Решение по Административно дело 199/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 222/07.05.2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети април, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно дело № 199 описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 77/27.01.2015 г., постановено по НАХД № 3536 по описа за 2014 г. Плевенският районен съд /РС/ е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 2013 - 0028968 от 18.09.2013 г. на Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на “Българска телекомуникационна компания” АД, гр.София /БТК/, на осн. чл.230 и чл.231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.230 от ЗЗП.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от БТК, чрез юрк. П.. Твърди, че решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон – ЗЗП и ЗАНН, а също е необосновано. Излага следните съображения: НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Потребителят Н. е предявил рекламация за мобилен телефон LG – GJ 540 Optimus със сериен номер 352166042039316, която е била приета от служители на БТК и стоката е изпратена за ремонт в оторизиран сервиз. Сервизът е установил, че стоката е повредена механично, поради което е отказано гаранционно обслужване. Стоката е върната на Н. на 05.02.2013 г., при което е подписан двустранен акт за удовлетворяване на рекламацията между БТК и Н.. НП е незаконосъобразно, тъй като КЗП е наредила БТК да представи акт за удовлетворяване на рекламацията, което е извършено надлежно. НП не отговоря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не става ясно на коя дата – 15 или 18.03.2013 г. е извършено нарушението, не са посочени доказателства, които потвърждават фактите, НП не съдържа правна квалификация на твърдяното нарушение, а само санкционната норма на чл.230 ЗЗП. Твърди, че задължителното предписание, независимо дали е правилно, е явно нищожно и не може да е основание за ангажиране на отговорност на адресата му. Развива подробни съображения защо задължителното предписание е неправилно.Моли да се отмени съдебното решение и НП.

Ответникът по касационната жалба - КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ – гр. РУСЕ в писмено становище,подадено чрез юрк. Д. оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Сочи, че не са основателни възраженията за неспазен чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, като не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. В НП е описана подробно потребителската жалба и съставения сервизен протокол, съставени са констативен протокол и протоколи за проверка на документи. Нарушението е извършено чрез бездействие, като в дадения със задължително предписание срок - 15.03.2013 г., не е представен акт за удовлетворяване на рекламация. Санкцията за нарушение на чл.230 от ЗЗП е в размер от 200 до 1000 лева, като чл.231 от ЗЗП предвижда същата да в двоен размер при повторно извършване. Доколкото нарушението е извършено за шести път, и в НП са надлежно вписани предходните НП, с което търговецът е наказан за същото нарушение, е наложена санкция в размер на 2000 лева. Моли да се остави в сила решението на РС.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед на събраните по делото доказателства.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

РС е приел, че на 07.02.2013 г. била извършена проверка от служители на КЗП в стопанисвания от търговеца магазин „Виваком 4802“ в гр. Плевен, находящ се на пл. „Възраждане“ №3 по повод постъпила жалба от потребителя А. О. Н., относно рекламация на мобилен телефон “LG – GT 540”, закупен от търговеца, с отказ от гаранционно обслужване. Апаратът е приет със сервизна поръчка №250920/29.01.2013 г. с описание на повредата: “не иска да сваля нищо от Андроид Маркет и се е случвало да рестартира”. Апаратът е приет с допълнителни изисквания или забележки от магазина: “Няма видими щети по телефона”. На 31.01.2013 г. от сервиз “Омнител” е съставен Констативен протокол №8620/31.01.2013 г., с който се отказва гаранционно обслужване, поради “Механични повреди на уреда, следи от удар и/или падане, довели до нарушаване на конструктивната цялост на техническото изделие”. С жалбата си потребителят желае да бъде извършен безплатен ремонт, да бъде заменена стоката с нова или да му бъде възстановена заплатената сума.

За извършената проверка бил съставен Констативен протокол 2013 №К-0126376/07.02.2013 г., с който търговецът е запознат с потребителската жалба, исканията на потребителя и е наредено на 21.02.2013 г. да се представи акт за удовлетворяване на рекламацията. На 21.02.2013 г. е представено становище, че дефектите на стоката се дължат на удар и/или падане и потребителят може да заяви извършване на извънгаранционен ремонт. Не е представен акт за удовлетворяване на рекламация. Със съставения при проверката по документи №К-70408/21.02.2013 г. е пояснено на търговеца, че “апаратът е приет без видими щети” и е дадено задължително предписание, да се приведе стоката в съответствие с договора за продажба, чрез извършване на безплатен ремонт или чрез замяна на стоката с нова в срок до 15.03.2013 г. и на 15.03.2013 г. в 14:30 часа да се представи в КЗП в гр.Плевен акт за удовлетворяване на рекламация. На 15.03.2013 г. при проверката по документи, за което е съставен протокол №К-70430/18.03.2013 г. не е представен акт за удовлетворяване на рекламация. На 18.03.2013 г. е представено становище, че дефектът на апарата се дължи на механично счупване и не е производствен. Поправката на такова счупване не попада в обхвата на гаранцията. До 18.03.2013 г. не е изпълнено задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с протокол за проверка на документи №К-70408/21.02.2013 г. за отстраняване на несъответствието съгласно чл.112 от ЗЗП чрез замяна или извършване на безплатен ремонт.

Извършено е нарушение на чл.230 от Закона за защита на потребителите. На основание чл.230 и чл.231 от ЗЗП, за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, което нарушение е извършено при условията на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила: - на 11.10.2012 г. на Наказателно постановление № 2011-20061/13.12.2011 г., потвърдено с решение № 593/11.10.2012 г. на Административен съд Плевен, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение; - на 11.07.2012 г. на Наказателно постановление № 2011-23958/13.12.2011 г., потвърдено с решение № 148/11.07.2012 г. на Административен съд Габрово, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение; - на 26.06.2012 г. на Наказателно постановление № 2011-20045/08.11.2011 г., потвърдено с решение № 417/26.06.2012 г. на Административен съд Плевен, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение; - на 26.06.2012 г. на Наказателно постановление № 2011-20046/13.12.2011 г., потвърдено с решение № 408/26.06.2012 г. на Административен съд Плевен, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение; на 20.06.2012 г. Наказателно постановление № 2011-21399/08.11.2011 г., потвърдено с решение № 136/20.06.2012 г. на Административен съд Габрово, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление, което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 2000 лева.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е приел за установено по безспорен начин, че дружеството е осъществило състава на административно нарушение, за което е санкционирано с процесното НП. Посочил е, че фактическата обстановка, съответства изцяло на констатациите отразени в АУАН, и се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели. Кредитирал е свидетелските показания, като обективно верни, безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи. С доверие е възприел приложените писмени доказателства като обективни, достоверни, допълващи се и във взаимна връзка.

Направил е извод, че при тази фактическа обстановка правилно и законосъобразно деянието е било квалифицирано по чл.230 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗЗП – при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Контролният орган, упражнявайки правомощията си по чл.193, т.2 от ЗЗП е дал задължително предписание за отстраняване несъответствието съгласно чл.112, ал.1 от ЗЗП или за прилагане на разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП. Дадените задължителни предписания на контролния орган за прилагане на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП по никакъв начин не ограничават правата на страните по договора. Те са резултат от изчерпване възможностите за извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова по реда на чл.112, ал.1 от ЗЗП.

В дадения срок, търговецът не се е съобразил с предписанието и не е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 112, с което е допуснал при това виновно административното нарушение по чл.230 от ЗЗП и чл. 231 от ЗЗП по смисъла на §13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Извършването на това административно нарушение е свързано с бездействие от страна на нарушителя и започва с началото на поставените от закона или от указанието на административно-проверяващия орган и завършва с изтичането на тези срокове.

Търговецът не е удовлетворил потребителя чрез замяна. Този начин на удовлетворяване на потребителя е пропорционален в сравнение с ремонта на стоката предвид стойността на потребителската стока, значимостта на несъответствието и възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за него. След като стоката не е заменена с нова, търговецът не е удовлетворил потребителя и чрез разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума или чрез отбив от цената.

Неоснователен е доводът, че посочената за нарушена норма е санкционна, а не материално правна, поради което не може да се прилага самостоятелно без посочване на конкретната материално правна норма, към която препраща тя. Чл. 230 от ЗЗП е самостоятелна правна норма, която съдържа както диспозиция, така и санкция за неизпълнение на предписаното поведение, което се изразява в изпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствие. Следователно тя се прилага независимо от другите разпоредби в ЗЗП, без да е необходимо препращане към конкретна материално правна норма. Затова, като е посочил за нарушена само нормата на чл. 230 от ЗЗП, наказващият орган не е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т.5 и т. 6 от ЗАНН. Поради това, в разглеждания случай не се налага да се посочва друга материално правна норма /в каквато насока са доводите на дружеството/, а да се приложи направо, като на това правно основание се санкционира субекта на нарушението.

