Р Е Ш Е Н И Е
№ 603
29 Декември
2015 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на осми декември 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ ДАНЕВА
Секретар: Г.К.
Като разгледа докладваното от съдия
ДАНЕВА административно дело № 186/2015 г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ вр. чл.121, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано
е по жалба на И.Н.Н. ***, чрез адв.Н. и адв.М., срещу Заповед № 106 от 19.02.2015
г. на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 107, ал.2 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение с жалбоподателката, която е заемала длъжност “главен
експерт” с ранг трети младши в Община Плевен, сектор “Земеделие и гори”. Сочи,
че същата, издадена поради получена най-ниска оценка при атестиране, е неправилна
и незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона, поради което моли да се
отмени. Моли да се възстанови на заеманата длъжност преди прекратяване на
служебното правоотношение и да се присъди обезщетение за времето, когато не е
била на служба. Моли да и се присъдят деловодните и съдебните разноски по
делото. Сочи, че с решение №334/17.06.2013 г. по адм.д.№350/2013 г. по описа на
Административен съд-Плевен е отменена по нейна жалба заповед №106/11.03.2013 г.
на Кмета на общината, с която е било прекратено служебното и правоотношение като
държавен служител на длъжност ”главен експерт” в сектор “Земеделие и гори”,
издадена на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл. Със заповед №106/28.04.2014 г. на
кмета на община Плевен е възстановена като държавен служител на длъжност
“главен експерт” в сектор “Земеделие и гори” в Община Плевен. На 07.05.2014 г.
и е връчена длъжностна характеристика. Със заповед №РД-10-1041/17.07.2014 г. на
кмета на общината и е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Същото е
обжалвано по съдебен ред, като до издаване на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение съдебното производство не е приключило. Сочи, че при извършеното
атестиране и е определена оценка 5 – “неприемливо изпълнение”. По повод същото
в срок е подала възражение до контролиращия ръководител. Не е налице обаче произнасяне
от същия и такова произнасяне не и е връчено. Така е нарушено правото и на
защита, и са нарушени чл.76, ал.9 и 10 от ЗДСл. Твърди, че заповедта е издадена
след едномесечния срок по чл.107, ал.2 от ЗДСл. Неправилно в нея не е посочено,
че е ІІ младши ранг, а се сочи ІІІ младши ранг. Твърди, че неправилно е била
оценявана на междинна среща, проведена на 22.07.2014 г., доколкото към тази
дата не е имала отработени 6 месеца, съгласно чл.6, ал.3 от НУРАИСДА /НАРЕДБА за условията и реда за оценяване
изпълнението на служителите в държавната администрация, по-долу Наредбата//.
Подробно описва подаваните срещу нея докладни и своето виждане по изложените в
тях въпроси. По същество ,чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Представя списък на разноските и моли същите да бъдат присъдени.
Представя и писмена защита, в която преповтаря твърденията, изложени в жалбата.
Допълнително твърди, че изпълнение на вменени с длъжностната характеристика и
работния план задължения става само ако началника на сектор даде такава
възможност, което в случая не е станало.
Ответникът, в подаден писмен отговор /л.л. 363-368/
чрез юрк.В. твърди, че жалбата е недопустима, алтернативно моли да се отхвърли
като неоснователна и недоказана. Твърди, че същата е издадена от компетентен
орган, в предписаната от закона писмена форма, спазване на административно
производствените правила и материалния закон. Посочва връзката на чл.107, ал.2
от ЗДСл с разпоредби на НУРАСДА /отм/. Счита, че съдът не следва да се произнася по обективността и правилността на
окончателната оценка. Прави възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения. Моли за присъждане на разноски по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение. По същество, в писмени бележки, постъпили след о.с.з., преповтаря
изложените в писмения отговор твърдения и искания.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
заповедта за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от
АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Заповедта е надлежно връчена на жалбоподателката на 19.02.2015
г., което тя е удостоверила с подписа си върху последната /л.22 от делото/.
Жалбата е постъпила в община Плевен на 04.03.2015 г., видно от поставения вх.№
/л.1/, в рамките на преклузивния срок за съдебно обжалване съгласно чл. 149,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.
Жалбата в частта й, в която се иска възстановяване на заеманата длъжност, е
процесуално недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане, тъй като при отмяна на заповедта за прекратяване
на правоотношението, възстановяване следва по силата на закона по аргумент от
чл.122 от ЗДСл.
С протоколно определение от о.с.з. на 21.04.2015 г.
