РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Плевен, 19 Май
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар А.Х.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 188 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.В.П. ***, срещу решение № 11/30.01.2015
г. на Районен съд /РС/ – гр. Червен бряг, постановено по н.а.х.д № 443/2014 г.,
с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-0374-000724 от 12.09.2014
г. на Началник на Районно управление „Полиция” /РУП/ - гр. Червен бряг към
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с
което на Д.В.П., за това, че на 31.08.2014 г. в 00.59 часа в гр. Червен бряг на
ул. „Ракитска” на кръстовището на ул. „Хр. Ботев” и ул. „Княз Борис І” като
водач на лек автомобил „Рено Меган Сценик” с рег. № ЕНXXXXВР е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол 1,09 промила в
издишвания от водача въздух, изпробван с техническо средство „Дрегер
С касационната жалба се иска отмяна на
оспорваното решение като необосновано и в противоречие на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение Счита за
неправилно становището на съда, че вписаното в НП като място на извършване на нарушението
на несъществуваща в пътната мрежа на гр. Червен бряг улица, се дължи на
техническа грешка. Сочи, че в АУАН ул. „Ракитска” не е била вписана, поради
което вписването на несъществуваща улица в НП водело до съществено процесуално
нарушение, касаещо задължителните реквизити на НП – чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, при което правото му на защита било нарушено. Счита, че както наказващият
орган в НП, така и решаващият съд в обжалваното решение превратно тълкуват
понятията моторно превозно средство и пътно превозно средство, поставят знак на
равенство между тях и в резултат на това неправилно дават квалификация на
деянието. Сочи, че е наказан за деяние чиито състав не е описан в чл. 174, ал.
1 от ЗДвП. Моли за отмяна на съдебното решение и наказателното постановление.
Касаторът
е бил редовно призован за откритото
съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат И.А. с пълномощно на
л. 22 от първоинстанционното дело. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57
ЗАНН, като е вписана в НП несъществуваща улица и естествено са нарушени
изискванията за описание на нарушението, коректно вписване на мястото като от
това липсва и тъждеството между описание на административното нарушение в акта
за установяване на административното нарушение и наказателното постановление. Сочи,
че има нарушение на материалния закон, тъй като в наказателното постановление е
записано, че касаторът бива наказан за това, че управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация 1.09 промила в издишания
въздух, а такова деяние не попада в приложното поле на чл. 174 от ЗДвП, като е известно
е, че в приложното поле на този текст попада управлението на моторно превозно
средство, а не на пътно превозно средство. Сочи, че реална дефиниция за пътно
превозно средство и моторно превозно средство дава разпоредбата на § 6, т. 11 и
12 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Моли да бъде отменено наказателното
постановление и допълва, че първоинстанционният съд е констатирал наличието на тези
нарушения, но ги е подминал, считайки ги за несъществени като освен това е
посочил, че се подразбирало какво се има предвид, но счита, че нито мястото на
нарушението, нито описанието, нито приложимата правна норма могат да се
подразбират.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и
не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и трябва да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От фактическа страна РС
Червен бряг установил, че на 31.08.2014 година около
00,59 часа в гр.Червен бряг, на кръстовището на улица „Христо
Ботев” и ул.”Княз Борис I”, Д.В.П. управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик” с
рег.№ЕН XXXX ВР след като бил употребявал алкохол.
Служителите на РПУ-Червен бряг спрели за проверка автомобила, управляван от П.
и изпробвали същия за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7410 с
фабр. №0273. Уреда отчел 1.09 промила алкохол в издишвания от водача въздух. Повдигнато било административно обвинение за нарушение на
чл.5, ал.3 и ал.1 от ЗДвП и на П. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение фабр. № 315995/31.08.2014г. връчен лично на
оспорващият и подписан без възражения. Като доказателство бил иззет било
контролен талон № 2481366 към свидетелство за управление на МПС с
№237057105. На П. бил издаден талон за медицинско изследване ф.№ 00251222
връчен на водача на 31.08.2014г. Жалбоподателя не оспорил резултата отчете от
техническо средство Дрегер 7410 с фабр. №0273 и не се явил за даване на кръвна
проба и изготвяне на експертно заключение за употреба на алкохол от водача на
лекия автомобил. По съставения акт било издадено оспореното НП №14-0374-000724/12.09.2014г.,
с което Началника на РУП-Червен бряг към ОД на МВР гр.Плевен, наложил на П. на
основание чл. 174 ал.1 от ЗДвП “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет / месеца.
За да потвърди последното РС
Червен бряг, въз основа на приетите по делото доказателства, достигнал до
извода, че от субективна и обективна страна Д.П. извършил вмененото му
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като в хода на административно
наказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът приел, че правилно била индивидуализирана наложената на П. санкция с
оглед приложената по делото справка за нарушител и доказателствата по делото,
от която се установявало, че същият е нарушител с
утвърдени навици за нарушаване на правилата за движение. Според съдът с оглед
установената концентрация на алкохол в кръвта и съобразно степента на
обществена опасност на отделните видове административни нарушения, осъществени
от П. през годините, налагало се извода за правилна индивидуализация на размера
на наложеното наказание.
Решението
на Районен съд Червен бряг е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят изцяло от
касационният състав. Районният съдия е изгради становището си въз основа на
събраните по делото доказателства, от които безспорно се налага извода, че П. е
извършил вмененото му нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, което не се и
оспорвало както пред първостепенния съд, така и пред касациония състав.
Изложените възражения и пред двете инстанции са свързани с евентуално допуснати
съществени процесуални пропуски при ангажиране административнонаказателната
отговорност.
Не са налице твърдяните в касационната жалба
съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение.
Районният съдия е формирал изводите си въз основа на обективно и всестранно
изследване на събраните по делото доказателства. Защитната теза пред
първостепенният съд, както и пред настоящата инстанция е била съществени
процесуални пропуски, видно от касационната жалба и изложението на
процесуалният представител в устните състезания. Същите са били подробно обсъдени от районният съдия и мотивирано
отхвърлени.
Изцяло се
споделя становището на РС Червен бряг, че не е допуснато нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаещо неправилно посочване на место на извършване на
нарушението. От обстоятелствената част на акта се установява, че на
кръстовището, образувано от ул. “Христо
Ботев” и ул. “Княз Борис I”, в гр. Червен бряг е било установено, че Д.П.
управлява лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 1,09
промила. Последното е преповторено и в наказателното постановление.
Действително в същото фигурира и “на ул. “Ракитска””, което обаче касационният
състав възприема като техническа грешка. Същото е установено и от РС Червен
бряг, който с чисто житейски мотиви е обяснил допуснатата грешка. По мнение на
настоящият състав, касае се за останал запис върху бланката на наказателното
постановление, който по никакъв начин не засяга правото на защита на наказаното
лице. Още повече, съгласно от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателна отговорност е достатъчно да бъде безспорно
установено нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Последното
безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство и в
съдебното такова, поради което правилно е потвърдено наложеното на П.
наказание.
Неоснователно
е възражението, свързано със сочената като нарушена разпоредба чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП. Същото е било изложено и пред районния съд и мотивирано отхвърлено.
Мотивите в тази част се споделят изцяло. Съдът, въз основа на анализ на
приложимата законова уредба е достигнал до правилния извод, че разпоредбата на чл. 5, ал.3 т.1 ЗДвП забранява на водач да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества, а по арг. от §
6, т. 11 във вр. с т. 10 от ДР на ЗДвП е извел, че частното към общото или с
други думи казано понятието “пътно превозно средство” съдържа в себе си и
понятието “моторно превозно средство” (§ 6, т. 11 от Др на ЗДвП "Моторно
превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване). Противната
логика би означавала да има единствено забрана за употреба на алкохол за
водачите на съоръжения, придвижвани по пътя на
колела и използвани за превозване на хора и/или товари (каруци, рикши и др.
подобни), което определено не е целта на закона.
Санкционната
разпоредба за нарушаване на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е чл. 174 от ЗДвП
По
същество и при преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият
състав намира решението на РС Червен бряг за постановено при правилно прилагане
на относимите разпоредби на ЗДвП. Извършеното от касатора деяние е безспорно
доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващ се в нарушаване забраната на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, да се управлява МПС под въздействие на алкохол. Деяниято
осъществяват състава на визираното в диспозитива на наказателното постановление
санкционна норма и е основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, установена в същата разпоредба. Наложената в предвидения от закона
размер за нарушение от вида на установеното, наказание "лишаване от право
да управлява МПС" и "глоба", се явява адекватна и дори прекалено
лека санкционна мярка, предвид степента на обществената опасност както на
деянието, така и на извършителя. От писмените доказателства по делото се
установява, че П. е извършвал многобройни и редовни нарушения на ЗДвП, което е
индиция за упоритост при преследване на целта, обосноваваща противоправното му
поведение. В този смисъл правилно районният съд е потвърдил наказателното
постановление, като е съобразил, както материалния, така и процесуалния закон.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/30.01.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 443 по описа на
Районен съд на гр. Червен бряг за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.