в тази посока намира в постановеното съвместно от ОСС на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 год. Според цитираното постановление в ЗАНН са регламентирани два вида давност : погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН). От своя страна изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл.82, ал.1 от ЗАНН) и абсолютна такава (чл.82, ал.3 от ЗАНН). Според ТП един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност. В чл.34 от ЗАНН липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Предвид липсата на уредба в ЗАНН относно абсолютната давност и наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Изтичането на абсолютната давност (чл. 81, ал. 3 от НК) за наказателно преследване води до погасяване на наказателната отговорност, в смисъл възможността да се наложи наказание на дееца с влязла в сила осъдителна присъда. При съобразяване с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК (приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН), следва да се приеме, че съобразно момента на извършване на административното нарушение – 20.09.2008 г., към датата на постановяване на настоящото съдебното решение, предвиденият в разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 81, ал. 3 от НК давностен срок е изтекъл. С изтичането на горепосочения срок е изключена възможността за административнонаказателно преследване.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128 от 12.02.2015 г., постановено по нахд № 69/2015 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.