Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр.Плевен, 22 Май 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №187 по описа на Административен съд-Плевен за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от С.В.П. *** срещу Решение №7/16.02.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№МП-58438/23.01.2015 г. и е оставено в сила Разпореждане №58438#3/22.12.2014 г. на Ръководител на “ПО”, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли да бъде отменено и преписката да се върне за ново произнасяне. Твърди нарушения на материалния закон и административно производствените правила. Сочи, че следва да бъде зачетен като ІІ категория трудът, положен на длъжност “шофьор” при работодател СУК гр.Левски, в периода 01.01.1990 г. до 31.05.1995 г. Твърди, че органът не е обсъдил в пълнота всички доказателства в пенсионната преписка, в това число и данните, съдържащи се в документи по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, при установяване на осигурителния му стаж ІІ категория. По преписката е представен документ по утвърден образец УП3 №1639-2922/03.06.2011 г. на Обединен осигурителен архив гр.Тетевен /ООА/, съхранител на ликвидиран осигурител СУК-Левски, в който изрично е посочено, че за периода 01.01.1990 г. до 31.05.1995 г. е работил на длъжност “шофьор ІІ категория”. Навежда доводи, че съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява именно с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както е в настоящия случай. В допълнително писмо до органа от ООА е посочено, че УП е изготвено на база разплащателни ведомости за посочения период, като в тези ведомости името на С.В.П. фигурира в звено шофьори, като в графа “категория, степен, разряд” в същата ведомост е записано ІІ категория. Налице са официални документи, че е положен труд ІІ категория за периода, която следва да се зачете като осигурителен стаж ІІ категория. Твърди още, че единствен мотив да не се признае стажа за ІІ категория е, че в разплащателната ведомост няма данни за вида на автомобила, който е управлявал. Към жалбата пред органа е представил нотариално заверени декларации от лицата Р.С.Р. – управител, и Х.Ц.П. – началник отдел автотранспорт в ликвидирания СУК-Левски, в които са посочени вида, марката и тонажа на автомобилите – обстоятелства, които не са съобразени от органа. Същите автомобили – Шкода с ремарке 8 т + 8 т, и Камаз с полуремарке 19 т покриват критериите на т.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) /ПКТП/.

От ответника по делото-Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата, въпреки дадената му възможност с Определение №333/09.03.2015 г. /л.33/.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Н.Д. ***. Моли да се уважи жалбата срещу Решение № 7 от 16.02.2015 г. на Директор ТП на НОИ. Счита, че постановеното от Директора на ТП на НОИ – Плевен решение е незаконосъобразно и неправилно, доколкото изцяло неправилен и необоснован се явява изводът в решението, че не са налице доказателства, че трудът на доверителя му отговаря на втора категория труд. Единственият мотив да бъде отказано това искане, видно от административната преписка, е обстоятелството, че административният орган е приел, че молителят не притежава изискуемия стаж за втора категория труд в размер 15 години, като не му е зачетен за такъв стажът за длъжността шофьор при работодател СУК – Левски от 01.01.1990 г. до 31.05.1995 г. Счита този единствен мотив за отказ за незаконосъобразен и необоснован. Сочи, че в административната преписка, а и в съдебното производство по настоящото дело, са събрани доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод за това, че С.В.П. е работил за времето от 01.01.1990 г. до 31.05.1995 г. в СУК – Левски и е полагал труд при условията на втора категория труд. Счита за безспорно установено, че е работил на длъжност шофьор, като са събрани категорични и необорени от други доказателства данни, че същият е управлявал в този период тежкотоварни автомобили – товарни камиони, всеки един с товароподемност 12 и повече тона, т.е. такива, които попадат в категорията на МПС по смисъла на т.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. В този смисъл се позовава на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са били служители, т.е. преки очевидци на обстоятелствата, за които са дали показания – единият е бил началник на автостопанството, а другият е самия управител и то за процесния период. От анализа на същите прави извод, че П. действително е работил като шофьор, управлявал е товарен автомобил с фуражи за животните, като свидетелят описва по вид, товароподемност и марка управляваните от него автомобили. Според пълномощника на жалбоподателя обстоятелството, че жалбоподателят е полагал труд при условията на втора категория труд, се потвърждава и от данните и констатациите на съдебно-икономическата експертиза, приета по делото, в която на база на документацията, съхранявана в архива на НОИ и в частност разплащателните ведомости на въпросния работодател се установява, че в същите разплащателни ведомости за процесния период от 01.01.1990 г. до 31.05.1995 г. изрично е посочено, че жалбоподателят е работил на длъжността шофьор, като в графата „категория, степен и разряд” навсякъде във всички тези ведомости е посочена втора категория. Това обстоятелство е удостоверено и в официален документ по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, а именно в издадено удостоверение за пенсиониране, в което са вписани същите данни на база на представени разплащателни осигурителни ведомости от съответния работодател. Счита, че са налице законните изисквания за признаване на труда като такъв от втора категория и са налице материално-правните основания на закона за признаване на исканото право на пенсиониране при условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. Твърди, че жалбоподателят има необходимата възраст и стаж при условията на втора категория труд. Моли да се приеме, че по отношение подадената от него молба и образуваната преписка, са налице изискванията на закона за признаване на това право и доколкото административният орган е постановил отказ, същият се явява неоснователен и необоснован и моли да се отмени със законните последици.

Ответникът в настоящето производство се представлява от юрисконсулт Е.Р., с пълномощно по делото. Моли да се потвърди Решение № 7 от 16.02.2015 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 58438 от 22.12.2014 г. на Ръководител „ПО”, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия при условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. Счита, че всички събрани доказателства безспорно потвърждават извода на пенсионния орган, а именно, че през претендирания период жалбоподателят е шофьор, заемал е тази длъжност, всички официални осигурителни документи – трудова книжка, удостоверение от архива в Тетевен, заключението на вещото лице доказват това обстоятелство. Счита, че само свидетелските показания не са достатъчни, за да се приеме, че е управлявал именно посочените от него МПС, за да се зачете стажът като втора категория. Освен свидетелските показания твърди, че няма други доказателства за това. Моли изцяло да се потвърди решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен по изложените мотиви в него и събраните доказателства в хода на производството. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

На 21.10.2014 г. П. е подал заявление /л.л.8-10/ за отпускане на пенсия за ОСВ по §4 от ПЗР на КСО, като е приложил и съответни документи. Между тях е УП3 №1639-2922/03.06.2011 г. на Обединен осигурителен архив гр.Тетевен по отношение на стаж в СУК – гр.Левски /л.24/, като в същото за периода 01.01.1990 г.- 31.05.1995 г. е посочено, че бил шофьор ІІ-ра категория. ТП на НОИ явно допълнително е изискал пояснения относно това УП, като е получил уведомително писмо изх.№2922#2/30.10.2014 г. /л.18/ от ООА, съгласно което в УП за периода 01.01.1990 г.- 31.05.1995 г. е отразена ІІ-ра категория. По разплащателна ведомост, това е в графа “категория, степен, разряд”. Приложено е копие от разплащателна ведомост за м.01.1991 г. /л.19/, в която лицето фигурира в звено “шофьори”, длъжност “шофьор”. Няма данни за вида на автомобила. По така подаденото от П. заявление е постановено разпореждане №58438#3/22.12.2014 г. на Ръководител на “ПО” /л.20/, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочено, че лицето отговаря на изискването на §4 от ПЗР на КСО за възраст – 57 години и 8 месеца, но не отговаря на изискването за минимум 15 години осигурителен стаж от втора категория, като стажът втора категория е 09 години, 09 месеца и 25 дни, стажът трета категория е 28 години, 09 месеца и 09 дни. Посочено е, че не отговаря на изискването на чл.68, ал.1 КСО за възраст 63 г. и 8 месеца. Същото разпореждане няма данни кога е връчено, доколкото отбелязването на екземпляра, находящ се на л.21 от делото ”Получих на ръка! Г.Ц.. 22.12.2014 г.”, последвани от нечетлив подпис, не удостоверява получаването му от жалбоподателя. В тримесечния срок за обжалване обаче П. е подал жалба по административен ред /л.л.22,23/, в която сочи, че в случая става въпрос само за установяване на категорията на труда в периода, и при липса на надеждни първични документи и невъзможност за съставяне на такива, на основание чл.165 ГПК следва да докаже естеството на положения от него труд. Представя нотариално заверена декларация от лицата Р.С.Р. – управител, и Х.Ц.П. – началник отдел автотранспорт в ликвидирания СУК – съгласно която е управлявал Шкода с ремарке 8 т + 8 т, пригоден с допълнително устройство за превоз на фураж, и Камаз 19 тонно ремарке (фабрично изработено) за превоз на фураж. Сочи, че същите покриват критериите на т.53а от ПКТП, като са 12 и повече тона. Прилага и доказателства за шофьорска квалификация (категория С+Е), каквато притежава от 1981 г. По жалбата пред органа е постановено процесното решение /л.л.4,5/. С него жалбата срещу разпореждането е отхвърлена, като са изложени следните мотиви: в УП3 №1639-2922/03.06.2011 г. на Обединен осигурителен архив гр.Тетевен за периода 01.01.1990 г.- 31.05.1995 г. е посочено, че бил шофьор ІІ-ра категория. Предвид вписването на текст “шофьор ІІ-ра категория” е извършено служебно уточняване, като е изискана допълнителна информация от ООА, за вида на автомобила, който П. е управлявал. В уведомително писмо изх.№2922#2/30.102014 г. е отразено, че в разплащателните ведомости за спорния период П. фигурира в звено “шофьори”, с длъжност “шофьор”, като няма данни за управлявания от него автомобил. В разплащателните ведомости в графа “категория, степен, разряд” е отразено вписване “ІІ”. Видно от приложеното копие от разплащателна ведомост за 01.1991 г., в колона 4 “категория, степен, разряд” е записана цифра ІІ. В разплащателната ведомост няма вписване на вида на управлявания автомобил, тонажа му или някакви други данни, които изобщо да насочват, че П. е управлявал тежкотоварен автомобил. Вписването на римската цифра ІІ в колона 4 на разплащателната ведомост може да означава освен категория, също степен или разряд, т.е. от този документ не може да се приеме категорично, че вписването се отнася за категорията труд (например шофьори І – ва категория труд не съществува). По тези причини органът е приел, че в случая не са налице официални удостоверителни документи или други документи, от които да се направи извод, че е приложима т.53а от ПКТП. Твърдения за приложимостта и се излагат само от жалбоподателя и в нотариално заверените декларации. На това основание жалбата е отхвърлена и разпореждането е потвърдено.

По делото е приобщено и извлечение от трудовата книжка на П., обхващащо спорния период /л.л.49-50/.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, чието заключение е на л.л. 66-73. Съгласно същата, през периода 01.01.1990 г.- 31.05.1995 г. П. фигурира във всички разплащателни ведомости на длъжност “шофьор”. В колона 4 на същите ведомости “Категория, степен , разряд” е отбелязано ІІ. От прегледаните разплащателни ведомости не са установени записи за размера на внесените осигурителни вноски от работодател. Във ведомостите няма данни какъв автомобил е управляван през този период. В о.с.з. ВЛ допълва, че в ООА не е представено нищо друго от този осигурител освен разплащателните ведомости.

По делото са разпитани двама свидетели. Св. Р.С.Р. е работил с жалбоподателя в свинекомплекса в гр.Левски през периода 1990-1995 г. и по-рано. Св. е бил зам.директор на свинекомплекса, след това управител на Промишлено хибридно свиневъдство – гр.Плевен, от което СУК – гр.Левски е бил съставна част и след това отново е бил в Левски, след като по Търговския закон се е формирало новото дружество ЕООД „Варана”. П. е дошъл през 1988 г. До 1995 г. е бил в свинекомплекса, след това в „Свиневъдство” с.Аспарухово. През цялото време е бил на тежкотоварни автомобили, специализирани, превозващи фураж и зърно. Бил е на Шкода с ремарке – 16 тона, за да превозва повече товар. Това е било от 1990 г. до 1993 г. След това е бил на Камаз – 19 тонен, леген, самосвал. Това е през периода 1993-1995 г. След това в новия свинекомплекс е продължил да извършва същата дейност. В СУК-Левски са работили около 200 човека, разделени в бригади, имало е 6-7 шофьори. Другите са карали по-малки камиони, до 12 тона фуражовози и една ИФА. Имало е и газка – ГАЗ-53, около 3 тона. За всеки шофьор е имало заповед за кой камион отговаря. Не знае дали е имало шофьори първа категория, знае, че трудов стаж се удостоверява с УП.

Св. Х.Ц.П. е работил в свиневъден комплекс гр.Левски като началник Автотранспорт. Бил е началник на шофьорите и механиците. Работил е там от 1985 г. до 2004 г. П. е бил там шофьор, в същия свинеугоителен комплекс, от 1990 г. до 1995 г. По-рано е започнал работа, мисли че към 1988 г. до 1995 г. Работил е като шофьор на автомобил Шкода Мадара с ремарке, приспособено и ремаркето, и автомобила, като фуражовоз за превоз на смески. Товароподемността на този автомобил е била 8 тона и на ремаркето 8 тона – общо 16 тона. Те са били направени като фуражовоз, с надстройки, за да се събере този тонаж. От 1990 г. до 1995 г. е карал само този автомобил. Не са имали други автомобили. Сигурен е, че само този автомобил е управлявал, друг – не. На последващ зададен въпрос обаче отговаря, че освен Шкода-та с ремарке, в периода от 1990 г. до 1995 г. П. е управлявал Ифа, също фуражовоз, за който св. мисли, че е бил 15 тона. П. не е управлявал камиони под 12 тона. Съобщава, че новите собственици, които са купили комплекса – Бони оборот, са унищожили всички документи. Документите са изкарани и изгорени. Не е възможно да се съхраняват документи какви МПС-та е имало в този свинекомплекс. Автостопанството на СУК е имало автомобил Камаз 19 тона. Мисли, че жалбоподателят го е управлявал след 1995 г. От 1990 г. до 1995 г. е карал Шкода с ремарке. Имало е трима шофьори. Имало е трактористи, които не са били шофьори. Не знае да има някои от тях с първа категория труд.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Решение №7/16.02.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до жалбоподателя и е получено на 18.02.2015 г. (л.31). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 27.02.2015 г., видно от поставения входящ номер МП-58438 на ТП на НОИ от същата дата /л.2/. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №7/16.02.2015 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

По отношение на спорния период 01.01.1990 г. до 31.05.1995 г., през който П. е работил на длъжност “шофьор” при работодател СУК гр.Левски, органите на ТП на НОИ са изискали служебно уточняване на отразеното в УП, като са направили своите изводи въз основа на това уточняване и допълнително представените доказателства от П.. Единствения спор е по отношение категорията на труда. По този въпрос съдът съобразява следното:

В разпоредбата на т. 53а ПКТП (отм.) е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на водачите на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.

Съгласно чл.104, ал.10 от КСО, “Категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания.”

За да се приеме положеният труд за такъв от ІІ категория, е необходимо да са налице доказателства, различни от свидетелските показания, съгласно чл.104, ал.10 КСО. Видно от разплащателните ведомости /л.19/, срещу имената на 8-те шофьори е записана длъжност “шофьор”, а в графата “категория, степен, разряд” – римските цифри ІІ и І (за последните двама). Посочените във ведомостта римски цифри не могат да обусловят извод, че същите посочват категорията труд. І категория труд по отношение на шофьорите не съществува, освен в случаите по т.6 от ПКТП – “Шофьори на автобуси и тролейбуси и ватмани на трамваи от Столичния градски пътнически транспорт.” – разпоредба, под която шофьорите в Свинеугоителен комплекс - Левски явно не попадат. Видно от показанията на св.Р., част от другите шофьори са шофирали по-малки като товароподемност автомобили. Но за всички шофьори е отразена същата цифра ІІ или дори І в същата графа. Твърденията на св.П., че е имало само трима шофьори, се опровергават от представените писмени доказателства – разплащателна ведомост /с 8 шофьори/, както и от св. показания на Р., съгласно които е имало 6-7 шофьори. Следва да се посочи, че показанията на двамата свидетели се различават помежду си по отношение на вида на автомобилите, които П. е управлявал. Показанията на св.П. по отношение вида на автомобила се различават и от нотариално заверената декларация, която е подадена пред органа, подписана и от него. Следователно, дори да се приеме, че свидетелски показания са допустими, същите не установяват безпротиворечиво марката и модела на управляваните от П. автомобили. По тази причина няма и как да се приеме за определена товароподемността на тези автомобили, доколкото дори марката им не е безпротиворечиво определена.

Видно от приложената трудова книжка /л.49/, П. *** от 05.01.1988 г., работодателят е преименован на ЕООД “Варана”, но П. е продължил да работи при същия работодател до 01.06.1995 г., когато на основание чл.123 от КТ е преназначен в ЕООД “Свиневъдство Аспарухово”. През целия период до преназначаването относно П. е посочена вид дейност – стопанска, и длъжност “шофьор”. Следва да се посочи, че видно от УП на “Свиневъдство Аспарухово” ЕООД за последващия период /л.51/, положеният от 01.06.1995 г. в това дружество труд като “шофьор” не е посочен като ІІ категория, макар че видно от това УП, разплащателните ведомости на “Свиневъдство Аспарухово” ЕООД се съхраняват, а според св. показания и след работата си в СУК П. е продължил да работи на тежкотоварни автомобили.

Следва да се посочи, че притежаването на шофьорска книжка, която дава право да се управляват автомобили с товароподемност над 12 тона, не доказва реалното управление на такива МПС. Отсъствието на такава правоспособност доказва, че не е възможно такива МПС да са управлявани като трудова дейност, но наличието на правоспособност не доказва реалното управляване на такива МПС. Следва да се посочи, че СИЕ е установила, че никъде в разплащателните ведомости за процесния период не е отразено внасяне на осигуровки за ІІ категория труд. Във връзка с това следва да се посочи УП от “Автотранспорт “ ЕООД Левски /л.52/, касаещо други периоди, в което УП този осигурител надлежно е посочил кои периоди на работа при него са ІІ и кои ІІІ категория труд, и че са внасяни осигурителни вноски за съответната категория. По това УП органът е зачел периодите на ІІ категория и за тях няма спор между страните.

Предвид липсата на категорични данни относно товароподемността на машините, с които е работил П. през процесния период, следва да се приеме, че положеният от него труд на длъжност "шофьор” в СУК-Левски (преобразуван в ЕООД “Варана”) през процесния период не попада в регламентираната хипотеза от чл. 53а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране и не може да бъде зачетен като такъв от втора категория.

С оглед на изложеното, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че С.В.П. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ Плевен направените по делото разноски в размер на 350 лева, представляващи минимално юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.8, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.П. *** срещу Решение №7/16.02.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН ********** *** сумата 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: