Решение по Административно дело 191/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 228 / 12 Май 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VI-ти състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 191 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. чл.203 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д.Н. *** против Заповед № Л-605/26.01.2015 г. на Главен Директор на ГДИН /Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”/, с която на Д.Н.В. – надзирател І степен в Затвора гр.Плевен ІІ категория и на основание чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР, чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, във вр. с чл.13, ал.2, т.4 предложение трето ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

Първоначално жалбата е подадена до АСГГ, където е образувано дело №1563/2015 по описа на този съд, към което е приобщена административната преписка. С Определение №965/26.02.2015 г. (л.66 от дело 1563/2015) делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта, като се твърди, че същата е постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че от обстоятелствената част на заповедта не може да разбере в какво се състои вмененото му нарушение, за да организира адекватно защитата си. Твърдението в заповедта, че в него са открити 5 броя найлонови топчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, които отговаряли на хероин, а също така, че му е повдигнато обвинение по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК не отговаря на истината. Позовавайки се на несъществуващо обвинение, наказващият орган е достигнал до неправилен извод, че то се явява несъвместимо с оставането му на държавна служба и е уволнен. Твърди още, че правното основание, на което е издадена заповедта, е в нарушение на материалния закон, освен това е крайно абстракно и не дава никаква информация за същността на нарушението. Липсва правилно, ясно, конкретно и недвусмислено посочване на нарушението, единство между неговото словесно описание и цифрово изписване, както и правилна обосновка на наложеното наказание, което води до порочност на заповедта. Сочи, че ДНО е наложил наказание по абстрактни текстове, вместо да посочи нарушението на служебната дисциплина, за което му се налага наказанието, поради което е налице нарушение на чл.246, ал.1 от ППЗМВР. Нарушен е и чл.230, ал.4 от ЗМВР, като не му е разяснено правото, че може да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Твърди и несъобразяване с Инструкция № ІЗ-2813 от 2011 г., съгласно която нарушение на служебната дисциплина е нарушение на ЗМВР, ППЗМВР или КТ, като не е посочен Етичен кодекс. Наказващият орган е вменил като нарушение и нормите на Етичния кодекс, което прави заповедта незаконосъобразна. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна и да бъде възстановен на предишната си работа.

Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, представлява се от адвокат С.Н. *** с пълномощно на л.30 от делото, който поддържа жалбата. Счита, че е налице незаконосъобразност на оспорвания административен акт. В самата обстоятелствена част на оспорваната заповед не се дава възможност да се установи в какво се състои вмененото нарушение на доверителя му и същият е бил лишен от адекватна защита. Твърди се, че са открити 5 броя топчета с бяло вещество. Сочи, че в заповедта се твърди, че спрямо него има досъдебно производство за престъпление по чл.354а т.1 от НК – тежко умишлено престъпление и въз основа на това е издадена тази заповед. Твърди, че административният орган е следвало да изчака, за да види как се развива това досъдебно производство, което е завършило с предложение за налагане на административно наказание, в което е описано, че не се касае за наркотично вещество хероин, касае се за амфетамин, който в случая е с ниска стойност и е маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Според пълномощника на жалбоподателя са събрани достатъчно доказателства, че тези амфетамини са били сложени в запечатана цигарена кутия - така са открити. Вината ще бъде оспорена в наказателния съд, но наказващият орган е предварил събитията, не се е съобразил с мнението на прокуратурата и е издал изцяло незаконосъобразна заповед. Твърди, че има допуснати и процесуални нарушения. Моли да се отмени изцяло заповедта като незаконосъобразна. В представени писмени бележки /л.32/ отново навежда твърденията от жалбата и о.с.з.

Ответникът по жалбата - Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията” – гр.София не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмения отговор на жалбата /л.л.10-12/, чрез юрк. П. твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна. Твърдението в заповедта, че в служителя В. са открити 5 броя найлонови топчета, съдържащи бяло прахообразно вещество и при направения полеви тест същите отговарят по съдържание на хероин се доказва от писмо на разследващия полицай П.К. до РП-Плевен, копие от което е приложено по делото. Позовава се на протокол рег.№ 5708/02.12.2014 г. за приемане на писмени обяснения, от което е видно, че на жалбоподателя му е разяснено, че в дисциплинарното производство по ЗМВР защита може да получи единствено от служител на ГДИН. В заповедта коректно е отбелязано, че извършените деяния представляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7, пр.2, т.8 и т.13 от ЗМВР. Самият закон предвижда налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение” при извършване на деяния несъвместими с етичните правила. Сочи, че на основание чл.13, ал.2, т.4 и т.9, предл. второ от ЗИНЗС главният директор на ГДИН назначава и преназначава държавните служители на длъжности, за които се изисква средно образование, както и прекратява служебните правоотношения с тях, награждава и наказва служителите в главната дирекция и териториалните служби. Моли да се присъди в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Д.Н.В. е бил назначен на длъжност “надзирател” в Затвора гр.Плевен на 23.08.1993 г., видно от писмото на л.14 от делото, което не е спорно между страните. С процесната заповед е прието, че на 28.11.2014 г., при проверка във времето от 10.55 до 11.10 часа, във В. – служител от надзорно-охранителния състав, са открити 5 броя найлонови топчета, съдържащи бяло прахообразно вещество и при направения полеви тест същите отговарят по съдържание на хероин. Налице са били и нерегламентирани контакти между В. и лишени от свобода, изразяващи се в приемане на кутия с цигари (в която се намира откритото наркотично вещество) от един лишен от свобода с обещание да бъде предадена на друг лишен от свобода, в нарушение на чл.313, ал.1, т.4 от ППЗИНЗС, съгласно който текст “на постовия надзирател се забранява да приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода”. Посочено е, че служителят е задържан за 24 ч от органите на МВР. Образувано е досъдебно производство /ДП/ №ЗМ-1262/2014 по описа на Първо РУ на МВР-Плевен затова, че на 28.11.2014 г. в гр.Плевен, без надлежно разрешение Д.Н.В. е държал високорисково наркотично вещество – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. ДП е започнало на основание чл.212, ал.2, чл.356, ал.3, чл.362, ал.3 НПК с извършване на обиск и изземване, при условията на неотложност. Извършените деяния са тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 предл. второ ЗМВР: “използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица”, т.8 – “злоупотреба с власт или доверие”, т.13 – “деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Посочено е, че дисциплинарното нарушение е установено и доказателствата се съдържат в материалите, приложени към писмена обобщена справка рег.№Р-596/17.12.2014 г. по описа на Затвора – Плевен. Цялостното поведение на В. се явява несъвместимо с етичните правила за поведението на държавните служители в ГДИН, с което се уронва престижът на службата, а именно извършено е нарушение на чл.13 – “служителят пази доброто име на институцията, която представлява” и чл.31 “при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН /ЕтК/, утвърден със заповед №ЛС-04-755/17.08.2006 г. на министъра на правосъдието. Нарушена е служебната дисциплина и е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.1 и ал.2, т.1 и т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.197, ал.1, т.6 и чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР, на същия следва да се наложи дисциплинарно наказание “уволнение”. Посочено е, че на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР е връчена покана рег.№264/12.01.2015 г. за даване на писмени обяснения. В определения срок е депозирано обяснение вх.№В-209/15.01.2015 г. След вземане предвид гореизложеното, тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, цялостното поведение на служителя по време на службата и след оценяване на събраните доказателства, на основание чл.13, ал.2, т.9 пр.второ и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл.194, ал.1 и ал.2, т.1 и т.4, чл.197, ал.1, т.6 и чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл.195, ал.2 и чл.206, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение на В.. Като основание за прекратяването на служебното правоотношение е посочена нормата на чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР, вр. чл.13, ал.2, т.4, предл. трето ЗИНЗС.

Главният директор на ГДИН е бил информиран за станалото на 28.11.2014 г. с докладна записка от ЗА Началник на Затвора – Плевен (л.22 от дело 1563/2015). Със заповед №Л-10987/28.11.2014 г. на главния директор на ГДИН (л.л.28-30 от дело 1563/2015) е образувано дисциплинарно производство срещу В. и е определен дисциплинарно разследващ орган – комисия от председател и трима членове. Заповедта е получена от В. на същата дата, видно от собственоръчния му подпис. Със заповед №Л-10989/28.11.2014 г. /л.л.26,27 от дело 1563/2015) В. е временно отстранен от длъжност. До него на 01.12.2014 г. е отправена покана от председателя на дисциплинарно разследващия орган за даване на писмени обяснения в срок 02.12.2014 г., до 09.30 часа (л.31 от дело 1563/2015). На същата покана собственоръчно е написано от В., че не отказва да дава показания, но ще даде такива само в присъствието на адвокат. Явил се е на 02.12.2014 г. пред комисията, заявил е, че не носи писмени обяснения и ще даде такива само в присъствието на адвокат. Получил е разяснения, че в дисциплинарното производство по ЗМВР защита може да получи само от служител на ГДИН, както е посочено в заповед №Л-10987/28.11.2014 г. Дадена му е нова възможност до 14.30 часа на 02.12.2014 г. да депозира обяснения. За тези обстоятелства е съставен протокол (л.33 от дело 1563/2015). С последващ констативен протокол (л.34 от дело 1563/2015) е констатирано, че до 16.30 часа на 02.12.2014 г. В. не е подал обяснения. На 02.12.2014 г. до В. е отправена покана (л.32 от дело 1563/2015) да се яви в затвора Плевен на 05.12.2015 г. в 09.30 часа за запознаване с обобщена справка. В. не е подписал поканата, като това е удостоверено с подписа на двама свидетели. Срокът за изготвяне на обобщената справка е удължен с констативен протокол на л.35 от дело 1563/2015 до 17.12.2014 г., като в протокола е посочено, че В. следва да бъде уведомен за удължаването на срока при явяването му. С оглед на факта, че не се явил на 05.12.2014 г., на същата дата е съставен констативен протокол (л.37 от дело 1563/2015), да му се връчи покана за запознаване. Изготвена е обобщена справка (л.л.39-44 от дело 1563/2014), в която подробно са описани издаваните заповеди и действията на комисията, така и обстоятелствата относно случилото се на 28.11.2014 г. В. е поканен да се запознае на 18.12.2014 г. с обобщената справка, като същият е отказал да подпише поканата, удостоверено с подписа на двама служители (л.45 от дело 1563/2015). За същите обстоятелства е съставен и протокол (л.46 от дело 1563/2015). Въпреки отказа, на 18.12.2014 г. В. ***, и е отказал да се запознае с обобщената справка. Уведомен е, че има право в срок от 24 часа да даде допълнителни сведения и обяснения (протокол на л.47 от дело 1563/2015). С последващ протокол от 19.12.2014 г. (л.48 от дело 1563/2015) е констатирано, че В. не се е явил да депозира допълнителни обяснения или възражения. До главния директор на ГДИН е изпратено становище вх.№259/08.01.2015 г. (л.л.19-21 от дело 1563/2015) от комисията, в която след излагане на обстоятелствата се сочи, че В. е отказал да се възползва от правото си на допълнителни обяснения или възражения, и е направено предложение да му се наложи дисциплинарно наказание “уволнение”. В същата подробно са описани обстоятелствата и правните норми, под които същите се подвеждат, по същия начин, посочени в последващата процесна заповед. До В. е изпратена покана за даване на писмени обяснения от главния директор на ГДИН (л.л.16,17 от дело 1563/2015). В. е депозирал обяснение вх.№В-209/15.01.2015 г. (л.12 от дело 1563/2015), в което сочи, че на 28.11.2014 г. като постови на пост №7, ІІ етаж, л/с Й. Б. е оставил на бюрото му кутия цигари и го е помолил като хранят л/с да я предаде на М. от първия етаж, защото имал да му връща. Твърди, че кутията е била запечатана с целофан и въобще не е предполагал, че в нея има друго освен цигари.

Видно от декларация (л.49 от дело 1563/2015), В. е запознат с ЕтК. Кодексът е приобщен на л.л.18-25 от делото.

По делото са приобщени и докладни записки на служители от затвора – Плевен (л.л.54,55 от дело 1563/2015), съгласно които при проверката на постовия на пост №7 Д.В. в джоба на якето му е била открита кутия с цигари Марлборо. В кутията били открити 5 броя полиетиленови топчета с бяло прахообразно вещество, при направения полеви тест съдържанието отговаря на хероин. По делото е приобщена и заповедта на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която В. е задържан за 24 часа (л.60 от дело 1563/2015). Приобщено е и писмо (л.61 от дело 1563/2015) на разследващ полицай П.К. от Първо РУП Плевен до РП-Плевен, с което се уведомява, че на основание чл.212, ал.3 /чл.356, ал.2/ чл.362,ал.2/ НПК на 28.11.2014 г. е образувано ДП №ЗМ-1262/2014 по описа на Първо РУП-Плевен, срещу Д.Н.В. затова, че на 28.12.2014 г. в гр.Плевен без надлежно разрешение държал високорисково наркотично вещество – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Извършени са обиск и изземване при условията на неотложност.

По делото и преписката е приобщено и обяснение от В., написано на 28.11.2014 г. (л.л.62,63 от дело 1563/2015), регистрирано на 08.12.2014 г., в което заявява, че е бил постови на пост №7, и л/с Й. Б. му е оставил кутия цигари, които да предаде на л/с от първи етаж. Не е помислил, че има нещо в тях, но ги е взел с идеята да помогне, след което ги е прибрал във вътрешния джоб на якето си. При идването на цивилни полицаи, които са му се представили, тръгнал да си съблича якето, но са му казали, че ще му се направи личен обиск. Тогава е казал, че някой му е сложил цигари в якето, защото се е притеснявал, че има нещо забранено, но по-късно си е признал всичко.

Приобщено е и предложение на прокурора от 23.02.2015 г. до Районен съд – Плевен за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /л.л.33,34/ за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, извършено от В.. Посочено е, че същият първоначално е привлечен по реда на чл.356 и сл. НПК /бързо производство/, затова, че на 28.11.2014 г. в гр.Плевен без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Посочено е, че прахообразното вещество на полевия тест е реагирало на хероин, а при физико-химична експертиза е установено, че съдържа амфетамин и кофеин. Наказателното производство няма данни да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Процесната заповед е връчена на 27.01.2015 г., видно от отбелязването и подписа на самата нея (л.9 от дело 1563/2015). Жалбата на Д.Н.В. срещу същата е постъпила при ответника на 09.02.2015 г., видно от вх.№ (л.6 от дело 1563/2015). Следователно същата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество, жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.2, т.9 от ЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията” награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й служби, какъвто е и служителят Д.Н.В.. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ЗИНЗС се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в същия закон не е предвидено друго.

Следва да се посочи, че с оглед на датата на извършване на нарушението, приложим закон е ЗМВР, обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., а не ЗМВР /отм./ – обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., изменян и допълван, отм., ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г. Понастоящем дисциплинарната отговорност е уредена в действащия ЗМВР , липсва уредба на същата и в правилника за приложение на ЗМВР /както е по ЗМВР-отм./, поради което нормите, които следва да бъдат съобразявани от съда, са тези по ЗМВР, ЗИНЗС и издадените въз основа на последния закон подзаконови актове.

Заповедта е писмена съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР, като относно спазването на процесуалните правила, материалния закон и наличието на мотиви съдът съобрази следното:

Видно от обясненията на В. /л.12 и л.л.62-63 от дело 1563/2015/, същият е приел от лишен от свобода кутия цигари с обещание да я предаде на друг лишен от свобода. С обяснението на л.л.62-63 от дело 1563/2015 В. признава, че кутията е прибрана в джоб на якето му, което е в съответствие с докладните записки на неговите колеги /л.л.54,55 от дело 1563/2015/, съгласно които именно в джоба на якето му е намерена кутията с цигари, в която е имало и 5 полиетиленови топчета с прахообразно вещество. Същото вещество при полеви тест е реагирало на хероин, а при последваща физико-химична експертиза е установено, че е смес от амфетамин и кофеин /предложение на л.л.33,34/. Твърдението на В., че не е знаел да има нещо забранено в кутията, се опровергава от същото това обяснение, доколкото сочи, че някой му е сложил цигарите в якето, и опита му да го свали, за който признава. Следователно В. е приел от лишен от свобода кутия с цигари, в която е знаел, че има не само цигари /чието държане само по себе си не е нарушение или престъпление/, но и вещества, чието притежаване без надлежно разрешение е забранено.

Извършеното от В. не е подведено от наказващия орган под разпоредбите на НК, доколкото за престъпление по НК В. носи отговорност по съдебен ред. В заповедта ясно е посочено, че в качеството му на служител от надзорно-охранителния състав е налице нерегламентиран контакт с лишен от свобода, изразяващ се в приемане на кутията с цигари /съдържаща и наркотично вещество/ от един лишен от свобода с обещание да се предаде на друг лишен от свобода, като нарушението представлява такова по чл.313, ал.1, т.4 от ППЗИНЗС /ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/. Този правилник е обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 1.02.2010 г.; изм. с Решение № 7268 от 22.05.2012 г. на ВАС на РБ - бр. 43 от 8.06.2012 г., в сила от 8.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 20 от 7.03.2014 г. Цитираната в заповедта разпоредба гласи: “На постовия надзирател се забранява да приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните под стража, служителите и други лица.” В. е бил постови надзирател към момента на извършване на деянието /което не е и спорно между страните/, като видно от чл.300, ал.1-4 от ППЗИНЗС, постовият е част от наряда, изпълняващ надзорно-охранителната дейност. Следователно в това му качество за В. е относима тази изрична забрана. Същата би могла да бъде нарушена и с приемане и съхраняване на кутия цигари, в която не е налице друго вещество и/или предмет, освен цигарите. Следователно, В. съзнателно е нарушил нормативна разпоредба - чл.313, ал.1, т.4 от ППЗИНЗС, като нарушението се наказва при съответно приложение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изрично посочена в заповедта.

Освен нарушение на тази нормативна разпоредба, извършеното попада и в хипотезата на чл.203, ал.1, т.7, предложение второ ЗМВР /също посочено в заповедта/ - използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. В случая В. е приел от осъден на лишаване от свобода кутията с цигари и забранено за притежаване вещество, като е обещал да предаде същата на друго лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, и е започнал да я съхранява. Така лишените от свобода получават облага – приемане от постовия и съхраняване от него на вещ, която облага не им следва – в случая служебното положение е използвано, за да се получи облага от трети лица - лишени от свобода /а не от самия жалбоподател/.

Извършеното приемане и съхраняване на кутията с цигари и наркотично вещество представлява нарушение и на разпоредбата на чл.203, ал.1, т.8 от ЗМВР - злоупотреба с власт или доверие. В. е злоупотребил с властта си, тъй като положението му на постови му дава възможност да контактува с лишените от свобода, като при този контакт той може да извършва само действия, които са в рамките на позволеното му от закона и подзаконовите нормативни актове. Злоупотребил е и с доверието на органа по назначаването и институцията, доколкото поставянето му на пост е с оглед изпълнение на задължения, като част от тях е да не се приемат и съхраняват каквито и да е вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните под стража, служителите и други лица.

Извършеното приемане на кутията с цигари и наркотично вещество представлява нарушение и на разпоредбата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - доколкото е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Тези етични правила са систематизирани в ЕтК, с който В. е запознат, видно от декларацията на л.49 от дело 1563/2015 г. /същата е приложена и на л.15 от настоящето дело/. Съгласно чл.13 от ЕтК, служителят пази доброто име на институцията, която представлява. Съгласно чл.31, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата. С тези правила В. е запознат, но с деянието – приемане на кутия с цигари и наркотично вещество от лишен от свобода, и съхраняването и, за да ги предаде на друг лишен от свобода, ги е нарушил, като при извършването на деянието е действал в качеството си на постови надзирател. Деянието не би могло да бъде извършено, ако В. не беше част от надзорно – охранителния състав на затвора – Плевен. Възползвал се е от това положение, за да извърши деяние, с което уронва престижа на службата /институцията/, която представлява и в която служи. В заповедта е посочена като нарушена и разпоредбата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, която разпоредба урежда наказване при неспазване на правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители.

Етичният кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН изисква поведение на служителя, с което да пази доброто име на институцията, да изпълнява задачите си при спазване на Конституцията на Република България, международните актове, по които Република България е страна, както и законите и подзаконовите нормативни актове. Стриктното спазване на закона е гаранция за обществения ред. А под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в ГДИН, с което се стига до намаляване авторитета на затворническата администрация пред обществото, на което тя служи в борбата с престъпността. Ето защо фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР деянията да са несъвместими с етичните правила за поведение и да са уронващи престижа на службата изисква тяхното проявление да е извън рамката на служебните взаимоотношения и институцията, която представлява служителя, и да предизвикват неодобрението от останалите членове на обществото. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, извършеното от жалбоподателя – получаване на кутия цигари и наркотично вещество от един лишен от свобода и съхраняването и с цел да ги предаде на друг лишен от свобода е в разрез с етичните норми. По тези съображения поведението на жалбоподателя В. правилно е окачествено от дисциплинарно наказващия орган като такова, което не пази доброто име на институцията, която представлява, и като уронващо престижа на службата, тъй като рефлектира негативно на авторитета на ГДИН пред обществото, на което тя служи.

Всички горепосочени разпоредби са посочени в заповедта за дисциплинарно уволнение. Въпреки че деянието е само едно, с него са нарушени посочените по-горе разпоредби, и същото в значителна степен засяга служебната дисциплина.

При извършената проверка за спазване на административнопроизводствените правила при провеждане на производството по налагане на наказание по реда на ЗИНЗС и ЗМВР, съдът намира, че дисциплинарният орган на първо място е спазил давностните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, е станало известно на Главният Директор на ГДИН в деня на извършването му, при получаване на докладната записка на 28.11.2014 г., като са издадени на същата дата заповеди за образуване дисциплинарно производство и за временно отстраняване от длъжност. Считано от датата на нарушението, която съвпада с узнаването му от наказващия орган, двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР изтича на 28.01.2015 г., т. е. при издаване на атакуваната заповед на 26.01.2015 г., този срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е изминал и период по-голям от две години /предвид това, че нарушението е тежко такова/ измежду датата на извършване на нарушението, която е 28.11.2014 г. и датата на налагане на дисциплинарното наказание - 26.01.2015 г.

От представените по делото Заповед №Л-10987/28.11.2014 г. на главния директор на ГДИН (л.л.28-30 от дело 1563/2015), се установява, че е спазено изискването за започване на дисциплинарното производство за нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 7, 8 и 13 от ЗМВР с писмена заповед. На следващо място, спазени са изискванията относно назначаването на дисциплинарно - разследващ орган, който е събрал необходимите по случая доказателства, изяснил е фактическата обстановка и въз основа на това е отправил и съответното предложение, в съставената обобщена справка, за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание. Не се констатират и пороци при спазване на задълженията за запознаване на разследвания служител със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, с материалите по преписката и запознаване с изготвената по случая обобщена справка, като се установява също, че правото на същия да бъде изслушан и да бъдат приети писмените му обяснения, както пред дисциплинарно - разследващия орган, така и пред наказващия такъв, е било осигурено, макар че В. не винаги се е възползвал от него.

По отношение на останалите твърдения в жалбата съдът съобразява следното:

В обстоятелствената част на заповедта ясно е посочено в какво се състои вмененото нарушение – приемане на кутия с цигари, в която се намира и наркотично вещество, от един лишен от свобода, с обещание да бъде предадена на друг лишен от свобода, поради което В. е неоснователно оплакването, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Твърдението в заповедта, че в него са открити 5 броя найлонови топчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, които отговаряли на хероин, а също така, че му е повдигнато обвинение по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК, отговарят на истината. Същото е видно от докладните записки на л.л.54,55 от дело 1563/2015, както и от писмото на разследващ полицай К. до РП-Плевен /л.61/. Фактът, че в последствие обвинението е променено, видно от предложението на прокурора до РС /л.л.33,34/, не може да доведе до други изводи. Още повече, че В. е уволнен не заради повдигнатото му обвинение, а затова, че с деянието си е нарушил забраната на чл.313, ал.1, т.4 от ППЗИНЗС, която забрана касае не само наркотичните вещества, но и всякакви други вещи и кореспонденция, държането на които не е забранено от НК, приемането и предаването им също. В случая обаче приемането и съхраняването на вещи от лишен от свобода е изрично забранено от ППЗИНЗС, и като е нарушил разпоредбата на чл.313, ал.1, т.4 от същия, В. е извършил дисциплинарно нарушение.

Изложеното правно основание, на което е издадена заповедта, не е в нарушение на материалния закон, както се твърди, и правилно под него е било подведено нарушението. В заповедта е налице правилно, ясно, конкретно и недвусмислено посочване на нарушението, единство между неговото словесно описание и цифрово изписване на приложимите правни норми, както и правилна обосновка на наложеното наказание с цялостното поведение на служителя. Във връзка с последното, видно от писмото на л.14 от делото, В. е бил наказван 8 пъти /за 21 години служба/.

Няма как със заповедта да се наруши чл.246, ал.1 от ППЗМВР, доколкото същият правилник е отменен. Както бе посочено по-горе, в момента действащият ППЗМВР не урежда дисциплинарната отговорност. Посоченият като нарушен чл.230, ал.4 от ЗМВР вероятно също има предвид ЗМВР-отм., като се твърди , че не е разяснено на В. правото, че може да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Със същата редакция е действащият понастоящем чл.205, ал.3 от ЗМВР, и на В. е съобщено за това негово право още с връчването на заповедта за образуване на дисциплинарно производство (л.29 от дело 1563/2015), както и от дисциплинарно – разследващия орган, видно от протокола на л. 33 от дело 1563/2015. По отношение на твърдението, че е налице несъобразяване с Инструкция № ІЗ-2813 от 2011 г., съгласно която нарушение на служебната дисциплина е нарушение на ЗМВР, ППЗМВР или КТ, но не и на Етичен кодекс, съдът съобразява следното: С оглед на новия ЗМВР - чл.194, ал.2, т.4, където изрично е посочено, че дисциплинарно нарушение е несъобразяването с етичните правила, тази инструкция се явява неприложима, дори ако се приеме, че все още е действащо право. Съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове следва да се приложи ЗМВР, а не противоречаща му инструкция, дори да не е отменена, поради което правилно наказващият орган е съобразил и приложил закона.

Неоснователно е твърдението, че органът е следвало да изчака, за да види как ще се развие досъдебното производство, което е завършило с предложение за налагане на административно наказание. В случай, че В. бъде осъден за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност, същото ще представлява дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР. За извършване на такова нарушение В. не е бил привличан към отговорност, нито е наказан с процесната заповед. Само по отношение на такова деяние би била налице хипотезата на чл.195, ал.4 от ЗМВР, съгласно която сроковете за налагане на наказание започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. Приемането на вещи от страна на постови надзирател от лишен от свобода, за да се предадат на друг лишен от свобода, само по себе си не е престъпление по НК. Видно от предложението на прокурора /л.л.33,34/, В. е привлечен към отговорност за държане на наркотично вещество, а не за приемане от лишен от свобода на вещ, която да предаде на друг лишен от свобода. Дори държането на наркотично вещество, за което е привлечен към отговорност по НК, не се припокрива с извършеното съхранение по чл.313, ал.1, т.4 от ППЗИНЗС, доколкото за съхранението на цигари не му е повдигнато обвинение, а цигарите също са съхранявани от него. Следователно дисциплинарното нарушение не се припокрива с престъплението, поради което, ако се чака края на наказателното производство, възможността да се наложи наказание за нарушение на чл.313, ал.1, т.4 от ППЗИНЗС ще се окаже погасена по давност. По тази причина и фактът, че се е установило, че наркотичното вещество не е хероин, а амфетамин, който е с ниска стойност и е маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, не може да се отрази на законосъобразността на проведеното дисциплинарно производство.

С оглед изложеното, заповедта е мотивирана, издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н. *** против ЗАПОВЕД № Л-605/26.01.2015 г. на Главен Директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с която на Д.Н.В. – надзирател І степен в Затвора гр.Плевен ІІ категория е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: