Р E Ш Е Н И Е

194

гр.Плевен, 28 Април 2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:                                                 

        Председател: Елка Братоева

                                                        Членове: Цветелина Кънева

                                                                        Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №198 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 70 от 27.01.2015г., постановено по НАХД № 3527 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2014-0031094/30.04.2014г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на „БТК” ЕАД гр.София, на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 500лева, за извършено нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от „БТК” ЕАД с търговско наименование „Виваком”, чрез юрисконсулт Л. Б., в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че направените от районния съд констатации се основават изцяло на субективна преценка от страна на служителите на КЗП, а за правилната преценка на характера и причините за поява на дефекта на стоката са необходими специални технически познания, с каквито нито служителите на КЗП, нито районният съдия разполагат. Касаторът сочи още, че не е взето и експертно мнение, като в случай, че се оспорва техническото състояние на стоката е следвало да бъде назначена техническа експертиза. Посочва също, че в хода на проверката дружеството е представило доказателства, че по посочената рекламация е осигурен ремонт на стоката и същата е предоставена на разположение на потребителя, в съответствие с договора за продажба в законоустановения срок. Твърди се, че според чл.113 ал.2 от ЗЗП търговеца е задължен да преведе стоката в съответствие с договора, като не е уредено задължение да достави същата на потребителя, поради което са приложими общите правила на ЗЗД, според които задължението за предаване на стока е търсимо. В тази връзка счита, че от потребителя, а не от търговеца, зависи датата на получаване на ремонтираната или заменена стока. Твърди се още, че КЗП е следвало да установи дали потребителят е потърсил стоката при изтичане на срока по чл.113 ал.2 от ЗЗП. Сочи се, че са налице спорни обстоятелства, които не са изследвани в хода на административното производство като във връзка с това се счита, че е извършено нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Според касатора, липсата на всестранно и пълно изследване на фактическата обстановка нарушава правото на защита на жалбоподателя. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

            От ответната страна – Комисия за защита на потребителите- РД - Русе не е депозирано възражение по касационната жалба.               

            В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител. Постъпило е писмено становище, в което са развити доводи за законосъобразност на наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: АУАН е съставен на дружеството жалбоподател за това, че  при направена проверка от контролните органи на 15.10.2013г. в обект магазин „Виваком 4801” в гр.Плевен, по повод жалба от 14.10.2013г. на лицето Катя Славова относно оставен за ремонт на 10.09.2013г. мобилен телефон „Alkatel Tpop”, който до 14.10.2013г. не е бил ремонтиран, нито заменен, е установено, че до 15.10.2013г. апаратът все още не е върнат в търговския обект от сервиз. На 04.11.2013г. е представен Акт от 16.10.2013г. за удовлетворяване на рекламация, чрез замяна на стоката с нова, като по този начин продавачът „БТК” ЕАД не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията-10.09.2013г. до 10.10.2013г. Правната квалификация на нарушение е по чл.113 ал.2 от ЗЗП. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. При така установеното от към факти, съдът е извел правни изводи за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на „БТК” ЕАД  за осъществено нарушение по чл.113 ал.2 от ЗЗП. Счел е, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, както и че правилно е определен размера на наложената имуществена санкция. По тези мотиви, районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. 

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. По категоричен начин е установено, че търговецът не е изпълнил задължението си, вменено в разпоредбата на чл.113 ал.2 от ЗЗП, тъй като стоката е приведена в съответствие с договора за продажба (заменена с нова) едва след изтичане на установения в закона едномесечен срок от датата на предявяване на рекламацията. Без значение е причината, поради която не е спазен този срок, поради което доводите за необходимостта от специални технически познания, респ. назначаване на техническа експертиза са несъстоятелни. В тази връзка следва да се посочи, че търговецът е предприел замяна на стоката с нова едва след извършване на проверката от страна на контролните органи-на 15.10.2013г., когато вече е бил изтекъл едномесечния срок по чл.113 ал.2 от ЗЗП от предявяване на рекламацията – 10.09.2013г. до 10.10.2013г. Необходимо е да се посочи още, че  дали стоката ще бъде отремонтирана или заменена с нова, е първо законова възможност за начините за удовлетворяване на рекламацията и второ, независимо кой от начините е използвал търговецът, срокът си е един и същ – едномесечен от предявяване на рекламацията. Именно този срок в конкретният случай не е спазен. Ето защо решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 27.01.2015г., постановено по НАХД № 3527 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                           

  

                   2.