На тези мотиви РС е намерил, че в случая действително виновно е допуснато нарушение по чл. 230 от Закона за защита на потребителите и чл. 231 от Закона за защита на потребителите.

В тези случаи е предвидено наказание – „имуществена санкция” в размер от 200 лева до 1000 лева, а при повторно нарушение в двоен размер. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в размер, предвиден в приложимата санкционна разпоредба, а именно – 2 000 /две хиляди/ лева. Неоснователно е и възражението, касаещо индивидуализацията на наложеното наказание. В НП подробно са изброени наказателните постановления, в това число момента на влизането им в сила /в рамките на една година преди извършване на нарушението, с които са наложени санкции за същото по вид нарушение/, което налага извод за повторност по смисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП. Съобразно разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП, в случаите на повторност, санкцията, която следва да бъде наложена, е в двоен размер, с оглед на което съдът е намерил за законосъобразно и обосновано определен двоен размер на максималния такъв предвиден за нарушение по чл. 230 от ЗЗП, като административно-наказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН. На тези основания РС е потвърдил НП.

Следва да се посочи, че това е повторно разглеждане на делото пред РС. По жалбата на БТК срещу процесното НП първоначално е образувано дело №2088/2014 г. по описа на РС – Плевен. С решение №1103/12.09.2014 г. по това дело НП е било потвърдено. С решение №556/27.11.2014 г. по к.а.х.д №856/2014 по описа на настоящия съд решението на РС е отменено и делото – върнато на друг състав, поради допуснато процесуално нарушение - не са събрани доказателства за влизане в сила на посочените в НП предходни НП, обуславящи повторност на процесното нарушение.

Настоящият съд съобрази следното по наведените касационни основания:

НП е издадено при спазване на процесуалните правила и отговоря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. В същото се съдържа подробно описание на нарушението, като са описани мобилният апарат и потребителят, който го е закупил, датите за приемане на ремонт, за отказ от гаранционно обслужване, съставените констативни протоколи от служители на КЗП, даденото задължително предписание, срока за изпълнението му - 15.03.2013 г., както и констатацията, че до 18.03.2013 г. същото не е изпълнено, което неизпълнение е нарушение на чл.230 от ЗЗП, санкционирано по чл.230 и чл.231 от ЗЗП. Посочени са и датите на влизане в сила на предходни НП, които обуславят наказание в по-висок размер с оглед на повторността. При повторното разглеждане на делото пред РС тези влезли в сила НП са надлежно приобщени по делото като доказателства, с което РС е изпълнил указанията на настоящата инстанция, дадени при връщането на делото за ново разглеждане. Налице са 6 предходни НП за нарушение на същата правна норма, влезли в сила в едногодишен срок преди извършване на процесното нарушение.

Твърдението на касатора, че е налице подписан двустранен акт за удовлетворяване на рекламацията между БТК и Николов, и поради това задължителното предписание е неправилно, е неоснователно. Такова писмено доказателство е представено по делото (л.13 от дело 2088/2014), но отразеното в него, че е извършен ремонт, е опровергано. Видно от констативен протокол №8620/31.01.2013 г. към сервизна поръчка №250920/29.01.2013 г. (л.14 от дело 2088/2013), и от становище на сервиз Омнител /л.15 от същото дело/, ремонт не е извършен. Освен това, този акт за удовлетворяване на рекламацията би могъл да бъде съобразяван само в производството по оспорване на задължителното предписание, каквото производството не е инициирано от настоящия касатор - БТК.

От НП е ясно на коя дата е извършено нарушението – срокът за изпълнение на задължителното предписание е бил 15.03.2013 г., като в този срок това задължително предписание не е изпълнено, което неизпълнение е констатирано с протокол от 18.03.2013 г.

Разпоредбата на чл.230 от ЗЗП съдържа като диспозиция, така и санкция, както правилно отбелязва РС, и чието тълкуване на чл.230 от ЗЗП настоящата инстанция напълно приема, като не е необходимо да го преповтаря.

Следва да се отбележи, че задължителното предписание представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по общия ред на АПК. Същото не е било обжалвано от БТК, поради което всякакви твърдения за неговата неправилност са неотносими по настоящето дело. Ако БТК беше обжалвала задължителното предписание и същото беше отменено, не би могла да бъде привлечена към отговорност за неизпълнението му. В случая задължителното предписание не е било обжалвано, поради което правилно е привлечена към отговорност за неизпълнението му.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТСТАВЯ В СИЛА решение № 77/27.01.2015 г., постановено по НАХД № 3536 по описа за 2014 г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.