/л.369, гръб/ съдът е отделил в отделно
производство иска за присъждане на обезщетение за времето, през което Н. не
е била на служба.
Жалбата в частта
й за отмяна на заповедта е процесуално ДОПУСТИМА, и е предмет на настоящето
дело.
Разгледана по същество в допустимата и част жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява следното:
Със заповед №106/28.04.2014 г. на Кмета на община Плевен
/л.337/, въз основа на подадено заявление /л.338/ Н. е била възстановена на
длъжност “главен експерт” в сектор “Земеделие и гори” на Община Плевен, с ранг
ІІ-ри младши, считано от 01.05.2014 г. Заповедта за възстановяване е с оглед на
факта, че Н. е заемала същата длъжност по служебно правоотношение с Община
Плевен в предходен период, като правоотношението е било прекратено с предходна
заповед. Тази предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение е
била отменена с решение №334/17.06.2013 г. по адм.д.№350/2013 по описа на Административен
съд-Плевен /л.л.12-15/, оставено в сила с решение №4981/10.04.2014 г. по адм.
дело №9968/2014 на ВАС /л.л.339-341/. След възстановяването на Н. е връчена длъжностна
характеристика на 07.05.2014 г. /л.л.17-19/. С протокол №1/17.07.2014 г. на
дисциплинарния съвет е било предложено на кмета на общината Н. да бъде наказана
със “забележка” /л.л.282,283/. Със заповед №РД-10-1041/17.07.2014 г. на кмета
на общината /л.33/ Н. е наказана със “забележка”. С решение №120/21.03.2015 г.
по адм.д. №673/2014 г. на Административен съд – Плевен /л.л.359-362/ заповедта
за налагане на това наказание е отменена, като няма данни по настоящето дело решението
да е влязло в сила до приключване на устните състезания. С протокол №2 на
дисциплинарния съвет от 16.09.2014 г. /л.л.197,198/ е било предложено на кмета
на общината Н. да бъде наказана с “порицание”. Няма обаче данни по делото да е
наложено такова наказание. Н. е била атестирана, видно от приложения формуляр
съгласно Приложение №3 към Наредбата, като е направено обобщение
на преките задължения и/или конкретни задачи /л.л.82,83/. Проведена е междинна
среща на 22.07.2014 г., като е отразено, че към служителя има подадени три
докладни, които са описани, и са отразени възраженията на Н. по отношение на
наведените твърдения в докладните, възпроизведени във формуляра. Заключителната
среща е проведена на 09.01.2015 г., като е поставена оценка “неприемливо
изпълнение”, което е мотивирано с многобройни подавани докладни, като е
направен и извод, че оценявания не демонстрира бъдещ потенциал за развитие. Н.
е подала възражение по отношение на оценката до контролиращия ръководител на
16.01.2015 г. /л.л.25-27/. Приложеният формуляр за оценка на изпълнението съгласно
Приложение №3 към НУРОИСДА е
подписан и от контролиращия ръководител на 23.01.2015 г., като Н. е подписала
същия и на 26.01.2015 г. Със заповед №106/19.02.2015 г. /л.л.84-86/ служебното
правоотношение с Н. е прекратено на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл – поради
получена най-ниска оценка за изпълнението на длъжността “главен експерт”, като
е посочено, че е ІІІ –ти младши ранг.
По делото са разпитани свидетели. Св. Д.А. – началник
сектор “Земеделие и гори” подробно описва съставянето на “работен план”,
работата на Н. и установения ред за работа в сектора. Св.Г.Г., работещ в същия
сектор ”Земеделие и гори”, също описва работата на Н. и установения ред за
работа в сектора.
При така описаната фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява
от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена
форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите
обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Видно от чл. 44, ал.1, т.3 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметът на общината
е орган по назначаването на държавните служители в общинската администрация.
Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган.
Заповедта е писмена.
По отношение на спазването на процесуалните правила,
мотивите, материалния закон и целта на закона съдът съобразява следното:
Действащата в момента и през оценявания период Наредба
за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация е приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. и е в сила от 01.07.2012
г., (Обн. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013 г.)
По въпроса дали съдът е
оправомощен да преценява обективността и основателността на поставената при
атестацията оценка, а само следва да провери дали е спазена процедурата по
атестация, предвидена в НУРОИСДА и срока за прекратяване на служебното правоотношение
съдебната практика е противоречива. При
преценката на събраните по делото доказателства, настоящият съд констатира
нарушения на процедурата за оценяване, които намира за съществени, поради което
счита , че са неотносими и не следва да бъдат обсъждани
всички представени с административната преписка от ответника, както и
представените от жалбоподателката многобройни доказателства във връзка с начина на
изпълнение на възложените на служителката задачи.
Процедурата за оценяване е уредена от чл. 6 до чл.
24 от Наредбата - Глава Втора "Условия
и ред за оценяване" и Глава трета "Възражение" и е следната:
Оценяването
на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на
съответната година. Изпълнението на длъжността включва времето, което
действително е отработено от служителя. Всеки служител, който има действително
отработени най-малко 6 месеца за една календарна година, подлежи на оценяване.
Оценяването на изпълнението на длъжността за служителите на експертни длъжности
със спомагателни функции и на технически длъжности включва следните етапи: 1.
обобщаване на преките задължения и/или възлагане на конкретни задачи; 2.
провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне
на обща оценка на изпълнението на длъжността.
Обобщаването
на преките задължения и/или възлагането на конкретни задачи се извършват
съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като се отчитат основната
цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в
длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания. Обобщаването
на преките задължения и/или възлагането на конкретни задачи, попълването и
подписването на съответния раздел от формуляра за оценка от оценяващия
ръководител и от оценявания се извършват в периода от 1 до 31 януари на
съответната година, а за случаи като настоящия – до 30 дни от възстановяването
на служба, при съответно приложение на чл.11, ал.4 от Наредбата.
Всеки служител, който има действително отработени
най-малко 6 месеца за една календарна година, подлежи на оценяване. Ако същите
са налице, междинна среща между
оценяващия ръководител и оценявания се провежда в периода от 15 юни до 31 юли
на съответната календарна година. При отсъствие на оценявания служител или на
оценяващия ръководител междинната среща се провежда в 7-дневен срок след
неговото завръщане. На междинната среща оценяващият ръководител и оценяваният
правят преглед на изпълнението на длъжността относно изпълнението на
задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на
показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са
свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. При необходимост някои
от възложените конкретни задачи може да се изменят или допълнят, както и да се
набележат конкретни действия за подобряване на изпълнението. Оценяващият
ръководител мотивира необходимостта от изменение и допълнение. След приключване
на междинната среща се попълва съответният раздел от формуляра за оценка.
Заключителната
среща между оценяващия ръководител и оценявания се провежда в периода от 1 до
31 януари на следващата година. При отсъствие на оценявания служител или на
оценяващия ръководител заключителната среща се провежда в 7-дневен срок след
неговото завръщане. На заключителната среща оценяваният представя накратко
основните си постижения, възникналите трудности, възможности за подобряване и
самооценка за своето изпълнение. На заключителната среща оценяващият
ръководител и оценяваният обсъждат: степента, в която са постигнати
изискванията към изпълнението на преките задължения и/или изпълнението на
възложените конкретни задачи - за служителите на експертни длъжности със спомагателни
функции и на технически длъжности; степента, в която оценяваният е показал
компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност;
подходящи действия за развитие на служителя.
След
приключване на заключителната среща се попълват съответните раздели от
формуляра за оценка. Изпълнението на длъжностите от служителите на експертни
длъжности със спомагателни функции и на технически длъжности се оценява с
годишна оценка въз основа на: 1. степента, в която са постигнати изискванията
към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната
характеристика на заеманата длъжност, включително въз основа на конкретно
възложените задачи, ако има такива; 2. показаните компетентности.
Компетентностите,
които трябва да покажат служителите в държавната администрация, техните
определения, както и поведението, отговарящо на изискванията, и неприемливото
поведение са посочени в рамки на компетентностите съгласно приложение № 1. Въз
основа на степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на
преките задължения, включително на възложените задачи, ако има такива, и на
показаните компетентности, оценяващият ръководител определя годишната оценка на
изпълнението на длъжността от служителите на експертни длъжности със
спомагателни функции и на технически длъжности, както следва:
1. оценка "Изключително изпълнение", когато
оценяваният едновременно е изпълнявал всички задължения значително над
изискванията за обем, качество и срокове и е показал по всички компетентности
знания, умения и поведение, значително надвишаващи изискванията в приложение №
1;
2. оценка "Изпълнението надвишава
изискванията", когато оценяваният едновременно: е изпълнил преобладаващата
част от задължения си над изискванията за обем, качество и срокове, а
останалата част - на нивото на изискванията и е показал за преобладаващата част
от компетентностите знания, умения и поведение, надвишаващи изискванията в
приложение № 1, а останалата част от тях отговарят на изискванията;
3. оценка "Изпълнението напълно отговаря на
изискванията", когато оценяваният едновременно е изпълнил всички
задължения на нивото на изискванията за обем, качество и срокове и е показал по
всички компетентности знания, умения и поведение, отговарящи на изискванията в
приложение № 1;
4. оценка "Изпълнението отговаря не напълно на
изискванията", която се поставя на служител, който едновременно е изпълнил
преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем,
качество и срокове, а за останалата част отклонението от изискванията е
несъществено и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания,
умения и поведение, отговарящи на изискванията, посочени в приложение № 1, а за
останалата част отклонението от изискванията е несъществено;
5. оценка "Неприемливо изпълнение", която се
поставя на служител, който едновременно не е изпълнил преобладаващата част от задълженията
си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове и е показал за
преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не
отговарят на изискванията в приложение № 1.
Оценяващият
ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността
безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и
обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Оценяващият
ръководител попълва съответния формуляр - в случая съгласно Приложение №3,
подписва го и запознава оценявания със съдържанието му, като оценяваният също е
длъжен да подпише формуляра.
Служителите,
които не са съгласни с дадената им от оценяващия ръководител годишна оценка на
изпълнението на длъжността, могат да подадат писмено възражение, в което да
посочат мотивите за несъгласието си с оценката съгласно формуляра по Приложение
№ 4. Възражението по ал. 1 се подава до контролиращия ръководител в 7-дневен
срок от датата, на която оценяваният е подписал формуляра за оценка на
изпълнението на длъжността. Контролиращият ръководител е длъжен да се произнесе
по възражението в 7-дневен срок от получаването му, като неговото решение е
окончателно. Контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка на
служителя или да я промени с една оценка, като попълни и подпише формуляра
съгласно формуляра по Приложение № 5. В 3-дневен срок от подписването на
формуляра по ал. 2 контролиращият ръководител го представя в звеното,
изпълняващо функции по управление на човешките ресурси. В 7-дневен срок от
получаването му звеното, изпълняващо функции по управление на човешките
ресурси, уведомява срещу подпис оценяващия ръководител и оценявания за
решението по възражението.
При
така установената законова регламентация, съдът намира, че в разглеждания случай
процедурата по атестация е протекла незаконосъобразно още в първия си етап. Било
е изготвено обобщаване на преките задължения и/или възлагането на конкретни
задачи. Следва да се посочи обаче, че е проведена междинна среща на 22.07.2014
г., но същата е проведена в нарушение на изискването за срок, доколкото в
случаи, когато е налице назначаване, за да се проведе атестация, е необходимо служителят
да е работил действително поне 6 месеца съгласно чл.6, ал.3 от Наредбата. Към
датата на междинната среща – 22.07.2014 г., са били изминали по-малко от три месеца
от възстановяването на работа. Следва да се посочи, че въпреки че са подробно
описани подаваните от оценяващия ръководител докладни срещу служителя, липсва
набелязване на конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на
оценяващия ръководител. В третия етап, при провеждане на заключителна среща и
определяне на годишна оценка на изпълнението е поставена оценка 5
"Неприемливо изпълнение", но мотивите на оценяващия ръководител
изцяло противоречат на посоченото в чл. 17, т.5 от НУРОИСДА. Оценка
"Неприемливо изпълнение" се поставя на служител,
който едновременно не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на
нивото на изискванията за обем, качество и срокове и е показал за
преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не
отговарят на изискванията в приложение № 1. В този смисъл е грубо нарушен чл.
18, ал.1 от Наредбата, тъй като оценяващият ръководител очевидно не е извършил
оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа
на обективно установими факти и обстоятелства, а поставената оценка "Неприемливо
изпълнение" не е мотивирана. Мотивите, които оценяващият ръководител е
записал във формуляра съответстват на оценка 4 "Изпълнението отговаря не
напълно на изискванията".
Оценката
е представена на оценяваната, видно от коментара й на 09.01.2015 г. На
16.01.2015 г. в срок, оценяваната е подала възражение до контролиращия
ръководител. Следва да се посочи, че същото не точно по формуляр Приложение № 4
към чл. 23, ал.1 от Наредбата, но съдържа имената на служителя, длъжността и
сектора, в който работи жалбоподателката. Вместо да изиска попълване на
възражение съгласно Приложение № 4 към чл. 23, ал.1 от Наредбата, или да се
произнесе по подаденото, като приеме, че отговаря на изискванията за форма,
контролиращият ръководител нито е поискал подаване на възражението съгласно
формуляра, нито се е произнесъл по същество. Доколкото ЗДСл и Наредбата нямат
изисквания за отстраняване на нередовности по възражението, следвало е да се
приложи чл.30, ал.2 АПК и да се даде на Н. 3-дневен срок за подаване на
възражение съгласно формуляра. Доколкото в подаденото възражение липсват само периодът
на атестиране и поставената оценка, които са в административната преписка и са служебно
известни на контролиращия орган, същият е могъл да се произнесе и по същество.
В случая контролиращият орган не е извършил нищо по отношение на подаденото
възражение – нито е поискал отстраняване на нередовности, нито се е произнесъл
съгласно чл.24, ал.2 от Наредбата. Съгласно последната разпоредба, “Контролиращият
ръководител може да потвърди годишната оценка на служителя или да я промени с
една оценка, като попълни и подпише формуляра съгласно формуляра по приложение
№ 5.” Видно от приложение №5, същото изисква освен индивидуализиращите данни на
служителя да се посочат определената от оценяващия ръководител оценка, коментар
на контролиращия ръководител по мотивите за обжалване, становището му по
годишната оценка на изпълнението и окончателна годишна оценка. Следователно по
възражението контролиращият ръководител следва да се произнесе мотивирано. Това
не може да стане, като просто се подпише на формуляра по приложение №3, като не
изложи мотиви.
Следователно в случая не е налице произнасяне от
страна на контролиращият ръководител, и не е определена окончателно възможно
най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Не е и започнал да тече едномесечния срок, в който
органът по назначението може да прекрати служебното правоотношение, доколкото
липсва произнасяне от контролиращия ръководител. По тази причина незаконосъобразно
е прието, че е приложим чл.107, ал.2 от ЗДСл.
По отношение на твърдението, че неправилно в заповедта
е посочен придобият от служителя ранг, същото е основателно. Н. е била
възстановена на длъжност с ранг ІІ-ри младши, и няма доказателства в
представеното в цялост лично досие на Н. същият да е променян до прекратяване
на служебното правоотношение, поради което неправилно в процесната заповед е
посочен ранг ІІІ-ти младши.
За пълнота следва да се посочи, че на Н. при
атестацията е съставен не работен план, както смята прекият и ръководител, а
обобщение на преките задължения и/или конкретни задачи, какъвто се съставя на
служители, заемащи експертни длъжности със спомагателни функции и технически
длъжности.
На основание всичко гореизложено, съдът счита,че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, но в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и целта на
закона, мотивирана е с фактическо основание, което не съществува, поради което
е незаконосъобразна, и следва да се отмени.
При този изход на делото на жалбоподателката се дължат
разноски. Същите са поискани в размер на 2010 лева съгласно приложен по делото
списък. Своевременно, още в писмения отговора на жалбата, от ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съгл. чл. 78,ал. 5
ГПК вр. чл. 144 АПК. Разпоредбата на чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения препраща към чл.7, ал.1,
т.1 от същата, като минималният размер се определя от размера на минималната работна
заплата към датата на подписване на договора за процесуално представителство -
в случая към 27.02.2015 г. /л.11/. Съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 139 на МС от 4.06.2015 г. за
определяне нови размери на минималната работна заплата за страната, и там член
единствен, ал.1, същата към тази дата е 360 лева. Съгласно §2 от ДР на Наредба
№ 1/ ред. ДВ бл. 28/2014г./, в случаите
на чл. 78,ал. 5 от ГПК
присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба.
Доколкото жалбата е частично допустима, а
искът е отделен в отделно дело, следва да се присъдят разноски в намален размер
съгласно направеното възражение, като се съобрази недопустимостта на част от
жалбата и отделянето на иска. Съдът счита, че с оглед сложността на делото
следва да се има предвид двукратния размер на минималното адвокатско
възнаграждение – 720 лева, която следва да се присъди на жалбоподателя. С оглед оставянето без разглеждане на част от
жалбата и своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение, следва да се
присъди минимално такова с оглед
недопустимостта на част от жалбата, а именно 360 лева. По компенсация на
жалбопадетеля следва да се присъдят разноски в размер на 360 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 106 от 19.02.2015 г. на Кмета на Община
Плевен, с която на осн. чл. 107, ал.2 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на И.Н.Н. ***, в качеството и на държавен служител, заемащ
длъжността “главен експерт” в сектор “Земеделие и гори” при Община Плевен, като
незаконосъобразна.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в
частта й относно направеното искане за възстановяване на работа и прекратява
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА
Община Плевен да заплати в
полза на И.Н.Н. ***, ЕГН ********** сумата 360 /триста и шестдесет/ лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен Административен съд в 14-дневен
срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :