ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 897

гр.Плевен, 16.07.2015г.

Административен съд - гр. Плевен, Втори състав, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Като изслуша докладваното от съдия Данева административно дело № 190 по описа на съда за 2015год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството образувано по жалба на Н.Й.Н., подадена чрез адв. Г.С. от САК против мълчалив отказ на Н.Б.Д. за предоставяне на достъп до информация по ЗДОИ, свързана с усвояване на бюджетни средства от Европейския съюз по СЕПП по Заявление от 25.02.2015 г., подадено с препоръчана пратка № 113180482/04.03.2015 г.

В жалбата се твърди, че със заявлението е поискана информация за усвояване на бюджетни средства от Европейския съюз по СЕПП и Бюджета на РБългария като е използвана регистрацията на кооперация”Изгрев-М” в ДФЗ и без знанието на Общото събрание на кооперацията. Жалбоподателят твърди, че ответникът притежава исканата информация, тъй като все още не е предал документацията за дейността на кооперацията за периода от 5.02.1993г. до 6.12.2011 г. За цитирания период Н.Д. е представлявал кооперацията като неин председател и укрива документацията. В този смисъл документацията за бюджетните средства от ЕС и бюджета на България е в него. В жалбата още се твърди, че Д. отказва да получи препоръчаната пратка, с която до него е изпратено искането за предоставяне на информация. Счита, че отказът да предостави исканата информация и да се произнесе по подаденото с препоръчана пратка № 113180482/04.03.2015 Заявление от 25.02.2015 г е незаконосъобразен. Жалбоподателят моли да бъде отменен отказът на Н.Д. и да се признае правото му на достъп до исканата информация, като бъде осъден да предостави същата. По същество прави искане за присъждане на разноски. В подадена писмена защита поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. А. оспорва жалбата, счита я неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Навежда и довод за недопустимост на същата поради това, че не е получил и приел искане, подадено от жалбоподателя за предоставяне на информация. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като доказателство по делото е приложено Заявление от 25.02.2015 г. подадено с препоръчана пратка № 113180482/04.03.2015 г.ведно с обратна разписка за връчването й.

След като се запозна с събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът установи следното:

Предмет на оспорване по делото е мълчалив отказ на Н.Б.Д.-в качеството му на физическо лице/ изрично посочено от жалбоподателя/ да се произнесе по подаденото от Н.Й.Н. Заявление от 25.02.2015г. за достъп до обществена информация.

От приложените доказателства се установява/ а същото се твърди и в т.1 от подадената до съда жалба/, че на 04.03.2015 г./твърдението в жалбата ,че това е станало на 14.03.2015г. съдът преценява като техническа грешка/, Н.Й.Н. е изпратил цитираното по-горе Заявление за достъп до обществена информация с препоръчана пратка № 113180482/04.03.2015г. От приложената към делото разписка се установява, че пратката е съдържала Заявление по чл. 4,ал. 1 във вр. с чл. 3,ал. 2,т. 2 от ЗДОИ/л. 12/. От приложената на л. 13 „Разписка за неуспешно предаване на пратка” се установява, че на 04.03.2015 г. в 14,29,00 ч. адресът на получателя е бил посетен от служител на куриерска служба”ВЕНИ ЕКСПРЕС”ЕООД-Червен бряг. Върху разписката е направено отбелязване, че получателят/ Н.Д./ отсъства от адреса. На адреса е намерена съпругата му, която отказва да получи пратката. Така установеното не се оспорва от жалбоподателя, в жалбата си той излага същите факти, които се потвърждават от описаните разписки.

При така установените факти, съдът намира, че жалбата срещу мълчалив отказ на Н.Д. да предостави поисканата със заявлението информация е недопустима последните съображения:

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК , непроизнасянето в срок по направено искане за издаване на индивидуален административен акт / а в случаите по ЗДОИ –предоставяне на исканата информация/ се определя като мълчалив отказ да се издаде актът. От така посочената правна норма следва извод, че, за да е налице мълчалив отказ е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. Искане за издаване на административен акт/ респ. по ЗДОИ-искане за предоставяне на информация/ и 2. Непроизнасяне на органа/ в случая по ЗДОИ-задължен субект/ , към който е отправено искането в законоустановения срок. Мълчаливите откази се основават на едно предположение/презумпция/ за отказ, утвърден в правната теория и в действащото законодателство. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Следва да се отбележи, че не всяко бездействие на администрацията, и в частност на задължения субект по ЗДОИ да се произнесе е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58,ал. 1 от АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато административният орган,респ. задълженият субект по ЗДОИ има задължение да се произнесе по направеното искане и не изпълни това свое задължение. За да възникне за произнасяне, следва задълженият по ЗДОИ субект да е бил сезиран с искане за предоставяне на информацията.

От представените и обсъдени по-горе доказателства, както и от твърденията на жалбоподателя се установява, че искането за достъп не е получено от адресата Н.Д., следователно същият не е надлежно сезиран и за него не е възникнало задължение за предоставяне на информацията, т.е., не е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ от предоставяне на исканата информация. Тук следва да бъде отбелязано следното: Към подадената жалба Н. е приложил Определение № 14386/02.12.2014 г. на ВАС, постановено по адм.д. № 14473/2014 г., без да го обсъжда, но очевидно с мотив, свързан с твърдения за редовно връчване на заявлението и последиците от него. Приложеното Определение обаче се отнася до различна от настоящата хипотеза, свързана с връчване на заявлението. ВАС е приел, че при отказ на получателя- физическо лице да получи пратката, заявлението се счита връчено. Това безспорно е така, тъй като , както е посочено в цитираното определение , съгласно чл.. 44,ал. 1, пр. последно от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК отказът на получателя не засяга редовността на връчването.

В настоящия случай обаче, не е налице хипотезата на чл. 44,ал. 1, пр. последно от ГПК, тъй като не е налице отказ на получателя да получи пратката,съдържаща заявлението. От отбелязването върху разписката за неуспешно връчване се установява, че получателят не е бил намерен на адреса, а отказът да получи пратката е на неговата съпруга. Това е различна от разглежданата в приложеното определение на ВАС хипотеза, и тя следва да се отнесе към разпоредбите на чл.46 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Връчването е редовно когато съобщението е връчено на друго лице, съгласно да го приеме. Отказът на друго лице/ в случая- съпруга на получателя/ да приеме връчването не може да се счита за отказ на получателя по смисъла на чл. 44, ал. 1, пр. последно от ГПК. След като „другото лице” е отказало да получи връчването, не е налице редовно връчване, като този извод произтича и по аргумент от чл. 46,ал. 4, пр. 1 от ГПК: „С получаване на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата”. По аргумент за обратното следва, че ако другото лице не е получило съобщението, връчването не е редовно. Именно в тази хипотеза е настоящият случай. Отказът на съпругата да получи пратката, съдържаща заявлението не се преценява като редовно връчване . От това следва извод, че заявлението за достъп до информация не е достигнало до своя адресат Н.Д., за последния не е възникнало задължение за предоставяне на информация и, респ. не е формиран подлежащ на оспорване по реда на АПК мълчалив отказ от предоставяне на такава. Липсва подлежащ на оспорване административен акт, поради което подадената жалба срещу отказа за предоставяне на обществена информация е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното дело- прекратено.

Съдът намира, че независимо от изхода на делото и своевременност на направеното от ответника, чрез процесуалния му представител искане за разноски, същото следва да бъде оставено без уважение. От представения договор за правна помощ /л. 26 от делото/ се установява, че такъв е сключен между ответника и адв. А. за защита по АД № 190/2015 г. и е договорено възнаграждение 150 лв. Уговореното възнаграждение не е заплатено/ видно от същия договор/ до приключване на делото, от което следва извод, че до този момент ответникът не е направил разноски, подлежащи на заплащане по силата на чл. 78,ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Искането следва да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 159, т. 1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение от 30.06.2015 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Й.Н., подадена чрез адв. Г.С. от САК против мълчалив отказ на Н.Б.Д. за предоставяне на достъп до информация по ЗДОИ , свързана с усвояване на бюджетни средства от Европейския съюз по СЕПП по Заявление от 25.02.2015 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Б.Д. за заплащане на съдебно-деловодни разноски

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №190/2015г. на Административен съд-Плевен

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: